Защо министър Танева иска да изпразни рафтовете в супермаркетите?
Желанието на земеделския министър Десислава Танева да ускори наличието на българско локално произвеждане по рафтовете на огромните вериги супермаркети наподобява изключително благородно в днешните времена на рецесия. Икономическата обсада от последния месец сътвори непредвидени провокации пред веригата на доставки и не закъсня да удари производството на храни. Търсенето от ХоРеКа бранша (ресторанти, сладкарници, механи и други, бел.ред.), изчезна за една нощ, а потреблението на семействата претърпя стесняване и промени структурата си.
В стремежа си да подкрепя родните производители непременно, МЗХГ предлага ограничения, които освен няма да доведат до търсения резултат, а и
ще имат редица отрицателни последствия.
Във всяка развита страна комерсиалните вериги обслужват голямата част от популацията, което работи и живее в огромните градове. Те извършват една съществена функционалност: да дават необятен избор от артикули като подсигуряват непрекъснатото качество на всеки продукти, при това на допустима цена. Затова огромните търговски вериги имат избрани условия към своите снабдители. Тези условия постоянно надвишават националните стандарти (когато има такива), давайки гаранции на нас – потребителите. Гаранции, че когато си купуваме домат, да вземем за пример, той с изключение на корав и червен е също по този начин почистен, съхранен и превозен по този начин, че нищо да не му се случи, до момента в който стигне до щанда. Че равнищата на пестициди в него са под допустимите граници и още куп други неща, които са значими за консуматора.
Тъжната истина е, че част от българската продукция (в някои браншове повече, в други по-малко)
не може да отговори и на най-малък брой условия .
Защо в земеделска България развъждането на зеленчуци, плодове и животни към момента е неконкурентно, е обособена огромна тематика.
Другата тъжна истина е, че в тези неконкурентни браншове на селското стопанство външнотърговският баланс на България е негативен. До каква степен българското произвеждане задоволява вътрешното ползване при 15 съществени артикули и първични материали от първа нужда, можете да прочетете тук.
Особено дефицитни са българските свинско, лук, домати, праскови и други
Т.е. с цел да има повече родна продукция в огромните търговски вериги, липсва даже базовата причина – да има стока.
Производството на мляко, месо, плодове и зеленчуци спадна внезапно в годините към приемането на България в Европейски Съюз. Повечето търговски вериги са тук доста преди този момент. И в случай че някой си мисли, че техният бизнес е елементарен и всичко опира до това да си сложат каквито си желаят надценки, дано си спомним
какъв брой търговски вериги изчезнаха през годините
– “Карфур ”, “Пикадили ”, “Пени ”, “Рода ”, “Европа ”, “Рамстор ”.
Стигаме до въпроса дали българските производители имат стеснен пазарен достъп до потребителя поради наличието на огромните търговски вериги? Делът на модерната търговия в България в пазара на дребно с хранителни артикули е 54%, по данни на FAS за 2018 година Останалите 46% се държат от над 38 хиляди дребни магазинчета в страната. Специализираните магазини за месни и млечни артикули, зарзаватчийниците, претърпяват дребен подем през последните 10 години, като броят им е повишен със приблизително 20%, демонстрират данните на Национален статистически институт. Извод може да си направи всеки.
В обичания образец, който дават министри и публицисти – Франция, каузи на модерната търговия е 75% (FAS) и там в действителност има доста висока степен на централизация при продажбите на дребно. Случаят у нас обаче не е подобен.
Така че
какво би излязло от прословутите ограничения в последна сметка?
Мерките в резюме са:
Търговската повърхност в супермаркетите да се раздели на половина за български и надлежно непознати артикули при редица категории, измежду които и месо и месни, мляко и млечни артикули, картофи, зеленчуци, консерви и други Предлаганите групи храни по алинея 1 се закупуват непосредствено от производители с място на реализиране на активността на територията на региона, където се намира съответният търговски обект, или до 200 км. от регионалния център.
В супермаркетите и сега има категории от листата, в които българските артикули доминират, и такива, в които делът им е под 50%. В това се твърди всеки, който води покупките на своето домакинство. Най-близкото до мозъка е, че в случай че щандовото пространство се раздели на половина, една част от българските производители ще бъдат ощетени, а друга – облагодетелствани.
В някои посоки стоките ще оредеят и ще нарастнат, тъй като вътрешното произвеждане изостава доста от потреблението.
Какво да кажем за директното закупуване на храните от производителя? Представете си по какъв начин закупчиците на даден търговец обикалят като побъркани,
с цел да одобряват от 14 места по 50 чувала с моркови.
Колко тъкмо моркови и по кое време ще дойдат на щанда? А в случай че 90% от производството на моркови е съсредоточено на повече от 200 км от регионалния център, ще има ли въобще моркови в съответния град?
В последна сметка даже да оказват помощ на единици, ограниченията ще навредят на доста повече хора и бизнеси.
ИнтелиАгро* е анализаторско звено по въпросите на селското стопанство. Заглавията са на редакцията.
В стремежа си да подкрепя родните производители непременно, МЗХГ предлага ограничения, които освен няма да доведат до търсения резултат, а и
ще имат редица отрицателни последствия.
Във всяка развита страна комерсиалните вериги обслужват голямата част от популацията, което работи и живее в огромните градове. Те извършват една съществена функционалност: да дават необятен избор от артикули като подсигуряват непрекъснатото качество на всеки продукти, при това на допустима цена. Затова огромните търговски вериги имат избрани условия към своите снабдители. Тези условия постоянно надвишават националните стандарти (когато има такива), давайки гаранции на нас – потребителите. Гаранции, че когато си купуваме домат, да вземем за пример, той с изключение на корав и червен е също по този начин почистен, съхранен и превозен по този начин, че нищо да не му се случи, до момента в който стигне до щанда. Че равнищата на пестициди в него са под допустимите граници и още куп други неща, които са значими за консуматора.
Тъжната истина е, че част от българската продукция (в някои браншове повече, в други по-малко)
не може да отговори и на най-малък брой условия .
Защо в земеделска България развъждането на зеленчуци, плодове и животни към момента е неконкурентно, е обособена огромна тематика.
Другата тъжна истина е, че в тези неконкурентни браншове на селското стопанство външнотърговският баланс на България е негативен. До каква степен българското произвеждане задоволява вътрешното ползване при 15 съществени артикули и първични материали от първа нужда, можете да прочетете тук.
Особено дефицитни са българските свинско, лук, домати, праскови и други
Т.е. с цел да има повече родна продукция в огромните търговски вериги, липсва даже базовата причина – да има стока.
Производството на мляко, месо, плодове и зеленчуци спадна внезапно в годините към приемането на България в Европейски Съюз. Повечето търговски вериги са тук доста преди този момент. И в случай че някой си мисли, че техният бизнес е елементарен и всичко опира до това да си сложат каквито си желаят надценки, дано си спомним
какъв брой търговски вериги изчезнаха през годините
– “Карфур ”, “Пикадили ”, “Пени ”, “Рода ”, “Европа ”, “Рамстор ”.
Стигаме до въпроса дали българските производители имат стеснен пазарен достъп до потребителя поради наличието на огромните търговски вериги? Делът на модерната търговия в България в пазара на дребно с хранителни артикули е 54%, по данни на FAS за 2018 година Останалите 46% се държат от над 38 хиляди дребни магазинчета в страната. Специализираните магазини за месни и млечни артикули, зарзаватчийниците, претърпяват дребен подем през последните 10 години, като броят им е повишен със приблизително 20%, демонстрират данните на Национален статистически институт. Извод може да си направи всеки.
В обичания образец, който дават министри и публицисти – Франция, каузи на модерната търговия е 75% (FAS) и там в действителност има доста висока степен на централизация при продажбите на дребно. Случаят у нас обаче не е подобен.
Така че
какво би излязло от прословутите ограничения в последна сметка?
Мерките в резюме са:
Търговската повърхност в супермаркетите да се раздели на половина за български и надлежно непознати артикули при редица категории, измежду които и месо и месни, мляко и млечни артикули, картофи, зеленчуци, консерви и други Предлаганите групи храни по алинея 1 се закупуват непосредствено от производители с място на реализиране на активността на територията на региона, където се намира съответният търговски обект, или до 200 км. от регионалния център.
В супермаркетите и сега има категории от листата, в които българските артикули доминират, и такива, в които делът им е под 50%. В това се твърди всеки, който води покупките на своето домакинство. Най-близкото до мозъка е, че в случай че щандовото пространство се раздели на половина, една част от българските производители ще бъдат ощетени, а друга – облагодетелствани.
В някои посоки стоките ще оредеят и ще нарастнат, тъй като вътрешното произвеждане изостава доста от потреблението.
Какво да кажем за директното закупуване на храните от производителя? Представете си по какъв начин закупчиците на даден търговец обикалят като побъркани,
с цел да одобряват от 14 места по 50 чувала с моркови.
Колко тъкмо моркови и по кое време ще дойдат на щанда? А в случай че 90% от производството на моркови е съсредоточено на повече от 200 км от регионалния център, ще има ли въобще моркови в съответния град?
В последна сметка даже да оказват помощ на единици, ограниченията ще навредят на доста повече хора и бизнеси.
ИнтелиАгро* е анализаторско звено по въпросите на селското стопанство. Заглавията са на редакцията.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ