Гейминга през 2017-та – какво ни впечатли и какво ни разочарова?
Измина още една година изпълнена със страхотни игри, само че няма по какъв начин всички да са спечелили. Всъщност, някои в действителност предстоящи заглавия ни оставиха не просто разочаровани, а непосредствено погребаха цели франчайзи.
Игрите, които ни разочароваха
Става ли въпрос за разочарования през 2017-та, няма по какъв начин преди всичко да не споменем Mass Effect Andromeda. Новото начало на една хипотетична нова трилогия, сложи в бездънен лед цялата поредност и докара до разпадането на студиото, което я създава близо 5 години (BioWare Montreal). Electronic Arts имат и различен проблематичен франчайз в лицето на Need for Speed. Миналата година NFS получи първата си отмора от две десетилетия насам, само че това не беше задоволително за Need for Speed: Payback да блесне. Да, играта се продаде добре, само че главно поради името, а не поради качествата си.
Прочетете още: The Game Awards 2017 – анонси, филмови откъси и награди
LawBreakers, първата игра на отделилия се от Epic Games Клиф Блезински (Cliff Bleszinski – основателя на Gears of War и един от главните виновници за Unreal и Rune) изглеждаше в действителност забавно, само че се оказа следващият мултиплeйър шутер, който просто няма с какво да ни изненада.
Star Wars Batllefront 2 имаше доста неща да оправя след спорната първа игра, само че заора още по-надълбоко с неосъществения капацитет на соло акцията и луутбоксовете... аааххх, тези луутбоксове. Бичът на гейминга, покосил и различен дълго чакан шлагер, като Middle-Earth: Shadow of War (макар, че той е слаб и в толкоз други отношения), Call of Duty: WWII, Forza Motorsport 7, че даже и прецизно спортните игри FIFA 18 и NBA 18. Съзнаваме, че фирмите търсят способи да покриват все по-големите разноски по създаването. Съзнаваме, че последното повишаване на пазарната цена на една нова игра беше преди повече от 10 години (с дебюта на Xbox 360 когато игрите от 50 $ станаха 60 долара). Но нали по тази причина промишлеността наложи DLC-тата?!
Имахме огромни очаквания и за For Honor, само че уви, още една компетативна игра със страхотна атмосфера и герои, се оказа слаба в толкоз други аспекти. Горчив усет ни остави и краудфънднатия Yooka Laylee, духовният правоприемник на Banjo Kazooie, който за разлика от именитата поредност, се оказа толкоз безпринципен и отегчителен, че и до момента не можем да повярваме какво играхме. И несъмнено, 1-2-Switch, компилацията от мини-игри за новата конзолa Nintendo Switch, поради която се появиха нови термини в гейминга, като „ микро игри “ и „ псевдо игри “. Е, това не пречеше да коства 60 $.
Но, о, млъкни сърце! Нека преглътнем горчилката...
А какво ни впечатли?
Зад всяко едно от тези грандиозни разочарования стоеше най-малко по една приятна изненада, както и такива игри, които вечно ще останат в златната книга на гейм промишлеността. Под лейбъла на една компания да излезе дефинитивната игра на годината е въпрос на авторитет (особено в случай че влиза и в топ 10 на игрите за всички времена), само че същата година да излъчи и второто място е нещо, което не си спомняме по кое време за последно се е случвало.
Да, става въпрос за Nintendo и техните супер шлагери The Legend of Zelda: Breath of the Wild и Super Mario Odyssey. Първата, след време ще се учи от всеки, който желае да се занимава професионално с игри – абсолютният пример за това, че гейминга фактически е осмото изкуство. А втората? Тя е събрала в себе си толкоз доста геймплей механики, обаятелен комизъм и иновация в себе си, че умерено може да запълни 20 други игри. Какво още ни впечатли? Определено новите облекла на Resident Evil (7) поредицата, която не е била толкоз страшна и толкоз истинска от най-малко една десетилетка насам.
На тематика хорър ни впечатли и продължението на The Evil Within, което мощно се надяваме да не е последно. Torment: Tides of Numenera покри упованията ни за превъзходна и епична история, която за по-търпеливите почитатели на ролевите игри се разкриваше в границите на над 100 часа. Друга ролева игра водена от сюжета и стотици страници сюжети, беше Nier: Automata. Правена от C екипа на PlatinumGames, JRPG-то достави качество и запаметяващи се моменти и то с огромните кофи. Още едно заглавие акцентира на историята и соло акцията, Prey. Честно казано след рестартирането на концепцията през 2014-та година и толкоз отлагания, мислехме, че Prey ще е една гигантска неразбория. Ала крайният резултат ни впечатли с дълга акция, забавна история, страхотна атмосфера и първокласен шуутинг.
Друга игра излязла отдолу под шапката на Bethesda Wolfenstein II: The New Colossus, също не разочарова. Тенденцията е продълженията да са по-слаби и в тази ситуация има защо да се заядем, само че The New Colossus е толкоз чалнат, перверзен и цветен откъм запаметяващи се моменти, че ни е извънредно мъчно да кажем неприятна дума по негов адрес.
Като споменахме „ чалнат “ и „ перверзен “, незабавно се сещаме за Hellblade: Senua’s Sacrifice. Самофинансирания план на Team Ninja (Dead or Alive, Ninja Gaiden), който се оказа една от най-приятните изненади на 2017-та. Историята за ментално нестабилната Senua ни впечатли както образно, по този начин и като наративен биткаджийски пъзел мощно инспириран от келтската и скандинавската митологии.
Uncharted: The Lost Legacy не разочарова, изключително откакто Naughty Dog пуснаха във почивка Нейтън Дрейк и вкараха в действието свежите и много по-приятни за окото Клои и Надисторията ин.
Игра която се появи от нищото – Mario + Rabbids Kingdom Battle, сподели нетипична комбина сред света на италианския водопроводчик и кресливите зайци, освен това в род, в който не сме привикнали да ги следим – тактическа походова тактика. И резултата несъмнено ни хареса, дарявайки ни с 30+ часа развлечение, писъци, стреляне и доста, доста тактичност.
Най-накрая видяхме и Cuphead! Играта, която беше в разработка 7 години, която няколко пъти сменя концепцията си, само че резервира образния си жанр на анимационен филм от 30-те години на предишния век. Е, не чакахме да е толкоз сложна, само че предизвикването и десетките часове прекарани в това да „ разучим “ следващия необут, несъмнено си костваха.
Т. нар. walking симулатори продължиха да се развиват и през тази година, като излъчиха един от най-бележитите си представители в лицето на What Remains of Edith Finch. Страхотна драма с невероятна атмосфера!
Друг франчайз, който в последните години стартира да ни поомръзва получи едногодишен отпуск, само че се завърна триумфално през 2017-та (за разлика от Need for Speed). Да, става въпрос за Assassin’s Creed Origins. По-голям, по-епичен, надалеч по-интересен и изкусен, Assassin’s Creed е жив и чакаме да забележим в коя посока ще продължат да го развиват от Ubisoft.
Ако през 2017-та не бяха се появили The Legend of Zelda: Breath of the Wild и Super Mario Odyssey, евентуално в доста ранглисти за игра на годината любимец щеше да е Horizon Zero Dawn. Новата игра на създателите на Killzone поредицата ни показа пост-апокалиптичен свят, който обикнахме откровено и героиня, която бихме желали да забележим в най-малко още няколко продължения.
За гранд финала, оставихме безспорната изненада на годината, която опустоши гейминг света по метод, по който са правили игри, като Counter-Strike и DOTA. Дами и господа, PlayerUnknown’s Battlegrounds! Може би знаете, че зад псевдонима PlayerUnknown стои моддъра Брендан Грийни (Brendan Greene), който стана известен с Battle Royale мода на Arma 2 и 3, а по-късно и с King of the Hill мода на H1Z1. След тези триумфи PlayerUnknown става креативен шеф на Bluehole (корейската компания зад ММО-то Tera) и доразвива концепцията си основана на японския филм Battle Royale (The Hunger Games поредицата е мощно инспирирана точно от този филм).
Но за какво избухна PlayerUnknown’s Battlegrounds и какво докара до над 30 млн. продадени копия в границите на 11 месеца? Защото не употребява до болежка втръсналата идея за респаунване, умиране, респаунване, умиране и това в границите на по-малко от минута. Това не е CS, не е Overwatch, не е Team Fortress. Това е тактически сървайвъл шутер, без туториъли, без респауни, без пояснения по какъв начин да оцелееш. Попадаш на остров единствено по фланелка и би трябвало самичък да откриеш метод по какъв начин да елиминираш останалите 99 играча. Проста концепция, дръзновен геймплей и гениална реализация. С голям интерес ще следим по какъв начин ще се развива PlayerUnknown’s Battlegrounds за в бъдеще и чакаме с неспокойствие идващия план на Bluehole и Брендан Грийни.
Игрите, които ни разочароваха
Става ли въпрос за разочарования през 2017-та, няма по какъв начин преди всичко да не споменем Mass Effect Andromeda. Новото начало на една хипотетична нова трилогия, сложи в бездънен лед цялата поредност и докара до разпадането на студиото, което я създава близо 5 години (BioWare Montreal). Electronic Arts имат и различен проблематичен франчайз в лицето на Need for Speed. Миналата година NFS получи първата си отмора от две десетилетия насам, само че това не беше задоволително за Need for Speed: Payback да блесне. Да, играта се продаде добре, само че главно поради името, а не поради качествата си.
Прочетете още: The Game Awards 2017 – анонси, филмови откъси и награди
LawBreakers, първата игра на отделилия се от Epic Games Клиф Блезински (Cliff Bleszinski – основателя на Gears of War и един от главните виновници за Unreal и Rune) изглеждаше в действителност забавно, само че се оказа следващият мултиплeйър шутер, който просто няма с какво да ни изненада.
Star Wars Batllefront 2 имаше доста неща да оправя след спорната първа игра, само че заора още по-надълбоко с неосъществения капацитет на соло акцията и луутбоксовете... аааххх, тези луутбоксове. Бичът на гейминга, покосил и различен дълго чакан шлагер, като Middle-Earth: Shadow of War (макар, че той е слаб и в толкоз други отношения), Call of Duty: WWII, Forza Motorsport 7, че даже и прецизно спортните игри FIFA 18 и NBA 18. Съзнаваме, че фирмите търсят способи да покриват все по-големите разноски по създаването. Съзнаваме, че последното повишаване на пазарната цена на една нова игра беше преди повече от 10 години (с дебюта на Xbox 360 когато игрите от 50 $ станаха 60 долара). Но нали по тази причина промишлеността наложи DLC-тата?!
Имахме огромни очаквания и за For Honor, само че уви, още една компетативна игра със страхотна атмосфера и герои, се оказа слаба в толкоз други аспекти. Горчив усет ни остави и краудфънднатия Yooka Laylee, духовният правоприемник на Banjo Kazooie, който за разлика от именитата поредност, се оказа толкоз безпринципен и отегчителен, че и до момента не можем да повярваме какво играхме. И несъмнено, 1-2-Switch, компилацията от мини-игри за новата конзолa Nintendo Switch, поради която се появиха нови термини в гейминга, като „ микро игри “ и „ псевдо игри “. Е, това не пречеше да коства 60 $.
Но, о, млъкни сърце! Нека преглътнем горчилката...
А какво ни впечатли?
Зад всяко едно от тези грандиозни разочарования стоеше най-малко по една приятна изненада, както и такива игри, които вечно ще останат в златната книга на гейм промишлеността. Под лейбъла на една компания да излезе дефинитивната игра на годината е въпрос на авторитет (особено в случай че влиза и в топ 10 на игрите за всички времена), само че същата година да излъчи и второто място е нещо, което не си спомняме по кое време за последно се е случвало.
Да, става въпрос за Nintendo и техните супер шлагери The Legend of Zelda: Breath of the Wild и Super Mario Odyssey. Първата, след време ще се учи от всеки, който желае да се занимава професионално с игри – абсолютният пример за това, че гейминга фактически е осмото изкуство. А втората? Тя е събрала в себе си толкоз доста геймплей механики, обаятелен комизъм и иновация в себе си, че умерено може да запълни 20 други игри. Какво още ни впечатли? Определено новите облекла на Resident Evil (7) поредицата, която не е била толкоз страшна и толкоз истинска от най-малко една десетилетка насам.
На тематика хорър ни впечатли и продължението на The Evil Within, което мощно се надяваме да не е последно. Torment: Tides of Numenera покри упованията ни за превъзходна и епична история, която за по-търпеливите почитатели на ролевите игри се разкриваше в границите на над 100 часа. Друга ролева игра водена от сюжета и стотици страници сюжети, беше Nier: Automata. Правена от C екипа на PlatinumGames, JRPG-то достави качество и запаметяващи се моменти и то с огромните кофи. Още едно заглавие акцентира на историята и соло акцията, Prey. Честно казано след рестартирането на концепцията през 2014-та година и толкоз отлагания, мислехме, че Prey ще е една гигантска неразбория. Ала крайният резултат ни впечатли с дълга акция, забавна история, страхотна атмосфера и първокласен шуутинг.
Друга игра излязла отдолу под шапката на Bethesda Wolfenstein II: The New Colossus, също не разочарова. Тенденцията е продълженията да са по-слаби и в тази ситуация има защо да се заядем, само че The New Colossus е толкоз чалнат, перверзен и цветен откъм запаметяващи се моменти, че ни е извънредно мъчно да кажем неприятна дума по негов адрес.
Като споменахме „ чалнат “ и „ перверзен “, незабавно се сещаме за Hellblade: Senua’s Sacrifice. Самофинансирания план на Team Ninja (Dead or Alive, Ninja Gaiden), който се оказа една от най-приятните изненади на 2017-та. Историята за ментално нестабилната Senua ни впечатли както образно, по този начин и като наративен биткаджийски пъзел мощно инспириран от келтската и скандинавската митологии.
Uncharted: The Lost Legacy не разочарова, изключително откакто Naughty Dog пуснаха във почивка Нейтън Дрейк и вкараха в действието свежите и много по-приятни за окото Клои и Надисторията ин.
Игра която се появи от нищото – Mario + Rabbids Kingdom Battle, сподели нетипична комбина сред света на италианския водопроводчик и кресливите зайци, освен това в род, в който не сме привикнали да ги следим – тактическа походова тактика. И резултата несъмнено ни хареса, дарявайки ни с 30+ часа развлечение, писъци, стреляне и доста, доста тактичност.
Най-накрая видяхме и Cuphead! Играта, която беше в разработка 7 години, която няколко пъти сменя концепцията си, само че резервира образния си жанр на анимационен филм от 30-те години на предишния век. Е, не чакахме да е толкоз сложна, само че предизвикването и десетките часове прекарани в това да „ разучим “ следващия необут, несъмнено си костваха.
Т. нар. walking симулатори продължиха да се развиват и през тази година, като излъчиха един от най-бележитите си представители в лицето на What Remains of Edith Finch. Страхотна драма с невероятна атмосфера!
Друг франчайз, който в последните години стартира да ни поомръзва получи едногодишен отпуск, само че се завърна триумфално през 2017-та (за разлика от Need for Speed). Да, става въпрос за Assassin’s Creed Origins. По-голям, по-епичен, надалеч по-интересен и изкусен, Assassin’s Creed е жив и чакаме да забележим в коя посока ще продължат да го развиват от Ubisoft.
Ако през 2017-та не бяха се появили The Legend of Zelda: Breath of the Wild и Super Mario Odyssey, евентуално в доста ранглисти за игра на годината любимец щеше да е Horizon Zero Dawn. Новата игра на създателите на Killzone поредицата ни показа пост-апокалиптичен свят, който обикнахме откровено и героиня, която бихме желали да забележим в най-малко още няколко продължения.
За гранд финала, оставихме безспорната изненада на годината, която опустоши гейминг света по метод, по който са правили игри, като Counter-Strike и DOTA. Дами и господа, PlayerUnknown’s Battlegrounds! Може би знаете, че зад псевдонима PlayerUnknown стои моддъра Брендан Грийни (Brendan Greene), който стана известен с Battle Royale мода на Arma 2 и 3, а по-късно и с King of the Hill мода на H1Z1. След тези триумфи PlayerUnknown става креативен шеф на Bluehole (корейската компания зад ММО-то Tera) и доразвива концепцията си основана на японския филм Battle Royale (The Hunger Games поредицата е мощно инспирирана точно от този филм).
Но за какво избухна PlayerUnknown’s Battlegrounds и какво докара до над 30 млн. продадени копия в границите на 11 месеца? Защото не употребява до болежка втръсналата идея за респаунване, умиране, респаунване, умиране и това в границите на по-малко от минута. Това не е CS, не е Overwatch, не е Team Fortress. Това е тактически сървайвъл шутер, без туториъли, без респауни, без пояснения по какъв начин да оцелееш. Попадаш на остров единствено по фланелка и би трябвало самичък да откриеш метод по какъв начин да елиминираш останалите 99 играча. Проста концепция, дръзновен геймплей и гениална реализация. С голям интерес ще следим по какъв начин ще се развива PlayerUnknown’s Battlegrounds за в бъдеще и чакаме с неспокойствие идващия план на Bluehole и Брендан Грийни.
Източник: pcworld.bg
КОМЕНТАРИ