Жан Моне и изкуството да създаваш Европа
Жан Моне
Политик, посланик, финансист /1888 – 1979/
Произход : Франция, семейство производители и търговци на коняк
Образование : гимназия, учи фамилния бизнес в Лондон, Ню Йорк
Интереси : политика, бизнес, обединена Европа, коняк
Постижения : заместник-генерален секретар на Лигата на нациите, реформира валутите на Полша и Румъния, преустройва китайската железница, създател е на проекта за основаване на Европейската общественост за въглища и стомана, работи за развиването на Европейска икономическа общност и нейното преобразяване в Европейски Съюз
Признание : почетен жител на Европа, един от бащите-основатели на Европейски Съюз
Жан Моне има две огромни фантазии – да доживее до 100 и да види Европа обединена. Почти съумява - умира на 91, а неговата Европейска общественост за въглища и стомана (ЕОВС) се трансформира в Европейската икономическа общественост (ЕИО), а тя от своя страна - в Европейския съюз (ЕС).
„ За да е същинско едно произведение на изкуството, би трябвало да е малко незавършено ”, има вяра Моне. Изключение е изкуството да се прави коняк – той би трябвало да е прелестно приключен. Иначе Моне не го пие.
На 9 май 1950 година е огласен известният План „ Шуман ”, в действителност - План „ Моне ”. Точно Жан Моне е създател на концепцията за основаване на обединена Европа малко по малко - не принудително, както пробват други преди него. Той е същинският създател и на текста, станал основа на Европейската общественост за въглища и стомана. Идеята е брилянтно елементарна. Ако ресурсите, без които война е невъзможна, се създават дружно, това води освен до съвместен надзор, а до съдействие и общ разцвет. А и би трябвало Европа да се пази от сталинската комунистическа империя.
Парижкият контракт за основаване на ЕОВС влиза в действие през 1952 година През 1958 година идват двата Римски контракта – за Европейска икономическа общност и Евратом. През 1992 година в Маастрихт е подписан договорът за Европейски Съюз, трансформиран през 2007 година в Лисабон. Така Европа върви към федерализация, към единение на хора, не на народи, за което Жан Моне се труди неуморно.
Жан Моне е роден през 1888 година в региона Коняк във Франция. Там едните хора създават коняк, другите търгуват с него. Бащата на Моне прави и двете - създава фамилната марка „ Жан-Габриел Моне и Ко ”, и е началник на кооператива, който изнася коняк. Съпругата му оказва помощ, тя е щерка на основния технолог на „ Енеси ” и знае доста за благородното пиво.
Рожденото място и средата построяват у Жан Моне най-характерните му черти – податливост към обмисляне и глобализация. Златното пиво коняк не признава граници, само че стопля персоналните контакти.
На 16 Моне приключва гимназия и потегля по света. Баща му споделя: „ Не взимай със себе си книги – никоя не може да отговори на въпросите ти. Просто гледай през прозореца и приказва с хората ”. Той отива първо в Лондон, учи езика и тънкостите на бизнеса, на 18 е в Канада и Съединени американски щати, а след това обикаля половината свят. Съединени американски щати го впечатляват по този начин, че съществено мисли за основаване на Съединени европейски щати – концепция, стартирана от Виктор Юго през 1849 година
През Първата международна война Моне е консултант на френското държавно управление и предлага проект за съгласуваност на военните доставки на съдружниците. Премиерът Вивиани е впечатлен от 25-годишния мъж, приема проекта и разпорежда на Моне координацията с британците. През 1919 година пък Франция го предлага за заместник-генерален секретар на Обществото на народите, само че Моне схваща, че не е неговото място и се маха. Връща се към търговията с коняк, само че скоро се разпростира – сполучливо реформира следвоенната полска злота и румънската проливам, в Китай е консултант на Чан Кай Ши, основава Китайската финансова корпорация за развиване и преустройва китайската железница.
На празненство през 1929 година среща 22-годишната художничка Силвия Джанини. Тя е женена и, с цел да избегнат проблемите с италианския закон, двамата отиват в Москва, взимат руско поданство, тя се развежда и се женят по руския закон. От поданството се отървават скоро, само че дълго са щастливи дружно.
През 30-те Моне с паника следи възхода на нацизма. През 1935 година чува за антиеврейското законодателство и споделя: „ Хората, които са способни на това, ще стартират война ”. През Втората международна война той отново координира военните старания на съдружниците, консултант е на Рузвелт и измисля за него фамозния израз: „ Америка е огромният боеприпас на демокрацията ”.
Глобализмът на Моне не подхожда на националиста Дьо Гол, само че през 1943 година той въпреки всичко е в Националния освободителен комитет и декларира: „ Няма да има мир в Европа, в случай че след войната страните се възстановят въз основата на националния суверенитет. Те са прекомерно дребни, с цел да подсигуряват на народите си нужния разцвет и национално развиване. Европейските страни би трябвало да станат федерация ”.
Дьо Гол посреща концепцията с иронична усмивка, а през 1950 година, когато Моне предлага съответния проект за глобализация на Европа, даже намерено му се подиграва. Но проектът сработва.
Жан Моне е на 64, само че с цел да е във форма, прави три големи жертви – понижава обичаната френска храна, след 1934 година пие обичания коняк единствено след работа и по-рядко дими с обичаните кубински пури. Затова не е чудно, че съумява съвсем да осъществя огромните си фантазии – да доживее до 100 и да види Европа единна.
Политик, посланик, финансист /1888 – 1979/
Произход : Франция, семейство производители и търговци на коняк
Образование : гимназия, учи фамилния бизнес в Лондон, Ню Йорк
Интереси : политика, бизнес, обединена Европа, коняк
Постижения : заместник-генерален секретар на Лигата на нациите, реформира валутите на Полша и Румъния, преустройва китайската железница, създател е на проекта за основаване на Европейската общественост за въглища и стомана, работи за развиването на Европейска икономическа общност и нейното преобразяване в Европейски Съюз
Признание : почетен жител на Европа, един от бащите-основатели на Европейски Съюз
Жан Моне има две огромни фантазии – да доживее до 100 и да види Европа обединена. Почти съумява - умира на 91, а неговата Европейска общественост за въглища и стомана (ЕОВС) се трансформира в Европейската икономическа общественост (ЕИО), а тя от своя страна - в Европейския съюз (ЕС).
„ За да е същинско едно произведение на изкуството, би трябвало да е малко незавършено ”, има вяра Моне. Изключение е изкуството да се прави коняк – той би трябвало да е прелестно приключен. Иначе Моне не го пие.
На 9 май 1950 година е огласен известният План „ Шуман ”, в действителност - План „ Моне ”. Точно Жан Моне е създател на концепцията за основаване на обединена Европа малко по малко - не принудително, както пробват други преди него. Той е същинският създател и на текста, станал основа на Европейската общественост за въглища и стомана. Идеята е брилянтно елементарна. Ако ресурсите, без които война е невъзможна, се създават дружно, това води освен до съвместен надзор, а до съдействие и общ разцвет. А и би трябвало Европа да се пази от сталинската комунистическа империя.
Парижкият контракт за основаване на ЕОВС влиза в действие през 1952 година През 1958 година идват двата Римски контракта – за Европейска икономическа общност и Евратом. През 1992 година в Маастрихт е подписан договорът за Европейски Съюз, трансформиран през 2007 година в Лисабон. Така Европа върви към федерализация, към единение на хора, не на народи, за което Жан Моне се труди неуморно.
Жан Моне е роден през 1888 година в региона Коняк във Франция. Там едните хора създават коняк, другите търгуват с него. Бащата на Моне прави и двете - създава фамилната марка „ Жан-Габриел Моне и Ко ”, и е началник на кооператива, който изнася коняк. Съпругата му оказва помощ, тя е щерка на основния технолог на „ Енеси ” и знае доста за благородното пиво.
Рожденото място и средата построяват у Жан Моне най-характерните му черти – податливост към обмисляне и глобализация. Златното пиво коняк не признава граници, само че стопля персоналните контакти.
На 16 Моне приключва гимназия и потегля по света. Баща му споделя: „ Не взимай със себе си книги – никоя не може да отговори на въпросите ти. Просто гледай през прозореца и приказва с хората ”. Той отива първо в Лондон, учи езика и тънкостите на бизнеса, на 18 е в Канада и Съединени американски щати, а след това обикаля половината свят. Съединени американски щати го впечатляват по този начин, че съществено мисли за основаване на Съединени европейски щати – концепция, стартирана от Виктор Юго през 1849 година
През Първата международна война Моне е консултант на френското държавно управление и предлага проект за съгласуваност на военните доставки на съдружниците. Премиерът Вивиани е впечатлен от 25-годишния мъж, приема проекта и разпорежда на Моне координацията с британците. През 1919 година пък Франция го предлага за заместник-генерален секретар на Обществото на народите, само че Моне схваща, че не е неговото място и се маха. Връща се към търговията с коняк, само че скоро се разпростира – сполучливо реформира следвоенната полска злота и румънската проливам, в Китай е консултант на Чан Кай Ши, основава Китайската финансова корпорация за развиване и преустройва китайската железница.
На празненство през 1929 година среща 22-годишната художничка Силвия Джанини. Тя е женена и, с цел да избегнат проблемите с италианския закон, двамата отиват в Москва, взимат руско поданство, тя се развежда и се женят по руския закон. От поданството се отървават скоро, само че дълго са щастливи дружно.
През 30-те Моне с паника следи възхода на нацизма. През 1935 година чува за антиеврейското законодателство и споделя: „ Хората, които са способни на това, ще стартират война ”. През Втората международна война той отново координира военните старания на съдружниците, консултант е на Рузвелт и измисля за него фамозния израз: „ Америка е огромният боеприпас на демокрацията ”.
Глобализмът на Моне не подхожда на националиста Дьо Гол, само че през 1943 година той въпреки всичко е в Националния освободителен комитет и декларира: „ Няма да има мир в Европа, в случай че след войната страните се възстановят въз основата на националния суверенитет. Те са прекомерно дребни, с цел да подсигуряват на народите си нужния разцвет и национално развиване. Европейските страни би трябвало да станат федерация ”.
Дьо Гол посреща концепцията с иронична усмивка, а през 1950 година, когато Моне предлага съответния проект за глобализация на Европа, даже намерено му се подиграва. Но проектът сработва.
Жан Моне е на 64, само че с цел да е във форма, прави три големи жертви – понижава обичаната френска храна, след 1934 година пие обичания коняк единствено след работа и по-рядко дими с обичаните кубински пури. Затова не е чудно, че съумява съвсем да осъществя огромните си фантазии – да доживее до 100 и да види Европа единна.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ