Котки плуват в езерото Ван
Изнасянето на домашните любимци отвън страната е неразрешено, наказа се със затвор
Продават златни колани с тегло няколко кг
Когато приказваме за богатство евентуално си представяте злато, скъпоценности или в краен случай голяма библиотека с книги. Всъщност благосъстоянието на жителите на турския град Ван мяука, дращи и палува, тъй като това е специфичната порода котки с друг цвят очи. Котката от породата турски ван е наречена на града, от който произлиза. Той е ситуиран в източната част на Турция, наоколо до границата с Армения. За да стигнете до него би трябвало да вземете вътрешен полет от Истанбул или да пропътувате с кола или рейс над 1250 километра. Естествено ви предлагаме първият вид.
Но да се върнем на котката турски Ван. Заради античния й генезис постоянно я назовават и котката на Ной. Всъщност котките с едно зелено и едно синьо око са извънредно ценени, развъждат се само във Ван, костват над 5 000 лв. всяка и на всичкото от горната страна не могат да се изнасят отвън страната, с изключение на при изключителни условия. Интересно за тях е, че за разлика от всички останали котки обожават да плуват и да се мокрят. Контрабандата на почитаните животни се санкционира със затвор.
Посещението на развъдниците за котките Ван е изцяло гратис. Не си мислете, че това е щедрост от страна на локалните. Те печелят от купената от вас за мъркащите любимци храна или от продажбите в прилежащите магазини. Снимките са позволени, само че не ви позволяват до домовете на скъпите котки. Вместо това ги гледате и снимате през стъклена бариера. Това е задоволително да се уверите, че мъркащите късметлии живеят по-добре от част от нас. Всяка от тях населява личен апартамент или къща, оборудвани с кревати, фотьойли и всевъзможни играчки, с които да се забавлява. Безспорно най-интересни са майките с дребните котета, които вършат първите си любопитни стъпки в опознаване на света.
Другото, с което се гордеят във Ван е умеенето да създават бижута. Какъвто и да е усетът ви, в града ще намерите пръстен, обеци или гривна, която да отговори на условията ви. Изработките са от сребро или злато. Има такива обкичени с разноцветни скъпоценни и полускъпоценни камъни, реплики на бижута от античната страна Урарту, копия на шедьоври на старите арменски-майстори бижутери или украшения от времето на Османската империя. Цените нарастват съгласно отдалечеността на интервала, в който са направени оригиналите. Продавачите са склонни да се пазарят, а чаят, кафето и виното са бонус към шопинга. Ако си тръгнете без покупка или подарък сте с желязно сърце. По улиците на Ван можете да се сдобиете и с невероятни златни декорации. От еднограмови обеци до колани и гердани от по няколко кг. Колко здрав си да ги носиш си остава загадка, само че пък е добра инвестиция. Златото е от по-висока проба, а цената е като на продаваното у нас.
В тази част на Турция е добре да знаете и няколко турски думи, тъй като британският не е най-популярният език. Ако не просто ще ви се наложи да впрегнете ръцете си в деяние, само че поради гостоприемството на локалните сигурно няма да останете гладен или жаден. Ако би трябвало да обменяте пари предпочитайте да извършите това в обмен бюро, тъй като банките взимат комисиона.
При реставрацията най-трудно заличили дупките от патрони
Арменска катедрала пази стенописи от 10-ти век
Островът Акдамар носи името си от легендата за локалните Ромео и Жулиета
На три километра от брега на езерото Ван се намира остров Акдамар, една от наложителните туристически атракции в района. Не е ясно от кое място произлиза името на острова, само че съгласно легендата в основата на това название е любовна история, която може да съперничи на трагичната любов сред шекспировите Ромео и Жулиета. На остров Акдамар живеела красивата госпожица Тамара. Тя била щерка на духовник, който я пазил като очите си и не й разрешавал да поддържа връзка с други хора, с изключение на с него. Девойката обаче скрито от татко си се влюбила в първия юноша, който срещнала на острова – мюсюлмански овчар. Любовта на младите била споделена и те си уреждали секрети срещи на брега. Но това не останало прикрито за монаха.
Една нощ се разразила мощна стихия и девойката трябвало да чака обичания си, с цел да му уточни пътя към нея със запалена свещ. Баща й обаче я затворил вкъщи и самичък понесъл запалена свещ към брега. За да обърка влюбения юноша той цяла нощ обикалял със светлината и сменял посоката. Младежът се уморил да се бори с високите талази в гонене на светлината и се удавил. Преди да потъне обаче обвинил девойката и с печал мълвял “Ах, Тамара! Ах, Тамара ”. Оттам и островът останал с името Акдамар. Самата Тамара не могла да понесе гибелта на обичания и се самоубила, хвърляйки се и давейки се в езерото.
Островът обаче притегля туристи не толкоз с любовната легенда, колкото с арменската царска катедрала, издигната при започване на 10-ти век от монаха Мануел по поръчка на цар Гагик I. Църквата на Светия кръст пази част от истинските си фрески. Тя има три входа – един за царя, един за патриарха и един за народа. Украсена е богато и извън с най-различни именити фигури и древен подиуми. В началото на 20-ти век църквата била употребена за стрелбище, като с изключение на големите дупки в стените от зарядите, вандалите се пробвали да заличат вечно и скъпите фрески. Църквата е възобновена и реставрирана през 2005-2006 година с бюджет от близо 1,4 млн. $, предоставени от турското министерство на културата.
Езикът на изчезналата страна Урарту се приказва от 30 души в света
Крепостта Тушпа е издигната преди 2 600 години
Местните назовават езерото море
Сред безспорните забележителности на град Ван е едноименното езеро, познато у нас от кръстословиците, което е толкоз огромно, че наподобява на море. Така го назовават и локалните. Дължината на обиколката му е 430 км, а ширината близо 120 км. Средната му дълбочина е над 160 метра. Водите му са солени и с огромна централизация на сода. През зимата Ван не замръзва. В него не живее риба, с изключение на един-единствен тип – кефал, който се намира там, където в езерото се вливат речни води.
В края на предходната година археолози откриха в езерото останките на античен град, който датираха на над 3 000 години, от времето на античната страна Урарту. И до момента в който подводният град все още е недосегаем за туристите, напълно покрай актуалния Ван през днешния ден можете да видите столицата на същата страна – Тушпа, съществувалата преди 2 600 години.
Създаването на страната Урарту лишило 5 века на племената, които населявали тези територии в древността. По генезис те били близки до хетите. Стотици години живеели на родов принцип. Според легендата се научили кака да устроят страна, откакто един представител на племето попаднал в плен на асирийците. Всъщност след това същите асирийци, дружно със скитските племена, унищожили страна. Това обаче не станало без епохи пердах. Жителите на Урарту били известни като изкусни стрелци с лък. Те научили съседите си по време на борба да се качват непосредствено върху конете, вместо да се бият в колесници.
Днес, от зидовете на Тушпа, претърпели над две хилядолетия, се вижда като на длан просторната и плодородна низина, която е изхранвала столицата на страната.
Домовете на велможите били най-високо на хълма. Канализация имало обаче освен в техния град, само че и в този в полето, който обитавали хората с незнатен генезис. За да отбрани хората си, владетелят всяка година заделял неприкосновени ресурси от реколтата и цистерни с вода. Те не се пипали от никой и служели за запас при евентуална блокада на крепостта. Всяка година владетелят разчупвал на специфична гала печата на запасите, раздавал го на поданиците си и пълнил хранилищата отначало с прясна храна и вода. Тези цистерни могат да бъдат видени и през днешния ден, въпреки и да е нужно малко въображение, с цел да си ги визиите в тяхната целокупност.
Докато се разхождате из руините на града можете да се снимате пред харема на царя, защото в страната било публикувано многоженството. Безспорната атракция на обекта обаче е пазачът на крепостта. Над 80-годишният дъртак, на който годините изобщо не личат, е един от трийсетината души в света, които могат да четат, пишат и приказват на езика на урарту. Двайсетина от тях са в Турция. Писмени монументи от страната можете да видите в най-големите музеи на света като Пергамон в Берлин и Британския музей в Лондон.
В Тушпа също е открита плоча с надпис, който свидетелства за повода столицата да бъде издигната, както и за закрилата на боговете. Днес тя се пази в музея на Ван, само че нейно копие е сложено върху останалите зидове. С огромно наслаждение пазачът чете от плочата античния език и след това я превежда на турски. Самоук е. Преди да стане надзирател бил пастир. С години като надзирател научил античния език напук, въпреки и да е с начално обучение. По подигравка на ориста е поканен да чете лекция за Урарту пред професори в Съединени американски щати, защото се оказва един от дребното експерти по езика в света. И един от най-младите измежду тях.
Ван, който през днешния ден се намира в Турция, е заветен и за арменците, защото се смята, че това е първата столица на Армения. Прочутият Александър Велики също е измежду покорителите на прелестния град. Една от наложителните спирки е крепостта в самия град, също изпъстрена с антични надписи. От нея се открива взор и към руините на остарелия арменски квартал.
Продават златни колани с тегло няколко кг
Когато приказваме за богатство евентуално си представяте злато, скъпоценности или в краен случай голяма библиотека с книги. Всъщност благосъстоянието на жителите на турския град Ван мяука, дращи и палува, тъй като това е специфичната порода котки с друг цвят очи. Котката от породата турски ван е наречена на града, от който произлиза. Той е ситуиран в източната част на Турция, наоколо до границата с Армения. За да стигнете до него би трябвало да вземете вътрешен полет от Истанбул или да пропътувате с кола или рейс над 1250 километра. Естествено ви предлагаме първият вид.
Но да се върнем на котката турски Ван. Заради античния й генезис постоянно я назовават и котката на Ной. Всъщност котките с едно зелено и едно синьо око са извънредно ценени, развъждат се само във Ван, костват над 5 000 лв. всяка и на всичкото от горната страна не могат да се изнасят отвън страната, с изключение на при изключителни условия. Интересно за тях е, че за разлика от всички останали котки обожават да плуват и да се мокрят. Контрабандата на почитаните животни се санкционира със затвор.
Посещението на развъдниците за котките Ван е изцяло гратис. Не си мислете, че това е щедрост от страна на локалните. Те печелят от купената от вас за мъркащите любимци храна или от продажбите в прилежащите магазини. Снимките са позволени, само че не ви позволяват до домовете на скъпите котки. Вместо това ги гледате и снимате през стъклена бариера. Това е задоволително да се уверите, че мъркащите късметлии живеят по-добре от част от нас. Всяка от тях населява личен апартамент или къща, оборудвани с кревати, фотьойли и всевъзможни играчки, с които да се забавлява. Безспорно най-интересни са майките с дребните котета, които вършат първите си любопитни стъпки в опознаване на света.
Другото, с което се гордеят във Ван е умеенето да създават бижута. Какъвто и да е усетът ви, в града ще намерите пръстен, обеци или гривна, която да отговори на условията ви. Изработките са от сребро или злато. Има такива обкичени с разноцветни скъпоценни и полускъпоценни камъни, реплики на бижута от античната страна Урарту, копия на шедьоври на старите арменски-майстори бижутери или украшения от времето на Османската империя. Цените нарастват съгласно отдалечеността на интервала, в който са направени оригиналите. Продавачите са склонни да се пазарят, а чаят, кафето и виното са бонус към шопинга. Ако си тръгнете без покупка или подарък сте с желязно сърце. По улиците на Ван можете да се сдобиете и с невероятни златни декорации. От еднограмови обеци до колани и гердани от по няколко кг. Колко здрав си да ги носиш си остава загадка, само че пък е добра инвестиция. Златото е от по-висока проба, а цената е като на продаваното у нас.
В тази част на Турция е добре да знаете и няколко турски думи, тъй като британският не е най-популярният език. Ако не просто ще ви се наложи да впрегнете ръцете си в деяние, само че поради гостоприемството на локалните сигурно няма да останете гладен или жаден. Ако би трябвало да обменяте пари предпочитайте да извършите това в обмен бюро, тъй като банките взимат комисиона.
При реставрацията най-трудно заличили дупките от патрони
Арменска катедрала пази стенописи от 10-ти век
Островът Акдамар носи името си от легендата за локалните Ромео и Жулиета
На три километра от брега на езерото Ван се намира остров Акдамар, една от наложителните туристически атракции в района. Не е ясно от кое място произлиза името на острова, само че съгласно легендата в основата на това название е любовна история, която може да съперничи на трагичната любов сред шекспировите Ромео и Жулиета. На остров Акдамар живеела красивата госпожица Тамара. Тя била щерка на духовник, който я пазил като очите си и не й разрешавал да поддържа връзка с други хора, с изключение на с него. Девойката обаче скрито от татко си се влюбила в първия юноша, който срещнала на острова – мюсюлмански овчар. Любовта на младите била споделена и те си уреждали секрети срещи на брега. Но това не останало прикрито за монаха.
Една нощ се разразила мощна стихия и девойката трябвало да чака обичания си, с цел да му уточни пътя към нея със запалена свещ. Баща й обаче я затворил вкъщи и самичък понесъл запалена свещ към брега. За да обърка влюбения юноша той цяла нощ обикалял със светлината и сменял посоката. Младежът се уморил да се бори с високите талази в гонене на светлината и се удавил. Преди да потъне обаче обвинил девойката и с печал мълвял “Ах, Тамара! Ах, Тамара ”. Оттам и островът останал с името Акдамар. Самата Тамара не могла да понесе гибелта на обичания и се самоубила, хвърляйки се и давейки се в езерото.
Островът обаче притегля туристи не толкоз с любовната легенда, колкото с арменската царска катедрала, издигната при започване на 10-ти век от монаха Мануел по поръчка на цар Гагик I. Църквата на Светия кръст пази част от истинските си фрески. Тя има три входа – един за царя, един за патриарха и един за народа. Украсена е богато и извън с най-различни именити фигури и древен подиуми. В началото на 20-ти век църквата била употребена за стрелбище, като с изключение на големите дупки в стените от зарядите, вандалите се пробвали да заличат вечно и скъпите фрески. Църквата е възобновена и реставрирана през 2005-2006 година с бюджет от близо 1,4 млн. $, предоставени от турското министерство на културата.
Езикът на изчезналата страна Урарту се приказва от 30 души в света
Крепостта Тушпа е издигната преди 2 600 години
Местните назовават езерото море
Сред безспорните забележителности на град Ван е едноименното езеро, познато у нас от кръстословиците, което е толкоз огромно, че наподобява на море. Така го назовават и локалните. Дължината на обиколката му е 430 км, а ширината близо 120 км. Средната му дълбочина е над 160 метра. Водите му са солени и с огромна централизация на сода. През зимата Ван не замръзва. В него не живее риба, с изключение на един-единствен тип – кефал, който се намира там, където в езерото се вливат речни води.
В края на предходната година археолози откриха в езерото останките на античен град, който датираха на над 3 000 години, от времето на античната страна Урарту. И до момента в който подводният град все още е недосегаем за туристите, напълно покрай актуалния Ван през днешния ден можете да видите столицата на същата страна – Тушпа, съществувалата преди 2 600 години.
Създаването на страната Урарту лишило 5 века на племената, които населявали тези територии в древността. По генезис те били близки до хетите. Стотици години живеели на родов принцип. Според легендата се научили кака да устроят страна, откакто един представител на племето попаднал в плен на асирийците. Всъщност след това същите асирийци, дружно със скитските племена, унищожили страна. Това обаче не станало без епохи пердах. Жителите на Урарту били известни като изкусни стрелци с лък. Те научили съседите си по време на борба да се качват непосредствено върху конете, вместо да се бият в колесници.
Днес, от зидовете на Тушпа, претърпели над две хилядолетия, се вижда като на длан просторната и плодородна низина, която е изхранвала столицата на страната.
Домовете на велможите били най-високо на хълма. Канализация имало обаче освен в техния град, само че и в този в полето, който обитавали хората с незнатен генезис. За да отбрани хората си, владетелят всяка година заделял неприкосновени ресурси от реколтата и цистерни с вода. Те не се пипали от никой и служели за запас при евентуална блокада на крепостта. Всяка година владетелят разчупвал на специфична гала печата на запасите, раздавал го на поданиците си и пълнил хранилищата отначало с прясна храна и вода. Тези цистерни могат да бъдат видени и през днешния ден, въпреки и да е нужно малко въображение, с цел да си ги визиите в тяхната целокупност.
Докато се разхождате из руините на града можете да се снимате пред харема на царя, защото в страната било публикувано многоженството. Безспорната атракция на обекта обаче е пазачът на крепостта. Над 80-годишният дъртак, на който годините изобщо не личат, е един от трийсетината души в света, които могат да четат, пишат и приказват на езика на урарту. Двайсетина от тях са в Турция. Писмени монументи от страната можете да видите в най-големите музеи на света като Пергамон в Берлин и Британския музей в Лондон.
В Тушпа също е открита плоча с надпис, който свидетелства за повода столицата да бъде издигната, както и за закрилата на боговете. Днес тя се пази в музея на Ван, само че нейно копие е сложено върху останалите зидове. С огромно наслаждение пазачът чете от плочата античния език и след това я превежда на турски. Самоук е. Преди да стане надзирател бил пастир. С години като надзирател научил античния език напук, въпреки и да е с начално обучение. По подигравка на ориста е поканен да чете лекция за Урарту пред професори в Съединени американски щати, защото се оказва един от дребното експерти по езика в света. И един от най-младите измежду тях.
Ван, който през днешния ден се намира в Турция, е заветен и за арменците, защото се смята, че това е първата столица на Армения. Прочутият Александър Велики също е измежду покорителите на прелестния град. Една от наложителните спирки е крепостта в самия град, също изпъстрена с антични надписи. От нея се открива взор и към руините на остарелия арменски квартал.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ