Известен като „дипломатът в расо” и „началникът на българската църква”,

Известен като „ дипломатът в расо” и „ началникът на българската църква”, роденият в Калофер екзарх Йосиф Първи (Лазар Йовчев, 1840-1915) е един от най-видните ни книжовници и духовни строители в преломно за България време. То съвпаднало с разцвета и края на Възраждането ни, конституирането на българската Екзархия, освободителната руско-турска война, покрусата от Берлинския диктат и четиридесетгодишните старания на младата ни страна, заровени с Ньойския кротичък контракт от 27 ноември 1919 година

В огромна част от тези знаменателни процеси взе участие и Лазар Йовчев, комуто ориста разпорежда управлението на родната ни черква в самото начало на руско-турската война (23 април 1877г.) и която той управлява с мъдрост и такт до самата си гибел на 20 юни 1915 година

Завършвайки локалното учебно заведение в Калофер, Лазар Йовчев става асистент на фамозния даскал Ботьо Петков. Съзирайки в него огромни упоритости за социална реализация, сестра му Рада, която го отглежда след гибелта на родителите им, го води в Цариград. В турската столица будният юноша постъпва във френското учебно заведение на лазаристите в предградието Бебек. Тук той се демонстрира като отличен възпитаник и след годишния изпит през 1863 година получава цялостна премия.