Георги Пашкулев: Ако разрушим единството на Запада, ще върнем Русия в Европа
Изолацията на Русия има своите исторически паралели. Едно вероятно намаляване на евроатлантическото единение единствено ще улесни проектите на Кремъл против Запада.
От 24 февруари Русия е обект на всеобщо медийно и експертно внимание. С упоритост да разтълкуват смисъла зад всяко деяние на Владимир Путин на военното поле наблюдаващите не оставят без коментар нито едно решение или изявление, идващо от Кремъл. В шума от медийния безпорядък на всевъзможните гледни точки и тълкувания като че ли остава незадоволително оценен най-сигурният източник на знание, а точно – превръщане взор обратно към известните ни исторически събития. Проследяването на поствоенните интервали от не по този начин далечния XIX-ти век демонстрира, че Русия минимум в два случая изпада в дълбока изолираност, носейки следствията от своите решения и вследствие на интернационалната обстановка. От тези рецесии страната излиза единствено след случили се основни промени в геополитическата обстановка в международен мащаб.
Русия в плен на Крим
След Кримската война (1853-1856 г.) Русия навлиза бързо в интервал на прекъснати контакти с Великите сили, като попада в положение на глуха отбрана. Загубата във войната поставя завършек на съвсем половинвековната съветска доминация в континентална Европа, почнала след Виенския конгрес (1814-1815 г.) и провалянето на Наполеон през 1815 година Основните характерности на въпросната доминация са най-общо две. В Европа царства интервал на нескончаем мир, който е в контрастност както с бурния XVIII век, по този начин и с интервала на Кримската война. На европейския континент доминира Свещеният съюз, чийто най-активни членове са Русия, Австрия и Прусия. Той би трябвало да отбрани законната власт на спечелилите, а точно властта на старите феодални режими. Защитата на L " Ancien Régime през първата половина на XIX век, белязана от буржоазните революции през 1830 и 1848 година, ще завоюва на Русия печална популярност, а на нейния държател Николай I (1825-1855 г.) – ужасното название „ стражар на Европа “. Име не напълно справедливо за монарх, стремящ се към промени, въпреки и в последна сметка да не съумява да ги реализира. Незаслужен като цяло е и историческият облик, надживял император Николай I, резултат от оскъдната информация за ролята му в Русия. Именно Николай I, а не неговият наследник Александър II (1856-1881 г.), влезнал в историята като Цар Освободител, със своите реформаторски актове, отменящи крепостното право и другите велики промени, е либералът в царското семейство.
През 1856 година Русия е победена в Кримската война от коалиция на Англия, Франция и Сардинското кралство, което доста скоро ще прерасне в обединена Италия. Съюзът е подсилен от Австро-Унгария. Виена е правилен съдружник на Руската империя в течение на съвсем 170 години. Разколът сред Виена и Санкт-Петербург ще настъпи с така наречен Източен въпрос, т.е. войните на Балканския полуостров, които ще трансфорат досегашните съдружници в съществени съперници и врагове. В салдото на европейските сили само Прусия ще остане неутрална и благожелателна към Петербург и доста скоро този най-верен и същински „ Троянски кон “ ще бере плодовете на тази си политика, спечелвайки Русия на своя страна по пътя на обединяването на Германия.
Въпреки обединяването на главните европейски страни, Русия съумява последователно да се съвземе и да възвърне позициите си с цената на огромни старания. Тя се възползва от променената външнополитическа конюнктура и разпадането на Кримската коалиция, наложила ѝ унизителни условия на Парижката мирна конференция през февруари-март 1856 година Най-важните от тях са свързани с ролята ѝ на Балканите и в Черноморския район: на Русия е неразрешено да се меси на Балканите, а Черно море е оповестено за неутрална територия, с което тя губи всичките си стратегически военни преимущества, в това число се не разрешава построяването на съветски военни укрепления по неговите крайбрежия и разполагането на войска.
Трънливият път на завръщането на интернационалната сцена
Изолацията продължава, обхващайки интервала от 1856 година до 1871 година, когато на европейската сцената се появява Обединена Германия.
През тези съвсем две десетилетия стоманеният канцлер Ото декор Бисмарк с „ желязо и кръв “ ще сплоти немските земи, под скиптъра на Хоенцолерните. Той ще победи част от основните участници в „ кримската коалиция “ против Русия, поставяйки по този метод завършек на насилствения интервал на съветската изолираност, за която най-точна оценка дава княз Александър Горчаков: „ Русия не се сърди, тя се концентрира “. Възползвайки се от настъпилите промени, Горчаков на Лондонската конференция (1871 г.) съумява да анулира някои от най-тежките за Русия клаузи, наложени ѝ след Кримската война.
Появата на Германската империя през 1871 година е събитие, което радикално трансформира европейския пейзаж. В сърцето на Европа се основава такава мощ, която последователно с възходящата си мощност ще сплоти против себе си останалите остарели Велики сили – Франция и Англия, като изключително първата ще търси доста мощно съветското другарство, с цел да не се окаже още веднъж прегазена от немския ботуш, както на няколко пъти има заплаха, и ще го получи.
Обединението на Германия е това геополитическо разтърсване, употребявано сполучливо от Русия, която отхвърля най-унизителните клаузи на Парижкия мир (1856 г.). Тя се трансформира и в мечтан съдружник, като се включва в Съюза на тримата императори през 1873 година, а през 1891 година намира своята кулминационна точка в подписания съюз с Франция, чийто знак и до през днешния ден е най-красивият мост на Сена, който носи името на император Александър III.
Единството на Запада
Случилото се с Русия освен провокира алюзията с Крим от 2014 година, само че и постанова сравнението, сложило началото на класическия геополитически конфликт сред огромните европейски страни. Днес след кримската анексия, геополитиката и историята се завръщат, декларира проф. Уолтър Ръсел Мийд.
Изводът от описания интервал, който вкарва Русия в изолираност, към който можем да прибавим и интервала след болшевишката гражданска война, е настоящ и до през днешния ден. Войната, която Путин стартира против Украйна на 24 февруари, би трябвало да потвърди дали НАТО и Европейски Съюз ще останат единни в желанието си да надделеят над съветските искания . Всяко едно намаляване на евроатлантическото единение или смяна в геополитическата позиция на някоя от водещите европейски страни, като Германия или Франция, поради енергийни, стопански или други проблеми, единствено ще улесни реализацията на проектите на Кремъл.
За това единение през последните месеци приканват както генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг, по този начин и ръководителят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. Ако се подадем и разрушим това единение в този момент или през идващите месеци, тогава ще повторим историята и ще позволим на Русия още веднъж да се върне в Европа и да се разпорежда, както го е правела и преди през първата половина на XIX и втората половина на ХХ век. /БГНЕС
---------------
Георги Пашкулев, основен редактор на БГНЕС.
От 24 февруари Русия е обект на всеобщо медийно и експертно внимание. С упоритост да разтълкуват смисъла зад всяко деяние на Владимир Путин на военното поле наблюдаващите не оставят без коментар нито едно решение или изявление, идващо от Кремъл. В шума от медийния безпорядък на всевъзможните гледни точки и тълкувания като че ли остава незадоволително оценен най-сигурният източник на знание, а точно – превръщане взор обратно към известните ни исторически събития. Проследяването на поствоенните интервали от не по този начин далечния XIX-ти век демонстрира, че Русия минимум в два случая изпада в дълбока изолираност, носейки следствията от своите решения и вследствие на интернационалната обстановка. От тези рецесии страната излиза единствено след случили се основни промени в геополитическата обстановка в международен мащаб.
Русия в плен на Крим
След Кримската война (1853-1856 г.) Русия навлиза бързо в интервал на прекъснати контакти с Великите сили, като попада в положение на глуха отбрана. Загубата във войната поставя завършек на съвсем половинвековната съветска доминация в континентална Европа, почнала след Виенския конгрес (1814-1815 г.) и провалянето на Наполеон през 1815 година Основните характерности на въпросната доминация са най-общо две. В Европа царства интервал на нескончаем мир, който е в контрастност както с бурния XVIII век, по този начин и с интервала на Кримската война. На европейския континент доминира Свещеният съюз, чийто най-активни членове са Русия, Австрия и Прусия. Той би трябвало да отбрани законната власт на спечелилите, а точно властта на старите феодални режими. Защитата на L " Ancien Régime през първата половина на XIX век, белязана от буржоазните революции през 1830 и 1848 година, ще завоюва на Русия печална популярност, а на нейния държател Николай I (1825-1855 г.) – ужасното название „ стражар на Европа “. Име не напълно справедливо за монарх, стремящ се към промени, въпреки и в последна сметка да не съумява да ги реализира. Незаслужен като цяло е и историческият облик, надживял император Николай I, резултат от оскъдната информация за ролята му в Русия. Именно Николай I, а не неговият наследник Александър II (1856-1881 г.), влезнал в историята като Цар Освободител, със своите реформаторски актове, отменящи крепостното право и другите велики промени, е либералът в царското семейство.
През 1856 година Русия е победена в Кримската война от коалиция на Англия, Франция и Сардинското кралство, което доста скоро ще прерасне в обединена Италия. Съюзът е подсилен от Австро-Унгария. Виена е правилен съдружник на Руската империя в течение на съвсем 170 години. Разколът сред Виена и Санкт-Петербург ще настъпи с така наречен Източен въпрос, т.е. войните на Балканския полуостров, които ще трансфорат досегашните съдружници в съществени съперници и врагове. В салдото на европейските сили само Прусия ще остане неутрална и благожелателна към Петербург и доста скоро този най-верен и същински „ Троянски кон “ ще бере плодовете на тази си политика, спечелвайки Русия на своя страна по пътя на обединяването на Германия.
Въпреки обединяването на главните европейски страни, Русия съумява последователно да се съвземе и да възвърне позициите си с цената на огромни старания. Тя се възползва от променената външнополитическа конюнктура и разпадането на Кримската коалиция, наложила ѝ унизителни условия на Парижката мирна конференция през февруари-март 1856 година Най-важните от тях са свързани с ролята ѝ на Балканите и в Черноморския район: на Русия е неразрешено да се меси на Балканите, а Черно море е оповестено за неутрална територия, с което тя губи всичките си стратегически военни преимущества, в това число се не разрешава построяването на съветски военни укрепления по неговите крайбрежия и разполагането на войска.
Трънливият път на завръщането на интернационалната сцена
Изолацията продължава, обхващайки интервала от 1856 година до 1871 година, когато на европейската сцената се появява Обединена Германия.
През тези съвсем две десетилетия стоманеният канцлер Ото декор Бисмарк с „ желязо и кръв “ ще сплоти немските земи, под скиптъра на Хоенцолерните. Той ще победи част от основните участници в „ кримската коалиция “ против Русия, поставяйки по този метод завършек на насилствения интервал на съветската изолираност, за която най-точна оценка дава княз Александър Горчаков: „ Русия не се сърди, тя се концентрира “. Възползвайки се от настъпилите промени, Горчаков на Лондонската конференция (1871 г.) съумява да анулира някои от най-тежките за Русия клаузи, наложени ѝ след Кримската война.
Появата на Германската империя през 1871 година е събитие, което радикално трансформира европейския пейзаж. В сърцето на Европа се основава такава мощ, която последователно с възходящата си мощност ще сплоти против себе си останалите остарели Велики сили – Франция и Англия, като изключително първата ще търси доста мощно съветското другарство, с цел да не се окаже още веднъж прегазена от немския ботуш, както на няколко пъти има заплаха, и ще го получи.
Обединението на Германия е това геополитическо разтърсване, употребявано сполучливо от Русия, която отхвърля най-унизителните клаузи на Парижкия мир (1856 г.). Тя се трансформира и в мечтан съдружник, като се включва в Съюза на тримата императори през 1873 година, а през 1891 година намира своята кулминационна точка в подписания съюз с Франция, чийто знак и до през днешния ден е най-красивият мост на Сена, който носи името на император Александър III.
Единството на Запада
Случилото се с Русия освен провокира алюзията с Крим от 2014 година, само че и постанова сравнението, сложило началото на класическия геополитически конфликт сред огромните европейски страни. Днес след кримската анексия, геополитиката и историята се завръщат, декларира проф. Уолтър Ръсел Мийд.
Изводът от описания интервал, който вкарва Русия в изолираност, към който можем да прибавим и интервала след болшевишката гражданска война, е настоящ и до през днешния ден. Войната, която Путин стартира против Украйна на 24 февруари, би трябвало да потвърди дали НАТО и Европейски Съюз ще останат единни в желанието си да надделеят над съветските искания . Всяко едно намаляване на евроатлантическото единение или смяна в геополитическата позиция на някоя от водещите европейски страни, като Германия или Франция, поради енергийни, стопански или други проблеми, единствено ще улесни реализацията на проектите на Кремъл.
За това единение през последните месеци приканват както генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг, по този начин и ръководителят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. Ако се подадем и разрушим това единение в този момент или през идващите месеци, тогава ще повторим историята и ще позволим на Русия още веднъж да се върне в Европа и да се разпорежда, както го е правела и преди през първата половина на XIX и втората половина на ХХ век. /БГНЕС
---------------
Георги Пашкулев, основен редактор на БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ