250 дни война: Провалът на стратегията на Путин става все по-болезнен
Изминалите 250 дни от войната на Русия в Украйна демонстрираха, че логиката на тактиката е парадоксална. Не е ясно, както в римското предписание Si vis pacem para bellum (Ако искаш мир, готви се за война). А щом логиката на тактиката е парадоксална, доста елементарно се позволяват неточности въпросите на мира и войната и е мъчно да си прав, отбелязва проф. Едуард Лутвак, пълководец и историк, прочут с трудовете си по геоикономика, военна история и интернационалните връзки , в публикация за.
Това е първият урок от войната: Путин се сблъска челно с парадоксалната логичност на тактиката.
Военните съюзи се нуждаят от общ зложелател. След края на Студената война НАТО ставаше все по-слаб и по-слаб. При неналичието на общ зложелател, изплуваха разнообразни ползи. Алиансът отслабна дотолкоз, че в Европа се заприказва за боен съюз без Съединени американски щати.
НАТО явно към този момент не беше задоволително мощен към 24 февруари, с цел да възпре Русия и тя атакува Украйна. Така Пактът получи зложелател и още веднъж стана мощен. Много страни членки реагираха и бързо изпратиха военна помощ на Украйна, което беше от значително значение материално и доста окуражаващо морално. Някои от тях бяха за шоу, доста бяха потребни, а други просто умни. Норвегия да вземем за пример, неотложно изпрати 5000 ръчно изстрелвани противотанкови ракети LAW. Стари, евтини и с стеснен обсег, само че идеални за първите дни на военните дейности, тъй като всеки можеше да ги употребява даже без образование.
НАТО освен се разсъни, само че и набъбна. Няколко дни след нашествието Военният съюз стартира да се уголемява. Австралия, която не е член на НАТО, а формален „ сътрудник “, изпрати военна помощ (включително бронирани коли Bushmaster с въздушен превоз над 19 600 километра). Япония, която не е член на НАТО, изпрати значима финансова помощ. Още преди да аплайват за участие в НАТО, Швеция и Финландия също изпратиха военна помощ.
Вторият урок от войната се отнася до тихата роля на морската мощ. През април потъването на съветския флагман " Москва " на 80 морски благи южно от Одеса притегли публичното внимание. Видеоклиповете на горящия транспортен съд бяха на всички места. Никой не видя такива за военноморски борби в Северния Атлантик, макар че Русия разполага с ефикасни атакуващи подводници, както нуклеарни, по този начин и дизелово електрически във водите на Атлантическия океан. Съединени американски щати и Канада предоставиха тихомълком поддръжка за Украйна, като дават корабна помощ изцяло необезпокоявано. Тъй като съветските военноморски сили бяха изцяло блокирани там, Западна Европа може да си отдъхне за Атлантика.
Третият урок от войната беше демонстрацията на равнищата на тактиката – тактическо и оперативно равнище, равнище на Театъра на войната и най-после равнището на Голямата тактика. Възможно е да загубите борбата на всяко от тези равнища, само че с цел да спечечлите войната, е належащо да сте съответни на всяко едно от тях.
Тактическото равнище
В тази война първият пердах се организира на летището на авиационната компания Антонов тъкмо до Киев, тактическа борба лице в лице за пистата за кацане. Тя трябваше да се употребява за превозване на съветски войски, за полети на щурмовите сили, чиято цел е бързото завладяване на столицата.
Там бяха изпратени елитните съветски войски, част от 11-та гвардейска десантно-щурмова бригада и 31-ва гвардейска десантно-щурмова бригада. Украинците не разполагаха с равностойна мощ – там се озоваха някои елементи на така наречен Национална армия – леко въоръжени жандармеристи, и всеки, който можеше неотложно да се насочи към Киев, цивилни доброволци, както и грузинци от легиона в заточение...
Това си беше просто рецепта за кръвопролитие: сплотените, елитни съветски елементи трябваше бързо да се оправят с съперника. Но защото не чакаха опозиция (както предвидиха както съветското разузнаване, по този начин и постоянно неверното ЦРУ), те бяха шокирани от свирепото нахлуване и трябваше да се укрият в околните гори. Руска тактическа победа не би спечелила войната, само че тактическото проваляне на Антоновското поле бе пагубно, тъй като целият съветски боен проект се основаваше на прелом за завладяване на централен Киев за броени часове.
Оперативното равнище
Когато бронирани колони нахлуят в страна, те би трябвало да напредват по голям брой вектори. По този метод, в случай че един вектор бъде спрян от врага (тактическо поражение), други вектори не престават да напредват, принуждавайки врага да отстъпи или да бъде хванат, трансформирайки тактическия неуспех в победа на оперативно равнище.
Но в съветския проект имаше единствено един вектор: всички налични сили трябваше да се насочат към Киев. Когато завладяването на Антонов се провали и бе осуетено изпращането на хиляди въздушнодесантни войски, единственият прогресиращ вектор на Русия трябваше да спре. Спомнете си онази двойна колона от бронирани транспортни средства и камиони за доставки на сателитните фотоси: тя не можеше нито да напредне, нито да отстъпи, без да се оплете в хиляди тромави противоположни завои. С танкове и други тежки транспортни средства, прекъсването и тръгването изразходва големи количества гориво. Блокираните транспортни средства в двойната колона бе изложена на възходящ брой смели украински офанзиви.
Материалните загуби бяха огромни, а моралното проваляне още по-голямо, тъй като руснаците не можаха да изкупят пагубния неуспех на оперативно равнище, който последва тактическото им проваляне на полето Антонов, заради още по-фундаментална неточност на по-високо равнище на тактика.
Нивото на Театралната тактика
Географията влиза в картината на така наречен Театрална тактика. Украйна е доста по-малка от Руската федерация, най-голямата страна в света, въпреки че напълно не е с дребна територия – това е най-голямата страна в Европа.
През август 1968 година, когато Съветският съюз реши да нахлуе в Чехословакия (една пета от размера на модерна Украйна), той изпрати към 800 000 бойци да навлязат от Източна Германия, Полша, Унгария и на запад от Украйна. Още през първата нощ окупационните войски бяха на всички места, подготвени да задушат всяка чешка опозиция.
Но Путин, другояче деликатен покер състезател до 2022 година, който печелеше територии без никакви борби, се трансформира в необмислен комарджия. Той нахлу в най-голямата страна в Европа с доста дребна войска от към 130 000 души (включително полевите зъболекари). Той не разполагаше с мощни бойни сили, подготвени да се намесят, когато въздушното нахлуване против Киев се провали.
Нивото на Голямата тактика
Това, което има значение за равнището на Голямата тактика, са два съществени детайла. Първият е маса: население, стопанска система, технология. Тя умножена по кохезия дава мощ. Без единодушие няма никаква мощ, даже и с доста маса. Вторият детайл е с какво разполага в чужбина: съдружници, неутрални, врагове.
Що се отнася до стопанската система, Русия, макар че не е богата страна, е изцяло самодостатъчна за храни и сила. Това не е важи за множеството страни. Санкциите на Г-7, които не стопираха Русия, биха могли да препънат Китай на Си Дзинпин, който би трябвало да избира сред воденето на войни и яденето на протеини.
Русия е слаба откъм съдружници, тъй като вместо да притегли неутралните на своя страна, тя ги уплаши и те се съюзиха с НАТО. Поне да си бяха останали неутрални. Русия е слаба откъм съдружници, тъй като даже и да има флот, тя не е морска мощ. Само околните страни от Централна Азия и Монголия - изправени пред експанзионисткия Китай - към момента се нуждаят от противотежестта на съветската мощност и вярно се опасяват от нейното намаляване в Украйна. Но с цел да успее на равнище огромна тактика, ще се нуждае от нещо друго: доброволното съдействие на островни, полуостровни и крайбрежни страни, каквито може да има единствено една морска мощ.
Но Русия към момента има чиста големина на своя страна. С доста повече хора от всяка друга европейска страна, в случай че Путин не промени решението си или не загуби властта, той може да продължи да пробва и да се проваля в Украйна, до момента в който не го направи както би трябвало. От нейните два милиона резервисти единствено 300 000 са отзовани да служат. От тях единствено 200 000 може да стигнат до фронта. Но те са задоволителни, с цел да удвоят силите, които в този момент се бият на фронта, и откакто наваксат военен опит, могат да спрат успехите на Украйна. С други думи, масата на Русия значи, че тя може да загуби доста борби и все пак да продължи да се бие, с цел да завоюва войната.
Победата въпреки всичко е малко евентуална. Руските триумфи – в това число неотдавнашните офанзиви над украински електроцентрали с крилати ракети и безпилотни самолети Shahed 136 камикадзе, са прекомерно малко, с цел да компенсират поредицата от оперативни неуспехи от последните 250 дни. В съветската военна традиция, датираща от епохи, година или повече провали бяха последвани от победа единствено благодарение на съдружниците от Великите сили – по този начин е от Наполеон до Втората международна война. Този път обаче няма да има съдружници, които да спасят Путин.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Това е първият урок от войната: Путин се сблъска челно с парадоксалната логичност на тактиката.
Военните съюзи се нуждаят от общ зложелател. След края на Студената война НАТО ставаше все по-слаб и по-слаб. При неналичието на общ зложелател, изплуваха разнообразни ползи. Алиансът отслабна дотолкоз, че в Европа се заприказва за боен съюз без Съединени американски щати.
НАТО явно към този момент не беше задоволително мощен към 24 февруари, с цел да възпре Русия и тя атакува Украйна. Така Пактът получи зложелател и още веднъж стана мощен. Много страни членки реагираха и бързо изпратиха военна помощ на Украйна, което беше от значително значение материално и доста окуражаващо морално. Някои от тях бяха за шоу, доста бяха потребни, а други просто умни. Норвегия да вземем за пример, неотложно изпрати 5000 ръчно изстрелвани противотанкови ракети LAW. Стари, евтини и с стеснен обсег, само че идеални за първите дни на военните дейности, тъй като всеки можеше да ги употребява даже без образование.
НАТО освен се разсъни, само че и набъбна. Няколко дни след нашествието Военният съюз стартира да се уголемява. Австралия, която не е член на НАТО, а формален „ сътрудник “, изпрати военна помощ (включително бронирани коли Bushmaster с въздушен превоз над 19 600 километра). Япония, която не е член на НАТО, изпрати значима финансова помощ. Още преди да аплайват за участие в НАТО, Швеция и Финландия също изпратиха военна помощ.
Вторият урок от войната се отнася до тихата роля на морската мощ. През април потъването на съветския флагман " Москва " на 80 морски благи южно от Одеса притегли публичното внимание. Видеоклиповете на горящия транспортен съд бяха на всички места. Никой не видя такива за военноморски борби в Северния Атлантик, макар че Русия разполага с ефикасни атакуващи подводници, както нуклеарни, по този начин и дизелово електрически във водите на Атлантическия океан. Съединени американски щати и Канада предоставиха тихомълком поддръжка за Украйна, като дават корабна помощ изцяло необезпокоявано. Тъй като съветските военноморски сили бяха изцяло блокирани там, Западна Европа може да си отдъхне за Атлантика.
Третият урок от войната беше демонстрацията на равнищата на тактиката – тактическо и оперативно равнище, равнище на Театъра на войната и най-после равнището на Голямата тактика. Възможно е да загубите борбата на всяко от тези равнища, само че с цел да спечечлите войната, е належащо да сте съответни на всяко едно от тях.
Тактическото равнище
В тази война първият пердах се организира на летището на авиационната компания Антонов тъкмо до Киев, тактическа борба лице в лице за пистата за кацане. Тя трябваше да се употребява за превозване на съветски войски, за полети на щурмовите сили, чиято цел е бързото завладяване на столицата.
Там бяха изпратени елитните съветски войски, част от 11-та гвардейска десантно-щурмова бригада и 31-ва гвардейска десантно-щурмова бригада. Украинците не разполагаха с равностойна мощ – там се озоваха някои елементи на така наречен Национална армия – леко въоръжени жандармеристи, и всеки, който можеше неотложно да се насочи към Киев, цивилни доброволци, както и грузинци от легиона в заточение...
Това си беше просто рецепта за кръвопролитие: сплотените, елитни съветски елементи трябваше бързо да се оправят с съперника. Но защото не чакаха опозиция (както предвидиха както съветското разузнаване, по този начин и постоянно неверното ЦРУ), те бяха шокирани от свирепото нахлуване и трябваше да се укрият в околните гори. Руска тактическа победа не би спечелила войната, само че тактическото проваляне на Антоновското поле бе пагубно, тъй като целият съветски боен проект се основаваше на прелом за завладяване на централен Киев за броени часове.
Оперативното равнище
Когато бронирани колони нахлуят в страна, те би трябвало да напредват по голям брой вектори. По този метод, в случай че един вектор бъде спрян от врага (тактическо поражение), други вектори не престават да напредват, принуждавайки врага да отстъпи или да бъде хванат, трансформирайки тактическия неуспех в победа на оперативно равнище.
Но в съветския проект имаше единствено един вектор: всички налични сили трябваше да се насочат към Киев. Когато завладяването на Антонов се провали и бе осуетено изпращането на хиляди въздушнодесантни войски, единственият прогресиращ вектор на Русия трябваше да спре. Спомнете си онази двойна колона от бронирани транспортни средства и камиони за доставки на сателитните фотоси: тя не можеше нито да напредне, нито да отстъпи, без да се оплете в хиляди тромави противоположни завои. С танкове и други тежки транспортни средства, прекъсването и тръгването изразходва големи количества гориво. Блокираните транспортни средства в двойната колона бе изложена на възходящ брой смели украински офанзиви.
Материалните загуби бяха огромни, а моралното проваляне още по-голямо, тъй като руснаците не можаха да изкупят пагубния неуспех на оперативно равнище, който последва тактическото им проваляне на полето Антонов, заради още по-фундаментална неточност на по-високо равнище на тактика.
Нивото на Театралната тактика
Географията влиза в картината на така наречен Театрална тактика. Украйна е доста по-малка от Руската федерация, най-голямата страна в света, въпреки че напълно не е с дребна територия – това е най-голямата страна в Европа.
През август 1968 година, когато Съветският съюз реши да нахлуе в Чехословакия (една пета от размера на модерна Украйна), той изпрати към 800 000 бойци да навлязат от Източна Германия, Полша, Унгария и на запад от Украйна. Още през първата нощ окупационните войски бяха на всички места, подготвени да задушат всяка чешка опозиция.
Но Путин, другояче деликатен покер състезател до 2022 година, който печелеше територии без никакви борби, се трансформира в необмислен комарджия. Той нахлу в най-голямата страна в Европа с доста дребна войска от към 130 000 души (включително полевите зъболекари). Той не разполагаше с мощни бойни сили, подготвени да се намесят, когато въздушното нахлуване против Киев се провали.
Нивото на Голямата тактика
Това, което има значение за равнището на Голямата тактика, са два съществени детайла. Първият е маса: население, стопанска система, технология. Тя умножена по кохезия дава мощ. Без единодушие няма никаква мощ, даже и с доста маса. Вторият детайл е с какво разполага в чужбина: съдружници, неутрални, врагове.
Що се отнася до стопанската система, Русия, макар че не е богата страна, е изцяло самодостатъчна за храни и сила. Това не е важи за множеството страни. Санкциите на Г-7, които не стопираха Русия, биха могли да препънат Китай на Си Дзинпин, който би трябвало да избира сред воденето на войни и яденето на протеини.
Русия е слаба откъм съдружници, тъй като вместо да притегли неутралните на своя страна, тя ги уплаши и те се съюзиха с НАТО. Поне да си бяха останали неутрални. Русия е слаба откъм съдружници, тъй като даже и да има флот, тя не е морска мощ. Само околните страни от Централна Азия и Монголия - изправени пред експанзионисткия Китай - към момента се нуждаят от противотежестта на съветската мощност и вярно се опасяват от нейното намаляване в Украйна. Но с цел да успее на равнище огромна тактика, ще се нуждае от нещо друго: доброволното съдействие на островни, полуостровни и крайбрежни страни, каквито може да има единствено една морска мощ.
Но Русия към момента има чиста големина на своя страна. С доста повече хора от всяка друга европейска страна, в случай че Путин не промени решението си или не загуби властта, той може да продължи да пробва и да се проваля в Украйна, до момента в който не го направи както би трябвало. От нейните два милиона резервисти единствено 300 000 са отзовани да служат. От тях единствено 200 000 може да стигнат до фронта. Но те са задоволителни, с цел да удвоят силите, които в този момент се бият на фронта, и откакто наваксат военен опит, могат да спрат успехите на Украйна. С други думи, масата на Русия значи, че тя може да загуби доста борби и все пак да продължи да се бие, с цел да завоюва войната.
Победата въпреки всичко е малко евентуална. Руските триумфи – в това число неотдавнашните офанзиви над украински електроцентрали с крилати ракети и безпилотни самолети Shahed 136 камикадзе, са прекомерно малко, с цел да компенсират поредицата от оперативни неуспехи от последните 250 дни. В съветската военна традиция, датираща от епохи, година или повече провали бяха последвани от победа единствено благодарение на съдружниците от Великите сили – по този начин е от Наполеон до Втората международна война. Този път обаче няма да има съдружници, които да спасят Путин.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ