А след лъжата накъде?
Изминаха 30 години. Години на очаквания и разочарования. Милиони българи чакаха и имаха вяра, че България ще тръгне по пътя на демокрацията, справедливостта, политическите свободи, свободата на словото. Обещаваха ни невъобразим подем и благополучие. Казваха ни, че ще има години на преход и по-късно... о, по-късно - безпределно благополучие и наслада.
В началото фактор на смяната беше Българска комунистическа партия. Промяната на 10 ноември беше осъществена от нея. Бяха върнати имената на българските турци. Премахнат бе член първи от Конституцията за управителната роля на Българска комунистическа партия. Организирана бе Кръгла маса с присъединяване на опозицията. През тези месеци се заприказва за промяна на системата, само че
никой не говореше за реституция на капитализма
Всички - и от ляво, и от дясно, говореха за пазарна стопанска система и народна власт. Възстановиха се политически партии, съществували преди 9 септември 1944 година Проведоха се първите свободни, многопартийни избори за Велико национално заседание, които бяха извоювани от Българска социалистическа партия. Великото национално заседание трябваше да създаде новата Конституция на страната. Тя прогласи, че собствеността е частна, държавна и кооперативна. След приемането на Конституцията събитията са развиха стремително. Опозицията набираше самочувствие и с искания, че времето е нейно, стартира гневна антикомунистическа агитация, апели за промяна на системата, за връщане на земята в действителни граници и така нататък Българска социалистическа партия не можеше да отговори съответно и на извършените през 1991 година избори Съюз на демократичните сили завоюва властта. Както споделяха - с малко, само че вечно. Не беше вечно, само че задоволително да бъдат осъществени промени, които да трансформират напълно България. Бяха признати законите за реституцията и приватизацията, за връщане на земята в действителни граници и други Беше осъществено главното - промяната на собствеността. С това сякаш приключи и преходът. След това ни приказваха, че той продължава, че се върви по пътя на демокрацията, с цел да не се питаме какво става и накъде вървим.
Мантрата за прословутия преход
беше бонбончето, с което ни залъгваха през тези 30 години. Защото доста българи си мислеха, че откакто той приключи, ще настъпят прелестни дни.
Да обобщим. Първата стъпка на прехода беше 10 ноември, втората приемането на Конституцията, а третата промяната на собствеността. Край. След това
стартира реставрацията на капитализма
за който никой не говореше. И какво стана в България за тези 30 години? Получихме политическа независимост, многопартийна система, свободата да пътуваме, частна благосъстоятелност, първоначално имаше и независимост на словото. В Конституцията бяха записани още господство на закона, самостоятелна правосъдна система, обществена страна, гратис обучение. Започнаха да ни убеждават, че ще настъпят народна власт и пазарна стопанска система. Но демокрацията не е цел. Демокрацията е набор от процедури, инструмент за реализиране на прогрес, на господство на закона, на заслужено и хуманно общество.
Какво стана на процедура? Тоталитарната система беше разградена, само че не беше построено нищо значително.
Започна бандитско плячкосване
на страната под формата на всеобща приватизация, продажба на предприятия. Всъщност стана сриване на промишлеността. Сега вместо фабрики има цехове с малко служащи, които ни се показват за откриващи се " цех до цех ", произвеждащи гумени уплътнители, фарове на коли и така нататък Държава, която е произвеждала електрокари, магнитни дискове, камиони и рейсове, стругове с цифрово-програмно устройство и доста други. Няма да цитираме цифри, тъй като има статистика, а и неведнъж са изнасяни в медиите. Селското стопанство беше разгромено с връщането на земята в действителни граници. От експортьор на селскостопанска продукция в този момент внасяме всичко. Превърнахме се в страна с латифундистко земеделие и монокултурно произвеждане на жито, царевица и слънчоглед. Настъпи голям провал в сферите на обществената политика. Влошиха се просветителната система, опазването на здравето. Болниците се трансфораха в търговски сдружения, което докара до такава степен, че пациентите заплащат 47% от здравните услуги. Да не приказваме за медикаментите. В България има прелестни експерти, само че системата на опазването на здравето е по този начин устроена, че лекарите най-често са отговорни за всичко. А вижте изискванията, в които работят, техниката, с която разполагат, и няма за какво да се учудваме, че има дефицит на лекари, сестри, санитари.
След всичките тези промени в този момент сме страната с най-ниски заплати и пенсии, най-болни, с най-висока смъртност, ниска раждаемост, с въпиюща корупция, сериозна престъпност, вследствие на което стигнахме до демографска злополука. През 1989 година бяхме съвсем девет милиона, а в този момент споделят сме под седем. Да не приказваме, че ни вещаят още по-черно бъдеще - може да останем под пет милиона.
В сферата на услугите също има спад. Ще загатна единствено един откъс - превоза. Лоша материална база, редуциране на курсове на транспортните средства. Сега цели райони нямат връзка с общинските и регионални центрове. Хвалбите с едната автомагистрала са смехотворни. Имаме неприятни автомагистрали, недостроени, неприятни пътища, нискокачествено строителство, доста пътни катастрофи. Тези проблеми водят до отлив на вложители. Обезлюдяват цели райони, остават без обикновени услуги. Само ще загатна, че Сърбия, която претърпя невероятни катаклизми, построи автомагистралата Белград - Калотина. А ние занапред започваме, и то не тъкмо автомагистрала, а скоростен път. За какво приказваме?
С смяната
се разместиха обществените пластове
трансформираха се моралните полезности. Висша полезност станаха парите, удоволствията, потреблението, развлеченията. Настъпи духовна деградация в една немалка част от обществото. С разрушаването на обичайните полезности избуяха егоизмът и експанзията. Всекидневно сме очевидци на свади, убийства, принуждение. Агресията, арогантността, наглостта превзеха човешките взаимоотношения. Нарушаването на публичния ред се приема за нещо обикновено. Ненормалното стана обикновено. Своя принос за това положение на обществото имат малкия екран, филмите, медиите, които се надпреварват да ни сервират субкултура.
Вместо народна власт получихме авторитарно-олигархично ръководство. Олигархията овладя медиите, по тази причина и по независимост на словото сме на 111-о място в света. Диктува се публичното мнение, на всички основни места се слагат " наши " хора, Народното събрание е единствено фасада, която извършва желанията на премиера. Управляват крупните предприемачи, а не хората, които избираме в кабинките за гласоподаване. Илюзия за независимост и народна власт. Когато има неравноправие, не може да има независимост и народна власт. И Жак Атали го признава: " Между народна власт и пазар има съществено несъгласие. Световна народна власт през днешния ден не съществува. " И по този начин, вместо народна власт получихме
капитализъм с българска специфичност
- озъбен, злобен, нахален, хищнически унижаващ народа си. Това е днешна България- " заслужен " член на Европейски Съюз и НАТО.
Ясно е, че е нужна коренна смяна на системата, би трябвало да се отхвърли финансово-олигархичният модел, неолиберализмът да отиде в историята. Необходимо е да се върнем към изконните морални полезности и духовното да заеме мястото на грубия прагматизъм и нарцисизъм. Трябва да си отговорим на доста въпроси. Какъв план има България за своето бъдеще? Къде е мястото на България в изменящия се свят? Ясно е, че НАТО и Европейски Съюз ще претърпят промени. Как ще се развие Европейски Съюз? Като Европейски съединени щати или като Съюз на суверенни страни? Макрон и Меркел подписаха документ по какъв модел да се развива Съюзът в границите на две години. Въпросите са доста, а отговорите мъгляви, неразбираеми и спорни. Светът се развива динамично, изтича времето за реакция. А нас ни интересува България, тъй като за потъналия транспортен съд няма попътен вятър.
В началото фактор на смяната беше Българска комунистическа партия. Промяната на 10 ноември беше осъществена от нея. Бяха върнати имената на българските турци. Премахнат бе член първи от Конституцията за управителната роля на Българска комунистическа партия. Организирана бе Кръгла маса с присъединяване на опозицията. През тези месеци се заприказва за промяна на системата, само че
никой не говореше за реституция на капитализма
Всички - и от ляво, и от дясно, говореха за пазарна стопанска система и народна власт. Възстановиха се политически партии, съществували преди 9 септември 1944 година Проведоха се първите свободни, многопартийни избори за Велико национално заседание, които бяха извоювани от Българска социалистическа партия. Великото национално заседание трябваше да създаде новата Конституция на страната. Тя прогласи, че собствеността е частна, държавна и кооперативна. След приемането на Конституцията събитията са развиха стремително. Опозицията набираше самочувствие и с искания, че времето е нейно, стартира гневна антикомунистическа агитация, апели за промяна на системата, за връщане на земята в действителни граници и така нататък Българска социалистическа партия не можеше да отговори съответно и на извършените през 1991 година избори Съюз на демократичните сили завоюва властта. Както споделяха - с малко, само че вечно. Не беше вечно, само че задоволително да бъдат осъществени промени, които да трансформират напълно България. Бяха признати законите за реституцията и приватизацията, за връщане на земята в действителни граници и други Беше осъществено главното - промяната на собствеността. С това сякаш приключи и преходът. След това ни приказваха, че той продължава, че се върви по пътя на демокрацията, с цел да не се питаме какво става и накъде вървим.
Мантрата за прословутия преход
беше бонбончето, с което ни залъгваха през тези 30 години. Защото доста българи си мислеха, че откакто той приключи, ще настъпят прелестни дни.
Да обобщим. Първата стъпка на прехода беше 10 ноември, втората приемането на Конституцията, а третата промяната на собствеността. Край. След това
стартира реставрацията на капитализма
за който никой не говореше. И какво стана в България за тези 30 години? Получихме политическа независимост, многопартийна система, свободата да пътуваме, частна благосъстоятелност, първоначално имаше и независимост на словото. В Конституцията бяха записани още господство на закона, самостоятелна правосъдна система, обществена страна, гратис обучение. Започнаха да ни убеждават, че ще настъпят народна власт и пазарна стопанска система. Но демокрацията не е цел. Демокрацията е набор от процедури, инструмент за реализиране на прогрес, на господство на закона, на заслужено и хуманно общество.
Какво стана на процедура? Тоталитарната система беше разградена, само че не беше построено нищо значително.
Започна бандитско плячкосване
на страната под формата на всеобща приватизация, продажба на предприятия. Всъщност стана сриване на промишлеността. Сега вместо фабрики има цехове с малко служащи, които ни се показват за откриващи се " цех до цех ", произвеждащи гумени уплътнители, фарове на коли и така нататък Държава, която е произвеждала електрокари, магнитни дискове, камиони и рейсове, стругове с цифрово-програмно устройство и доста други. Няма да цитираме цифри, тъй като има статистика, а и неведнъж са изнасяни в медиите. Селското стопанство беше разгромено с връщането на земята в действителни граници. От експортьор на селскостопанска продукция в този момент внасяме всичко. Превърнахме се в страна с латифундистко земеделие и монокултурно произвеждане на жито, царевица и слънчоглед. Настъпи голям провал в сферите на обществената политика. Влошиха се просветителната система, опазването на здравето. Болниците се трансфораха в търговски сдружения, което докара до такава степен, че пациентите заплащат 47% от здравните услуги. Да не приказваме за медикаментите. В България има прелестни експерти, само че системата на опазването на здравето е по този начин устроена, че лекарите най-често са отговорни за всичко. А вижте изискванията, в които работят, техниката, с която разполагат, и няма за какво да се учудваме, че има дефицит на лекари, сестри, санитари.
След всичките тези промени в този момент сме страната с най-ниски заплати и пенсии, най-болни, с най-висока смъртност, ниска раждаемост, с въпиюща корупция, сериозна престъпност, вследствие на което стигнахме до демографска злополука. През 1989 година бяхме съвсем девет милиона, а в този момент споделят сме под седем. Да не приказваме, че ни вещаят още по-черно бъдеще - може да останем под пет милиона.
В сферата на услугите също има спад. Ще загатна единствено един откъс - превоза. Лоша материална база, редуциране на курсове на транспортните средства. Сега цели райони нямат връзка с общинските и регионални центрове. Хвалбите с едната автомагистрала са смехотворни. Имаме неприятни автомагистрали, недостроени, неприятни пътища, нискокачествено строителство, доста пътни катастрофи. Тези проблеми водят до отлив на вложители. Обезлюдяват цели райони, остават без обикновени услуги. Само ще загатна, че Сърбия, която претърпя невероятни катаклизми, построи автомагистралата Белград - Калотина. А ние занапред започваме, и то не тъкмо автомагистрала, а скоростен път. За какво приказваме?
С смяната
се разместиха обществените пластове
трансформираха се моралните полезности. Висша полезност станаха парите, удоволствията, потреблението, развлеченията. Настъпи духовна деградация в една немалка част от обществото. С разрушаването на обичайните полезности избуяха егоизмът и експанзията. Всекидневно сме очевидци на свади, убийства, принуждение. Агресията, арогантността, наглостта превзеха човешките взаимоотношения. Нарушаването на публичния ред се приема за нещо обикновено. Ненормалното стана обикновено. Своя принос за това положение на обществото имат малкия екран, филмите, медиите, които се надпреварват да ни сервират субкултура.
Вместо народна власт получихме авторитарно-олигархично ръководство. Олигархията овладя медиите, по тази причина и по независимост на словото сме на 111-о място в света. Диктува се публичното мнение, на всички основни места се слагат " наши " хора, Народното събрание е единствено фасада, която извършва желанията на премиера. Управляват крупните предприемачи, а не хората, които избираме в кабинките за гласоподаване. Илюзия за независимост и народна власт. Когато има неравноправие, не може да има независимост и народна власт. И Жак Атали го признава: " Между народна власт и пазар има съществено несъгласие. Световна народна власт през днешния ден не съществува. " И по този начин, вместо народна власт получихме
капитализъм с българска специфичност
- озъбен, злобен, нахален, хищнически унижаващ народа си. Това е днешна България- " заслужен " член на Европейски Съюз и НАТО.
Ясно е, че е нужна коренна смяна на системата, би трябвало да се отхвърли финансово-олигархичният модел, неолиберализмът да отиде в историята. Необходимо е да се върнем към изконните морални полезности и духовното да заеме мястото на грубия прагматизъм и нарцисизъм. Трябва да си отговорим на доста въпроси. Какъв план има България за своето бъдеще? Къде е мястото на България в изменящия се свят? Ясно е, че НАТО и Европейски Съюз ще претърпят промени. Как ще се развие Европейски Съюз? Като Европейски съединени щати или като Съюз на суверенни страни? Макрон и Меркел подписаха документ по какъв модел да се развива Съюзът в границите на две години. Въпросите са доста, а отговорите мъгляви, неразбираеми и спорни. Светът се развива динамично, изтича времето за реакция. А нас ни интересува България, тъй като за потъналия транспортен съд няма попътен вятър.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ