На извънредна среща през февруари ЕС ще търси компромис за дългосрочния си бюджет
Извънредна среща на върха на Европейския съюз, отдадена на бюджета, ще се състои на 20 февруари в Брюксел, съобщи " Франс прес ".
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предложения държавните и държавните ръководители на 27-те страни членки (Великобритания ще напусне съюза на 31 януари), с цел да " реализиран съглашение " за бюджета на Европейски Съюз в интервала 2021-2027 година
" Всяко отсрочване би основало тежки на практика и политически проблеми и би навредило на продължаването на сегашните стратегии и политики, както и на започването на нови " такива, изяснява Мишел в писмото с поканата.
Той признава, че е " изцяло наясно, че тези договаряния са измежду най-трудните ", само че показва убеденост, че " със здрав разсъдък и решителност " може да бъде реализирано " съглашение, което ще е от изгода за всички европейци ", и приканва всички водачи от Европейски Съюз да проявят подготвеност за компромис.
Заседанието на Европейския съвет " ще стартира на 20 февруари ", прецизира Мишел, давайки да се разбере, че то може да не приключи още същия ден.
Това ще е първата среща на върха на съюза след излизането на Англия.
Финландия, която бе ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз през втората половина на предходната година, предложи проектобюджет, орязващ близо 200 милиона евро от предлагането на Европейската комисия. Този план, плод на сложни взаимни отстъпки, отразява дълбоките различия сред страните членки, отбелязва " Франс прес ", представена от Българска телеграфна агенция.
Европейската комисия предложи бюджет от 1.11% от брутния народен приход на 27 страни членки. Европейският парламент настоя за 1.3%.
Т.нар. " пет спестовни страни " - Австрия, Германия, Холандия, Швеция и Дания – упорстват за понижен бюджет от 1% от Разузнавателна служба на ФРГ, поради излизането на Англия, вторият максимален длъжник в бюджета. Тези страни отдават преимущество на вложенията в новите цели за сметка на обичайните политики.
В другия край са " приятелите на кохезията " - България, Испания, Португалия, Гърция, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Пола, Румъния, Словакия и Словения. Те пазят нуждата кохезионната политика да остане изцяло финансирана и желаят по-амбициозен бюджет.
Някои от тях считат, че даже предлагането на Еврокомисията не е задоволително, с цел да може Европейски Съюз да реализира политическите си цели.
Още за раздялите на страните членки и каква е позицията на България за дълготрайния бюджет на Европейски Съюз четете тук и тук.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предложения държавните и държавните ръководители на 27-те страни членки (Великобритания ще напусне съюза на 31 януари), с цел да " реализиран съглашение " за бюджета на Европейски Съюз в интервала 2021-2027 година
" Всяко отсрочване би основало тежки на практика и политически проблеми и би навредило на продължаването на сегашните стратегии и политики, както и на започването на нови " такива, изяснява Мишел в писмото с поканата.
Той признава, че е " изцяло наясно, че тези договаряния са измежду най-трудните ", само че показва убеденост, че " със здрав разсъдък и решителност " може да бъде реализирано " съглашение, което ще е от изгода за всички европейци ", и приканва всички водачи от Европейски Съюз да проявят подготвеност за компромис.
Заседанието на Европейския съвет " ще стартира на 20 февруари ", прецизира Мишел, давайки да се разбере, че то може да не приключи още същия ден.
Това ще е първата среща на върха на съюза след излизането на Англия.
Финландия, която бе ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз през втората половина на предходната година, предложи проектобюджет, орязващ близо 200 милиона евро от предлагането на Европейската комисия. Този план, плод на сложни взаимни отстъпки, отразява дълбоките различия сред страните членки, отбелязва " Франс прес ", представена от Българска телеграфна агенция.
Европейската комисия предложи бюджет от 1.11% от брутния народен приход на 27 страни членки. Европейският парламент настоя за 1.3%.
Т.нар. " пет спестовни страни " - Австрия, Германия, Холандия, Швеция и Дания – упорстват за понижен бюджет от 1% от Разузнавателна служба на ФРГ, поради излизането на Англия, вторият максимален длъжник в бюджета. Тези страни отдават преимущество на вложенията в новите цели за сметка на обичайните политики.
В другия край са " приятелите на кохезията " - България, Испания, Португалия, Гърция, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Пола, Румъния, Словакия и Словения. Те пазят нуждата кохезионната политика да остане изцяло финансирана и желаят по-амбициозен бюджет.
Някои от тях считат, че даже предлагането на Еврокомисията не е задоволително, с цел да може Европейски Съюз да реализира политическите си цели.
Още за раздялите на страните членки и каква е позицията на България за дълготрайния бюджет на Европейски Съюз четете тук и тук.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ