Изминаха три седмици, откакто гръмовни оставки последваха вододелните избори. И

Изминаха три седмици, откогато гръмовни оставки последваха вододелните избори. И единствено едно име се завъртя в това време като възможен нов партиен водач – Крум Зарков. Две неща са забавни в този факт. Първо, единственият кандидат не може да се вреди за внимание – сякаш отиващата си Корнелия Нинова лудо развъртя юздите на Българска социалистическа партия и държавата; реди кабинет дамата. Второ, занимателно е самото събитие, че разновидността “Зарков водач “ при една от малко малко естествена за България партия се приема без нужните печални заключения. Въпреки изобилните публични полемики тъкмо това се случва.

Нека не бъда свестен погрешно. Крум Зарков е образован мъж, с качества, несравнимо по-нормален (поне засега) по нормалните човешки критерии от Нинова. Налице са вътрешно-партийни аргументи той да влезе в лидерско съревнование (възможно е да сплоти лагерите). Има обаче проблем.

Той е систематичен

и изобщо не засяга само Българска социалистическа партия. Вижте да вземем за пример Атанас Атанасов - харизма, лъчение, пърхащо край него ентусиазъм... Ако пристигна човек извън, неосведомен с родната обстановка, дали би позволил, че Атанасов може да е водач на основна партия? Не. До едно известно време се считаше, че и политическата биография на Атанасов е неприемлива за водач. Но от дълго време не е по този начин. И той 4 години към този момент оглавява ДСБ. Атанасов не стимулира, не въодушевява, даже отблъсква - обаче си е ръководител, законен, това е. Ето го систематичният проблем – извънредно занижени са критериите за партийно водачество у нас. Определя го порочна вътрешна обстановка. Не се гледат базовите правила – водачът

да увлича, повежда, да ражда вяра в хората

А и да носи хрумвания, визии за политики... Да е част от нормалността, която дори към този момент не помним каква е. Тъй и при Зарков. Нищо друго не е предложил той от Нинова, като изключим размишления по супер значимата джендър тема. Нито пък с натюрела си би въодушевил 267 818 гласа на избори, т.е. един повече от Нинова. Макар и млад, той презарежда Българска социалистическа партия и политиката ни толкоз, колкото примерно Андрей Новаков ГЕРБ и “стабилността “ - по никакъв начин. Абсурдно е да не се схваща и даже вижда.

Всички тези проблеми са част от общата първичност, в която е затънала политиката ни.

Бедата е и световна  – щом Джо Байдън

е планетарният водач, значи нещата не са положителни. Но у нас има специфики. Стана по този начин, че някакви хора си направиха партии – Бойко Борисов, Слави Трифонов, Волен Сидеров, Валери Симеонов... И доживот ще си ги управляват, стига да изискат. Други партии пък се маргинализират до степен, че сегашното им е обвързвано само с обединения, а бъдещето – с още по-големи обединения. Такава е ДСБ, Вътрешна македонска революционна организация (без съюзи я няма на картата), явно и Българска социалистическа партия е тръгнала натам. А щом се разчита на обединения, значимото е водачът не да увлича, а просто да е комбинативен.

Най-добре – в случай че е “част от играта “

Накратко: 3-ма - 4-ма души си имат партии, а 3-4 милиони българи си нямат водач – без вяра за нормалността. Вадим от сметката тия, за които е без значение кой тъкмо води обичаната им партия – боготворят си я и това е.

Няколко думи на този декор би трябвало да бъдат казани за Кирил Петков. Управленските му качества са загадка, неразбираемо е може ли появяването му да донесе положително на България. В честен аспект утрото не вещае безоблачен ден. Но е неоспорим факт, че Петков, даже да не носи нови порядки и хрумвания, има дарба

да презарежда, да вдъхва вяра и убеденост

А това са базовите качества за един водач. Нима някой си мисли, че Политическа партия завоюва вота поради предизборната стратегия? Или поради чутовната експертиза на Асен Василев, останала незабелязана преди 8 години (сигурен съм, че харесващите го през днешния ден даже не подозират, че бе министър в служебния кабинет на Марин Райков). Новата партия, която към момента няма и една конструкция, завоюва само и единствено поради чисто човешкия сексапил на Петков. Телевизионен, отдалечен - само че въпреки всичко сексапил. Изборите родиха вести в доста направления, само че едната е, че демонстрираха какви

базови черти би трябвало да има един водач

Не е за първи път - по собствен си метод в по-миналото десетилетие Борисов също показва такива черти; казусът е, че от дълго време трябваше да си тръгне.  

Останалото по тематиката е все по този начин сълза и смях. Очертава се управническото съдружно съглашение да бъде с 4-годишен небосвод, само че пък подписано най-вече от водачи... в оставка (Нинова, Атанасов, Христо Иванов и някой от многочислените съпредседатели на “Зелено придвижване “). Но терзания не трябва да има. Неминуемо в навечерието на съответните изборни конгреси ще завалят писма от колективи: “Председателю, на кого ни оставяш! “. Даже към този момент ги има във Facebook. Ако един ден и Кирил Петков счете, че е незаместим, смяната ще извърви цялостен кръг.