Известни учени откриха, че душата наистина съществува
Известните учени за квантова физика съумели да дадат отговор на въпроса, с което се занимават всички религии и голям брой философи: " Има ли човек душа? " Американският доктор Стюарт Хамероф и английският психиатър сър Роджър Пенроуз научно потвърдили, че душата в действителност съществува.
Мозъкът като компютър
Двамата специалисти са създатели на новата квантова доктрина за свеста, съгласно която нашите души се намират в характерни структури, наречени микротубули, намиращи се в клетките на мозъка, а от там, след гибелта могат да излязат и да продължат да съществуват във вселената.
Доктор Хамероф от Университета в Аризона и Пенроуз работил тази доктрина още от 1996 година, когато тръгнал от концепцията, че мозъкът е биологичен компютър, формиран от съвсем 100 милиарда неврони, т.е. нервни кафези и специфични по този начин нараечени аксонски искри и синаптически връзки, които се държат като осведомителни компютърни мрежи. Те желали да потвърдят, че нашият умишлен опит е резултат от процеса, който се организира в микротубулите които нарекли оркестрирана справедлива редукция (Orch-OR).
Ключът е клиничната гибел
Експертите проучили случаите на хора, които са претърпели клинична гибел. Техните микрочастици от мозъчните кафези изгубили количествени данни, само че информацията в тях не била унищожена. С това Хамервоф и Пенроу удостоверяват, че душата не умира, а отива някъде във вселената.
- Ако след клинична гибел лекарите съумеят да съживят пациента, цялата квантова информация се връща в микротубулите, а личността, която е била на ръба на живота твърди, че има възприятието, че е умряла. Човек, който в действителност умира, неговата квантова информация изцяло напуща тялото във тип на душа и продължава да съществуват някъде във Вселената, изяснява доткор Хамероф.
Мозъкът като компютър
Двамата специалисти са създатели на новата квантова доктрина за свеста, съгласно която нашите души се намират в характерни структури, наречени микротубули, намиращи се в клетките на мозъка, а от там, след гибелта могат да излязат и да продължат да съществуват във вселената.
Доктор Хамероф от Университета в Аризона и Пенроуз работил тази доктрина още от 1996 година, когато тръгнал от концепцията, че мозъкът е биологичен компютър, формиран от съвсем 100 милиарда неврони, т.е. нервни кафези и специфични по този начин нараечени аксонски искри и синаптически връзки, които се държат като осведомителни компютърни мрежи. Те желали да потвърдят, че нашият умишлен опит е резултат от процеса, който се организира в микротубулите които нарекли оркестрирана справедлива редукция (Orch-OR).
Ключът е клиничната гибел
Експертите проучили случаите на хора, които са претърпели клинична гибел. Техните микрочастици от мозъчните кафези изгубили количествени данни, само че информацията в тях не била унищожена. С това Хамервоф и Пенроу удостоверяват, че душата не умира, а отива някъде във вселената.
- Ако след клинична гибел лекарите съумеят да съживят пациента, цялата квантова информация се връща в микротубулите, а личността, която е била на ръба на живота твърди, че има възприятието, че е умряла. Човек, който в действителност умира, неговата квантова информация изцяло напуща тялото във тип на душа и продължава да съществуват някъде във Вселената, изяснява доткор Хамероф.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ