Каква трябва да е политиката на България спрямо съседите през 2023 г.
Изминалата година беше наситена със разтърсвания. Без никакво пресилване войната в Украйна промени Европа, а с нея и България. В непосредствена непосредственост до нашите граници се водят бойни дейности в мащаб, невъобразим от 1945 година насам. Разрушени са многохилядни градове, както и гражданска инфраструктура. Милиони са бежанците, приютени в страните от Европейски Съюз. България нямаше по какъв начин да не изпита резултатите на спора. Като се стартира от спирането на газовите доставки, мине се през дебатите във връзка изпращането на оръжие и разполагането на сили на НАТО и се стигне до десетките хиляди украински жители на наша територия. Външната политика присъстваше живо в българския публичен живот, колкото и да бяхме фокусирани върху вътрешните си проблеми и най-много неустойчивостта на ръководството и безкрайния цикъл от избори.
Идната 2023 година няма да е по-различна. Войната в Украйна надали ще завърши. Противостоенето сред Запада и Русия също ще продължи. Иска или не желае, българският политически хайлайф ще би трябвало да се придържа - къде на думи, къде на каузи - към линията на Европейски Съюз и НАТО.
Конфликтът ще оказва въздействие върху нашите непосредствени съседи в Югоизточна Европа. Да стартираме със Западните Балкани. Европейски Съюз е решен да наложи още веднъж водещата си роля и да ограничи, доколкото е допустимо, наличието на Русия и Китай, които набраха въздействие през последните десетина години. Единственият прийом за това е укрепване на политиката за разширение. То включва подтик в договарянията за участие с Черна гора, Сърбия, а от предходната година и със Северна Македония и Албания, унищожаване на визовия режим с Косово, засилено съдействие в региона на незаконната миграция от трети страни, нови парични средства за акомодация на стопанските системи и институциите към европейски политики в основни сфери като така наречен зелен преход. Този месец Европейски Съюз на процедура съживи и Берлинския развой, чиято задача е да сътвори обединен районен пазар в Западните Балкани като стъпка към участие.
За да потвърди себе си, Европейски Съюз ще се опита да откри трайно решение на Косовския проблем. Вместо да работи " на парче " и да гаси периодически пожари (както стана през миналата година по отношение на периодическите рецесии към регистрационните номера на колите в обитаемото със сърби Северно Косово), Службата за външно деяние на Европейски Съюз ще работи по съглашение за нормализиране на връзките сред Белград и Прищина. То може да включва признание на независимостта на Косово в подмяна на необятна автономност на сръбската общественост. Изгледите за сходна договорка не са изключително положителни, само че залогът е голям. Евентуално съглашение сред Сърбия и Косово безусловно ще отприщи процесите на интеграция в Западните Балкани и ще ограничи въздействието на Москва в сръбската политика.
Реклама
Идната година може да докара и до смяна в прилежаща Северна Македония. Управляващият Социалдемократически съюз (СДСМ) от ден на ден губи мощ. Опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ по всякакъв начин ще се пробва да провокира предварителни избори, които да завоюва безапелационно и да принуди албанските партии - най-много Демократическия съюз за интеграция (ДУИ) - да встъпят в коалиция. ВМРО-ДПМНЕ събра известност частично и заради натиска на България върху Северна Македония чрез ветото за начало на договаряния за участие в Европейски Съюз. Но един път пристигнала на власт, партията може и да направи завой по въпроса за конституционната корекция и включването на българите като общественост. Подобна преориентация обаче ще изисква както време, по този начин и гаранции от страна на София и Европейски Съюз като цяло. С други думи, сагата към Македония, на която бяхме очевидци през първата половина на 2022 година, може още веднъж да пристигна на дневен ред следващата година.
Избори сигурно предстоят в Турция. През май или юни Реджеп Тайип Ердоган ще се опита да бъде избран отново като президент, макар че известността му е на най-ниското си равнище, откогато застана отпред на Турция преди две десетилетия. Високата инфлация и икономическата неустановеност подкопава позициите на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (АКП), която ще се състезава в парламентарни избори, паралелни на президентския избор. Въпреки всичко шансът е на страната на Ердоган. Изборната конкуренция не е при равни условия, защото ресурсите на страната, медиите и институциите са в ръцете на президента. Обединената съпротива е раздирана от несъгласия и още не е излъчила общ претендент. Ердоган се радва и на външна поддръжка, защото последните години възстановява връзките с редица страни противници (Гърция е единственото изключение), а сега играе и значима роля в спора в Украйна. Управляващите в Анкара започнаха обилно да раздават пари, вдигайки заплати и пенсии, предоставяйки евтини заеми и давайки старт на великодушни обществени стратегии.
Евентуална загуба на Ердоган на изборите би била добра за самата страна, само че крие опасности, в това число за Европейски Съюз. Ако сегашният президент не признае загубата си, в Турция ще последват митинги по сходство на лятото 2013 година и надлежно репресии. При подобен сюжет нищо чудно в Брюксел да се заприказва още веднъж за наказания. Това ще отвори разлом сред страните членки. България, за която Турция е извънредно значим комшия по ред аргументи, евентуално ще е измежду настояващите отговорът да е мек и Ердоган да не бъде изолиран. София надали ще е в първите редици на този спор обаче. Вероятно ще се скрие зад тила на Германия, която ще заеме сходна позиция. Както може да се чака, войната в Украйна ще е коз в ръцете на Ердоган. Никой не би желал да види Турция напълно в орбитата на Русия вместо в като цяло неутралната позиция, която заема понастоящем.
Каква следва да е българската политика по отношение на съседите? Тя би трябвало да почива на прагматична оценка на личните й качества. България няма благоприятни условия да въздейства кой знае какъв брой върху никой. Дори и върху Северна Македония, чиито ръце съумя да извие с ветото. Целта на София е да способства, доколкото е по силите й, за по-нататъшното разширение на Европейски Съюз, само че и НАТО - да вземем за пример към Босна и Херцеговина, а за какво не и Косово. България би трябвало да подкрепя и да работи интензивно за енергийната и инфраструктурната съгласуваност на района - приоритет, който си сложи по време на председателството на Съвета на Европейски Съюз през 2018 година Но преди всичко е належащо нашата страна да оправи личния си двор. Докато България е превзета страна, в която царуват корупция и безотговорност на всевъзможни равнища, тя ще си остане в графата " пасиви " за Европейски Съюз, вместо да оказва помощ с образеца си на политиката за разширение.
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Димитър Бечев
Идната 2023 година няма да е по-различна. Войната в Украйна надали ще завърши. Противостоенето сред Запада и Русия също ще продължи. Иска или не желае, българският политически хайлайф ще би трябвало да се придържа - къде на думи, къде на каузи - към линията на Европейски Съюз и НАТО.
Конфликтът ще оказва въздействие върху нашите непосредствени съседи в Югоизточна Европа. Да стартираме със Западните Балкани. Европейски Съюз е решен да наложи още веднъж водещата си роля и да ограничи, доколкото е допустимо, наличието на Русия и Китай, които набраха въздействие през последните десетина години. Единственият прийом за това е укрепване на политиката за разширение. То включва подтик в договарянията за участие с Черна гора, Сърбия, а от предходната година и със Северна Македония и Албания, унищожаване на визовия режим с Косово, засилено съдействие в региона на незаконната миграция от трети страни, нови парични средства за акомодация на стопанските системи и институциите към европейски политики в основни сфери като така наречен зелен преход. Този месец Европейски Съюз на процедура съживи и Берлинския развой, чиято задача е да сътвори обединен районен пазар в Западните Балкани като стъпка към участие.
За да потвърди себе си, Европейски Съюз ще се опита да откри трайно решение на Косовския проблем. Вместо да работи " на парче " и да гаси периодически пожари (както стана през миналата година по отношение на периодическите рецесии към регистрационните номера на колите в обитаемото със сърби Северно Косово), Службата за външно деяние на Европейски Съюз ще работи по съглашение за нормализиране на връзките сред Белград и Прищина. То може да включва признание на независимостта на Косово в подмяна на необятна автономност на сръбската общественост. Изгледите за сходна договорка не са изключително положителни, само че залогът е голям. Евентуално съглашение сред Сърбия и Косово безусловно ще отприщи процесите на интеграция в Западните Балкани и ще ограничи въздействието на Москва в сръбската политика.
Реклама
Идната година може да докара и до смяна в прилежаща Северна Македония. Управляващият Социалдемократически съюз (СДСМ) от ден на ден губи мощ. Опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ по всякакъв начин ще се пробва да провокира предварителни избори, които да завоюва безапелационно и да принуди албанските партии - най-много Демократическия съюз за интеграция (ДУИ) - да встъпят в коалиция. ВМРО-ДПМНЕ събра известност частично и заради натиска на България върху Северна Македония чрез ветото за начало на договаряния за участие в Европейски Съюз. Но един път пристигнала на власт, партията може и да направи завой по въпроса за конституционната корекция и включването на българите като общественост. Подобна преориентация обаче ще изисква както време, по този начин и гаранции от страна на София и Европейски Съюз като цяло. С други думи, сагата към Македония, на която бяхме очевидци през първата половина на 2022 година, може още веднъж да пристигна на дневен ред следващата година.
Избори сигурно предстоят в Турция. През май или юни Реджеп Тайип Ердоган ще се опита да бъде избран отново като президент, макар че известността му е на най-ниското си равнище, откогато застана отпред на Турция преди две десетилетия. Високата инфлация и икономическата неустановеност подкопава позициите на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (АКП), която ще се състезава в парламентарни избори, паралелни на президентския избор. Въпреки всичко шансът е на страната на Ердоган. Изборната конкуренция не е при равни условия, защото ресурсите на страната, медиите и институциите са в ръцете на президента. Обединената съпротива е раздирана от несъгласия и още не е излъчила общ претендент. Ердоган се радва и на външна поддръжка, защото последните години възстановява връзките с редица страни противници (Гърция е единственото изключение), а сега играе и значима роля в спора в Украйна. Управляващите в Анкара започнаха обилно да раздават пари, вдигайки заплати и пенсии, предоставяйки евтини заеми и давайки старт на великодушни обществени стратегии.
Евентуална загуба на Ердоган на изборите би била добра за самата страна, само че крие опасности, в това число за Европейски Съюз. Ако сегашният президент не признае загубата си, в Турция ще последват митинги по сходство на лятото 2013 година и надлежно репресии. При подобен сюжет нищо чудно в Брюксел да се заприказва още веднъж за наказания. Това ще отвори разлом сред страните членки. България, за която Турция е извънредно значим комшия по ред аргументи, евентуално ще е измежду настояващите отговорът да е мек и Ердоган да не бъде изолиран. София надали ще е в първите редици на този спор обаче. Вероятно ще се скрие зад тила на Германия, която ще заеме сходна позиция. Както може да се чака, войната в Украйна ще е коз в ръцете на Ердоган. Никой не би желал да види Турция напълно в орбитата на Русия вместо в като цяло неутралната позиция, която заема понастоящем.
Каква следва да е българската политика по отношение на съседите? Тя би трябвало да почива на прагматична оценка на личните й качества. България няма благоприятни условия да въздейства кой знае какъв брой върху никой. Дори и върху Северна Македония, чиито ръце съумя да извие с ветото. Целта на София е да способства, доколкото е по силите й, за по-нататъшното разширение на Европейски Съюз, само че и НАТО - да вземем за пример към Босна и Херцеговина, а за какво не и Косово. България би трябвало да подкрепя и да работи интензивно за енергийната и инфраструктурната съгласуваност на района - приоритет, който си сложи по време на председателството на Съвета на Европейски Съюз през 2018 година Но преди всичко е належащо нашата страна да оправи личния си двор. Докато България е превзета страна, в която царуват корупция и безотговорност на всевъзможни равнища, тя ще си остане в графата " пасиви " за Европейски Съюз, вместо да оказва помощ с образеца си на политиката за разширение.
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Димитър Бечев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ