Известният футболен агент, Емил Данчев, даде ексклузивно интервю за сайта

...
Известният футболен агент, Емил Данчев, даде ексклузивно интервю за сайта
Коментари Харесай

Емил Данчев пред Efirbet: Безсънните нощи около трансфера на Бербатов си струваха

Известният футболен сътрудник, Емил Данчев, даде извънредно изявление за уеб страницата Efirbet.com.  Данчев засегна всички най-актуални тематики към българския футбол, в това число и за кандидатурата на Димитър Бербатов за президент на Българския футболен съюз.
Той се върна обратно във времето, с цел да си напомни екшъна към работата по прехвърлянето на Бербатов в Манчестър Юнайтед. Мениджърът разкри и за редица вечери, в които е стоял до късно, с цел да води диалози с Даниел Леви и Сър Алекс Фъргюсън по отношение на впечатляващия трансфер.
Здравейте, господин Данчев! Над 12 месеца към този момент живеем в много особена, пандемична конюнктура. Как се отрази тя на агентската активност?
Ситуацията се отрази на целия обществено-политически живот в България и света. Нашата активност беше в не дребна степен затруднена, само че това не ни пречи да си вършим работата, въпреки всичко.
Пазарът на футболисти безусловно беше поразтърсен от обстановката. Очаквате ли нормализация през лятото, или компликациите ще продължат?
Надявам се, че ще затихне тази пандемия и пазарът още веднъж ще се засилва. Това в последна сметка ще е от употребява и за българския футбол, защото всеки един произлязъл трансфер е развой на намиране на обща воля сред клубовете. Надявам се да забележим нормализация на пазара освен в България, само че и в Европа.
Направи ли пандемията продаването на млади български гении в чужбина още по-сложно?
Това е един двустранен развой. Пандемията много затрудни прехвърлянията от доста гледни точки, защото доста клубове, по ред аргументи, в това число стопански, се въздържаха от прехвърляния. От друга страна, както споделят, за всеки трен си има пасажери, тъй че когато има качество и потвърдени умения в един футболист, то пандемията не е в положение да спре сходен трансфер.
Нещата зависят от футболистите, само че и от клубовете и тяхната работа. Гениални футболисти като Бербатов се раждат доста рядко. Всичко останало е труд, финансиране и организация.
В изявление през предходната година споменахте, че асоциацията на футболните сътрудници се пробва да усили компенсационните хонорари за клубовете при прекосяване на юноши в чужбина. Постигнахте ли триумф в тази тенденция?
Не, това не е нещо, което зависи от мен, а по-скоро зависи от УЕФА. Имах поради по-скоро, че би трябвало, най-малко в началото, компенсацията да бъде понижена, само че това не анулира опцията да се преструктурират договорите за изплащането на сумите, с цел да има по-голяма икономическа изгода за клубовете.
Проблемът не е от през днешния ден или през вчерашния ден. Не обичам термина „ откраднати “ футболисти, защото ние живеем в Европа, а в нея един от приципите е свободно придвижване на хора и стока. Футболистите са по едно и също време и двете – хора и стока.
Имаше очакване, че българските клубове ще стартират да залагат в надалеч по-голяма степен на млади български състезатели около пандемията. Това като че ли се случи единствено в известна степен и леко принудително. Смятате ли, че това може да се трансформира в дълготрайна наклонност?
Това трябваше да се случи от дълго време и е доста тъпо, че пандемията се оказа един от водещите фактори, с цел да бъде това наложено. Действително сме очевидци на налагането на доста млади футболисти в България, което е от изгода както за футбола ни в неговата целокупност, по този начин и от икономическа позиция.
Не е ли парадоксално, че клуб като Левски, който изнемогва финансово, продължава да притегля чужденци, на които мъчно изплаща възнагражденията?
Това е клубна политика. Лично аз обаче не считам, че Левски в такава степен продължава да притегля чужденци. Нещо повече – много чужденци напуснаха и съгласно мен „ сините “ са едни от тези, които започнаха налагането на повече български играчи.
Във всяко нещо има и детайл на неточности. Това беше едно неверно решение, само че аз персонално нямам право да разясня политиката и решението на клубовете. Това е решение на спортно-техническото управление на Левски.
Очаквате ли Левски да банкрутира след толкоз дълга борба за оцеляването си?
Не съм оракул или Баба Ванга, с цел да предсказвам и да предсказвам, само че се надявам, че клубът ще успее да се съвземе като откри нужните средства, тъй като в противоположен случай може да е пагубно за българския футбол.
Страда ли родния футбол от ситуацията на един от грандовете си?
Е, дано да не приказваме единствено за Левски. Славия, да вземем за пример, също е в рецесия сега. Във всеки развой има спадове и върхове. Аз обаче съм уверен, че клубове като Левски и Славия ще превъзмогнат тези проблеми. Това се отнася и за Ботев Пловдив, който има страхотна база и обичаи в основаването на млади играчи. Това също е тим, който ще откри метод да се стабилизира.
Често сме чували, че решение на всички проблеми в родния футбол е да се подчертава върху насърчаване на лични фрагменти. Защо следователно школите не престават да бъдат в огромна степен подценени?
Затова образец и пример няма. Всичко е политика на самите клубове. Понякога те са принудени от избрани условия, да вземем за пример финансите, с цел да се държат по този метод. Това си е персонален избор на всяко управление. Националният тим ще бере плодове, откакто бъдат засяти посеви. За да се получи годишна продукция, то са нужни доста грижи. В това отношение има доста какво да се желае от редица клубове.
Да приключим и с последните събития към БФС. Как оценявате неочакваното връщане на Боби Михайлов отпред?
За мен персонално завръщането не беше изненадващо. Проверките на всички равнища завършиха и Боби Михайлов, както и БФС, бяха оправдани изцяло. Нямаше изненада, само че като всяко нещо, българският футбол се нуждае от смяна.
Това обаче зависи от волята и желанието на българските клубове. Днес слушах предаване по една от малките екрани, в което и двамата претенденти акцентираха, че имат поддръжката на към 250 клуба, което е повече от нужния кворум за Общо заседание. За да настъпи смяна обаче тя би трябвало да бъде гласувана по време на самия Конгрес.
Вие заявихте поддръжката си за кандидатурата на Димитър Бербатов. Смятате ли, че той е подготвен за тази позиция?
Естествено, че поддържам кандидатурата. Безспорно е, че той има желанието да осъществя нужната смяна. Друг е въпросът, че пътят към пъкъла е застлан с положителни планове. В този си блян той ще срещне доста пречки и компликации от всевъзможен темперамент.
Познавате личността на Бербатов както съвсем никой евентуално не я познава. Ще покаже ли той същата неотстъпчивост, каквато беше присъща за цялата му спортна кариера?
Ще отговоря по този начин – вълкът си мени кожата, само че не и нрава. С усърдните си дейности той и в този момент го показва и демонстрира това. Той не се е отказал, а в противен случай, продължава да води личната си борба.
Надявам се, че рано или късно ще има смяна в българския футбол и Бербатов ще е един от знаците на това предпочитание за смяна.
В неговия екип има и други хора с висок престиж – Мартин и Стилиян Петров. Имате ли мнение по въпроса за какво тези трима играчи не съумяха да оказват помощ на националния тим да стигне до огромен конгрес след 2004-та година?
Не им доближи групова убеденост. Тримата се опитваха да дърпат каруцата, само че не бяха оптимално подкрепени от останалите, без да желая да засегна някого, несъмнено.
Липсата на класа, липваше и късмет, макар че хората споделят, че шансът върви при квалифицираните. Това обаче към този момент е минало и се надявам, че младото потомство ще успее да реализира това, което те не съумяха.
Опитимист ли сте за младото потомство?
Аз съм си оптимист по природа и както се споделя, вярата крепи индивида.
Вие бяхте част от може би най-голямата договорка за български състезател през този век. Какво беше възприятието, откакто Бербатов мина публично на „ Олд Трафорд “?
Чувството беше на цялостно задоволство, още повече, че този трансфер се осъществя с доста труд и доста въпроси, на които трябваше да се намерят отговори. Когато краят е добър обаче, то всичко е положително. Заедно с прехвърлянето на Ицо в Барселона, това беше вторият максимален трансфер на български футболист. Мога да бъда горделив от Бербатов, мога да бъда горделив и аз, а може да са горди и всички фенове на футбола в България.
Спомням си, че когато имаше мач на Манчестър Юнайтед, малкия екран, по която се предаваше срещата, беше най-гледаната. Хората милееха и живееха с това. Стискаха палци и Митко несъмнено не ги разочарова.
Доста сътрудници са казвали, че само светофарите и сътрудниците не спят. Предполагам подобен е бил казусът, до момента в който са се водили договарянията за този трансфер?
Това е несъмнено по този начин. Ще Ви дам няколко образеца. Няколко дни преди прехвърлянето, ние бяхме дружно с Бербатов в Лондон, където Митко живееше по това време. Прекарвах дълги вечери, държейки два телефона, разговаряйки по единия с Даниел Леви, а по другия – със Сър Алекс. Вечерта преди да тръгнем за Манчестър, аз предложих среща с Даниел Леви, която той одобри.
Оттам, от квартала Чигуел, то центъра на Лондон беше много дистанцията и трябваше да се придвижим незабавно. Действително това беше една от вечерите, в които в действителност не се спа. Оказа се обаче, че си заслужава.
В България сякаш прекалено много хора се пробват да влязат в ролята на сътрудници, което основава условия за операции и въвеждане на родители и деца в илюзия. Какво решението за тези порочни практики?
Аз съм президент на Българската асоциация на записаните, а не лицензираните сътрудници, ще Ви обясня за какво го споделям. Заедно с Европейската асоциация на записаните сътрудници водим сериозна борба с ФИФА, с цел да бъде отстранен този безпорядък, който точно ФИФА сътвори, премахвайки всевъзможни ограничавания и оставяйки всичко в ръцете на локалните федерации.
Това разреши на доста хора не да поемат по този път, а да се пробват да осъществят някакви прехвърляния. Бай Иван, падаринът, видял качествено момче в селото, хванал го за ръката и го завел в даден клуб и това е всичко. Оттам насетне никаква отговорност, никакви дейности в помощ на развиването на детето.
Затова съм твърдо „ за “ връщането на лицензионния принцип. Ще дам един образец. В нашата асоциация не одобряваме всеки, който има предпочитание да стане член. Правим тест и препитване, след което към този момент, в случай че преценим, че този човек дава отговор на условията и има съответните качества, то едвам тогава го одобряваме за член на асоциация.
И за край, господин Данчев – какво си пожелавате в персонален и професионален проект в идните месеци?
На първо място си поисквам здраве. Пожелавам си на себе и на всички хора, като цяло, тази пандемия да стартира да затихва, с цел да може и да изчезне в даден миг.
В професионален проект имам футболист, който е на 17 години и играе професионален футбол в Норвегия от една година. Той се развива необикновено бързо и сполучливо. Даже се оказа, че той се трансформира в причина за лек спор сред младежкия народен тим на България и Норвегия, защото той играе от 15-годишен във всички националния гарнитури на Норвегия. Пожелавам му да продължава в същия дух и да последва стъпките във футбола на батко си Димитър!
 
Източник:
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР