Проф. Стефани Станчева: Инфлацията поражда усещане за несправедливост, стрес и гняв
Изследваме какво знаят хората, по какъв начин възприемат, схващат и разсъждават по икономическите политики. Ние икономистите имаме толкоз доста да научим от обществото, колкото и да преподаваме. Потапяме се в опита на обществото и можем да създадем по-добри политики. Преживяванията на хората дават доста по-добра картина на политиките. Това показа в изявление в предаването " Събота 150 " проф. Стефани Станчева от Харвардския университет.
Тази седмица тя беше удостоена с влиятелната премия за млади учени на Асоциацията на американските икономисти.
39-годишната проф. Станчева е посочена, че е измежду най-хубавите икономисти на десетилетието.
А премията ѝ - на името на Джон Бейтс Кларк, американски неокласически икономист, е за работата ѝ в региона на обществената стопанска система, която изследва данъчното облагане на компании и физически лица, по какъв начин хората схващат икономическите настройки, какви са техните усещания, а също и тяхното схващане на климатичните промени, миграция и други световни проблеми.
" Иновацията ни е въз основата на така наречени " огромни данни ", само че те са върху нещо, което се случва в съзнанието на жителите и го вършим с огромни анкети, разработвани от нас ", показа проф. Станчева пред БНР.
В Харвард е основала лаборатория за обществена стопанска система:
" В Съединени американски щати и другите страна ненавиждат инфлацията. Все отново главната причина е, че заплатите ни не догонват инфлацията. Хората считат, че работодателите имат независимост на деяние, а не, че са лимитирани от пазарните сили. Инфлацията поражда чувство за неправда и най-засегнати са хората с ниски приходи. Инфлацията поражда отрицателен стрес и яд, и в Съединени американски щати постоянно е ориентиран към бизнеса, към държавното управление и системата. "
За икономическите политики, които оферират партиите, с цел да се гласоподава за тях, проф. Станчева разяснява:
" Това са нереални неща и оформят живота ни, само че икономическото обучение отсъства от образованието. За множеството хора, за нас като жители, се постанова да гласуваме за политики, а не получаваме базисно обучение по стопанска система, учим биология, химия, физика и други, а стопанската система е базисна просвета ".
Проф. Станчева обясни, че сега работи за " нулево сумово мислене ", че облагите на един човек, идват за сметка на други.
" Това има въздействие върху политиките. Задайте си въпроси, в случай че мигрантите печелят е за сметка на локалните поданици. Вярвате ли, че в случай че богатите печелят, бедните наложително губят? Ако някой получи по-голямото парче от тортата, то различен ще получи по-малко. В нашето проучване потвърждаваме, че такава е настройката. Тази настройка е мощно обвързвана с опита на фамилията, опита на страната и не е резултат на възраст, а на потомство. България е по средата - с дребен резултат на възрастта ", изясни проф. Станчева.
