Да се огледаме на кръстовището
" Железният закон на олигархията " е термин, употребен за пръв път от немския социолог Роберт Микелс. Той следи какво се случва в Африка след " освобождението " на страните там от колониалното ръководство на европейските страни. Прави му усещане нещо доста необичайно. Въпреки че африканските страни получават цялостната опция да изградят свободни и демократични институции, които работят в полза на хората, те вършат тъкмо противоположното. В голяма част от тях се резервират структурите, които са проведени единствено в една посока - да източват обществена стойност като естествени запаси и държавни пари към една доста дребна група хора. Железният закон на олигархията гласи, че постоянно даже революциите и радикалните придвижвания не могат да пресечен порочния цикъл на обири.
В доста случаи един подкупен режим бива махнат с заричане за " генерална смяна ", само че новодошлите стартират да се възползват от основаните схеми, а от време на време даже и ги ускоряват. Този африкански модел се видя доста добре в България през 2008 година, когато Бойко Борисов пристигна на власт с обещанието да се пребори с корупцията на тройната коалиция. Стана това, което стана - 11 години по-късно България е проядена от алчна олигархия, зараза от клиентелизъм и съвсем цялостен разпад на институциите.
" Железният закон на олигархията ", несъмнено, не е дефинитивна присъда. В книгата си " Защо нациите се провалят " икономистите Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън описват по какъв начин може да се излезе от порочния кръг на обедняване. Оздравяването на всяка институция основава към нея процеси, които създават повече независимост и стойност. Понякога - много рядко в действителност, страните имат късмет да трансформират повече от една институция едновременно. Аджемоглу и Робинсън назовават този значим, само че къс миг " сериозен кръстопът ". България в този момент се намира навръх подобен сериозен кръстопът.
Подобно на Африка през 70-те години на предишния век, опцията не значи, че триумфът е сигурен. Олигархията пази и ще пази гневно стоманения си закон и в действителност личното си оцеляване. В този брой на " Капитал " ще видите няколко текста, които демонстрират както дълбочината, до която е разядена България, по този начин и съпротивата против първия по-сериозен опит за смяна. Всички те дават опция да се огледаме какво се случва на " сериозния кръстопът ".
Темата от корицата споделя допълнително детайлности за случилото се в " Автомагистрали " - сдружение, което демонстрира особената крадлива креативност на предходната власт. Тя не просто използваше институциите за източване на стойност към дребна група определени, само че и създаваше нови принадлежности това да се случва в изключително огромни размери. В съответния случай това е държавната компания, направена за безпрепятственото асимилиране на близо четири милиарда лв. (още в ).
Злоупотребите очевидно са били във всичко. От ще разберете по какъв начин компанията, която печели търга да доставя тръбите за газовата връзка със Сърбия, е обвързвана с един от околните другари на Бойко Борисов (и негов сътрудник на белот) - Александър Сталийски. Между другото най-малко още двама от хората, които са играли на карти с някогашния министър председател, направиха чудовищни пари от страната - Валентин Златев и Иван Ангелов.
Капитал - брой 23
Един от най-зловещите образци на честен и институционален разпад през последните години е сюжетът с търговията на органи, която се е случвала в България. Тя се е случвала със на двама министри и най-малко две специфични служби (прочетете и изявлението със служебния здравен министър доктор Стойчо Кацаров ).
През последните години на хората, които не са част от олигархията, някак си им вървеше доста по-трудно. Добър образец за това е за компанията, която от 20 години се пробва да построи пристанище за пропан-бутан до Варна. Последно желаят от притежателя да " поддържа " претендента на ГЕРБ за кмет в града през 2019. Той не го прави и общината му стопира плана.
Това са част от нещата, забележими на кръстовището, на което е България сега. Добре е да се видят, тъй като прозорецът за смяна няма да е отворен вечно.
В доста случаи един подкупен режим бива махнат с заричане за " генерална смяна ", само че новодошлите стартират да се възползват от основаните схеми, а от време на време даже и ги ускоряват. Този африкански модел се видя доста добре в България през 2008 година, когато Бойко Борисов пристигна на власт с обещанието да се пребори с корупцията на тройната коалиция. Стана това, което стана - 11 години по-късно България е проядена от алчна олигархия, зараза от клиентелизъм и съвсем цялостен разпад на институциите.
" Железният закон на олигархията ", несъмнено, не е дефинитивна присъда. В книгата си " Защо нациите се провалят " икономистите Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън описват по какъв начин може да се излезе от порочния кръг на обедняване. Оздравяването на всяка институция основава към нея процеси, които създават повече независимост и стойност. Понякога - много рядко в действителност, страните имат късмет да трансформират повече от една институция едновременно. Аджемоглу и Робинсън назовават този значим, само че къс миг " сериозен кръстопът ". България в този момент се намира навръх подобен сериозен кръстопът.
Подобно на Африка през 70-те години на предишния век, опцията не значи, че триумфът е сигурен. Олигархията пази и ще пази гневно стоманения си закон и в действителност личното си оцеляване. В този брой на " Капитал " ще видите няколко текста, които демонстрират както дълбочината, до която е разядена България, по този начин и съпротивата против първия по-сериозен опит за смяна. Всички те дават опция да се огледаме какво се случва на " сериозния кръстопът ".
Темата от корицата споделя допълнително детайлности за случилото се в " Автомагистрали " - сдружение, което демонстрира особената крадлива креативност на предходната власт. Тя не просто използваше институциите за източване на стойност към дребна група определени, само че и създаваше нови принадлежности това да се случва в изключително огромни размери. В съответния случай това е държавната компания, направена за безпрепятственото асимилиране на близо четири милиарда лв. (още в ).
Злоупотребите очевидно са били във всичко. От ще разберете по какъв начин компанията, която печели търга да доставя тръбите за газовата връзка със Сърбия, е обвързвана с един от околните другари на Бойко Борисов (и негов сътрудник на белот) - Александър Сталийски. Между другото най-малко още двама от хората, които са играли на карти с някогашния министър председател, направиха чудовищни пари от страната - Валентин Златев и Иван Ангелов.
Капитал - брой 23
Един от най-зловещите образци на честен и институционален разпад през последните години е сюжетът с търговията на органи, която се е случвала в България. Тя се е случвала със на двама министри и най-малко две специфични служби (прочетете и изявлението със служебния здравен министър доктор Стойчо Кацаров ).
През последните години на хората, които не са част от олигархията, някак си им вървеше доста по-трудно. Добър образец за това е за компанията, която от 20 години се пробва да построи пристанище за пропан-бутан до Варна. Последно желаят от притежателя да " поддържа " претендента на ГЕРБ за кмет в града през 2019. Той не го прави и общината му стопира плана.
Това са част от нещата, забележими на кръстовището, на което е България сега. Добре е да се видят, тъй като прозорецът за смяна няма да е отворен вечно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ