Живко Василев е сред най-популярните кавалджии в България. Чрез постоянното

...
Живко Василев е сред най-популярните кавалджии в България. Чрез постоянното
Коментари Харесай

Живко Василев и неговите музикални светове

Живко Василев е измежду най-популярните кавалджии в България. Чрез непрекъснатото търсене на нови, неразучени пътища в музиката, той е добре прочут на публиката както у нас, по този начин и в Европа. Благодарение на експериментаторския си дух, Живко комбинира обичайния тон на кавала с разнообразни известни стилове като джаз, фънк, латино, поп, фолклор и електронна музика.

Младият музикант е роден в сърцето на Родопите - град Смолян. Наследил е любовта си към музиката от своя татко. Започва образованието си по дудук в НУИ “Добри Христов ” във Варна, а висшето си обучение придобива в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” и по-късно в Codarts, един от най-престижните университети в Нидерландия.





Живко взе участие в многобройни концерти по целия свят и си партнира с доста международни музиканти, измежду които Max Moya, Xuxa Levi, Juan Garcia Herreros, Roberto Quintero и Hector Martignon и други. В България работи интензивно с Калин Вельов, Нина Николина, Стоян Янкулов, Ангел Заберски, Мишо Йосифов, Велислав Стоянов, Теди Кацарова, Силвия Кацарова и Поли Генова. От 2010 година е част от състава на Banda DelPadre, а от началото на 2020 година свири със международно известната група Арифа, основана в Амстердам.

30-годишният Василев има и собствен личен музикален план - OUTHENTIC, в който българския фолклор е подправен с съвременни детайли, джаз и фънк звучене. Носител е на голям брой интернационалните награди и е взел участие в някои от най-престижните музикални конгреси и фестивали в света.

Живко гостува в, с цел да опише за новия си албум, озаглавен " Places ". Музиката в него води слушателите на премеждие до неподозирани хоризонти с 11 напълно авторски композиции и аранжименти.







- Кога стартира любовта ти към музиката?

Беше от дълго време, бях може би на 5-6 години. Скоро станах на 30, значи най-малко преди 20 и няколко години е било. Още от дребен започнах, както става при множеството музиканти. С татко ми, който любителски свири на акордеон, беше ми взел една от дребните йонички и започнах да изсвирвам на нея. Тогава осъзнаха, че имам гений. В следствие към този момент ме записаха и в музикално учебно заведение.

- Как избра тъкмо кавала за собствен инструмент?

По това време живеех във Варна и нашите ме бяха записали на фолклорни танци. Това беше доста занимателно до един миг, когато осъзнах, че не съм роден за танцьор. Имахме двама корепетитори, единият беше акордеонист, а другият беше кавалджия. Аз започнах да изсвирвам първо на акордеон, само че когато аплайвах в Музикалното ми споделиха, че в случай че реша да изсвирвам на акордеон, би трябвало да изучавам единствено класическа музика и аз им споделих, че няма да стане, не желая и ще изсвирвам на дудук. Този несъзнателен детски избор повлия на целия ми живот по-късно.







- Обръщайки се обратно, смяташ ли, че това беше верният избор за теб?

- Да, несъмнено. Има доста позитиви това да свириш на подобен чудноват инструмент. Той за България не е чудноват, само че отвън България никой не го знае. Казвам незабавно за какво - даже не ми се постанова да изсвирвам нещо уау, с цел да впечатля хората. Просто излизам, изкарвам кавала, стартирам да изсвирвам и всички зяпват. А преди този момент примерно е имало гениално соло на някой саксофонист, само че той остава в сянка, поради самия тон на инструмента и това по какъв начин наподобява. Има нещо доста екзотично в звука на кавала, което незабавно притегля вниманието.

За мен този избор на музикален инструмент е едно от най-хубавите ми решения в живота. И фактът, че беше неумишлено го прави още по-значимо, тъй като всички съзнателни решения лишават доста време и мисли, а това беше просто от сърце.







- Ти завършваш магистратура в Нидерландия. Как ти се отразиха престоят и образованието в чужбина на музикалното и личностно развиване?

Преди месец публично приключих. Последната година не стъпих нито един път в Нидерландия поради пандемията, само че преди този момент цяла година бях там. Отрази ми се доста добре, тъй като Нидерландия е място, което събира доста култури от целия свят. И е едно от дребното места по света, където не се чувстваш чужденец, макар че си чужденец. Веднага те одобряват, намират се хора, които да те посрещнат топло и да ти кажат „ у дома си си “.

Аз незабавно се срещнах с гениални музиканти. След няколко дни отново отивам, тъй като имам няколко концерта, в действителност цяло турне в Германия и Нидерландия – над 10 концерта в идващите няколко месеца.

Пак споделям едно от най-хубавите ми решения беше да изсвирвам на дудук и да завърша джаз. Не познавам различен кавалджия, който да е приключил джаз, без да се лаская. Действително това притегля доста огромен интерес в хората, изключително за чужденците.







- Музиката ти комбинира много разнообразни стилове. Виждаме разнообразието и в първия ти солов албум „ Places “, преди него имаше други два, само че в група. Разкажи ни повече.

Новият албум се споделя „ Places “, на български „ Места “. Вдъхновен е от всички места, на които съм бил в последните няколко години като музикант, а те са над 30 страни по целия свят. Всяко едно от тези места е оставило отпечатък в мен и музиката ми.

Много е вдъхновяващо да бъдеш да толкоз доста места и да виждаш разнообразни хора. На всички тези места съм бил поради кавала и съм свирил музика, която доста постоянно е фолклорна за самия регион. Това са доста разнообразни светове и аз бях като една гъба, попивах всичко, до момента в който не се построи един облик в мен. Реших да го запечатам в този албум и това беше най-логичното заглавие.

- Кое определяш като най-големият си триумф досега?

Преди 20-25 дни имах концерт, с който презентирахме този албум. Той е записан със страхотни музиканти, само че не бяха доста на брой, към 15. Сега за първи път на сцена над 22-23 индивида свириха моя музика, особено с Камерен отбор „ Софийски солисти “ и Пламен Джуров диригент, дружно с един джаз квартет.

Това е сериозна маса от хора, които свириха моя авторска музика, която аз съм написал. Една голяма директория с партитури имаше пред диригента и залата беше цялостна. Когато слязох от сцената бях в тотална еуфория, летях още няколко часа по-късно и въобще не знаех къде се намирам.





Дори в този момент, когато не преставам да чувам записа от концерта, си споделя: „ уау, какъв брой хубаво беше “. От прочувствена позиция това го одобрявам като най-големия си триумф до момента. Иначе през годините всяко едно завладяване е рефлектирало върху това, което съм аз. Предишните неща не са по-малко сполучливи за времето, в което съм се намирал.

Преди няколко години бях в Австрия с един страховит колумбийски басист и бяхме в някакво австрийско село, не си припомням името му, само че си припомням, че беше на 30-ти април, който е денят на джаза. Свирихме една джаз пиеса - блус. Аз не трябваше да имам соло, по този начин го бяхме репетирали, само че на самия концерт бенд водачът, въпросният басист, ме погледна и ми сподели „ свири соло “.

Аз изпаднах в тотална фрустрация – музиката спря, тишина, залата е цялостна и аз започнах да изсвирвам нещо по вътрешен глас, въобще не знам какво е било. После групата се включи и публиката скочи, хората безусловно полудяха и се развикаха. Това си го припомням съвършено и напряко настръхвам и сега, като се сетя. Това беше един от тези моменти, в които си казваш: „ ето по тази причина върша музика “.




 Завръщане към дома: Калоян Куманов и магията на акордеона (ВИДЕО) Завръщане към дома: Калоян Куманов и магията на акордеона (ВИДЕО)
Калоян Куманов е актьор, музикант и виртуоз с акордеона. Повече от 10 години той живее в Испания, където преподава aкoрдeoн, пиaнo, coл...



- Какво още искаш да ти се случи в професионален и персонален проект?

Много неща, сякаш занапред потегля всичко. Сега изсвирих концерт със струнен оркестър, желая може би след няколко години да изсвиря концерт с цялостен симфоничен оркестър и отново тези хора да свирят моя музика. Военният клуб ми беше малко стеснен, може идващия път да е да вземем за пример в зала „ България “ или някъде на открито, в чужбина.

- Къде виждаш реализацията си оттук-нататък? В България има ли поле за изява на музиканти, тъй че да се устоят независимо и да живеят обикновено?

Да, има в България, в Европа, в чужбина, на всички места. Но когато времената са естествени, в този момент беше малко мъчно поради пандемията. Разбира се, аз не се окайвам, тъй като това беше миг, в който написах музика и записах албум – нещо, което отсрочвам от години.

Иначе в естествени времена музикант къща храни, да се знае. Въпросът е в действителност да е твърдоглав, да работи и да желае да живее в това нещо, тъй като в случай че го прави, с цел да вземе пари, евентуално няма да вземе пари. Трябва да се отдадеш напълно.
 Виктория Георгиева: Евровизия е най-големият ми триумф дотук (ВИДЕО) Виктория Георгиева: Евровизия е най-големият ми триумф дотук (ВИДЕО)
Виктория Георгиева, която ни класира България на 11-то място на финала на 65-ото юбилейно издание на музикалния конкурс „ Евровизи...







Бих желал да насочва един апел към хората да оказват помощ на музикантите и да ги поддържат, тъй като минахме през доста сложни моменти и ние постоянно сме били до вас, в този момент е време и вие да бъдете до нас.

- Къде се виждаш след 5-10 години?

Някъде по сцените, примерно в Мексико, свирейки мексикански фолклор с най-известните музиканти.
 Д-р Норман Лъдуин и светът на филмовата музика (ВИДЕО) Д-р Норман Лъдуин и светът на филмовата музика (ВИДЕО)
Д-р Норман Лъдуин (Norman Ludwin) е роден в Лос Анджелис. Той стартира музикалното си образование на пиано дружно с татко си и чичо си. В ра...

- Приемаш ли музиката, която правиш като метод да популяризираш България по света?

То е освен метод, а предопределение. Даже като задача го одобрявам – освен кавала и България, само че и българската музика и нашата просвета като цяло. 

Интервю на Габриела Андреева





Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР