Св. Амвросий, еп. Медиолански. Св. Филотея Търновска
Житие на св. Амвросий Медиолански
Св. Амвросий Медиолански се родил в 340 година в Галия (сегашна Франция), където татко му бил шеф. Той се учил в Рим. След гибелта на татко си живял там дружно с майка си, сестра си и брат си. Когато станал пълновръстен, той постъпил на гражданска работа и скоро обърнал върху себе си вниманието на Проб, основен шеф на Италия в Рим. Проб, който бил християнин, обикнал младия Амвросий и му поверил ръководството на две области - Лигурийската и Емилианската. Изпращайки го там, той го съветвал да ръководи с благост и правдивост. " Управлявай - споделил му той - не като арбитър, а като свещеник! "
Тия думи се оказали оракулски. Амвросий бил заставен да отиде в Медиолан (Милано), основен град на неговия окръг, където по случай избиране на свещеник почнал да увещава враждуващите. Изведнъж в тълпата детски глас извикал: " Амвросий свещеник! Амвросий свещеник! " Тия думи се посочили като подстрекателство свише и целият събран народ единомислещо извикал: " Нека Амвросий бъде свещеник! " Амвросий в същото време не бил кръстен, а единствено се готвел към св. Кръщение. Той обяснил това на присъстващите. Но те траяли да упорстват на своето решение и изпратили до император Валентиниан прошение да утвърди техния избор. Между това Амвросий по всевъзможен начин се стараел да се отклони от епископството. Това високо звание му внушавало благочестив боязън. Два пъти той скрито бягал от Милано, само че народът държал твърдо на своя избор. Затова, когато пристигнало единодушието на императора, Амвросий приел кръщение и не могъл повече да отхвърля. В течение на една седмица той минал всички църковни степени и бил подложен свещеник за огромна наслада на целия народ.
Амвросий изцяло оправдал оказаното му доверие и в скоро време спечелил любовта на народа. Веднъж той разкрил на царя някои несправедливости, които се вършели в съдилищата. " Изправяй нашите закононарушения, както на това учи Божествения закон - дал отговор императорът - и лекувай неправдите на нашите души! "
Наследникът на Валентиниaн, Грациан, оказвал на Амвросий също такова доверие и по неговия съвет издал няколко указа, които съдействали за подсилване на християнската религия в цялата империя. Но сред Грациановата майка Юстина и Амвросий се появили несъгласия. Амвросий бил постоянно корав бранител на Православието, а Юстина била арианкаВж. речника и се стараела да популяризира арианската разкол. В гр. Сирмия починал епископът, и Амвросий попречил да сложат на негово място един арианин, покровителстван от императрицата. Оттогава Юстина го намразила. Скоро обаче императрицата прибягнала до неговата помощ. Максим, шеф на Галия, недоволен против царя, умъртвил Грациан, провъзгласил се за император и се готвел да отиде срещу Италия, където в същото време възкачили на престола младия Валентиниан ІІ, втори наследник на Юстина. В страха си императрицата молела Амвросий да бъде бранител на малолетния й наследник. Амвросий се отправил против Максим и го отклонил от желанието да отива с армия против Италия. Максим споделил по-късно, че епископът го увлякъл със своето сладкодумство и го заставил да се откаже от преференциалното дружество.
Това милосърдие не смекчило враждата на Юстина, и нейното негативно отношение към Амвросий още повече се усилило. Тя от името на сина си желала епископът да съобщи на арианите една миланска черква. Амвросий уверено отказал: " Аз съм подготвен да предам на царя всичко, което е мое. Но немога да дам това, което принадлежи на Бога ". Императрицата изпратила армия. Но народът, като разбрал за това, се затекъл в съборната черква, където Амвросий правил свещенодействие, и решил твърдо да пази обичания свещеник. Войниците се втурнали в храма. Настанал ужас. Като видели по какъв начин Амвросий умерено и благоговейно продължава богослужението, бойците паднали пред нозете му и декларирали, че те пристигнали да се молят, а не да се борят. Най-после войската била отведена. След това враждата на Юстина се засилила дотолкоз, че тя на няколко пъти правила нападение върху живота на Амвросий. Но още веднъж станало потребност тя да желае неговата помощ. Максим тръгнал против Италия. Тоя път застъпничеството на Амвросий се оказало безрезултатно. Оръжието решило разногласието. Теодосий Велики победил Максим и утвърдил на престола младия Валентиниан, който скоро умрял, и Теодосий поел ръководството на империята.
Император Теодосий уважавал светителя. При високите си достолепия Теодосий от време на време се предавал на несдържан яд. Веднъж в Солун разбунтувалият се народ умъртвил един пълководец, пратен там от царя. Това така раздразнило Теодосий, че в гнева си предал на гибел голям брой народ, който се бил събрал за някакъв празник в цирка. Загинали към 7000 души от всякаква възраст, пол и звание. Амвросий не могъл равнодушно да понесе такава постъпка. Той написал на царя писмо, в което изказвал своето и на цялото духовенство възмущение, като прибавил, че би счел себе си участник в злодеянието, в случай че не изрази своите усеща и мисли. Завършвайки писмото си, той увещавал царя да се покае и му заречен своите молебствия. Няколко време по-късно Теодосий дошъл в Милано и отишъл в съборната черква, с цел да се причасти със светите Тайни. Амвросий без боязън го срещнал при входа на храма и му споделил, че не може да бъде в общение с другите християни, до момента в който не се покае: " Можеш ли ти да приемеш тялото Христово - споделил му епископът, - когато си пролял кръвта на толкоз почтени? Можеш ли да пиеш от чашата Господня с устата, която е произнесла страшната присъда? " " Но и Давид съгрешил - дал отговор царят, - обаче не се лишил от Божията благосклонност ".
- Ако си подражавал на Давид в прегрешението, подражавай му и в покоянието! - споделил Амвросий.
Царят се върнал в двореца си. Той извършил наложеното му от Амвросий наказване и по негово гледище издал декрет, с който се забранявало осъществяването на смъртна присъда до 30 дни след осъждането. Подир това Теодосий бил позволен в Божия храм. Той пристигнал с елементарна дреха и дълго стоял дружно с другите каещи се, молейки се и проливайки покайни сълзи. Най-после епископът го позволил до причестяване с Тялото и Кръвта Христови.
До самата си гибел Теодосий оказвал най-голямо почитание на Амвросий, постоянно се съветвал с него и умирайки, поръчал му да наставлява и синовете му Аркадий и Хонорий, сред които разделил своята империя.
Две години след гибелта на великият император починал и Амвросий (4 април 397 г.). Като разбрал авансово близката си гибел, той споделил на доближените си: " Само до Великден ще бъда с вас ".
Когато болен, известието за това провокирало горест и разстройване освен сред околните, само че и по цяла Италия. Един от началниците на страната посредством най-обичаните от св. Амвросий люде го молил да изпроси за себе си изцерение от Бога.
- Аз не съм живял сред вас така - дал отговор Амвросий, - че да се позоря от живота си. Но не се багра да умра, тъй като ние имаме положителния Господ.
Предсказанието се сбъднало. Амвросий радостно и умерено предал душата си Богу през нощта на светлия празник Великден. Починал относително млад - на 57 години.
С непоколебимата неотстъпчивост на духа Амвросий умеел да съедини кротостта и горещата любов към ближните. Той самичък плачел с грешниците, които идвали при него да изповядат греховете си, и всички нещастни намирали в негово лице асистент и утешител. Особено страдалчество възбужда в него участта на нещастите, които били продавани от варварите като плебеи. За да ги откупи, той обилно раздавал и личните средства, и приходите на църквата, и даже самите църковни декорации. " Църквата има злало - споделил той, - само че не да го пази, а да го раздава за щастието и богатството на индивидите. Ние сме длъжни да откупуваме душите на хората от безконечния плен. Кръвта на Христа, налята в златни съдове, ги освещава, освен за свещенодействие, само че и за изкупуване на индивидите ".
Преданието ни е запазило доста разкази за чудесата, осъществени от св. свещеник: за чудесните изцерявания, за разкриване мощите на св. мъченици Протасий и Гервасий. Разказват също, че един път един арианин влезнал в храма и видял ангел, който говорел на ухото на Амвросий същите думи, които Амвросий предавал на народа. Тоя арианин незабавно минал в Православието. Речите на св. Амвросий били безапелационни и мощно работили върху сърцата на слушателите.
Амвросий придавал на църковното богодсужение изключително благолепие и церемониалност. Той самичък съставил доста църковни песни, сред които е и тържествената ария, която се пее на признателен молебен: " Тебе Бога хвалим! Тебе Господа изповедуем! " Дълго след него Миланската черква пазела особеното свещенодействие, въведено от него. И до момента е непокътната неговата " Литургия амброзиана ".
Св. Амвросий обърнал към същинската религия маркоманите. Фритигилда, брачна половинка на царя, като чула за мъдростта и светия живот на Амвросий, желала от него препоръки. Той документално й изложил християнското обучение, и тя, като схванала истините на вярата, просветила и своя съпруги и народа. Между най-близките другари на Амвросий бил блажени Августин, който приел св. Кръщение от него.
Св. Амвросий Медиолански се родил в 340 година в Галия (сегашна Франция), където татко му бил шеф. Той се учил в Рим. След гибелта на татко си живял там дружно с майка си, сестра си и брат си. Когато станал пълновръстен, той постъпил на гражданска работа и скоро обърнал върху себе си вниманието на Проб, основен шеф на Италия в Рим. Проб, който бил християнин, обикнал младия Амвросий и му поверил ръководството на две области - Лигурийската и Емилианската. Изпращайки го там, той го съветвал да ръководи с благост и правдивост. " Управлявай - споделил му той - не като арбитър, а като свещеник! "
Тия думи се оказали оракулски. Амвросий бил заставен да отиде в Медиолан (Милано), основен град на неговия окръг, където по случай избиране на свещеник почнал да увещава враждуващите. Изведнъж в тълпата детски глас извикал: " Амвросий свещеник! Амвросий свещеник! " Тия думи се посочили като подстрекателство свише и целият събран народ единомислещо извикал: " Нека Амвросий бъде свещеник! " Амвросий в същото време не бил кръстен, а единствено се готвел към св. Кръщение. Той обяснил това на присъстващите. Но те траяли да упорстват на своето решение и изпратили до император Валентиниан прошение да утвърди техния избор. Между това Амвросий по всевъзможен начин се стараел да се отклони от епископството. Това високо звание му внушавало благочестив боязън. Два пъти той скрито бягал от Милано, само че народът държал твърдо на своя избор. Затова, когато пристигнало единодушието на императора, Амвросий приел кръщение и не могъл повече да отхвърля. В течение на една седмица той минал всички църковни степени и бил подложен свещеник за огромна наслада на целия народ.
Амвросий изцяло оправдал оказаното му доверие и в скоро време спечелил любовта на народа. Веднъж той разкрил на царя някои несправедливости, които се вършели в съдилищата. " Изправяй нашите закононарушения, както на това учи Божествения закон - дал отговор императорът - и лекувай неправдите на нашите души! "
Наследникът на Валентиниaн, Грациан, оказвал на Амвросий също такова доверие и по неговия съвет издал няколко указа, които съдействали за подсилване на християнската религия в цялата империя. Но сред Грациановата майка Юстина и Амвросий се появили несъгласия. Амвросий бил постоянно корав бранител на Православието, а Юстина била арианкаВж. речника и се стараела да популяризира арианската разкол. В гр. Сирмия починал епископът, и Амвросий попречил да сложат на негово място един арианин, покровителстван от императрицата. Оттогава Юстина го намразила. Скоро обаче императрицата прибягнала до неговата помощ. Максим, шеф на Галия, недоволен против царя, умъртвил Грациан, провъзгласил се за император и се готвел да отиде срещу Италия, където в същото време възкачили на престола младия Валентиниан ІІ, втори наследник на Юстина. В страха си императрицата молела Амвросий да бъде бранител на малолетния й наследник. Амвросий се отправил против Максим и го отклонил от желанието да отива с армия против Италия. Максим споделил по-късно, че епископът го увлякъл със своето сладкодумство и го заставил да се откаже от преференциалното дружество.
Това милосърдие не смекчило враждата на Юстина, и нейното негативно отношение към Амвросий още повече се усилило. Тя от името на сина си желала епископът да съобщи на арианите една миланска черква. Амвросий уверено отказал: " Аз съм подготвен да предам на царя всичко, което е мое. Но немога да дам това, което принадлежи на Бога ". Императрицата изпратила армия. Но народът, като разбрал за това, се затекъл в съборната черква, където Амвросий правил свещенодействие, и решил твърдо да пази обичания свещеник. Войниците се втурнали в храма. Настанал ужас. Като видели по какъв начин Амвросий умерено и благоговейно продължава богослужението, бойците паднали пред нозете му и декларирали, че те пристигнали да се молят, а не да се борят. Най-после войската била отведена. След това враждата на Юстина се засилила дотолкоз, че тя на няколко пъти правила нападение върху живота на Амвросий. Но още веднъж станало потребност тя да желае неговата помощ. Максим тръгнал против Италия. Тоя път застъпничеството на Амвросий се оказало безрезултатно. Оръжието решило разногласието. Теодосий Велики победил Максим и утвърдил на престола младия Валентиниан, който скоро умрял, и Теодосий поел ръководството на империята.
Император Теодосий уважавал светителя. При високите си достолепия Теодосий от време на време се предавал на несдържан яд. Веднъж в Солун разбунтувалият се народ умъртвил един пълководец, пратен там от царя. Това така раздразнило Теодосий, че в гнева си предал на гибел голям брой народ, който се бил събрал за някакъв празник в цирка. Загинали към 7000 души от всякаква възраст, пол и звание. Амвросий не могъл равнодушно да понесе такава постъпка. Той написал на царя писмо, в което изказвал своето и на цялото духовенство възмущение, като прибавил, че би счел себе си участник в злодеянието, в случай че не изрази своите усеща и мисли. Завършвайки писмото си, той увещавал царя да се покае и му заречен своите молебствия. Няколко време по-късно Теодосий дошъл в Милано и отишъл в съборната черква, с цел да се причасти със светите Тайни. Амвросий без боязън го срещнал при входа на храма и му споделил, че не може да бъде в общение с другите християни, до момента в който не се покае: " Можеш ли ти да приемеш тялото Христово - споделил му епископът, - когато си пролял кръвта на толкоз почтени? Можеш ли да пиеш от чашата Господня с устата, която е произнесла страшната присъда? " " Но и Давид съгрешил - дал отговор царят, - обаче не се лишил от Божията благосклонност ".
- Ако си подражавал на Давид в прегрешението, подражавай му и в покоянието! - споделил Амвросий.
Царят се върнал в двореца си. Той извършил наложеното му от Амвросий наказване и по негово гледище издал декрет, с който се забранявало осъществяването на смъртна присъда до 30 дни след осъждането. Подир това Теодосий бил позволен в Божия храм. Той пристигнал с елементарна дреха и дълго стоял дружно с другите каещи се, молейки се и проливайки покайни сълзи. Най-после епископът го позволил до причестяване с Тялото и Кръвта Христови.
До самата си гибел Теодосий оказвал най-голямо почитание на Амвросий, постоянно се съветвал с него и умирайки, поръчал му да наставлява и синовете му Аркадий и Хонорий, сред които разделил своята империя.
Две години след гибелта на великият император починал и Амвросий (4 април 397 г.). Като разбрал авансово близката си гибел, той споделил на доближените си: " Само до Великден ще бъда с вас ".
Когато болен, известието за това провокирало горест и разстройване освен сред околните, само че и по цяла Италия. Един от началниците на страната посредством най-обичаните от св. Амвросий люде го молил да изпроси за себе си изцерение от Бога.
- Аз не съм живял сред вас така - дал отговор Амвросий, - че да се позоря от живота си. Но не се багра да умра, тъй като ние имаме положителния Господ.
Предсказанието се сбъднало. Амвросий радостно и умерено предал душата си Богу през нощта на светлия празник Великден. Починал относително млад - на 57 години.
С непоколебимата неотстъпчивост на духа Амвросий умеел да съедини кротостта и горещата любов към ближните. Той самичък плачел с грешниците, които идвали при него да изповядат греховете си, и всички нещастни намирали в негово лице асистент и утешител. Особено страдалчество възбужда в него участта на нещастите, които били продавани от варварите като плебеи. За да ги откупи, той обилно раздавал и личните средства, и приходите на църквата, и даже самите църковни декорации. " Църквата има злало - споделил той, - само че не да го пази, а да го раздава за щастието и богатството на индивидите. Ние сме длъжни да откупуваме душите на хората от безконечния плен. Кръвта на Христа, налята в златни съдове, ги освещава, освен за свещенодействие, само че и за изкупуване на индивидите ".
Преданието ни е запазило доста разкази за чудесата, осъществени от св. свещеник: за чудесните изцерявания, за разкриване мощите на св. мъченици Протасий и Гервасий. Разказват също, че един път един арианин влезнал в храма и видял ангел, който говорел на ухото на Амвросий същите думи, които Амвросий предавал на народа. Тоя арианин незабавно минал в Православието. Речите на св. Амвросий били безапелационни и мощно работили върху сърцата на слушателите.
Амвросий придавал на църковното богодсужение изключително благолепие и церемониалност. Той самичък съставил доста църковни песни, сред които е и тържествената ария, която се пее на признателен молебен: " Тебе Бога хвалим! Тебе Господа изповедуем! " Дълго след него Миланската черква пазела особеното свещенодействие, въведено от него. И до момента е непокътната неговата " Литургия амброзиана ".
Св. Амвросий обърнал към същинската религия маркоманите. Фритигилда, брачна половинка на царя, като чула за мъдростта и светия живот на Амвросий, желала от него препоръки. Той документално й изложил християнското обучение, и тя, като схванала истините на вярата, просветила и своя съпруги и народа. Между най-близките другари на Амвросий бил блажени Августин, който приел св. Кръщение от него.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ