Блумбърг: Защо Путин никога няма да получи подкрепа в стил Хитлер и Мусолини?
Жестокостите в Буча и по-новите доказателства за изтезания в регионите покрай Харков, неотдавна завладяни от украинската войска, основават усещане за геноцид от страна на Русия – подобен, какъвто са показали немските нацистки войски в завзетите от тях територии или италианските фашисти в Етиопия. И въпреки всичко нашествието на Владимир Путин в Украйна е неуспех точно тъй като той не съумява да разпали оня тип ненавист в съветската нация, който Адолф Хитлер и Бенито Мусолини вдъхнаха у германци и италианци, написа Леонид Бершидски за Bloomberg.
Италианската империя е имала население от към 56 милиона души през 30-те години на предишния век в съпоставяне със 140 милиона души население на модерна Русия. Щурмовите войски на Мусолини от 20 хиляди души бързо се разрастват до 115 хиляди през 1935 -1936 година за акцията в Етиопия, пишат Пиер Паоло Батистели и Пиеро Крочиани в „ Италиански черни ризи 1935–45 ". Не липсват и доброволци.
Германия, с население от към 85 милиона души, вижда по какъв начин Waffen SS – армията на нацистката партия, нараства от най-много 28 хиляди бойци до 150 хиляди през първата година на Втората международна война, написа Джордж Щайн във „ Waffen SS: Елитната армия на Хитлер във войната, 1939-1945 година “. Всичко това се случва макар към момента изключителната избирателност на войските по това време.
Както в Германия, по този начин и в Италия, професионалните военни таят злоба към партийните войски на диктаторите, които се записват непринудено за доста по-дълги периоди на работа от избраните за елементарните бойци. И Хитлер, и Мусолини е трябвало да създадат компромис, увеличавайки броя на войските си, добавяйки елементарни военни към тях. Но даже постоянните войски – най-малко в Германия, са подкрепяли нацистката идеология.
Путин може единствено да мечтае за броя на доброволците, които фашистките режими от 20-ти век са събирали. Месеци след началото на войната общата мощ на доброволческите батальони, образувани в съветските райони, едвам доближаваше десетки хиляди и беше мъчно да се каже дали доста от доброволците са били стимулирани от национализъм в смисъла, в който Путин и крайната десница го схващат. По-скоро главната стръв за тях беше обещанието за заплати, на каквито не могат да разчитат в родните си райони. Дори на пандизчиите, които Вагнер набира, се предлага доста възнаграждение в допълнение към помилването след шест месеца на фронтовата линия.
Може да се твърди, че руснаците не се причисляват към войната на Путин, сходно на германците в нацистка Германия, тъй като се опасяват за живота си; тъй като са чували истории какъв брой зле оборудвана и командвана е била съветската армия; или просто тъй като не чакат Русия да завоюва. Би могло също да се твърди, че има късмет мощна идеологическа мотивация да измести тези опасения на назад във времето. Постоянно разрастващият се Waffen SS е напълно доброволческа мощ до 1942 година Вярата в превъзходството на немския народ и „ арийската раса “ - и по този метод в окончателната им победа, надвива доста месеци, откакто армиите на Хитлер престават да бъдат непобедими.
Руснаците не имат вяра в нищо сходно, нито пък всеобщо ненавиждат украинците. През август 2022 година центърът Левада – една от последните организации за социологически изследвания, които към момента се пробват да получат справедливи резултати в Русия, заяви, че 68-процентен дял от руснаците имат позитивно мнение за украинците. Това е намаляване по отношение на резултатите от октомври 2021 година, когато 83-процентен дял поддържаше украинците, само че въпреки всичко е голямо болшинство – изключително на фона на действителностите на един подтиснически режим. Много респонденти биха се поколебали да заявят пред анкетиращ – който може да е чиновник на тайната полиция или различен тип осведомител – че харесват хората, против които съветската войска се бие през последните седем месеца.
Отношението към Украйна като страна е отрицателно доста преди войната – единствено 34-процентен дял от руснаците са ѝ симпатизирали през февруари 2019 година, съгласно данни на Левада, като този дял понижава до 23% през август 2022 година Това обаче надали е постоянна основа за геноцид: съветският боец в последна сметка би трябвало да стреля по действителни украинци, а не по нереална страна или държавно управление.
Афинитетът към парите е единствената същинска идеология на съветския режим по време на ръководството на Путин. Според последното Проучване на международните полезности болшинството руснаци – 48,8%, считат, че икономическият напредък е най-важната цел за страната. За съпоставяне – в Съединени американски щати, където се допуска, че обществото е по-материалистично – този дял е 37,9%. Руснаците се научиха да си бъдат самодостатъчни през 90-те години след разпадането на руската страна и те се любуваха на този факт, до момента в който стопанската система на страната се възстановяваше. Когато обаче се оказа, че режимът се нуждае от националистическо, империалистическо възобновление в жанр Мусолини или Хитлер, той трябваше да откри какво по-убедително да предложи на доброволците си от пари в брой.
Руските ултранационалисти са наясно с дефицита на хрумвания, за които да си коства да загинеш, и мощни образци.
„ Русия се оказа в положение на идеологическа война. Ценностите, защитавани от глобалисткия Запад – ЛГБТ, легализирането на извращенията и опиатите, сливането сред индивида и машината, смесването – породено от неконтролираната миграция – са неразривно свързани с неговата военна и политическа надмощие и еднополюсната система. Западният демократизъм и световното военно, политическо и икономическо владичество на Съединени американски щати и НАТО са едно и също. Да воюваш със Запада и в това време да приемаш (макар и отчасти) неговите полезности, в името на които той води против война против нас, унищожителна война, е просто неуместно. Нашата лична пълноценна идеология не е просто нещо, което е хубаво да имаме. Ако не го развием, ще загубим ", написа философът Александър Дугин, чиято щерка неотдавна почина при терористична офанзива, за която съветските управляващи упрекват украинка, в публикация на националистическия уебсайт Tsargrad.tv.
Тук няма нищо, което Путин би оспорил. Дни преди да се появи публикацията на Дугин, той подписа т.нар Концепция за филантропична политика, която твърди, че Русия е в „ борба за културно превъзходство “ против Запада.
Трудността да се продаде постфашистка и псевдоконсервативна идеология на руснаците е двойна. Първо – пропагандиращите би трябвало да уверят хората, че актуалната война в действителност не е против украинците (които, както по-рано стана ясно, над две трети от руснаците в действителност харесват), а против НАТО и Съединени американски щати, които ги доставят със своите оръжия. Тази теза към този момент е необятно популяризирана по държавната телевизия и прокремълските канали като пояснение на скорошните съветски неуспехи. Недостатъкът ѝ обаче е, че няма съкрушени бойци на НАТО – а другата поддръжка, която Украйна получава, беше предвидима и преди нахлуването, тъй че решението за инвазия наподобява все по-малко целесъобразно. И Путин, и Дугин споделиха, че Русия няма различен избор, с изключение на да стартира войната. И въпреки всичко нито един от тях не изясни безапелационно за какво някакъв тип предпазен удар против явно по-силен съперник - а освен против хипотетично по-слабата Украйна - има на практика смисъл.
Дори руснаците да одобряват тази теза обаче, оживелите и индивидуалистите измежду тях безспорно ще се двоумят има ли смисъл да загинат в тази война. Дали възбраната на еднополовите бракове или на марихуаната си коства най-голямата жертва? Бих ли понесъл патрон, с цел да предотвратя „ сливането на човек и машина “? Толкова ли ме интересува световната миграция?
Нито една от концепциите, които Дугин и Путин карат руснаците да защитят с живота си, не е толкоз мощна, колкото концепциите, с които фашистките водачи от 20-ти век съумяха да запленят своите народи. Също по този начин нито Путин, нито Дугин имат харизмата да попречат на хората да си задават най-основния въпрос: Защо това би трябвало да е на живот и гибел за мен?
И най-важното е, че Путин не е постигнал импулса на военните победи, които направиха реториката на Мусолини и Хитлер доста по-привлекателна, в сравнение с всъшност трябваше да бъде.
На този стадий от спора всяка идеологическа проверка в придвижване наподобява и се усеща като опит за опрощение на провалите. Путин пропусна шанса си да стане идеологически, популистки водач преди години – до момента в който към момента печелеше.
Също по този начин си коства да се означи, че макар всичките им превъзходни популистки умения и мощната връзка с милиони свои сънародници, нито Хитлер, нито Мусолини в последна сметка ръководят света - или даже сполучливо пазят мястото на Германия и Италия в него. Като по-малко умел фюрер, Путин рискува да има най-малко толкоз тежко отражение върху Русия.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Италианската империя е имала население от към 56 милиона души през 30-те години на предишния век в съпоставяне със 140 милиона души население на модерна Русия. Щурмовите войски на Мусолини от 20 хиляди души бързо се разрастват до 115 хиляди през 1935 -1936 година за акцията в Етиопия, пишат Пиер Паоло Батистели и Пиеро Крочиани в „ Италиански черни ризи 1935–45 ". Не липсват и доброволци.
Германия, с население от към 85 милиона души, вижда по какъв начин Waffen SS – армията на нацистката партия, нараства от най-много 28 хиляди бойци до 150 хиляди през първата година на Втората международна война, написа Джордж Щайн във „ Waffen SS: Елитната армия на Хитлер във войната, 1939-1945 година “. Всичко това се случва макар към момента изключителната избирателност на войските по това време.
Както в Германия, по този начин и в Италия, професионалните военни таят злоба към партийните войски на диктаторите, които се записват непринудено за доста по-дълги периоди на работа от избраните за елементарните бойци. И Хитлер, и Мусолини е трябвало да създадат компромис, увеличавайки броя на войските си, добавяйки елементарни военни към тях. Но даже постоянните войски – най-малко в Германия, са подкрепяли нацистката идеология.
Путин може единствено да мечтае за броя на доброволците, които фашистките режими от 20-ти век са събирали. Месеци след началото на войната общата мощ на доброволческите батальони, образувани в съветските райони, едвам доближаваше десетки хиляди и беше мъчно да се каже дали доста от доброволците са били стимулирани от национализъм в смисъла, в който Путин и крайната десница го схващат. По-скоро главната стръв за тях беше обещанието за заплати, на каквито не могат да разчитат в родните си райони. Дори на пандизчиите, които Вагнер набира, се предлага доста възнаграждение в допълнение към помилването след шест месеца на фронтовата линия.
Може да се твърди, че руснаците не се причисляват към войната на Путин, сходно на германците в нацистка Германия, тъй като се опасяват за живота си; тъй като са чували истории какъв брой зле оборудвана и командвана е била съветската армия; или просто тъй като не чакат Русия да завоюва. Би могло също да се твърди, че има късмет мощна идеологическа мотивация да измести тези опасения на назад във времето. Постоянно разрастващият се Waffen SS е напълно доброволческа мощ до 1942 година Вярата в превъзходството на немския народ и „ арийската раса “ - и по този метод в окончателната им победа, надвива доста месеци, откакто армиите на Хитлер престават да бъдат непобедими.
Руснаците не имат вяра в нищо сходно, нито пък всеобщо ненавиждат украинците. През август 2022 година центърът Левада – една от последните организации за социологически изследвания, които към момента се пробват да получат справедливи резултати в Русия, заяви, че 68-процентен дял от руснаците имат позитивно мнение за украинците. Това е намаляване по отношение на резултатите от октомври 2021 година, когато 83-процентен дял поддържаше украинците, само че въпреки всичко е голямо болшинство – изключително на фона на действителностите на един подтиснически режим. Много респонденти биха се поколебали да заявят пред анкетиращ – който може да е чиновник на тайната полиция или различен тип осведомител – че харесват хората, против които съветската войска се бие през последните седем месеца.
Отношението към Украйна като страна е отрицателно доста преди войната – единствено 34-процентен дял от руснаците са ѝ симпатизирали през февруари 2019 година, съгласно данни на Левада, като този дял понижава до 23% през август 2022 година Това обаче надали е постоянна основа за геноцид: съветският боец в последна сметка би трябвало да стреля по действителни украинци, а не по нереална страна или държавно управление.
Афинитетът към парите е единствената същинска идеология на съветския режим по време на ръководството на Путин. Според последното Проучване на международните полезности болшинството руснаци – 48,8%, считат, че икономическият напредък е най-важната цел за страната. За съпоставяне – в Съединени американски щати, където се допуска, че обществото е по-материалистично – този дял е 37,9%. Руснаците се научиха да си бъдат самодостатъчни през 90-те години след разпадането на руската страна и те се любуваха на този факт, до момента в който стопанската система на страната се възстановяваше. Когато обаче се оказа, че режимът се нуждае от националистическо, империалистическо възобновление в жанр Мусолини или Хитлер, той трябваше да откри какво по-убедително да предложи на доброволците си от пари в брой.
Руските ултранационалисти са наясно с дефицита на хрумвания, за които да си коства да загинеш, и мощни образци.
„ Русия се оказа в положение на идеологическа война. Ценностите, защитавани от глобалисткия Запад – ЛГБТ, легализирането на извращенията и опиатите, сливането сред индивида и машината, смесването – породено от неконтролираната миграция – са неразривно свързани с неговата военна и политическа надмощие и еднополюсната система. Западният демократизъм и световното военно, политическо и икономическо владичество на Съединени американски щати и НАТО са едно и също. Да воюваш със Запада и в това време да приемаш (макар и отчасти) неговите полезности, в името на които той води против война против нас, унищожителна война, е просто неуместно. Нашата лична пълноценна идеология не е просто нещо, което е хубаво да имаме. Ако не го развием, ще загубим ", написа философът Александър Дугин, чиято щерка неотдавна почина при терористична офанзива, за която съветските управляващи упрекват украинка, в публикация на националистическия уебсайт Tsargrad.tv.
Тук няма нищо, което Путин би оспорил. Дни преди да се появи публикацията на Дугин, той подписа т.нар Концепция за филантропична политика, която твърди, че Русия е в „ борба за културно превъзходство “ против Запада.
Трудността да се продаде постфашистка и псевдоконсервативна идеология на руснаците е двойна. Първо – пропагандиращите би трябвало да уверят хората, че актуалната война в действителност не е против украинците (които, както по-рано стана ясно, над две трети от руснаците в действителност харесват), а против НАТО и Съединени американски щати, които ги доставят със своите оръжия. Тази теза към този момент е необятно популяризирана по държавната телевизия и прокремълските канали като пояснение на скорошните съветски неуспехи. Недостатъкът ѝ обаче е, че няма съкрушени бойци на НАТО – а другата поддръжка, която Украйна получава, беше предвидима и преди нахлуването, тъй че решението за инвазия наподобява все по-малко целесъобразно. И Путин, и Дугин споделиха, че Русия няма различен избор, с изключение на да стартира войната. И въпреки всичко нито един от тях не изясни безапелационно за какво някакъв тип предпазен удар против явно по-силен съперник - а освен против хипотетично по-слабата Украйна - има на практика смисъл.
Дори руснаците да одобряват тази теза обаче, оживелите и индивидуалистите измежду тях безспорно ще се двоумят има ли смисъл да загинат в тази война. Дали възбраната на еднополовите бракове или на марихуаната си коства най-голямата жертва? Бих ли понесъл патрон, с цел да предотвратя „ сливането на човек и машина “? Толкова ли ме интересува световната миграция?
Нито една от концепциите, които Дугин и Путин карат руснаците да защитят с живота си, не е толкоз мощна, колкото концепциите, с които фашистките водачи от 20-ти век съумяха да запленят своите народи. Също по този начин нито Путин, нито Дугин имат харизмата да попречат на хората да си задават най-основния въпрос: Защо това би трябвало да е на живот и гибел за мен?
И най-важното е, че Путин не е постигнал импулса на военните победи, които направиха реториката на Мусолини и Хитлер доста по-привлекателна, в сравнение с всъшност трябваше да бъде.
На този стадий от спора всяка идеологическа проверка в придвижване наподобява и се усеща като опит за опрощение на провалите. Путин пропусна шанса си да стане идеологически, популистки водач преди години – до момента в който към момента печелеше.
Също по този начин си коства да се означи, че макар всичките им превъзходни популистки умения и мощната връзка с милиони свои сънародници, нито Хитлер, нито Мусолини в последна сметка ръководят света - или даже сполучливо пазят мястото на Германия и Италия в него. Като по-малко умел фюрер, Путин рискува да има най-малко толкоз тежко отражение върху Русия.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ