Компютърните науки и психологията – все по-предпочитани специалности в чужбина след години на пандемия
Изминалата пандемия се отрази и на желанията на кандидат-студентите в чужбина за избор на компетентност. Към момента терзанията за допустимо ново затваряне са сведени до най-малко, тъй като университетите са изцяло готови за всевъзможни сюжети.
„ Компютърни науки, Биомедицина, Диетология и Психология стават все по-предпочитани, тъй като се усеща техният капацитет за реализация след рецесията, провокирана от Covid-19 “, споделя Таня Тодорова, специалист в консултантска организация Едланта.
“Наблюдаваме по-голям интерес и към по-специфичните IT специалности като да вземем за пример Изкуствен разсъдък. От няколко години специалността се предлага и като бакалавърска стратегия и несъмнено има интерес към нея, както и към Data Science и Business Аnalytics” – добавя тя.
Инженерните специалности също съставляват интерес за кандидат-студентите, изключително строителното инженерство и архитектурата, които обичайно оферират добра реализация. Интересна наклонност е, че младежите се насочват от ден на ден и към специалности с фокус запазване на околната среда.
По отношение на желаните дестинации се следят и нови трендове. Традиционно известните Германия и Австрия стават все по-желани.
“Причината е, че университетите в тези немскоговорящи страни вложиха много старания, с цел да основат стратегии на британски език, както за бакалаври, по този начин и за магистри. Освен това образованието там е финансово налично. Но те постоянно са били известни, тъй като оферират подготовка на високо академично равнище.
Друга известна дестинация е Нидерландия. Там обаче към този момент има проблем с настаняването, само че холандците работят интензивно за решаването му. В Нидерландия има много университети на международно равнище. Но след Брекзит, заради огромния напор на претенденти от Европейски Съюз, тези университети започнаха да покачват критериите си за банкет и да стават все по-взискателни”, прибавя Тодорова.
Любопитно е, че все още Белгия се обрисува като опция на Нидерландия. Страните са близки в доста връзки, а и в последно време, с цел да привлекат задгранични студенти, белгийските университети форсираха внедряването на стратегии на британски език. Учебните такси са по-ниски от тези в Нидерландия, а и към този момент няма проблем с настаняването на студентите.
“Друга нова и забавна дестинация е Финландия, която си извоюва справедливо водеща позиция в областта на актуалните просветителни практики. Желаещите да учат в Италия се насочват все по-често към държавните университети. Япония също става все по-привлекателна, освен с неповторимата си природа, културни обичаи и високи технологии, а и тъй като страната към този момент предлага отлични стратегии напълно на британски език” – прецизира специалистът.
Въпреки че началото на академичната година към момента е надалеч, от консултантската организация са безапелационни, че университетите в западна Европа са изцяло подготвени да посрещнат новите студенти. В годините на пандемия университетите създадоха и усъвършенстваха разнородни платформи, посредством които улесниха процеса на връзка със студентите си. Така че, в случай че се наложи още веднъж затваряне, най-вероятно формата на образование ще бъде хибридна.
Според Таня Тодорова, по време на пандемията не се е следил значителен отлив на искащи да учат в чужбина. Сега, обаче, родителите и самите претенденти са доста по-спокойни и одобряват образованието в чужбина като налична действителност. Дори има искащи и за нови и „ екзотични “ дестинации.
„ Компютърни науки, Биомедицина, Диетология и Психология стават все по-предпочитани, тъй като се усеща техният капацитет за реализация след рецесията, провокирана от Covid-19 “, споделя Таня Тодорова, специалист в консултантска организация Едланта.
“Наблюдаваме по-голям интерес и към по-специфичните IT специалности като да вземем за пример Изкуствен разсъдък. От няколко години специалността се предлага и като бакалавърска стратегия и несъмнено има интерес към нея, както и към Data Science и Business Аnalytics” – добавя тя.
Инженерните специалности също съставляват интерес за кандидат-студентите, изключително строителното инженерство и архитектурата, които обичайно оферират добра реализация. Интересна наклонност е, че младежите се насочват от ден на ден и към специалности с фокус запазване на околната среда.
По отношение на желаните дестинации се следят и нови трендове. Традиционно известните Германия и Австрия стават все по-желани.
“Причината е, че университетите в тези немскоговорящи страни вложиха много старания, с цел да основат стратегии на британски език, както за бакалаври, по този начин и за магистри. Освен това образованието там е финансово налично. Но те постоянно са били известни, тъй като оферират подготовка на високо академично равнище.
Друга известна дестинация е Нидерландия. Там обаче към този момент има проблем с настаняването, само че холандците работят интензивно за решаването му. В Нидерландия има много университети на международно равнище. Но след Брекзит, заради огромния напор на претенденти от Европейски Съюз, тези университети започнаха да покачват критериите си за банкет и да стават все по-взискателни”, прибавя Тодорова.
Любопитно е, че все още Белгия се обрисува като опция на Нидерландия. Страните са близки в доста връзки, а и в последно време, с цел да привлекат задгранични студенти, белгийските университети форсираха внедряването на стратегии на британски език. Учебните такси са по-ниски от тези в Нидерландия, а и към този момент няма проблем с настаняването на студентите.
“Друга нова и забавна дестинация е Финландия, която си извоюва справедливо водеща позиция в областта на актуалните просветителни практики. Желаещите да учат в Италия се насочват все по-често към държавните университети. Япония също става все по-привлекателна, освен с неповторимата си природа, културни обичаи и високи технологии, а и тъй като страната към този момент предлага отлични стратегии напълно на британски език” – прецизира специалистът.
Въпреки че началото на академичната година към момента е надалеч, от консултантската организация са безапелационни, че университетите в западна Европа са изцяло подготвени да посрещнат новите студенти. В годините на пандемия университетите създадоха и усъвършенстваха разнородни платформи, посредством които улесниха процеса на връзка със студентите си. Така че, в случай че се наложи още веднъж затваряне, най-вероятно формата на образование ще бъде хибридна.
Според Таня Тодорова, по време на пандемията не се е следил значителен отлив на искащи да учат в чужбина. Сега, обаче, родителите и самите претенденти са доста по-спокойни и одобряват образованието в чужбина като налична действителност. Дори има искащи и за нови и „ екзотични “ дестинации.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ