В България: искаме си поредната медийна доза ужас
Извънредно и потресаващо: четворно ликвидиране в Нови Искър, килърът заклал родители, баба и брат, които се грижели за горкия него. Когато полицията позвънила, чудовището умерено ядяло филия със сирене. Публиката притаява мирис: ще го санкционират ли или ще го изкарат неуравновесен?
Психиатри и криминалисти разнищват елементи по случая, а най-интересно се оказва съмнението, че над мястото тегнело проклинание - тъй като през 1931 там били заклани 9 индивида, предходната година - други 6. Хляб за цялостен хорър-сериал, който да разкрие мистичните връзки сред трите събития - гени, демони?
Изкуството от много време обича да танцува към границите на света ни - потриса ни с разкази за ужасни закононарушения, кара ни въображаемо да прекрачим оттатък разрешеното дружно с героя, с цел да се върнем назад при сигурното и разрешеното. Защо тогава се учудваме, че медиите през днешния ден ни заливат с престъпни сюжети? Налага го все по-конкурентният пазар на вниманието.
Свръхпроизводство на страхотии
Навремето са излагали чудовищата-престъпници на площада в вериги, в този момент ежедневно ги обсъждаме на цифровия площад. Резултатът от това художествено свръхпроизводство на страхотии е, че до момента в който престъпността понижава, чувството ни е, че тя нараства лавинообразно. Защото в любознателната ни психика килърът от Нови Искър през днешния ден съжителства с австрийския татко, държал щерка си заключена в мазето да му ражда деца, с джихадиста, който гази хванати на разположение пешеходци, и с Брайвик, който избива руси норвежки деца като митинг против бежанците.
Не ме разбирайте неправилно, би трябвало да бъдем осведомени за всичко, изключително за необикновени събития. Но дайте да се замислим какво е следствието от това преекспониране на ужаса и на обособени, потресаващи случаи за сметка на релативно спокойния ни живот тук, в Европа.
Да те осведомят за закононарушения има на практика смисъл, да вземем за пример кара те да избягваш да вървиш по мрачно в дадени квартали или да си пазиш портфейла в публичния превоз. Нивото на престъпност е значимо, когато решаваме къде да си купим жилище или къде да запишем детето си на учебно заведение. А изключително значимо е да сме осведомени за положението на казуса, когато решаваме дали да подкрепим ръководещата партия или да гласуваме за някаква опция.
Като амеби
Въпросът обаче е дали опитваме да разберем трендовете или си оставаме при потресаващия, пластично обрисуван индивидуален случай. Не знам по какъв начин е ситуацията с престъпността в Нови Искър, само че даже това да се окаже най-сигурното място в България, упоменатите хорър-епизоди ще надживеят всевъзможни статистики. Просто по този начин работи човешката памет - вживяваме се в драмата на обособения човек, цифрите ни оставят безразлични.
Наистина полемиките по случаи като този биха могли да раздвижат законодателното мислене. Колко пари даваме за клиники? Дали не е нужно още в учебно заведение да се учим по какъв начин да се държим с психологично заболели? От един психиатър научихме, да вземем за пример, че нелечимо болните не биват пращани в домове, тъй като тогава собствеността и пенсията им би трябвало да се даде на институцията, а роднините не желаят да се лишат от тях. Е да, но сходни полемики бързо доскучават и отново се връщаме върху филията, кръвта по брадвата, какво споделили съседите.
Претенция за изцяло решение има нормално реакцията на закононарушения, осъществени от роми. Така беше и в този момент след сбиването в Кюстендил, приключило трагично за единия от двамата, евентуално дрогирани, който видяхме прегърнати на фотография в кръчмата. Но до каква степен стигат сходни размисли? До това да бъдат изгонени едни съответни хора или да се разрушат едни къщи. От единичното към единичното. Ако престъпната преживелица е забавна, забавно ще е и прогонването на незаконния клан или пращането на багери в гетото. Притеснителното е това, че по този начин губим дарба за нереално мислене и резюме, за което несъмнено решаваща роля тук има конкурентният медиен пазар. Обществото се трансформира в един тип амеба, която реагира на дразнения.
Искаме си порцията отплата
Излишно е да приканвам престъпните случки да не се показват единствено като стряскащи рядкости, които деморализират и обезверяват читателите. Няма кой да контролира пазара на вниманието; надпреварата ще се радикализира от ден на ден, ужасите ще нарастват, апокалипсисът ще доближава, а жителите ще се усещат все по-нещастни. И все по-озлобени. Защото - наместо да си кажат обичайното „ бог ще го накаже “ или модерното „ институциите си знаят работата “, или най-малко всекидневното „ тия работи въпреки всичко рядко се случват “ - те почват да желаят неотложно своята порция от нови медийни облици на отплата. Защото всичко е станало нетърпимо, чудовищно, неспасяемо.
Б. ред. - Статията е от Дойче веле.
Психиатри и криминалисти разнищват елементи по случая, а най-интересно се оказва съмнението, че над мястото тегнело проклинание - тъй като през 1931 там били заклани 9 индивида, предходната година - други 6. Хляб за цялостен хорър-сериал, който да разкрие мистичните връзки сред трите събития - гени, демони?
Изкуството от много време обича да танцува към границите на света ни - потриса ни с разкази за ужасни закононарушения, кара ни въображаемо да прекрачим оттатък разрешеното дружно с героя, с цел да се върнем назад при сигурното и разрешеното. Защо тогава се учудваме, че медиите през днешния ден ни заливат с престъпни сюжети? Налага го все по-конкурентният пазар на вниманието.
Свръхпроизводство на страхотии
Навремето са излагали чудовищата-престъпници на площада в вериги, в този момент ежедневно ги обсъждаме на цифровия площад. Резултатът от това художествено свръхпроизводство на страхотии е, че до момента в който престъпността понижава, чувството ни е, че тя нараства лавинообразно. Защото в любознателната ни психика килърът от Нови Искър през днешния ден съжителства с австрийския татко, държал щерка си заключена в мазето да му ражда деца, с джихадиста, който гази хванати на разположение пешеходци, и с Брайвик, който избива руси норвежки деца като митинг против бежанците.
Не ме разбирайте неправилно, би трябвало да бъдем осведомени за всичко, изключително за необикновени събития. Но дайте да се замислим какво е следствието от това преекспониране на ужаса и на обособени, потресаващи случаи за сметка на релативно спокойния ни живот тук, в Европа.
Да те осведомят за закононарушения има на практика смисъл, да вземем за пример кара те да избягваш да вървиш по мрачно в дадени квартали или да си пазиш портфейла в публичния превоз. Нивото на престъпност е значимо, когато решаваме къде да си купим жилище или къде да запишем детето си на учебно заведение. А изключително значимо е да сме осведомени за положението на казуса, когато решаваме дали да подкрепим ръководещата партия или да гласуваме за някаква опция.
Като амеби
Въпросът обаче е дали опитваме да разберем трендовете или си оставаме при потресаващия, пластично обрисуван индивидуален случай. Не знам по какъв начин е ситуацията с престъпността в Нови Искър, само че даже това да се окаже най-сигурното място в България, упоменатите хорър-епизоди ще надживеят всевъзможни статистики. Просто по този начин работи човешката памет - вживяваме се в драмата на обособения човек, цифрите ни оставят безразлични.
Наистина полемиките по случаи като този биха могли да раздвижат законодателното мислене. Колко пари даваме за клиники? Дали не е нужно още в учебно заведение да се учим по какъв начин да се държим с психологично заболели? От един психиатър научихме, да вземем за пример, че нелечимо болните не биват пращани в домове, тъй като тогава собствеността и пенсията им би трябвало да се даде на институцията, а роднините не желаят да се лишат от тях. Е да, но сходни полемики бързо доскучават и отново се връщаме върху филията, кръвта по брадвата, какво споделили съседите.
Претенция за изцяло решение има нормално реакцията на закононарушения, осъществени от роми. Така беше и в този момент след сбиването в Кюстендил, приключило трагично за единия от двамата, евентуално дрогирани, който видяхме прегърнати на фотография в кръчмата. Но до каква степен стигат сходни размисли? До това да бъдат изгонени едни съответни хора или да се разрушат едни къщи. От единичното към единичното. Ако престъпната преживелица е забавна, забавно ще е и прогонването на незаконния клан или пращането на багери в гетото. Притеснителното е това, че по този начин губим дарба за нереално мислене и резюме, за което несъмнено решаваща роля тук има конкурентният медиен пазар. Обществото се трансформира в един тип амеба, която реагира на дразнения.
Искаме си порцията отплата
Излишно е да приканвам престъпните случки да не се показват единствено като стряскащи рядкости, които деморализират и обезверяват читателите. Няма кой да контролира пазара на вниманието; надпреварата ще се радикализира от ден на ден, ужасите ще нарастват, апокалипсисът ще доближава, а жителите ще се усещат все по-нещастни. И все по-озлобени. Защото - наместо да си кажат обичайното „ бог ще го накаже “ или модерното „ институциите си знаят работата “, или най-малко всекидневното „ тия работи въпреки всичко рядко се случват “ - те почват да желаят неотложно своята порция от нови медийни облици на отплата. Защото всичко е станало нетърпимо, чудовищно, неспасяемо.
Б. ред. - Статията е от Дойче веле.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ