Ново откритие обяснява защо 85% от пациентите не реагират на имунотерапия
Изследване разкрива по какъв начин туморните кафези се скриват от имунната система още в началния етап
Международен екип от учени откри решителен стадий в развиването на рак на дебелото черво - миг, който дефинира по какъв начин туморът ще се развива и популяризира. Открит е механизмът на " имунно бягство ", при който раковите кафези съумяват да се скрият от имунната система още в началния етап на болестта, оповестява Българска телеграфна агенция.
Изследването, оповестено в влиятелното научно списание " Нейчър джинетикс ", съпоставя този развой с " голямия гърмеж " във Вселената - колосално събитие, което задава посоката на бъдещото развиване. Точно както детонацията при раждането на космоса дефинира траекторията на галактиките, по този начин и способността на раковите кафези да избягат имунния надзор дефинира по какъв начин туморът ще се бори против лекуването.
Как раковите кафези се маскират
Изследователите от Лондонския институт за проучване на рака, Fondazione Human Technopole в Милано и университета Chalmers в Швеция проучиха 29 пациента с рак на дебелото черво. Учените откриха, че туморните кафези нарушават работата на гените, които разрешават на имунната система да ги разпознава и унищожава.
" Някои тумори безусловно се раждат неприятни. Начинът им на взаимоотношение с имунната система се дефинира доста рано, " изяснява проф. Тревър Греъм от Лондонския институт за проучване на рака.
След този сериозен миг на " имунно бягство " способността на рака да се маскира остава значително непроменена през целия му напредък. Това значи, че в случай че се влияе върху тумора на този ранен стадий, възможностите за триумф на имунотерапията се усилват доста.
Епигенетични промени вместо разновидности
Изследването разкри, че раковите кафези употребяват епигенетични промени - промени в метода, по който ДНК се " чете " за произвеждане на протеини, вместо генетични разновидности. Тези промени засягат производството на неоантигени - специфични " червени знамена " на повърхността на раковите кафези, които притеглят вниманието на имунните кафези.
Когато броят на неоантигените намалее, имунната система не може да разпознае тумора като опасност и той продължава да пораства гладко.
Значение за лекуването
Понастоящем към 15 % от диагностицираните с рак на дебелото черво реагират добре на имунотерапия или противоракови ваксини. За останалите 85 % обаче тези способи са неефективни.
Откритието ще помогне на лекарите да предвиждат кои пациенти ще реагират по-добре на имунотерапия. Учените имат вяра, че комбинирането на имунотерапия с медикаменти, които модифицират епигенома, може да накара раковите кафези да създават повече неоантигени и по този начин да станат забележими за имунната система.
" Нашата вяра е тези открития да доведат до по-целенасочено, дейно и ранно лекуване, " споделя водещият създател на проучването доктор Естер Лакатош, математически биолог от университета Chalmers и университета в Гьотеборг.
Персонализирано лекуване на бъдещето
Изследователите се надяват откритието да способства за основаването на персонализирано лекуване, при което лечението е съобразена с самостоятелните характерности на тумора на всеки пациент.
Ракът на дебелото черво е четвъртото по периодичност раково заболяване във Англия с към 44 100 нови случая годишно. В България колоректалният рак съставлява първото по периодичност раково заболяване, като съставлява 15,5 % от всички новодиагностицирани случаи на рак.
Международен екип от учени откри решителен стадий в развиването на рак на дебелото черво - миг, който дефинира по какъв начин туморът ще се развива и популяризира. Открит е механизмът на " имунно бягство ", при който раковите кафези съумяват да се скрият от имунната система още в началния етап на болестта, оповестява Българска телеграфна агенция.
Изследването, оповестено в влиятелното научно списание " Нейчър джинетикс ", съпоставя този развой с " голямия гърмеж " във Вселената - колосално събитие, което задава посоката на бъдещото развиване. Точно както детонацията при раждането на космоса дефинира траекторията на галактиките, по този начин и способността на раковите кафези да избягат имунния надзор дефинира по какъв начин туморът ще се бори против лекуването.
Как раковите кафези се маскират
Изследователите от Лондонския институт за проучване на рака, Fondazione Human Technopole в Милано и университета Chalmers в Швеция проучиха 29 пациента с рак на дебелото черво. Учените откриха, че туморните кафези нарушават работата на гените, които разрешават на имунната система да ги разпознава и унищожава.
" Някои тумори безусловно се раждат неприятни. Начинът им на взаимоотношение с имунната система се дефинира доста рано, " изяснява проф. Тревър Греъм от Лондонския институт за проучване на рака.
След този сериозен миг на " имунно бягство " способността на рака да се маскира остава значително непроменена през целия му напредък. Това значи, че в случай че се влияе върху тумора на този ранен стадий, възможностите за триумф на имунотерапията се усилват доста.
Епигенетични промени вместо разновидности
Изследването разкри, че раковите кафези употребяват епигенетични промени - промени в метода, по който ДНК се " чете " за произвеждане на протеини, вместо генетични разновидности. Тези промени засягат производството на неоантигени - специфични " червени знамена " на повърхността на раковите кафези, които притеглят вниманието на имунните кафези.
Когато броят на неоантигените намалее, имунната система не може да разпознае тумора като опасност и той продължава да пораства гладко.
Значение за лекуването
Понастоящем към 15 % от диагностицираните с рак на дебелото черво реагират добре на имунотерапия или противоракови ваксини. За останалите 85 % обаче тези способи са неефективни.
Откритието ще помогне на лекарите да предвиждат кои пациенти ще реагират по-добре на имунотерапия. Учените имат вяра, че комбинирането на имунотерапия с медикаменти, които модифицират епигенома, може да накара раковите кафези да създават повече неоантигени и по този начин да станат забележими за имунната система.
" Нашата вяра е тези открития да доведат до по-целенасочено, дейно и ранно лекуване, " споделя водещият създател на проучването доктор Естер Лакатош, математически биолог от университета Chalmers и университета в Гьотеборг.
Персонализирано лекуване на бъдещето
Изследователите се надяват откритието да способства за основаването на персонализирано лекуване, при което лечението е съобразена с самостоятелните характерности на тумора на всеки пациент.
Ракът на дебелото черво е четвъртото по периодичност раково заболяване във Англия с към 44 100 нови случая годишно. В България колоректалният рак съставлява първото по периодичност раково заболяване, като съставлява 15,5 % от всички новодиагностицирани случаи на рак.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ