Френски икономист и философ: Светът е на ръба на пропастта!
Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата " Евреите, светът и парите ", която е преведена и на български език
Сутринта в петък, 26 октомври 1962 година, потеглих за гимназията с мисълта, че евентуално няма да се прибера жив. В този ден, който помня като през вчерашния ден, се носеха клюки, че в случай че генералният секретар на Съветската комунистическа партия Никита Хрушчов упорства да конфигурира нуклеарни ракети SS4 и SS5 в Куба, Съединените щати ще унищожат руските кораби с бойните глави за тези ракети, които бяха неподвижни на няколко благи от кубинския бряг, което ще провокира верижна реакция, която ще докара до тотална нуклеарна война и гибелта на всички 3,1 милиарда човешки същества за няколко часа. Докато вървях към гимназията, без да имам никаква друга информация с изключение на от радиото и вестниците, имах възприятието, че животът ми, към момента толкоз къс, ще бъде прекъснат; че градът ми, толкоз хубав, ще бъде разрушен; че очакванията на всички ще бъдат разрушени.
Не си припомням да съм се страхувал: обстановката беше прекомерно неописуема, с цел да ме плаши. Много по-късно разбрах, че този боязън е бил състоятелен: В онази заран, след 10 дни на интензивни договаряния, които можеха да не доведат до нищо, сред един спокоен и съдбоносен американски договарящ (братът на президента, Робърт Кенеди) и един руски водач, претърпял нещастията на Втората международна война (Никита Хрушчов), Съветският съюз се съгласи да демонтира към този момент построените в Куба ракетни площадки и да върне корабите, натоварени с нуклеарни бойни глави, в пристанищата си; В подмяна американците поеха писмен ангажимент да изтеглят ракетите " Юпитер " от Турция и Италия (което към този момент беше решено) и да не нахлуват в Куба.
Двайсет години по-късно, през зимата на 1984/1985 година, претърпях сходен интервал, доста по-малко разгласен, когато старите геронтократи, които тогава ръководеха Съветската комунистическа партия, към Константин Черненко, се демонстрираха изцяло решени да завлекат човечеството в личната му гробница, в случай че не унищожим личните си нуклеарни оръжия; към момента слушам по какъв начин Черненко крещи заканите си в една доста дребна стая в Кремъл, където придружавах безстрастния и съдбоносен Франсоа Митеран. Докато го слушах, се пробвах да си показва по какъв начин 4,7 милиарда човешки същества се влачат към небитието. И тук не се опасявах, тъй като това към момента беше невъобразимо. И въпреки всичко беше допустимо и евентуално ни избави единствено гибелта на Черненко, по-рано от предстоящото, която разреши на Михаил Горбачов да успее в преврата си против младите Брежневци, които към момента не бяха подготвени да поемат властта.
Днес претърпяваме интервал със същата активност. По същата причина: обезверена власт, която няма друго решение за оцеляване, с изключение на да се впусне във външна случка. В идващите дни, седмици и месеци още веднъж рискуваме да бъдем въвлечени в нуклеарен прелом. С още по-мощни оръжия, които биха могли да унищожат всичките осем милиарда човешки същества. И още веднъж, това е прекомерно гигантско, с цел да се замислим.
Твърде безумно, с цел да се опасяваме. Ако по този метод светът за трети път се намира на ръба на пропастта, то е тъй като Русия към момента не е съумяла да се закрепи в демокрацията - единствената действителна гаранция против войнствеността.
Ние няма да имаме същия късмет като през 1962 г: Владимир Путин не е претърпял Втората международна война. Няма да имаме и същия късмет като през 1985 година: той не наподобява толкоз измършавял физически, колкото беше Черненко. Ако нещо ни избави от най-лошото, това ще бъде или дворцова маневра в Москва, или осъзнаването от страна на Путин, че може да загуби всичко, персонално и в очите на историята, като работи по този метод. Все отново историята и мястото, което той ще заеме в нея, би трябвало да го интересуват. И както и в предходните два случая, това може да се случи единствено, в случай че демокрациите не се поддадат на страха и шантажа.
Ако за следващ път човечеството се оправи по знамение, не трябва да се връщаме в старите коловози. Не би трябвало да имаме вяра, че сме непобедими. Трябва да снабдим човечеството със средства, които да не разрешат на никого в бъдеще да заплаши (и то освен посредством война) самото му битие.
Сутринта в петък, 26 октомври 1962 година, потеглих за гимназията с мисълта, че евентуално няма да се прибера жив. В този ден, който помня като през вчерашния ден, се носеха клюки, че в случай че генералният секретар на Съветската комунистическа партия Никита Хрушчов упорства да конфигурира нуклеарни ракети SS4 и SS5 в Куба, Съединените щати ще унищожат руските кораби с бойните глави за тези ракети, които бяха неподвижни на няколко благи от кубинския бряг, което ще провокира верижна реакция, която ще докара до тотална нуклеарна война и гибелта на всички 3,1 милиарда човешки същества за няколко часа. Докато вървях към гимназията, без да имам никаква друга информация с изключение на от радиото и вестниците, имах възприятието, че животът ми, към момента толкоз къс, ще бъде прекъснат; че градът ми, толкоз хубав, ще бъде разрушен; че очакванията на всички ще бъдат разрушени.
Не си припомням да съм се страхувал: обстановката беше прекомерно неописуема, с цел да ме плаши. Много по-късно разбрах, че този боязън е бил състоятелен: В онази заран, след 10 дни на интензивни договаряния, които можеха да не доведат до нищо, сред един спокоен и съдбоносен американски договарящ (братът на президента, Робърт Кенеди) и един руски водач, претърпял нещастията на Втората международна война (Никита Хрушчов), Съветският съюз се съгласи да демонтира към този момент построените в Куба ракетни площадки и да върне корабите, натоварени с нуклеарни бойни глави, в пристанищата си; В подмяна американците поеха писмен ангажимент да изтеглят ракетите " Юпитер " от Турция и Италия (което към този момент беше решено) и да не нахлуват в Куба.
Двайсет години по-късно, през зимата на 1984/1985 година, претърпях сходен интервал, доста по-малко разгласен, когато старите геронтократи, които тогава ръководеха Съветската комунистическа партия, към Константин Черненко, се демонстрираха изцяло решени да завлекат човечеството в личната му гробница, в случай че не унищожим личните си нуклеарни оръжия; към момента слушам по какъв начин Черненко крещи заканите си в една доста дребна стая в Кремъл, където придружавах безстрастния и съдбоносен Франсоа Митеран. Докато го слушах, се пробвах да си показва по какъв начин 4,7 милиарда човешки същества се влачат към небитието. И тук не се опасявах, тъй като това към момента беше невъобразимо. И въпреки всичко беше допустимо и евентуално ни избави единствено гибелта на Черненко, по-рано от предстоящото, която разреши на Михаил Горбачов да успее в преврата си против младите Брежневци, които към момента не бяха подготвени да поемат властта.
Днес претърпяваме интервал със същата активност. По същата причина: обезверена власт, която няма друго решение за оцеляване, с изключение на да се впусне във външна случка. В идващите дни, седмици и месеци още веднъж рискуваме да бъдем въвлечени в нуклеарен прелом. С още по-мощни оръжия, които биха могли да унищожат всичките осем милиарда човешки същества. И още веднъж, това е прекомерно гигантско, с цел да се замислим.
Твърде безумно, с цел да се опасяваме. Ако по този метод светът за трети път се намира на ръба на пропастта, то е тъй като Русия към момента не е съумяла да се закрепи в демокрацията - единствената действителна гаранция против войнствеността.
Ние няма да имаме същия късмет като през 1962 г: Владимир Путин не е претърпял Втората международна война. Няма да имаме и същия късмет като през 1985 година: той не наподобява толкоз измършавял физически, колкото беше Черненко. Ако нещо ни избави от най-лошото, това ще бъде или дворцова маневра в Москва, или осъзнаването от страна на Путин, че може да загуби всичко, персонално и в очите на историята, като работи по този метод. Все отново историята и мястото, което той ще заеме в нея, би трябвало да го интересуват. И както и в предходните два случая, това може да се случи единствено, в случай че демокрациите не се поддадат на страха и шантажа.
Ако за следващ път човечеството се оправи по знамение, не трябва да се връщаме в старите коловози. Не би трябвало да имаме вяра, че сме непобедими. Трябва да снабдим човечеството със средства, които да не разрешат на никого в бъдеще да заплаши (и то освен посредством война) самото му битие.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ