Марк Шрайнер: Електронната здравна карта е болна тема и за Германия
Източник: Германска болнична федерация
Демонополизацията на Здравната каса може да увеличи качеството на медицински услуги у нас и да усъвършенства достъпа на пациентите до тях. Има ли параалел сред българското и немското здравно обезпечаване, споделя Марк Шрайнер. Той бе преподавател на конференцията "Защита на здравето на всеки жител на Европейски Съюз " , проведена от Германо-Българската индустриално-търговска камара.
Марк Шрайнер e магистър по европейско право. От 2006 година работи в Германската болнична федерация (DKG - Deutsche Krankenhausgesellschaft). В качеството си на шеф на дирекция "Политики на Европейски Съюз, интернационалните връзки, стопанска система на опазването на здравето ",
той съставлява ползите на немските лечебни заведения на равнище Европейски Съюз и управлява Брюкселския офис на DKG.
Заместник-член е на Управителния съвет на Европейската болнична асоциация HOPE – European Hospital and Healthcare Federation.
Марк Шрайнер дава отговор за интернационалните връзки и двустранните контакти и координира въпросите на стопанска система на опазването на здравето.
От 2004 до 2006 година е бизнес съветник в Брюксел. Преди това работи в районния парламент на провинция.
- Г-н Шрайнер, неотдавна в България бе натрапен мораториум върху новаторските медикаменти. Знаете ли в какъв брой страни от Европейски Съюз има сходна възбрана?
В някои страни има полемики за доста скъпи лекарствени средства, само че такова състояние като в България не знам дали има в друга страна.
- У нас доста новаторски медикаменти не се поемат от Националната здравноосигурителна каса. Каква е практиката с новите молекули в други европейски страни?
В Германия системата е такава, че пациентите няма потребност да доплащат за медикаментите за тяхното лекуване. Това важи и за нови лекарствени средства. Ако един пациент се обърне към болница за здравна помощ, той има право да получи най-хубавото допустимо лекуване, което включва и нови лекарства. В Германия има наредба или законово състояние, което разрешава потреблението на нови способи за прегледи и за лекуване, в случай че те не са категорично неразрешени, което на процедура значи, че има необятно поле за потребление на нови способи и лекарствени средства. Болниците в нашата страна даже получават допътлнителна помощ, когато употребяват новаторски технологии, нови способи и медикаменти. Тези нови начини могат да бъдат в допълнение заплатени. Тоест лечебните заведения могат да изискат спомагателна такса за тези медицински услуги отвън нормалния й ценоразпис, даже и в случай че те към момента не са част от системата на услуги на лечебното заведение. Иначе е нужно да минат 3 години, с цел да може един новаторски способ или технолгия да попадне в общата система на услугите на опазването на здравето.
- А какъв интервал от време би трябвало да мине, с цел да може едно такова лекарство да бъде изцяло гратис за пациента?
С медикамнетите е в действие друга наредба. Ако един нов медикамент е пуснат на пазара, лечебните заведения могат да го употребяват още от първия ден. Докато частните практики имат потребност от малко повече време, там просто периодите са по-дълги.
- В момента българската Здравна каса има огромни отговорности към задгранични лечебни заведения, по тази причина нейният шеф упорства за актуализация на бюджета. Има ли Германия сходен проблем със здравноосигурителната
система?
В Германия има 85 млн. поданици, от тях към 73 млн. души са в системата на наложителното здравно обезпечаване. Те заплащат 14,6% от техните заплати за здравни осигуровки, като се разделят по равно сред чиновниците и работодателите. Освен това има един спомагателен % от брутаната заплата на служителя, нает на трудов контракт, която също отива за здравно обезпечаване. Това е главната система. Когато един член от фамилията има такава наложителна осигуровка, останалите я получават гратис.
В момента ситуацията на пазара на труда в Германия е доста удобно и по тази причина и в здравните каси има остатък, който се натрупва като запас от общо 30 милиарда евро, което се равнява на 60 милиарда лева Въпреки това ние не преставаме да се стараем да създадем нашата система на опазване на здравето и здравноосигурителната ни система още по-ефективна и рентабилна.
- Вие отговаряте за политиките на Европейски Съюз в областта на опазването на здравето. Как ще се отрази новият бюджет на съюза върху бранш опазване на здравето, изключително в светлината на Brexit?
Разбира се, че Brexit (излизането на Англия от Европейския съюз) ще има отражение върху бюджета на Европейски Съюз. За Германия това ще значи, че нейните вноски ще се усилят, с цел да се компенсира този дефицит на бюджета заради излизането на Англия от съюза. Но това няма да се отрази на бюджета ни за опазване на здравето. На европейско равнище Brexit няма да се отрази толкоз на опазването на здравето, защото Европейският съюз няма пълномощия да дава средства за опазване на здравето директно. Това е прерогатив, т.е. Brexit няма да има отражение на европейско равнище.
От друга страна Европейската организация по медикаментите ще реалокира седалището си от Лондон в Амстердам дружно с всичките си чиновници. Това е една последица от Brexit. От друга страна всички лекари, в това число от България и Германия, които работят в Обединеното кралство, ще се върнат в Европа. Почти няма британци, които да работят в бранша на опазването на здравето в други европейски страни, тъй че за нас това по-скоро ще бъде плюс. Ще има и политически последствия от излизането на Англия от Европейски Съюз. В рамките на Европейския съвет на министрите в региона на опазването на здравето, Англия постоянно е била партньoр на Германия, изключително в случаи, когато би трябвало да се наложи някакво несъгласие с малцинство на страните. Сега Англия към този момент няма да може да взе участие по този метод. България също по този начин сътрудничи доста добре както с Германия, по този начин и с Англия, тъй че и за нея това ще значи загубата на добър партньoр. Просто за нас ще стане по-трудно да постановяваме своите ползи.
Свързани публикации.. Специалисти желаят нова система на здравно обезпечаване у нас 0 Д-р Стойчо Кацаров: НЗОК би трябвало да е независима институция 0 НЗОК: Пациентите няма да останат без лекуване 0
- Кои са главните бариери пред въвеждането на нововъведения в болничната помощ в Германия?
У нас най-сложни са процедурите по отношение на разрешителния режим за новаторски медикаменти, за нови способи на лекуване, тъй че най-големите бариери са от бюрократичен темперамент.
- Внедряването на актуалните технологии в болничната помощ изисква финансов запас, а доста от лечебните заведения у наса с стеснен бюджет. Какво би трябвало да се промени, с цел да може повече лечебни заведения в дребни европейски страни като нашата да употребяват от ден на ден нововъведения?
Системата на опазване на здравето в Германия се основава на правилото на конкуренциуята и свободния избор. И конкуренцията се реализира не чрез цената, а чрез качеството. Пациентите могат свободно да избират към коя болница да се извърнат. И по този метод те сами се ориентират към лечебните заведения, които оферират и нови новаторски способи за лекуване. Дори и когато приказваме за услугите в медицинския бранш, които се поемат от Здравните каси, лечебните заведения имат опцията да употребяват новаторски технологии и за тях има спомагателни такси, тъй че те да могат да оферират тези услуги. Така че, тласъците
у нас са от една страна конкуренция, а от друга финансиране.
Една опция за България, която аз виждам, с цел да се преодолеят компликациите с финансирането на нововъведенията, е субсидиране от структурните фондове нас Европейския съюз.
- В България към момента не е въведена електронната здравна карта. Разкажете какви компликации срещна Герамния при внедряването й?
Електронната здравна карта е малко болна тематика за Германия. Тя бе въведена преди към 10 години със закон, в това число със ситемата „ Телематична инфраструктура “ (обща база данни), с цел да може всички лекари и лечебни заведения да имат достъп до пациентското досие. Това не работи и до ден сегашен, тъй като в Германия имаме проблеми със отбраната на персоналните данни.
На европейско равнище има една друга система, върху която се работи. Тя се финансира от по този начин наречения Механизъм за свързване на Европа (МСЕ). В тази връзка се работи както за единна система за пациентски досиета, по този начин и за електронни предписания.
Демонополизацията на Здравната каса може да увеличи качеството на медицински услуги у нас и да усъвършенства достъпа на пациентите до тях. Има ли параалел сред българското и немското здравно обезпечаване, споделя Марк Шрайнер. Той бе преподавател на конференцията "Защита на здравето на всеки жител на Европейски Съюз " , проведена от Германо-Българската индустриално-търговска камара.
Марк Шрайнер e магистър по европейско право. От 2006 година работи в Германската болнична федерация (DKG - Deutsche Krankenhausgesellschaft). В качеството си на шеф на дирекция "Политики на Европейски Съюз, интернационалните връзки, стопанска система на опазването на здравето ",
той съставлява ползите на немските лечебни заведения на равнище Европейски Съюз и управлява Брюкселския офис на DKG.
Заместник-член е на Управителния съвет на Европейската болнична асоциация HOPE – European Hospital and Healthcare Federation.
Марк Шрайнер дава отговор за интернационалните връзки и двустранните контакти и координира въпросите на стопанска система на опазването на здравето.
От 2004 до 2006 година е бизнес съветник в Брюксел. Преди това работи в районния парламент на провинция.
- Г-н Шрайнер, неотдавна в България бе натрапен мораториум върху новаторските медикаменти. Знаете ли в какъв брой страни от Европейски Съюз има сходна възбрана?
В някои страни има полемики за доста скъпи лекарствени средства, само че такова състояние като в България не знам дали има в друга страна.
- У нас доста новаторски медикаменти не се поемат от Националната здравноосигурителна каса. Каква е практиката с новите молекули в други европейски страни?
В Германия системата е такава, че пациентите няма потребност да доплащат за медикаментите за тяхното лекуване. Това важи и за нови лекарствени средства. Ако един пациент се обърне към болница за здравна помощ, той има право да получи най-хубавото допустимо лекуване, което включва и нови лекарства. В Германия има наредба или законово състояние, което разрешава потреблението на нови способи за прегледи и за лекуване, в случай че те не са категорично неразрешени, което на процедура значи, че има необятно поле за потребление на нови способи и лекарствени средства. Болниците в нашата страна даже получават допътлнителна помощ, когато употребяват новаторски технологии, нови способи и медикаменти. Тези нови начини могат да бъдат в допълнение заплатени. Тоест лечебните заведения могат да изискат спомагателна такса за тези медицински услуги отвън нормалния й ценоразпис, даже и в случай че те към момента не са част от системата на услуги на лечебното заведение. Иначе е нужно да минат 3 години, с цел да може един новаторски способ или технолгия да попадне в общата система на услугите на опазването на здравето.
- А какъв интервал от време би трябвало да мине, с цел да може едно такова лекарство да бъде изцяло гратис за пациента?
С медикамнетите е в действие друга наредба. Ако един нов медикамент е пуснат на пазара, лечебните заведения могат да го употребяват още от първия ден. Докато частните практики имат потребност от малко повече време, там просто периодите са по-дълги.
- В момента българската Здравна каса има огромни отговорности към задгранични лечебни заведения, по тази причина нейният шеф упорства за актуализация на бюджета. Има ли Германия сходен проблем със здравноосигурителната
система?
В Германия има 85 млн. поданици, от тях към 73 млн. души са в системата на наложителното здравно обезпечаване. Те заплащат 14,6% от техните заплати за здравни осигуровки, като се разделят по равно сред чиновниците и работодателите. Освен това има един спомагателен % от брутаната заплата на служителя, нает на трудов контракт, която също отива за здравно обезпечаване. Това е главната система. Когато един член от фамилията има такава наложителна осигуровка, останалите я получават гратис.
В момента ситуацията на пазара на труда в Германия е доста удобно и по тази причина и в здравните каси има остатък, който се натрупва като запас от общо 30 милиарда евро, което се равнява на 60 милиарда лева Въпреки това ние не преставаме да се стараем да създадем нашата система на опазване на здравето и здравноосигурителната ни система още по-ефективна и рентабилна.
- Вие отговаряте за политиките на Европейски Съюз в областта на опазването на здравето. Как ще се отрази новият бюджет на съюза върху бранш опазване на здравето, изключително в светлината на Brexit?
Разбира се, че Brexit (излизането на Англия от Европейския съюз) ще има отражение върху бюджета на Европейски Съюз. За Германия това ще значи, че нейните вноски ще се усилят, с цел да се компенсира този дефицит на бюджета заради излизането на Англия от съюза. Но това няма да се отрази на бюджета ни за опазване на здравето. На европейско равнище Brexit няма да се отрази толкоз на опазването на здравето, защото Европейският съюз няма пълномощия да дава средства за опазване на здравето директно. Това е прерогатив, т.е. Brexit няма да има отражение на европейско равнище.
От друга страна Европейската организация по медикаментите ще реалокира седалището си от Лондон в Амстердам дружно с всичките си чиновници. Това е една последица от Brexit. От друга страна всички лекари, в това число от България и Германия, които работят в Обединеното кралство, ще се върнат в Европа. Почти няма британци, които да работят в бранша на опазването на здравето в други европейски страни, тъй че за нас това по-скоро ще бъде плюс. Ще има и политически последствия от излизането на Англия от Европейски Съюз. В рамките на Европейския съвет на министрите в региона на опазването на здравето, Англия постоянно е била партньoр на Германия, изключително в случаи, когато би трябвало да се наложи някакво несъгласие с малцинство на страните. Сега Англия към този момент няма да може да взе участие по този метод. България също по този начин сътрудничи доста добре както с Германия, по този начин и с Англия, тъй че и за нея това ще значи загубата на добър партньoр. Просто за нас ще стане по-трудно да постановяваме своите ползи.
Свързани публикации.. Специалисти желаят нова система на здравно обезпечаване у нас 0 Д-р Стойчо Кацаров: НЗОК би трябвало да е независима институция 0 НЗОК: Пациентите няма да останат без лекуване 0
- Кои са главните бариери пред въвеждането на нововъведения в болничната помощ в Германия?
У нас най-сложни са процедурите по отношение на разрешителния режим за новаторски медикаменти, за нови способи на лекуване, тъй че най-големите бариери са от бюрократичен темперамент.
- Внедряването на актуалните технологии в болничната помощ изисква финансов запас, а доста от лечебните заведения у наса с стеснен бюджет. Какво би трябвало да се промени, с цел да може повече лечебни заведения в дребни европейски страни като нашата да употребяват от ден на ден нововъведения?
Системата на опазване на здравето в Германия се основава на правилото на конкуренциуята и свободния избор. И конкуренцията се реализира не чрез цената, а чрез качеството. Пациентите могат свободно да избират към коя болница да се извърнат. И по този метод те сами се ориентират към лечебните заведения, които оферират и нови новаторски способи за лекуване. Дори и когато приказваме за услугите в медицинския бранш, които се поемат от Здравните каси, лечебните заведения имат опцията да употребяват новаторски технологии и за тях има спомагателни такси, тъй че те да могат да оферират тези услуги. Така че, тласъците
у нас са от една страна конкуренция, а от друга финансиране.
Една опция за България, която аз виждам, с цел да се преодолеят компликациите с финансирането на нововъведенията, е субсидиране от структурните фондове нас Европейския съюз.
- В България към момента не е въведена електронната здравна карта. Разкажете какви компликации срещна Герамния при внедряването й?
Електронната здравна карта е малко болна тематика за Германия. Тя бе въведена преди към 10 години със закон, в това число със ситемата „ Телематична инфраструктура “ (обща база данни), с цел да може всички лекари и лечебни заведения да имат достъп до пациентското досие. Това не работи и до ден сегашен, тъй като в Германия имаме проблеми със отбраната на персоналните данни.
На европейско равнище има една друга система, върху която се работи. Тя се финансира от по този начин наречения Механизъм за свързване на Европа (МСЕ). В тази връзка се работи както за единна система за пациентски досиета, по този начин и за електронни предписания.
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ