Това ще убие онова
Изречението „ Това ще убие това ” е знамение, произнесено от архидякон Фроло в „ Парижката Света Богородица ” на Виктор Юго .
Пак в същата книга, обърнала сърцата и въобръжението освен на французите, само че и на цяла Европа още веднъж към забравената готическа архитектура, още в пролога се разказва тайнствено име, прикрито на една от колоните в Нотр Дам – ANAГKH. Едно от имената на античните богини на ориста - Предачката.
Та въпросът е: метафора за ориста на Европа ли е пожарът в парижката Света Богородица? Изтънява ли нишката на обединена Европа във вретеното на Анаки? Над 10 пъти е горяла катедралата през вековете до през днешния ден и нито един път не е била запалена от завоеватели или врагове на вярата. Така че това не е работа нито на дявола, нито на пловдивските клошари, каквото съмнение незабавно изрекоха някои горчиви нашенски остроумници.
Френска небрежност си е.
Пожарът е печален факт, само че нито е краят на Западната цивилизация, нито е изгорен домът на Бога. И въпреки всичко евроизборите единствено след месец, съгласете се, му придават пиперливия усет на знамение. Дори с това, че " Нотр Дам " не изгоря цялата, само че е наранена тежко и поправката ще бъде дълга, доста скъпа и ще изисква обединените старания на европейците. Една доста допустима орис и за обединена Европа след изборите.
Кое е това, което може да убие това? У нас, залисани в нелепости и – обичайно – гледащи на евроизборите като незначителна част от вътрешнополитическата конспирация, не си даваме сметка какво тъкмо може да се случи. Свикнали сме да одобряваме далечния отзвук от конфликтите в Европарламента като неминуем звук, съпътстващ благините за едни и фрустрациите за други, които идват от Брюксел.
А и тъй като рядко демонстрираме упоритост (едва в последно време евродепутатите ни се поокопитиха), от самото сърце на Европа пък гледат на нас като на гарнизон – да, значим е, но не е нужно всичко да му обясняваме. Или най-малко по този начин гледаха, до момента в който не започнаха проблемите с Полша, Унгария и Румъния. Въпреки критичността ни към вътрешната политика, на техен декор България стои не просто устойчиво, а напряко ослепително. Особено в случай че успее на тези евроизбори да не изпрати нито един народен представител в редиците на евроскептиците и популистите. Защото точно те са „ това, което може да убие това ”. Брекзит е към този момент към момента по-скоро смешен образец. Докато не се трансформира в драматичен.
Голям брой депутати, гравитиращи към евроскептични и искрено популистки партии, са заплаха за две неща: липса на ясно болшинство в Европарламента и плъзване по плоскостта на популизма на цялата европейска политика. Невъзможността за ръководещо ясно болшинство значи, че всички решения ще се взимат надалеч по-бавно и постоянно ще стават жертва на неуместни обструкции, спорене в кулисите и ще доведат до повече политическа корупция.
Във всеки народен парламент е по този начин, няма логичност европейският да направи изключение. Метаморфозите с Българска социалистическа партия в България пък демонстрират в какво се трансформира една сякаш съвременна партия, когато стартира да подвига исото на национализма и популизма в изрече си. Да, може и да притегли периферни гласоподаватели, само че сигурно прогонването на мигранти и джендъри чрез кукери не е главното предизвикателство пред обединена Европа.
„ Еропа на нациите против Европа на администрациите ” е изцяло фиктивен спор. Както в гениалния разказ на Юго Квазимодо се обърква кои желаят да спасят Есмералда и кои да я обесят, по този начин и популисткото говорене обърква по-простодушните европейци. Да, има проблем с раздутата администрация, има и доста други съществени проблеми с действието на Европейски Съюз, само че те няма да се решат като унищожим самия съюз. Най-яростната изразителност против мигрантите е в Унгария – страна, която на практика съвсем няма мигранти. На другата страна е Италия, която още от албанската бежанска рецесия е от време на време заливана с вълни от чужденци. Обединена Европа в никакъв случай не е подлагала на подозрение националната еднаквост или независимост на своите членове. Даже постави големи старания да подкрепи македонската национална еднаквост, към която освен ние имаме подозрения и забележи – когато се отнася за присвояването на историята ни в поддръжка на тази еднаквост – изцяло основателни.
Парадоксалното е, че евро скептицизмът има хиляди лица, докато европейската концепция е по-скоро една с дребни тълкования във формулата за скорост, път и време.
Финладците, които ще вкарат много популисти на тези избори, имат едни учредения да „ ненавиждат ” Европа, унгарците – напълно други, плод напълно на прогапагандата на ръководещата партия там. На нас пък популистите непрекъснато ни напомнят, че сме втора употреба европейци, че ядем втора употреба храни и въобще сме в задния двор на Европа... Все едно преди бяхме в нечий челен двор?!
Поради водолазните ми занимания, много пътувам из неевропейския свят и да ви кажа – няма по-добро и по-свободно място за живеене от Европа! И вместо да се опитаме да настигнем и задминем словенците, да вземем за пример, ние се вайкаме и избираме да имаме вяра в непрекъснатите „ заприказва ” против нас, които са главната хранителна среда за всеки популист и националист. В последна сметка – какво по-важно доказателство за това, че си важен от съществуването на специфичен скрит план против теб?! Дори да не съществува, би трябвало да се измисли. Типичен образец е Истанбулската спогодба – един общо взето неправилен документ, повдигнат в статут на космополитен скрит план освен против България, а въобще против природата на индивида. Щеше да е смешно, в случай че не е тъжно. А е тъжно, тъй като патриотарът и популистът са хора, които явно няма с какво друго да се гордеят, с изключение на с мястото, на което са се родили и с половата си принадлежност.
На фона на горящата катедрала е значимо да отбележим една дата от миналата седмица: На 17 април, само че през 1492-а, Христофор Колумб печели публичната поръчка за разкриване на Америка, оповестена от Фернандо II Арагонски и Изабела Кастилска .
Всъщност поръчката била за разкриване на път към Индия, само че каквото – такова! Парите са изхарчени, резултатите следва да бъдат регистрирани! В културно отношение през днешния ден Америка продължава да е една компромисна Индия, все пак велико, направено от европейските емигранти през последните 200 години там. Защото Америка е не друго, а едни европейски бежанци, повярвали в фантазиите си. Държава, сплотяваща разнообразни колонии, в началото въобразена от шепа мечтатели, а по-късно превърната в реалност от така наречен „ бащи-основатели ”. Впрочем Изабела и Фернандо е редно да бъдат причислени към огромните европейски „ националисти ”, организирали прогонването както на арабите, по този начин и на евреите от Иберийския полуостров...
От речта на Чърчил в университета в Цюрих през септември 1946-а, когато приканва за „ основаването на нещо като Съединени европейски щати ”, концепцията за федерална Европа се търкаля в мозъците на по-просветените европейци, само че непрекъснато се препъва в мозъците на тези, които не престават да вземат решение проблемите на националните си страни от 19-и век... Популизъм е това, което може да убие това „ нещо като Съединени европейски щати ”. И за пръв път на тези избори за Европейски парламент следва опцията да бъде ясно обрисувана. Излишно е да призоваваме към зоркост, готовност и всеобщо гласоподаване. Тази възможост няма по какъв начин да бъде избегната, в случай че не бъде възприета като действителна опасност от европейците.
За източните европейци - вън от подозрение те са най-облагодетелстваните от обединена Европа, макар непрекъснатото им циврене - това към момента не е проблем. За тях пожарът в Notre Dame не е Notre Drama, както го назова един френски вестник. Виж, европейският стандарт за кривината на краставиците, натрапен от Брюксел, към този момент е драма!
На тези избори популизмът и национализмът могат да изгорят много сериозна част от общото построение, което се опитваме да градим от 1946-а насам. И поправката ще е продължителна, сложна и доста скъпа. Но това няма по какъв начин да се разбере, явно, преди да се случи.
Както симпатичният лекар Алберт Хофман е нямало по какъв начин да разбере какво е ЛСД, преди да яхне колелото си на 19 април 1943 година, откакто е погълнал 250 микрограма от синтезирания от самия него диетиламид на лизеринговата киселина . Този ден през днешния ден назоваваме Bicycle Day. ЛСД-то е още един подарък, който ние, европейците, направихме на Америка, само че тя не го оцени и освен го забрани в Съединени американски щати (заради митингите против войната във Виетнам), само че наложи и възбраната си в целия свят. За разлика от бърбъна или домашната ракия, няма прочут случай на закононарушение, осъществено под въздейсвието на ЛСД. Ето една неправда на Европейски Съюз и Съединени американски щати, против която няма да чуете нито един популист или националист да се изкаже!
Пак в същата книга, обърнала сърцата и въобръжението освен на французите, само че и на цяла Европа още веднъж към забравената готическа архитектура, още в пролога се разказва тайнствено име, прикрито на една от колоните в Нотр Дам – ANAГKH. Едно от имената на античните богини на ориста - Предачката.
Та въпросът е: метафора за ориста на Европа ли е пожарът в парижката Света Богородица? Изтънява ли нишката на обединена Европа във вретеното на Анаки? Над 10 пъти е горяла катедралата през вековете до през днешния ден и нито един път не е била запалена от завоеватели или врагове на вярата. Така че това не е работа нито на дявола, нито на пловдивските клошари, каквото съмнение незабавно изрекоха някои горчиви нашенски остроумници.
Френска небрежност си е.
Пожарът е печален факт, само че нито е краят на Западната цивилизация, нито е изгорен домът на Бога. И въпреки всичко евроизборите единствено след месец, съгласете се, му придават пиперливия усет на знамение. Дори с това, че " Нотр Дам " не изгоря цялата, само че е наранена тежко и поправката ще бъде дълга, доста скъпа и ще изисква обединените старания на европейците. Една доста допустима орис и за обединена Европа след изборите.
Кое е това, което може да убие това? У нас, залисани в нелепости и – обичайно – гледащи на евроизборите като незначителна част от вътрешнополитическата конспирация, не си даваме сметка какво тъкмо може да се случи. Свикнали сме да одобряваме далечния отзвук от конфликтите в Европарламента като неминуем звук, съпътстващ благините за едни и фрустрациите за други, които идват от Брюксел.
А и тъй като рядко демонстрираме упоритост (едва в последно време евродепутатите ни се поокопитиха), от самото сърце на Европа пък гледат на нас като на гарнизон – да, значим е, но не е нужно всичко да му обясняваме. Или най-малко по този начин гледаха, до момента в който не започнаха проблемите с Полша, Унгария и Румъния. Въпреки критичността ни към вътрешната политика, на техен декор България стои не просто устойчиво, а напряко ослепително. Особено в случай че успее на тези евроизбори да не изпрати нито един народен представител в редиците на евроскептиците и популистите. Защото точно те са „ това, което може да убие това ”. Брекзит е към този момент към момента по-скоро смешен образец. Докато не се трансформира в драматичен.
Голям брой депутати, гравитиращи към евроскептични и искрено популистки партии, са заплаха за две неща: липса на ясно болшинство в Европарламента и плъзване по плоскостта на популизма на цялата европейска политика. Невъзможността за ръководещо ясно болшинство значи, че всички решения ще се взимат надалеч по-бавно и постоянно ще стават жертва на неуместни обструкции, спорене в кулисите и ще доведат до повече политическа корупция.
Във всеки народен парламент е по този начин, няма логичност европейският да направи изключение. Метаморфозите с Българска социалистическа партия в България пък демонстрират в какво се трансформира една сякаш съвременна партия, когато стартира да подвига исото на национализма и популизма в изрече си. Да, може и да притегли периферни гласоподаватели, само че сигурно прогонването на мигранти и джендъри чрез кукери не е главното предизвикателство пред обединена Европа.
„ Еропа на нациите против Европа на администрациите ” е изцяло фиктивен спор. Както в гениалния разказ на Юго Квазимодо се обърква кои желаят да спасят Есмералда и кои да я обесят, по този начин и популисткото говорене обърква по-простодушните европейци. Да, има проблем с раздутата администрация, има и доста други съществени проблеми с действието на Европейски Съюз, само че те няма да се решат като унищожим самия съюз. Най-яростната изразителност против мигрантите е в Унгария – страна, която на практика съвсем няма мигранти. На другата страна е Италия, която още от албанската бежанска рецесия е от време на време заливана с вълни от чужденци. Обединена Европа в никакъв случай не е подлагала на подозрение националната еднаквост или независимост на своите членове. Даже постави големи старания да подкрепи македонската национална еднаквост, към която освен ние имаме подозрения и забележи – когато се отнася за присвояването на историята ни в поддръжка на тази еднаквост – изцяло основателни.
Парадоксалното е, че евро скептицизмът има хиляди лица, докато европейската концепция е по-скоро една с дребни тълкования във формулата за скорост, път и време.
Финладците, които ще вкарат много популисти на тези избори, имат едни учредения да „ ненавиждат ” Европа, унгарците – напълно други, плод напълно на прогапагандата на ръководещата партия там. На нас пък популистите непрекъснато ни напомнят, че сме втора употреба европейци, че ядем втора употреба храни и въобще сме в задния двор на Европа... Все едно преди бяхме в нечий челен двор?!
Поради водолазните ми занимания, много пътувам из неевропейския свят и да ви кажа – няма по-добро и по-свободно място за живеене от Европа! И вместо да се опитаме да настигнем и задминем словенците, да вземем за пример, ние се вайкаме и избираме да имаме вяра в непрекъснатите „ заприказва ” против нас, които са главната хранителна среда за всеки популист и националист. В последна сметка – какво по-важно доказателство за това, че си важен от съществуването на специфичен скрит план против теб?! Дори да не съществува, би трябвало да се измисли. Типичен образец е Истанбулската спогодба – един общо взето неправилен документ, повдигнат в статут на космополитен скрит план освен против България, а въобще против природата на индивида. Щеше да е смешно, в случай че не е тъжно. А е тъжно, тъй като патриотарът и популистът са хора, които явно няма с какво друго да се гордеят, с изключение на с мястото, на което са се родили и с половата си принадлежност.
На фона на горящата катедрала е значимо да отбележим една дата от миналата седмица: На 17 април, само че през 1492-а, Христофор Колумб печели публичната поръчка за разкриване на Америка, оповестена от Фернандо II Арагонски и Изабела Кастилска .
Всъщност поръчката била за разкриване на път към Индия, само че каквото – такова! Парите са изхарчени, резултатите следва да бъдат регистрирани! В културно отношение през днешния ден Америка продължава да е една компромисна Индия, все пак велико, направено от европейските емигранти през последните 200 години там. Защото Америка е не друго, а едни европейски бежанци, повярвали в фантазиите си. Държава, сплотяваща разнообразни колонии, в началото въобразена от шепа мечтатели, а по-късно превърната в реалност от така наречен „ бащи-основатели ”. Впрочем Изабела и Фернандо е редно да бъдат причислени към огромните европейски „ националисти ”, организирали прогонването както на арабите, по този начин и на евреите от Иберийския полуостров...
От речта на Чърчил в университета в Цюрих през септември 1946-а, когато приканва за „ основаването на нещо като Съединени европейски щати ”, концепцията за федерална Европа се търкаля в мозъците на по-просветените европейци, само че непрекъснато се препъва в мозъците на тези, които не престават да вземат решение проблемите на националните си страни от 19-и век... Популизъм е това, което може да убие това „ нещо като Съединени европейски щати ”. И за пръв път на тези избори за Европейски парламент следва опцията да бъде ясно обрисувана. Излишно е да призоваваме към зоркост, готовност и всеобщо гласоподаване. Тази възможост няма по какъв начин да бъде избегната, в случай че не бъде възприета като действителна опасност от европейците.
За източните европейци - вън от подозрение те са най-облагодетелстваните от обединена Европа, макар непрекъснатото им циврене - това към момента не е проблем. За тях пожарът в Notre Dame не е Notre Drama, както го назова един френски вестник. Виж, европейският стандарт за кривината на краставиците, натрапен от Брюксел, към този момент е драма!
На тези избори популизмът и национализмът могат да изгорят много сериозна част от общото построение, което се опитваме да градим от 1946-а насам. И поправката ще е продължителна, сложна и доста скъпа. Но това няма по какъв начин да се разбере, явно, преди да се случи.
Както симпатичният лекар Алберт Хофман е нямало по какъв начин да разбере какво е ЛСД, преди да яхне колелото си на 19 април 1943 година, откакто е погълнал 250 микрограма от синтезирания от самия него диетиламид на лизеринговата киселина . Този ден през днешния ден назоваваме Bicycle Day. ЛСД-то е още един подарък, който ние, европейците, направихме на Америка, само че тя не го оцени и освен го забрани в Съединени американски щати (заради митингите против войната във Виетнам), само че наложи и възбраната си в целия свят. За разлика от бърбъна или домашната ракия, няма прочут случай на закононарушение, осъществено под въздейсвието на ЛСД. Ето една неправда на Европейски Съюз и Съединени американски щати, против която няма да чуете нито един популист или националист да се изкаже!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ