Съдбата на артиста е тъжна и въпреки това страхотна - ФЕРЕНЦ ЛИСТ
Известен като най-големия пианист виртуоз на своето време, Лист революционизира соловите концерти за пиано и прекарва целия си живот да популяризира музиката в Европа.
Син на лакей при маджарски аристократ, Лист през цялото време се демонстрира като дете знамение. Европейската аристокрация, за която той свири през целия си живот, е впечатлена от гения на дребното момче и финансира музикалното му обучение.
Признат за най-големия пианист на своето време, Лист води разтревожен живот, пътува от Португалия до Турция и Русия. Известността му непрекъснато пораства.
През 1848 година в апогея на своята кариера той поема управлението на театъра при ваймарския двор. В продължение на идващите тринайсет години вдъхва нов живот на европейската музика освен посредством концертите и оперите си, само че и както окуражава други музиканти, такива като Рихард Вагнер .
След като напуща Ваймар, Лист работи осем години в Рим, където е ръкоположен за духовник. В продължение на 17 години той е музикант, учител и диригент на оркестър в Рим, Ваймар и Будапеща.
Неговият талант му печели такова положение, че от средата на своята кариера той престава да работи за личните си доходи и се посвещава на благотворителна активност.
В края на живота си, отпаднал от пътуванията, нужни за неговите филантропични инициативи, умира от пневмония в Байройт.
В продължение на цялата си кариера Лист изисква уважението на своята артистична аудитория и прави неуморни старания да издигне статута на актьора над този на един добре заплатен прислужник.
Той отхвърля да свири на Изабела II , тъй като етикетът на испанския двор не разрешава той да бъде показан на Нейно величество. По време на концерт прекъсва осъществяването си по средата на един фрагмент и с наведена глава и с пръсти, застинали над клавишите, чака съветският цар Николай I да престане да приказва.
Въпреки изблиците му на горделивост неговата адмирация утвърждава известността му. Той излиза на сцената с необятна крачка, с развяващи се обратно дълги коси, смъква кожените си ръкавици и ги хвърля величествено на пода, сяда, отмятайки полите на фрака си и със стиснати устни и искрящи очи нападна клавиатурата.
Както днешните звезди на рока, Лист е обкръжен с почитателки. Където и да се появи, те се натрупат с вярата да отнесат някой спомен от срещата.
Една от тях един път изтръгва тапицерията на стола, който е приютявал щастливите му задни елементи.
Жените на дузини му се оферират и той ги взима на дузини, на първо място измежду благородническите среди, от които произлизат неговите слушателки и ученички.
На 17-годишна възраст е обезверен, че би трябвало да се откаже от една многообещаваща идилия с Каролин ди Сен Криег , негова ученичка аристократка. Лист се отдръпва и свирепо се нахвърля да усъвършенства своята изключителна техника, която той желае да бъде адмирирана от висшето общество.
Неговата първа по-забележителна идилия е с графиня Адел дьо ла Прюнаред , само че той скъсва, когато научава, че тя има различен любoвник. Първата му трайна връзка стартира през 1835 година, когато графиня Мари д’Аргул изоставя брачна половинка и децата си в Париж, с цел да отиде при него в Швейцария, където му ражда три деца. /Тяхната щерка Козима става брачна половинка на Рихард Вагнер ./
През 1839 година те се разделят. Чувствата на Лист са се охладили заради другарството му с Жорж Санд . Метресата на Фредерик Шопен , пушачката на пури и авторката на дръзки романи обича да стои на колене до пианото, на което свири Лист . Графинята повиква Санд на двубой /избраното оръжие са ноктите/ и Лист се затваря в един долап, до момента в който двете дами се успокоят.
Говори се постоянно за Лола Монтес , испанка с гореща кръв и напълно тяло, станала известна с това, че е разкрила гърдите си сега, в който я показват на Лудвиг I Баварски . Когато се уморява от яхната буреносна връзка, Лист изоставя Лола , до момента в който тя спи в една хотелска стая, като поставя до нея пари, с цел да заплати мебелите, които ще изпочупи от яд.
Малките любовни грехове на Лист провокират злословия в цялото благородно музикално общество на Европа. Измежду метресите му се загатват принцеса Кристина Белджиойозо , италианка по генезис, която кара да мумифицират тялото на един от любoвниците й, с цел да си го гледа у тях в един шкаф; съветската баронеса Олга декор Майендорф , наричана „ черната котка “ поради цвета на постоянно добре украсените й дрехи; младата полска графиня Олга Янина , която след скъсването им го заплашва да го убие с патрон или да го отрови; популярната куртизанка Мари Дюплеси , която въодушевява Александър Дюма-син за облика на „ Дамата с камелиите “.
Най-дългата връзка в живота на Лист , която заема неговия ваймарски и римски интервал, е принцеса Каролин декор Сайн Витгенщайн . Тази полска аристократка и интелектуалка напуща своя брачен партньор руснак и феодалните си владения, с цел да отиде при Лист . Във Ваймар тя прекарва два часа с тюрбан на главата, изтегната върху меча кожа и пушейки наргиле, до момента в който Лист свири на пианото.
С вяра, че ще може да се ожени за нея, той моли за папско позволение от Рим за отменяне на брака на принцесата, само че могъщите връзки на нейния брачен партньор се опълчват. В очакване на разрешението на чувствана на Лист към Каролин стартират да се охлаждат и той си отдъхва, когато идва негативният отговор на молбата му.
Лист продължава своите ceкcyални завоевания чак до преклонна възраст, постоянно с ученичките си, толкоз млади, че биха могли да му бъдат внучки. Но той твърди, че уважението му към девствеността постоянно го е спирало да „ съблазни едно в действителност младо момиче “.
Той същински се бои от импотентността /прибягва към разнообразни стимуланти, с цел да попречи на появяването й/ и има като актив най-дългия лист на „ удостоените с внимание “ измежду своите съвременници. В края на живота му неговият единствен коментар е:
Недостатъчно захапах ябълката.
„ Интимният живот на великите “, Уолъс и Валешински
