Гордън Рамзи, готвач: Ругатните са се превърнали в професионален език
Известният готвач, ефирен водещ, притежател на няколко звезди " Мишлен " Гордън Рамзи, се насочва на вълнуващо околосветско странствуване. В него той прави преход в гъста джунгла в Лаос на лов за яйца от мравки тъкачи, гмурка се в рискови води за лов на охлюви и великански водни буболечки. Или пък лови змиорки с голи ръце благодарение на обичайната маорска техника благодарение на локален риболовец в Нова Зеландия, изскачва отвесна канара по време на снежна стихия, с цел да събере локални билки в Аляска, спуска се в вилнеещ водопад, с цел да се срещне с морски гъбари в Мароко или пък виси от канара в търсене на кактусови червеи - деликатес в Перу.
Тези неговите завършения през долини, океани, гори и планини в неуморното търсене на кулинарно ентусиазъм са събрани в новия сериал на National Geographic " Гордън Рамзи: Кулинарният откривател ", чиято премиера в България е довечера от 21:55 ч..
Продукцията, която ще се излъчва в 173 страни на 42 езика и към този момент се готви за фотосите на продължение, наблюдава срещите на Рамзи с локални хора от разнообразни кътчета на света, от които той се пробва да почерпи опит и ентусиазъм за културата, ястията и усетите на обособените дестинации.
Всяка съставна част, която събира и всяко ядене, което пробва, ще го вдъхновят за основаването на напълно нова рецепта, представяща сърцето на дадената просвета. В края на всеки епизод Рамзи застава един до друг с локална кулинарна легенда, с цел да тества новопридобитите си умения, подготвяйки угощение за локалните хора.
" Научих доста повече, до момента в който снимахме тази поредност, в сравнение с през последните 10 години ", споделя Рамзи. Вижте какво още споделя той за поредицата в изявление, предоставено на " Дневник " от National Geographic.
© Mark Johnson, Copyright: National Geographic Channel
В Мароко
Нещо, което несъмнено прави усещане в предаването е, че употребявате по-малко хули, когато висите от канара, в сравнение с, когато крещите заповеди в кухнята. Защо смятате, че е по този начин?
- Ами, първо, да ви кажа, въпреки всичко щях да изпълня гащите от боязън, до момента в който висях от дърво с главата надолу. Може да не съм изглеждал толкоз обезпокоен, само че несъмнено бях.
Нещата стоят по този начин – ругатните са се трансформирали в професионален език. И когато си изправен пред дадена обстановка в напрегнатата конюнктура на професионалната кухня, би трябвало да можеш да предадеш посланието си доста бързо. А при обиколките в " Гордън Рамзи: Кулинарният откривател " бях заобиколен от невероятни експерти. Не споделям, че с тях е елементарно, само че несъмнено ми помогнаха безпроблемно да навляза и да се усещам удобно в техния свят.
Вижте, не хуля съзнателно. За страдание, в някои от случаите, се дължи на " шегаджиите ", с които се постанова да работя. В случая имаме експерти като Кими, Моник и Джон. Няма цензура.
© Ernesto Benavides, Copyright: National Geographic Channel
Рамзи в Перу
Не обичам да се разсуквам в хотели и да се излежавам на слънце, тъй че незабавно, щом кацнахме, се заехме да изследваме. За мен не ставаше дума за прекосяване небрежно през дадена среда, а за постигане до същината и сърцевината на това, което носи настроението на съответен район. Без значение дали става дума за маорското въздействие, в което ни потопи Моник по един хубав метод, или хавайското, което беше просто зашеметяващо. Така, че желая да употребявам този миг да се извиня за всички хули и да трансферира виновността на майка ми.
Споменахте за маорската експедиция. Наложило Ви се е да ядете червеи, морски свинчета и сходни неща. В част от случаите сте посещавали домовете на локалните хора и сте почели традициите им. Можете ли да разкажете малко повече за това и какво друго, което не искахте, ви се наложи да ядете?
- Не ставаше въпрос за това какво не желая. Исках да направя всичко, което не съм правил преди. С Моник (Моник Фисо е новаторски готвач и ресторантьор от Нова Зеландия - бел.р.), да вземем за пример, изследвахме този оазис, който има на прага си, показвахме неща, които даже не можех да видя, до момента в който бродехме през гората. Беше необикновено. Тя ми оказа помощ да схвана какво е hāngi и да създадем най-невероятнатапещ.
Беше ужасно – трябваше да изкопаем дупка, да създадем яма, да нагреем камъните и да печем в нея. Изкопах дупка в най-горещия ден, документиран в миналото на острова.
Този способ е доста съобразителен. Миля, че това е най-важното нещо. В един непрекъснато изменящ се свят, с непрекъснатата еволюция на храната, находчивостта ни връща към суровия тип на нещата.
© Mark Johnson, Copyright: National Geographic Channel
В Мароко
Много е вълнуващо да си заобиколен от експерти. И не просто незнайни специалисти, а такива, които са си построили име в сферата си. Например в никакъв случай не съм се качвал на каяк. И до момента в който карахме по пътя към невероятната река Меконг, Мик (Мик О`Шей - австралийски авантюрист, който изследва Лаос от десетилетия - бел.р.) ме попита " Колко пъти си се качвал на каяк " и аз му отговорих: " Пич, виждаш ли ме какъв брой съм огромен. Преобръщам се всякога, като седна в каяк. " Така, че несъмнено ми харесва тази накърнимост. Сядаме с карата, имаме проект, само че не репетираме. Мисля, че в това е достоверността на предаването.
В един миг от предаването става дума за застраховка. Сигурно сте се подсигурили за всичко, само че въпреки всичко – имаше ли миг, в който се страхувате за живота си?
- Във всеки епизод. В Хаваи Кими (Кими Уорнър е хавайска готвач и професионален водолаз - бел.р.) ми сподели " Предай се на океана. Опитвал ли си йога в миналото? ", а аз ѝ споделих: " Представяш ли си ме в йога панталони? Забрави. "
Кими е невероятна. Може да задържа дъха си над пет минути под вода. Упражнявах се в стаята си предходната вечер и съумях да задържа дъха си за 90 секунди. Тя съумя да ме научи да го арестувам до 2 минути и половина в границите на два часа, които прекарахме във водата. И внезапно виждаш всичко. Под водата си и имаш видимост на 35, 40 метра. Има обилие от риби, като че ли съм посред " Търсенето на Немо ". И като се огледам за Кими, тя постоянно е там, на това красиво океанско легло.
И в този миг се замислих и си споделих: " Егати, аз съм готвачът с най-страхотния шанс на света. " Защото това постоянно ми е било пристрастеност. Знам, че наподобява като работа, само че се намирах в страхотна позиция и имах опция да се гмуркам всекидневно.
А след това използвахме тези страхотни торби с келп (кафяви водорасли) - водораслите, които употребяват в Нова Зеландия за готвене на риба на пара. Боже, какъв необикновен способ. Няма потребност от сол или зехтин, или каквито и да било подправки. Всичко се съдържа във водораслото. Имаш невероятните витамини и солта от тази невероятна торба с водорасли, които използваме за готвенето на риба на пара. Изключително пресен метод.
© Copyright: National Geographic Channel
Имаше ли нещо, което нямахте предпочитание да опитате по време на пътешествията ви? И има ли нещо, което бихте присъединил в меню?
- Със сигурност няма да прибавям морско свинче към менюто на ресторанта във Вегас. Трябва да можете да видите оттатък пухкавия домакински любим, тъй като тук става дума за оцеляване и за необикновен протеин. Така че от алпаката до плодове, които се отглеждат на огромна височина и равнището на съсредоточена захар, която събират, поради вятъра и слънцето на тази височина, всичко е просто необикновено.
От позиция на фена си представям по какъв начин майка ми седи на дивана си обградена от приятелки, с които се питат дали това манго в действителност има усета, който описваме.
А дали бих донесъл някой от усетите - несъмнено кулинарното въздействие от Нова Зеландия. Нова Зеландия в никакъв случай не получава вниманието, което заслужава, поради бурния дух на Австралия. Малко като при храната от Уелс и британската храна.
Също и техниките, които използвахме в другите епизоди - аз взех моите готвачи от Лондон, извадих ги от кухнята, качих ги на аероплан и те застанаха един до друг с тези невероятни специалисти. И те видяха целия развой и му се любуваха. Това въздействие без подозрение ще се демонстрира в някои от менютата ни.
Особено келпът (кафяви водорасли). Нарязващ го на половина, отвярящ го и го надуваш. Не съм сигурен, че дреболии от тюлен, да вземем за пример, ще се одобряват добре като част от неделния обяд в Savoy Grill. Питайте ме този въпрос идната седмица, когато има протест пред хотела.
Ядката от палма арека също беше много особена. Както и гигантските водни буболечки. Сладководните охлюви бяха доста вкусни. Беше необикновено какво откривахме всякога, като отидем на друго кътче от света.
© Ernesto Benavides, Copyright: National Geographic Channel
В Перу
Под името ви написа " майстор-готвач, отличен с голям брой звезди " Мишлен ". В тази връзка, през последните няколко години виждаме доста готвачи, които връщат своите звезди " Мишлен ", тъй като споделят, че е прекомерно скъпо и желаят просто да се върнат към усета на храната, което частично вършиме и Вие с това предаване. Настина ли звездите " Мишлен " изискват подобен тежък труд и отдаденото, че от време на време не си заслужават?
- Добър въпрос. Според мен да ги върнеш е нелепост, тъй като те не са наши, с цел да ги върнем. Тези звезди се присъждат на самия ресторант, който влиза в един анонимно основан гид. Заведението е прието в гида поради неизменност, качество на съставките и, несъмнено, кулинарното странствуване, което си заслужава да се посети. Така, че се държа с всеки клиент като с контрольор на " Мишлен ", а клиентите в днешно време гласоподават с краката си.
Случай, в който някой връща звездите, ненапълно е засегнатост за " Мишлен ", тъй като първоначално тези готвачи са получателите на звездите. Те са локален фенонмен за града си, да речем. И в случай че не можеш да превърнеш този триумф в бизнес, това е неприятен мениджмънт от твоя страна.
Така, че се нервирам когато някой от тези готвачи отхвърлят известността на звездата, тъй като по този начин са сметнали за добре или тъй като им е писанало да поддържат тези съответни стандарти. Но почтено казано, те не са наши, с цел да ги връщаме. Те са на гида, на ресторанта. Без значение дали този съответен ресторант се споделя Alain Ducasse или Restaurant Gordon Ramsay, тези звезди се присъждат на ресторанта.
И дано помислим и за клиента. Гидът на " Мишлен " е като паспорт за постоянството, дава информация за несъмнено равнище на качество.
Този септември честваме годишнина от присъждането на три звезди на един от заведенията за хранене ни. С 10 маси, 38 места и 45 души личен състав, обслужване пет дни в седмицата би трябвало всичко да е изпипано до съвършенство, само че не се отричаш от едно самопризнание когато си изтощен или ти е писнало. Човек би трябвало да прояви малко повече почитание.
Болно ми е да виждам сходен яд, когато готвачите желаят да захвърлят звездите си. Без значение дали е " Еми ", БАФТА, " Оскар " или звезда " Мишлен ", това е просто черешката на тортата. Не единствено за готвача, само че и за хората от личния състав, които са също толкоз фокусирани върху работата, колкото и притежателят.
В поредицата споменавате, че като шотландец сте израснал с риболова. Опишете ни какво означаваше той за Вас като дете и какъв брой друго беше да ловите риба за предаването?
- Няма да неистина. Докато растях, ловяхме сьомга с татко ми в Шотландия, само че той нямаше пари да заплати разрешителното. Бяхме като бракониери, крадяхме сьомга. Беше като да играеш на гоненица в гората и когато кордата стартира да се опъва лудо и макарата да свисти, ние излизахме, откачихме рибата и тичахме да я занесем вкъщи, да я почистим и ядяхме сьомга през идващите три-четири дни. За страдание, към този момент няма такова обилие от сьомга в Шотландия. Но има нещо рисковано в това да прекарваш време в дивата природа и да разчиташ напълно на лова от реката, било то липан, красива морска пъстърва или сьомга. Усещането за премеждие е необикновено.
При мухарския лов на риба и при риболовът с стръв има ясно обрисуван способ, който изисква доста самообладание. Израснах с такава обич и почитание към външния свят и природата и от гледната точна на готвач, съгласно мен, това е единственото време, което в действителност имаш за себе си, тъй като изцяло се откъсваш от всичко.
По това време предходната седмица бях в Рейкявик. Всяка година повеждам група млади готвачи в планината и се изкачваме по тези невероятни глетчери и след това си вършим поход по целия път надолу до началото на реката и ловим прясна сьомга, която идва в реката от Атлантическия океан. Хващаме ги и след това ги пускаме. На това място има обилие от сьомга.
Целта на това е да ги свърже с природата, да даде чувство за смисъл. Те стават по-малко разточителни, схващат околната среда и какъв брой е значимо да забележим тези неща, които порастват в обилие. Опитал съм се да предам тези дребни завършения, с цел да не се отдават на видео игри и iPad-и и да не желаят да излизат, когато вали или е прохладно да речем. Когато ги изведеш и ги накараш да се усещат удобно в другите сезони, да усетят силата отвън дома и да видят неотъпканите пътеки.
Премиерният епизод на " Гордън Рамзи: Кулинарният откривател " е през днешния ден, 24 август, от 21:55 ч.. Останалите пет може да гледате всяка последваща събота по същото време.
Тези неговите завършения през долини, океани, гори и планини в неуморното търсене на кулинарно ентусиазъм са събрани в новия сериал на National Geographic " Гордън Рамзи: Кулинарният откривател ", чиято премиера в България е довечера от 21:55 ч..
Продукцията, която ще се излъчва в 173 страни на 42 езика и към този момент се готви за фотосите на продължение, наблюдава срещите на Рамзи с локални хора от разнообразни кътчета на света, от които той се пробва да почерпи опит и ентусиазъм за културата, ястията и усетите на обособените дестинации.
Всяка съставна част, която събира и всяко ядене, което пробва, ще го вдъхновят за основаването на напълно нова рецепта, представяща сърцето на дадената просвета. В края на всеки епизод Рамзи застава един до друг с локална кулинарна легенда, с цел да тества новопридобитите си умения, подготвяйки угощение за локалните хора.
" Научих доста повече, до момента в който снимахме тази поредност, в сравнение с през последните 10 години ", споделя Рамзи. Вижте какво още споделя той за поредицата в изявление, предоставено на " Дневник " от National Geographic.
© Mark Johnson, Copyright: National Geographic Channel
В Мароко
Нещо, което несъмнено прави усещане в предаването е, че употребявате по-малко хули, когато висите от канара, в сравнение с, когато крещите заповеди в кухнята. Защо смятате, че е по този начин?
- Ами, първо, да ви кажа, въпреки всичко щях да изпълня гащите от боязън, до момента в който висях от дърво с главата надолу. Може да не съм изглеждал толкоз обезпокоен, само че несъмнено бях.
Нещата стоят по този начин – ругатните са се трансформирали в професионален език. И когато си изправен пред дадена обстановка в напрегнатата конюнктура на професионалната кухня, би трябвало да можеш да предадеш посланието си доста бързо. А при обиколките в " Гордън Рамзи: Кулинарният откривател " бях заобиколен от невероятни експерти. Не споделям, че с тях е елементарно, само че несъмнено ми помогнаха безпроблемно да навляза и да се усещам удобно в техния свят.
Вижте, не хуля съзнателно. За страдание, в някои от случаите, се дължи на " шегаджиите ", с които се постанова да работя. В случая имаме експерти като Кими, Моник и Джон. Няма цензура.
© Ernesto Benavides, Copyright: National Geographic Channel
Рамзи в Перу
Не обичам да се разсуквам в хотели и да се излежавам на слънце, тъй че незабавно, щом кацнахме, се заехме да изследваме. За мен не ставаше дума за прекосяване небрежно през дадена среда, а за постигане до същината и сърцевината на това, което носи настроението на съответен район. Без значение дали става дума за маорското въздействие, в което ни потопи Моник по един хубав метод, или хавайското, което беше просто зашеметяващо. Така, че желая да употребявам този миг да се извиня за всички хули и да трансферира виновността на майка ми.
Споменахте за маорската експедиция. Наложило Ви се е да ядете червеи, морски свинчета и сходни неща. В част от случаите сте посещавали домовете на локалните хора и сте почели традициите им. Можете ли да разкажете малко повече за това и какво друго, което не искахте, ви се наложи да ядете?
- Не ставаше въпрос за това какво не желая. Исках да направя всичко, което не съм правил преди. С Моник (Моник Фисо е новаторски готвач и ресторантьор от Нова Зеландия - бел.р.), да вземем за пример, изследвахме този оазис, който има на прага си, показвахме неща, които даже не можех да видя, до момента в който бродехме през гората. Беше необикновено. Тя ми оказа помощ да схвана какво е hāngi и да създадем най-невероятнатапещ.
Беше ужасно – трябваше да изкопаем дупка, да създадем яма, да нагреем камъните и да печем в нея. Изкопах дупка в най-горещия ден, документиран в миналото на острова.
Този способ е доста съобразителен. Миля, че това е най-важното нещо. В един непрекъснато изменящ се свят, с непрекъснатата еволюция на храната, находчивостта ни връща към суровия тип на нещата.
© Mark Johnson, Copyright: National Geographic Channel
В Мароко
Много е вълнуващо да си заобиколен от експерти. И не просто незнайни специалисти, а такива, които са си построили име в сферата си. Например в никакъв случай не съм се качвал на каяк. И до момента в който карахме по пътя към невероятната река Меконг, Мик (Мик О`Шей - австралийски авантюрист, който изследва Лаос от десетилетия - бел.р.) ме попита " Колко пъти си се качвал на каяк " и аз му отговорих: " Пич, виждаш ли ме какъв брой съм огромен. Преобръщам се всякога, като седна в каяк. " Така, че несъмнено ми харесва тази накърнимост. Сядаме с карата, имаме проект, само че не репетираме. Мисля, че в това е достоверността на предаването.
В един миг от предаването става дума за застраховка. Сигурно сте се подсигурили за всичко, само че въпреки всичко – имаше ли миг, в който се страхувате за живота си?
- Във всеки епизод. В Хаваи Кими (Кими Уорнър е хавайска готвач и професионален водолаз - бел.р.) ми сподели " Предай се на океана. Опитвал ли си йога в миналото? ", а аз ѝ споделих: " Представяш ли си ме в йога панталони? Забрави. "
Кими е невероятна. Може да задържа дъха си над пет минути под вода. Упражнявах се в стаята си предходната вечер и съумях да задържа дъха си за 90 секунди. Тя съумя да ме научи да го арестувам до 2 минути и половина в границите на два часа, които прекарахме във водата. И внезапно виждаш всичко. Под водата си и имаш видимост на 35, 40 метра. Има обилие от риби, като че ли съм посред " Търсенето на Немо ". И като се огледам за Кими, тя постоянно е там, на това красиво океанско легло.
И в този миг се замислих и си споделих: " Егати, аз съм готвачът с най-страхотния шанс на света. " Защото това постоянно ми е било пристрастеност. Знам, че наподобява като работа, само че се намирах в страхотна позиция и имах опция да се гмуркам всекидневно.
А след това използвахме тези страхотни торби с келп (кафяви водорасли) - водораслите, които употребяват в Нова Зеландия за готвене на риба на пара. Боже, какъв необикновен способ. Няма потребност от сол или зехтин, или каквито и да било подправки. Всичко се съдържа във водораслото. Имаш невероятните витамини и солта от тази невероятна торба с водорасли, които използваме за готвенето на риба на пара. Изключително пресен метод.
© Copyright: National Geographic Channel
Имаше ли нещо, което нямахте предпочитание да опитате по време на пътешествията ви? И има ли нещо, което бихте присъединил в меню?
- Със сигурност няма да прибавям морско свинче към менюто на ресторанта във Вегас. Трябва да можете да видите оттатък пухкавия домакински любим, тъй като тук става дума за оцеляване и за необикновен протеин. Така че от алпаката до плодове, които се отглеждат на огромна височина и равнището на съсредоточена захар, която събират, поради вятъра и слънцето на тази височина, всичко е просто необикновено.
От позиция на фена си представям по какъв начин майка ми седи на дивана си обградена от приятелки, с които се питат дали това манго в действителност има усета, който описваме.
А дали бих донесъл някой от усетите - несъмнено кулинарното въздействие от Нова Зеландия. Нова Зеландия в никакъв случай не получава вниманието, което заслужава, поради бурния дух на Австралия. Малко като при храната от Уелс и британската храна.
Също и техниките, които използвахме в другите епизоди - аз взех моите готвачи от Лондон, извадих ги от кухнята, качих ги на аероплан и те застанаха един до друг с тези невероятни специалисти. И те видяха целия развой и му се любуваха. Това въздействие без подозрение ще се демонстрира в някои от менютата ни.
Особено келпът (кафяви водорасли). Нарязващ го на половина, отвярящ го и го надуваш. Не съм сигурен, че дреболии от тюлен, да вземем за пример, ще се одобряват добре като част от неделния обяд в Savoy Grill. Питайте ме този въпрос идната седмица, когато има протест пред хотела.
Ядката от палма арека също беше много особена. Както и гигантските водни буболечки. Сладководните охлюви бяха доста вкусни. Беше необикновено какво откривахме всякога, като отидем на друго кътче от света.
© Ernesto Benavides, Copyright: National Geographic Channel
В Перу
Под името ви написа " майстор-готвач, отличен с голям брой звезди " Мишлен ". В тази връзка, през последните няколко години виждаме доста готвачи, които връщат своите звезди " Мишлен ", тъй като споделят, че е прекомерно скъпо и желаят просто да се върнат към усета на храната, което частично вършиме и Вие с това предаване. Настина ли звездите " Мишлен " изискват подобен тежък труд и отдаденото, че от време на време не си заслужават?
- Добър въпрос. Според мен да ги върнеш е нелепост, тъй като те не са наши, с цел да ги върнем. Тези звезди се присъждат на самия ресторант, който влиза в един анонимно основан гид. Заведението е прието в гида поради неизменност, качество на съставките и, несъмнено, кулинарното странствуване, което си заслужава да се посети. Така, че се държа с всеки клиент като с контрольор на " Мишлен ", а клиентите в днешно време гласоподават с краката си.
Случай, в който някой връща звездите, ненапълно е засегнатост за " Мишлен ", тъй като първоначално тези готвачи са получателите на звездите. Те са локален фенонмен за града си, да речем. И в случай че не можеш да превърнеш този триумф в бизнес, това е неприятен мениджмънт от твоя страна.
Така, че се нервирам когато някой от тези готвачи отхвърлят известността на звездата, тъй като по този начин са сметнали за добре или тъй като им е писанало да поддържат тези съответни стандарти. Но почтено казано, те не са наши, с цел да ги връщаме. Те са на гида, на ресторанта. Без значение дали този съответен ресторант се споделя Alain Ducasse или Restaurant Gordon Ramsay, тези звезди се присъждат на ресторанта.
И дано помислим и за клиента. Гидът на " Мишлен " е като паспорт за постоянството, дава информация за несъмнено равнище на качество.
Този септември честваме годишнина от присъждането на три звезди на един от заведенията за хранене ни. С 10 маси, 38 места и 45 души личен състав, обслужване пет дни в седмицата би трябвало всичко да е изпипано до съвършенство, само че не се отричаш от едно самопризнание когато си изтощен или ти е писнало. Човек би трябвало да прояви малко повече почитание.
Болно ми е да виждам сходен яд, когато готвачите желаят да захвърлят звездите си. Без значение дали е " Еми ", БАФТА, " Оскар " или звезда " Мишлен ", това е просто черешката на тортата. Не единствено за готвача, само че и за хората от личния състав, които са също толкоз фокусирани върху работата, колкото и притежателят.
В поредицата споменавате, че като шотландец сте израснал с риболова. Опишете ни какво означаваше той за Вас като дете и какъв брой друго беше да ловите риба за предаването?
- Няма да неистина. Докато растях, ловяхме сьомга с татко ми в Шотландия, само че той нямаше пари да заплати разрешителното. Бяхме като бракониери, крадяхме сьомга. Беше като да играеш на гоненица в гората и когато кордата стартира да се опъва лудо и макарата да свисти, ние излизахме, откачихме рибата и тичахме да я занесем вкъщи, да я почистим и ядяхме сьомга през идващите три-четири дни. За страдание, към този момент няма такова обилие от сьомга в Шотландия. Но има нещо рисковано в това да прекарваш време в дивата природа и да разчиташ напълно на лова от реката, било то липан, красива морска пъстърва или сьомга. Усещането за премеждие е необикновено.
При мухарския лов на риба и при риболовът с стръв има ясно обрисуван способ, който изисква доста самообладание. Израснах с такава обич и почитание към външния свят и природата и от гледната точна на готвач, съгласно мен, това е единственото време, което в действителност имаш за себе си, тъй като изцяло се откъсваш от всичко.
По това време предходната седмица бях в Рейкявик. Всяка година повеждам група млади готвачи в планината и се изкачваме по тези невероятни глетчери и след това си вършим поход по целия път надолу до началото на реката и ловим прясна сьомга, която идва в реката от Атлантическия океан. Хващаме ги и след това ги пускаме. На това място има обилие от сьомга.
Целта на това е да ги свърже с природата, да даде чувство за смисъл. Те стават по-малко разточителни, схващат околната среда и какъв брой е значимо да забележим тези неща, които порастват в обилие. Опитал съм се да предам тези дребни завършения, с цел да не се отдават на видео игри и iPad-и и да не желаят да излизат, когато вали или е прохладно да речем. Когато ги изведеш и ги накараш да се усещат удобно в другите сезони, да усетят силата отвън дома и да видят неотъпканите пътеки.
Премиерният епизод на " Гордън Рамзи: Кулинарният откривател " е през днешния ден, 24 август, от 21:55 ч.. Останалите пет може да гледате всяка последваща събота по същото време.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ