Jerusalem Post: Антисемитизмът на Лавров означава, че Израел вече не е неутрален |
Извикването на съветския дипломат в Израел Анатолий Викторов в понеделник, с цел да му бъде връчена протестна нота срещу шокиращите изказвания на съветския външен министър Сергей Лавров, че Хитлер е имал " еврейска кръв ", бележи края на напъните на Израел да се държи над руско-украинската борба, написа в разбор на Хърб Кейнън
бяха направени в отговор на въпрос на италиански публицист, по какъв начин може да назова украинския президент Володимир Зеленски нацист, откакто самият Зеленски е евреин. Освен това Лавров съобщи: " От доста време насам чуваме мъдрите евреи да споделят, че най-големите антисемити са самите евреи ".
Независимо от откровения интерес на Израел да не се опълчва на Русия, тъй като това може да се върне като бумеранг в Сирия, където руснаците са мощ и могат да причинят на Израел обилни вреди, ежедневните ужаси в Украйна, придвижванията на интернационалната сцена, които принуждават страните да вземат страна, и думи като тези на Лавров направиха невероятно Израел да остане " безпристрастен ".
Нещо повече, ползата на министър-председателя Нафтали Бенет към ходатайство в спора - в началото една от аргументите да не осъди уверено Русия - не докара до никъде; Израел не разполага нито с лостове, които да употребява по отношение на руснаците, нито с гаранции за сигурност, които да даде на украинците и които биха го трансформирали в сериозен медиатор.
Заедно с привикването на съветския дипломат, реакцията на Бенет на думите на Лавров също по този начин алармира, че Израел е на път да вземе украинската страна.
" Разглеждам с изключителна съвестност изказването на съветския външен министър ",. " Думите му са погрешни, а желанията му са неправилни. Целта на сходни неистини е да се обвинят самите евреи в най-ужасните закононарушения в историята, които са били осъществени против тях, и по този метод да се освободят от отговорност враговете на Израел. "
Бенет, който в Деня за възпоменание на Холокоста предходната седмица съобщи в тирада в Яд ва-Шем (мемориал на Холокоста бел. прев.), че нищо не може да се съпостави с Холокоста, сподели и, че е време да се спре потреблението на Холокоста като политически инструмент.
Това, че Бенет е подготвен обществено да се обърне към съветския външен министър за мненията му, демонстрира две неща: какъв брой неприятни са думите на Лавров за него и какъв път е минал през 10-те седмици на войната. От наказание на войната, само че без да руснаците, той стигна до упрекване на съветския външен министър.
Коментарите на външния министър Яир Лапид бяха даже още по-остри и по-малко " дипломатични ". Забележките на Лавров, сподели той, " са както непростимо и възмутително изказване, по този начин и ужасна историческа неточност. Евреите не са се самоубили по време на Холокоста. Най-ниското равнище на расизъм против евреите е да се упрекват самите евреи в антисемитизъм ".
Това е единствено последната глава от анатомията на една политика, която се разпада. Това, че политиката се е разпаднала, обаче не значи, че не продължава да съществува желанието да се поддържат хармонични връзки с Русия, с цел да се резервира настоящият механизъм за липса на спорове за небето над Сирия сред съветските и израелските Военновъздушни сили.
Израел продължава да има същински интерес да попречи на Иран да сътвори плацдарм против него в Сирия, а положителните връзки с Русия спомагат за този интерес. В резултат на това Йерусалим към момента би трябвало да внимава - в законния си яд от мненията на Лавров и във все по-откритата си позиция на страната на Украйна - да не отчужди изцяло Москва, тъй като Русия към момента има опция посредством дейностите си в Сирия съществено да усложни нещата за Йерусалим.
Независимо от това, колкото и да е заинтригуван Израел да не си навлича отрицателни страсти към съветския президент Владимир Путин, той също по този начин е заинтригуван да застане твърдо до демократичния Запад и " свободния свят " в съпротива на войната на Путин в Украйна.
И по този начин, това, което следим, е постепенно раздробяване на в никакъв случай несполучливата политика на неутралитет, което раздробяване е подбудено от събитията на място.
От самото начало на войната тази политика беше сложна за поддържане. Дори когато Бенет се опитваше да се въздържа от обществени рецензии към Русия и призоваваше министрите си да лимитират обществените си мнения по въпроса, Лапид в деня на експлоадирането на войната на 24 февруари съобщи, че съветската офанзива е " съществено нарушаване на интернационалния ред ", което Израел осъжда.
Като предизвестие израелският дипломат в Русия беше извикан в Министерството на външните работи в Москва, с цел да чуе съветските оправдания за нашествието.
Въпреки че Израел предложи филантропична помощ на украинците в ранните стадии на войната, Бенет очебийно избягваше да осъжда и загатва Русия в изказванията, които публикуваше. Оправданието беше несигурната обстановка в Сирия, загрижеността за благосъстоянието на съветските евреи и желанието да остане в очите на руснаците " почтен медиатор ", кадърен да посредничи в спора.
В първите дни на войната Израел подразни Съединени американски щати, защото не стана съавтор на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която осъждаше Русия, макар че гласоподава дружно с по-голямата част от останалия свят за мярката в Общото заседание. Израел също по този начин остана настрана от напъните за налагане на интернационалните наказания, макар че не разреши на съветските олигарси да употребяват Израел, с цел да заобиколят режима на наказания.
С продължаването на войната и с разкриването на от ден на ден и повече ужаси, другите мнения, идващи от Министерството на външните работи и кабинета на министър-председателя, ставаха все по-забележими. Лапид непосредствено осъждаше руснаците, до момента в който Бенет продължаваше да осъжда войната с общи думи.
Това стана най-осезаемо след откриването на всеобщи гробове в Буча след съветското евакуиране от Киев при започване на април.
Докато Лапид назова случилото се в Буча " военни закононарушения ", а министърът на опазването на здравето Ницан Хоровиц, който беше на посещаване в израелската полева болница в Украйна, говореше за " жестока съветска инвазия " и за кланета и военни закононарушения, които се случват в цялата страна, Бенет осъди клането, само че не загатна Русия.
" Ужасени сме от фотосите от Буча и изрично осъждаме това ", сподели той.
Друга повратна точка настъпи на 7 април, когато Израел гласоподава в поддръжка на краткотрайното премахване на Русия от Комитета по правата на индивида на Организация на обединените нации.
В изказване на съветското външно министерство след гласуването Лапид беше упрекнат в " антируска офанзива ". " Има опит да се употребява обстановката към Украйна, с цел да се отклони вниманието на интернационалната общественост от един от най-дълго нерешените спорове - палестинско-израелския ", се споделя още в изказването.
В него се насочва укор към Израел за " противозаконна окупация и пълзяща анексия " и се споделя, че е " удивително ", че " най-дългата окупация в следвоенната международна история се прави с безмълвното единодушие на водещите западни страни и с действителната поддръжка на Съединените щати ".
Това беше явен сигнал за неодобрение от Москва за нейното. В същия ден, в различен знак на неодобрение, един от най-високопоставените съветски офицери в Сирия, адмирал Олег Журавльов, съобщи, че сирийците, употребявайки съветско оръжие, са свалили ракета с точно ориентиране, изстреляна от Израел.
Още един сигнал за неодобрение пристигна няколко дни по-късно, когато Путин изпрати писмо до Бенет, в което прикани Израел да съобщи на Русия контрола върху църковния комплекс " Александров двор " в Стария град, който някогашният министър-председател Бенямин Нетаняху даде обещание да съобщи на руснаците като жест на благосклонност след освобождението на Наама Исахар от съветски затвор през 2020 година, само че това беше блокирано от Йерусалимският областен съд.
Това беше последвано от изказването на министъра на защитата Бени Ганц на 20 април, че Израел ще даде каски и жилетки на цивилни медицински и избавителни служащи в Украйна. Посланикът на Русия в Израел съобщи пред съветската телевизия, че Москва ще " реагира уместно " на това, в случай че то бъде доказано.
Междувременно диалозите на Путин с Бенет ставаха все по-редки. Според офиса на Путин, от началото на войната на 24 февруари до 23 март той е разговарял по телефона с Бенет шест пъти и се е срещнал с него един път. Оттогава, съгласно руснаците, те не са разговаряли.
Сега идва коментарът на Лавров и гневните отговори на Бенет и Лапид и постепенно, случай след случай, проектите на Йерусалим да остане някак си над войната сред Русия и Украйна са разрушени.
бяха направени в отговор на въпрос на италиански публицист, по какъв начин може да назова украинския президент Володимир Зеленски нацист, откакто самият Зеленски е евреин. Освен това Лавров съобщи: " От доста време насам чуваме мъдрите евреи да споделят, че най-големите антисемити са самите евреи ".
Независимо от откровения интерес на Израел да не се опълчва на Русия, тъй като това може да се върне като бумеранг в Сирия, където руснаците са мощ и могат да причинят на Израел обилни вреди, ежедневните ужаси в Украйна, придвижванията на интернационалната сцена, които принуждават страните да вземат страна, и думи като тези на Лавров направиха невероятно Израел да остане " безпристрастен ".
Нещо повече, ползата на министър-председателя Нафтали Бенет към ходатайство в спора - в началото една от аргументите да не осъди уверено Русия - не докара до никъде; Израел не разполага нито с лостове, които да употребява по отношение на руснаците, нито с гаранции за сигурност, които да даде на украинците и които биха го трансформирали в сериозен медиатор.
Заедно с привикването на съветския дипломат, реакцията на Бенет на думите на Лавров също по този начин алармира, че Израел е на път да вземе украинската страна.
" Разглеждам с изключителна съвестност изказването на съветския външен министър ",. " Думите му са погрешни, а желанията му са неправилни. Целта на сходни неистини е да се обвинят самите евреи в най-ужасните закононарушения в историята, които са били осъществени против тях, и по този метод да се освободят от отговорност враговете на Израел. "
Бенет, който в Деня за възпоменание на Холокоста предходната седмица съобщи в тирада в Яд ва-Шем (мемориал на Холокоста бел. прев.), че нищо не може да се съпостави с Холокоста, сподели и, че е време да се спре потреблението на Холокоста като политически инструмент.
Това, че Бенет е подготвен обществено да се обърне към съветския външен министър за мненията му, демонстрира две неща: какъв брой неприятни са думите на Лавров за него и какъв път е минал през 10-те седмици на войната. От наказание на войната, само че без да руснаците, той стигна до упрекване на съветския външен министър.
Коментарите на външния министър Яир Лапид бяха даже още по-остри и по-малко " дипломатични ". Забележките на Лавров, сподели той, " са както непростимо и възмутително изказване, по този начин и ужасна историческа неточност. Евреите не са се самоубили по време на Холокоста. Най-ниското равнище на расизъм против евреите е да се упрекват самите евреи в антисемитизъм ".
Това е единствено последната глава от анатомията на една политика, която се разпада. Това, че политиката се е разпаднала, обаче не значи, че не продължава да съществува желанието да се поддържат хармонични връзки с Русия, с цел да се резервира настоящият механизъм за липса на спорове за небето над Сирия сред съветските и израелските Военновъздушни сили.
Израел продължава да има същински интерес да попречи на Иран да сътвори плацдарм против него в Сирия, а положителните връзки с Русия спомагат за този интерес. В резултат на това Йерусалим към момента би трябвало да внимава - в законния си яд от мненията на Лавров и във все по-откритата си позиция на страната на Украйна - да не отчужди изцяло Москва, тъй като Русия към момента има опция посредством дейностите си в Сирия съществено да усложни нещата за Йерусалим.
Независимо от това, колкото и да е заинтригуван Израел да не си навлича отрицателни страсти към съветския президент Владимир Путин, той също по този начин е заинтригуван да застане твърдо до демократичния Запад и " свободния свят " в съпротива на войната на Путин в Украйна.
И по този начин, това, което следим, е постепенно раздробяване на в никакъв случай несполучливата политика на неутралитет, което раздробяване е подбудено от събитията на място.
От самото начало на войната тази политика беше сложна за поддържане. Дори когато Бенет се опитваше да се въздържа от обществени рецензии към Русия и призоваваше министрите си да лимитират обществените си мнения по въпроса, Лапид в деня на експлоадирането на войната на 24 февруари съобщи, че съветската офанзива е " съществено нарушаване на интернационалния ред ", което Израел осъжда.
Като предизвестие израелският дипломат в Русия беше извикан в Министерството на външните работи в Москва, с цел да чуе съветските оправдания за нашествието.
Въпреки че Израел предложи филантропична помощ на украинците в ранните стадии на войната, Бенет очебийно избягваше да осъжда и загатва Русия в изказванията, които публикуваше. Оправданието беше несигурната обстановка в Сирия, загрижеността за благосъстоянието на съветските евреи и желанието да остане в очите на руснаците " почтен медиатор ", кадърен да посредничи в спора.
В първите дни на войната Израел подразни Съединени американски щати, защото не стана съавтор на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която осъждаше Русия, макар че гласоподава дружно с по-голямата част от останалия свят за мярката в Общото заседание. Израел също по този начин остана настрана от напъните за налагане на интернационалните наказания, макар че не разреши на съветските олигарси да употребяват Израел, с цел да заобиколят режима на наказания.
С продължаването на войната и с разкриването на от ден на ден и повече ужаси, другите мнения, идващи от Министерството на външните работи и кабинета на министър-председателя, ставаха все по-забележими. Лапид непосредствено осъждаше руснаците, до момента в който Бенет продължаваше да осъжда войната с общи думи.
Това стана най-осезаемо след откриването на всеобщи гробове в Буча след съветското евакуиране от Киев при започване на април.
Докато Лапид назова случилото се в Буча " военни закононарушения ", а министърът на опазването на здравето Ницан Хоровиц, който беше на посещаване в израелската полева болница в Украйна, говореше за " жестока съветска инвазия " и за кланета и военни закононарушения, които се случват в цялата страна, Бенет осъди клането, само че не загатна Русия.
" Ужасени сме от фотосите от Буча и изрично осъждаме това ", сподели той.
Друга повратна точка настъпи на 7 април, когато Израел гласоподава в поддръжка на краткотрайното премахване на Русия от Комитета по правата на индивида на Организация на обединените нации.
В изказване на съветското външно министерство след гласуването Лапид беше упрекнат в " антируска офанзива ". " Има опит да се употребява обстановката към Украйна, с цел да се отклони вниманието на интернационалната общественост от един от най-дълго нерешените спорове - палестинско-израелския ", се споделя още в изказването.
В него се насочва укор към Израел за " противозаконна окупация и пълзяща анексия " и се споделя, че е " удивително ", че " най-дългата окупация в следвоенната международна история се прави с безмълвното единодушие на водещите западни страни и с действителната поддръжка на Съединените щати ".
Това беше явен сигнал за неодобрение от Москва за нейното. В същия ден, в различен знак на неодобрение, един от най-високопоставените съветски офицери в Сирия, адмирал Олег Журавльов, съобщи, че сирийците, употребявайки съветско оръжие, са свалили ракета с точно ориентиране, изстреляна от Израел.
Още един сигнал за неодобрение пристигна няколко дни по-късно, когато Путин изпрати писмо до Бенет, в което прикани Израел да съобщи на Русия контрола върху църковния комплекс " Александров двор " в Стария град, който някогашният министър-председател Бенямин Нетаняху даде обещание да съобщи на руснаците като жест на благосклонност след освобождението на Наама Исахар от съветски затвор през 2020 година, само че това беше блокирано от Йерусалимският областен съд.
Това беше последвано от изказването на министъра на защитата Бени Ганц на 20 април, че Израел ще даде каски и жилетки на цивилни медицински и избавителни служащи в Украйна. Посланикът на Русия в Израел съобщи пред съветската телевизия, че Москва ще " реагира уместно " на това, в случай че то бъде доказано.
Междувременно диалозите на Путин с Бенет ставаха все по-редки. Според офиса на Путин, от началото на войната на 24 февруари до 23 март той е разговарял по телефона с Бенет шест пъти и се е срещнал с него един път. Оттогава, съгласно руснаците, те не са разговаряли.
Сега идва коментарът на Лавров и гневните отговори на Бенет и Лапид и постепенно, случай след случай, проектите на Йерусалим да остане някак си над войната сред Русия и Украйна са разрушени.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ