Кристиан Ваклинов: Имало е планове Родопската теснолинейка да продължи до бреговете на Егейско море
Изложбата " Родопската теснолинейка – 80 години история “ демонстрира неповторими фрагменти и експонати. Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Кристиан Ваклинов, ръководител на гражданско съдружие " За теснолинейката “.
Теснолинейката постоянно е будила интереса на хората, може би тъй като се счита за нещо отживяло, или може би не съм права?
За едни е нещо историческо и остаряло, да кажем отживяло, както вие си изразихте, само че за доста други е нещо по този начин бленувано, мечтано и непознато, което буди любознанието. Защото се оказва, че продължава да има доста хора, които в действителност мечтаят, и го споделям напълно не пресилено, мечтаят да си причинят това пътешестване с теснолинейката, което е доста радващо.
Да си причинят!? Какво значи това: че ще бъде ужасно хубаво, или ще бъде малко некомфортно?
Не, ще бъде прелестно. В смисъл, че ние си предизвикваме и хубавите, и неприятните неща доста пъти. Да си причиниш нещо хубаво е също, като да си подариш нещо, да преживееш нещо, което зависи от теб самия. В подобен смисъл да си го причинят споделям, тъй като теснолинейката се движи всеки ден през цялата година по няколко пъти в денонощието. Един огромен шанс, че е в нашата страна, защото в множеството случаи подобен вид железопътни линии с туристически образ, те работят регулярно в избран сезон, доста по-рядко, доста по-недостъпни като цени.
Така че по тази причина споделям, че доста хора мечтаят да си причинят, да им се случи това пътешестване, да отделят време и да го създадат. Избират си в кой сезон, някои идват и във всеки сезон най-малко по един път. Има доста хора, които мечтаят за това пътешестване.
То си е романтика, нали по този начин?
Това е радостно и дават небосвод. Със сигурност е сантиментално.
И изключително, в случай че е споделяно с обичан човек. Което ме подсеща, че в този момент следва 14 февруари и може това да бъде една романтика за двама влюбени. Защо не, нали по този начин?
Те го вършат доста постоянно. И доста такива двойки за 14 февруари идват и пътуват по линията и си подаряват такова пътешестване. Причиняват си го, както сложихме тази дума при започване на диалога. Така че в действителност гледат и сантиментално, и по доста, доста разнообразни аргументи теснолинейката притегля хора, които за първи път се качват и множеството от тях остават впечатлени и повтарят отново, и отново. За доста хора тя става традиция фамилна, или на компании другарски. Имам познати, мога да изброя няколко образеца за групички хора, и фамилии, и компании, които си идват регулярно. Всяка година си имат традиция еди-кога си да създадат едно пътешестване с теснолинейката с нощувка. Просто си им е традиция.
Кога е най-хубавият сезон за това? Сега, през зимата, отоплени ли са вагоните? Комфортно ли е пътуването в действителност?
Вагоните са отоплени през зимата и пътуването е удобно. Единственото, което не е толкоз прелестно, и то не зависи от хората, е че климатът е подобен, че няма задоволително сняг в планината по маршрута, с цел да е в действителност приказно пътуването.
Тази атракция провокира ли интерес и у чужденците? Има ли постоянно чужденци, които пътуват?
Много, доста постоянно пътуват чужденци. Особено преди да пристигна пандемията в 2020 година имаше доста, доста повече чужденци, в това число групи, които идваха, туристически. Сега са по-рядко, само че пък такива самостоятелни туристи чужденци доста постоянно се срещат. Виждаш около влакчето автомобил, който го преследва. Изпреварват го някъде, стопира, подреждат се с фотоапарат и дронове, снимат го, след това отново го изпреварват на последващо красиво място. И в действителност, това са чужденци, които идват в България, жп почитатели, такива фанатици безусловно, които идват у нас единствено с цел да снимат и да пътуват с теснолинейката. Вземат си кола чартърен, вземат си квартира или хотел някъде в региона, и пътуват една седмица да речем, обикалят по маршрута, с цел да наснимат фрагменти от разнообразни красиви места, с цел да снимат другите локомотиви. Т.е. има задграничен интерес и такава посещаемост. Аз би трябвало да ви кажа, че съм доста по-щастлив и щастлив, че за разлика от преди 10 години, откогато съм се заел с тематиката, в този момент доста повече са българските туристи, които идват на теснолинейката поради самия трен. И за мен това е по-важно. Тъй като, в последна сметка, тя е в България, българска е, и в случай че ние не я оценяваме като атракция и забележителност, тя не би имала бъдеще. Чужденците са една спомагателна индикация, че тя е нещо стойностно в международен проект.
Доколкото знам към този момент имате и вагон, в който може да бъдат сложени колела, в случай че има велосипедисти.
Точно по този начин. Тъй като през лятото, въобще през топлия, туристическия интервал - от април до октомври, доста велосипедисти употребяват теснолинейката, с цел да се придвижат до най-високата гара, и оттова да поемат още по-нагоре в планината или пък да се спуснат по всякакви горски пътеки и в посока Велинград, и в посока Банско. Тесните вагончета, дребните пътническите вагони на теснолинейката, много лимитираха и затрудняваха един подобен транспорт на колела, който действително си е пък постоянна, регулярна услуга на железниците на БДЖ. И през предходната и по-миналата година БДЖ съумяха да преустроят два остарели пощенски вагона, които не се употребяват над 10 години, защото към този момент знаете БДЖ няма колетна активност, тя се даде на частните куриерски компании. Та два такива вагона бяха направени като модерни вагони за транспорт на колела и ски. Даже и ски могат да се слагат в тези вагони, със стойки за колела, с цел да могат да бъдат обезопасени. Абсолютно е подсигурено пътуването на колелетата, защото знаете, един велосипед полупрофесионален коства много пари и не може току-тъй да се остави пренебрегнат, като детско колело. Тъй че има и такива условия, което е прелестно. И предходната година за първи път, в действителност предишният туристически сезон, 2024 година, се използваха велосипедните вагони, много интензивно освен това, бих споделил.
И в този момент кажете за изложбата, която към този момент е показвана в Пазарджишкия исторически музей. Какво споделя тази галерия? От по кое време датира тази железница у нас, да кажем? Сега е атракция, само че в миналото си е било нещо напълно всекидневно за хората от района.
Необходимо, да, всекидневно. Историята на теснолинейката датира още преди 110 години, когато през 1915 армията за пръв път слага въпроса за нуждата от пробутване на железопътна линия във вътрешността към Западните Родопи и в посока Рила и Пирин, заради обстоятелството, че в действителност единствено 3 години по-рано, в Балканските войни, са освободени Пиринска Македония, този целия планински район, и който е бил надали не откъснат. Освобождението там закъснява с 30 години, и е било извънредно значимо от една страна да се свърже с останалата част от страната, с цел да може да се приобщи към нея стопански, културно и обществено. И въпреки това, претекстовете на армията са били най-много да могат да отбраняват в бъдеще тези територии, в случай че още веднъж имат такива териториални разногласия и войни междусъседски за това чия благосъстоятелност и принадлежност е тоя народ, и тая земя, в оня район нагоре. И в действителност те слагат въпроса, а 5 години по-късно е признат Закона за изграждане на линията, през 1920-та. През пролетта на 1921-ва стартира построяването й, и по този начин до 1945-а, допреди 80 години, когато на 9 декември е приключена последната права от трасето - сред Банско и Добринище. Така, в действителност, от 80 години имаме теснолинейка от Горнотракийската равнина до крайната й гара все още – Добринище. Проектът е включвал тя да стига до Гоце Делчев, даже е имало разновидности да продължи до крайбрежията на Егейско море в днешна Гърция. Естествено, всички знаем, че тя остава до Добринище.
Понеже си приказваме за изложбата, през 1925-а, до момента в който линията се строи, популацията на Пазарджик, тогава Татар Пазарджик, доста упорства техният град, нашият град, защото и аз съм от Пазарджик, също да бъде обвързван със строящата се железница в Родопите, с цел да не загуби Пазарджик своите търговски функционалности, поради които съществува изобщо. През 1925-а година е признат Закон за разширение на жп мрежата в царство България, според който се взема решението да бъде обвързван Пазарджик с теснолинейката при гара " Варвара “, първата гара след Септември, преди планината, преди дефилето, като от момента в който това се случи, а то се случва 3 години по-късно, линията да носи името " Татар Пазарджик- Лъджене-Неврокоп “ или " Пазарджик-Велинград-Гоце Делчев “. Съответно през днешния ден, 80 години по-късно от завършването й до Добринище, тя по този начин и не доближава до своята планувана, до последната си гара по проект - Гоце Делчев, а е изгубила своето начало. Повече от 20 години връзката Пазарджик-Варвара не съществува и всички ние, пазарджиклии, би трябвало да пътуваме до Септември, с цел да хващаме теснолинейката.
Но по този начин, или другояче 125 км от Септември до Добринище не престават да съществуват към този момент 80 години. Това е мотивът за изложбата, която кръстихме " Родопската теснолинейка, 80 години история “. Аз употребявам случая да благодаря на Регионален исторически музей Пазарджик за позвъняването, което се трансформира в покана за тази взаимна галерия, дружно с нашето Сдружение за теснолинейката. Всъщност по тази причина и изложбата е в Пазарджик и аз мисля, че това е най-подходящото място, тъй като нашият град, и изобщо Област Пазарджик, са извънредно свързани с историята на теснопътната железница.
Изложбата започва от 5 февруари и ще продължи до 23 април, до след Великденските празници. Всеки ден в нея хората ще могат да видят доста забавни движимости и предмети, които са почтени да се нарекат експонати, тъй като те наблюдават и отразяват, свидетелстват за историята на линията.
Това са разнообразни документи от 30-те, 40-те, 50-те години. Това на процедура са предмети и движимости, които с моите съидейници през годините успяхме да съберем и да съхраним от изби, тавани, заключени стаи по гарите нагоре. И по принцип тяхното непрекъснато място, непрекъснатата им експозиция, по този начин да кажем, е в нашия самобитен музей " Дом на теснолинейката ", който направихме в гара " Цепина “, по маршрута на спирка " Цепина “. Там има непрекъсната експозиция, огромна част от която, най-интересните движимости сега гостуват в музея в Пазарджик. Той е одобрена институция и аз съм доста благополучен, че във връзка годишнината започваме отбелязването на юбилея с галерия. Тъй като в музея в Пазарджик доста хора се отбиват, още повече хора ще намерят забавна информация. Много е скъпо, че и дребните, подрастващите учениците ще я видят, които регулярно посещават проведено от учебните заведения музея в Пазарджик. То си е, знаете, процедура и възторженостти към учителските класи, че дребните, подрастващите ще се допрян до тази история, ще видят предмети безусловно неразбираеми за тях, които от дълго време не са в нашия обичай и ще научат нещо забавно. Току виж проявят интерес да създадат и такова пътешестване.
Какви забавни предмети показвате? Кажете за някои от тях. И ни кажете дали теснолинейката е посещавана от някои известни персони, нещо любопитно ни кажете!
Първо за предметите в изложбата. Много забавни неща има – от най-основните, които всеки си показва като асоциация с железопътният превоз – алената фуражка на началник придвижване, фенерчето с трите цвята от едно време, така наречен разговорно " палка “ или заповедният диск алено и зелено, с който се пуска влака в гарата, униформено облекло от предишното. Могат да се видят разнообразни уреди измервателни и подсигуряващи придвижването по линията. Телефони остарели, които са употребявани, и до момента са употребявани в употребата в железопътният превоз и изключително по теснолинейката. Обстановка от едновремешна чакалня, от билетно гише, бюрото на началника на гарата с всичките там атрибути, които се употребяват. Различни дневници, документи от предишното, които демонстрират вагон по вагон какви товари са товарени на разнообразни пунктове по маршрута. Изобщо, доста забавни неща, като габарити, които са закачали на последния вагон на влака в предишното преди да имат електричество вагоните, с цел да алармират. Както колите имат габаритни светлини, по същия метод има условие и при железопътния превоз. И такива предмети, които още при откриването провокираха любознание и интерес, хората се снимаха с достоверната конюнктура на гаровата скамейка и така нататък
А забавни персони, които вероятно са се качвали и са пътували с теснолинейката, има ли какво да се каже?
Интересни персони - аз сигурно знам от годините, че огромен почитател на теснолинейката е напълно небезизвестният Фънки, нашата телевизионна звезда, този прелестен музикант и противоречив с държанието си. Фънки е огромен почитател на теснолинейката и аз също персонално съм го виждал. Той регулярно пътува с другари, с компания по линията в свободното си време.
Интересен факт е друго може би, че доста пъти разнообразни телевизионни излъчвания, формати, в това число риалита са снимани отчасти и по теснолинейката. Тя се възприема като атрактивно и друго място, което да попадне под прожекторите, в това число кулинарно реалити е снимано с небезизвестната баба Дешка от Разложкия край. Снимахме едно прелестно предаване предходната година " Гозбата на България “ във влака. По време на пътуването в нашия бюфет вагон се приготвяха едни вкусотии, беше доста забавно. И в този момент, като дойдат туристи, пасажери и споделят: " Олеле в този вагон баба Дешка сме я гледали по малкия екран, тя тук готвеше. Ама, в действителност ли готвеше тук? “ И подобен вид. Идва ли са естествено и политически фигури по една или друга причина, по-скоро с цел да си създадат пиар, в сравнение с за нещо по-съдържателно и трайно, което е напълно естествено въпреки всичко.
Аз имам някакъв спомен, нещо обвързвано с царя. Дали имаше нещо такова или просто бъркам?
Има такова нещо, само че това е доста обратно в историята. Аз мислех, че имате поради в настоящия живот, сега. Иначе в предишното, при откриването на една поредна права от линията, секторът Велинград-Якоруда-Белица, царят участва с цялото царско семейство, пътува с формалния трен по случай откриването. Това се случва на 30 юли 1939 година. И в действителност дори в най-сложния, провокационен сектор от теснолинейката, от Света Петка през най-високата гара " Аврамово “ и от Якоруда до Белица той персонално ръководи композицията, качвайки се в парния локомотив. Това е миг, който е незабравим и е останал във времето и в историята. Тогавашната преса е разгласила публикации със заглавия от сорта " Населението от селата в планината слизаше край линията, с цел да види двете чудеса – цар и трен “. Това е незабравим миг, който е останал във времето като в действителност огромна светла персона, която за разлика от сегашните наследници по позиции във властта, знаем всички може би, е бил с извънредно отношение и афинитет към железопътния превоз. И това също е изиграло роля в неговото ръководство, с цел да се построят доста значими железопътни линии в нашата страна.
А Вие по какъв начин по този начин се запалихте и станахте труженик на теснолинейката?
Може би най-основното беше това, че когато аз се възпламених, в 2011 година, се говореше за следващ път за риска от това линията да бъде закрита, да спре придвижването по нея. Говореше се за промяна. Това беше главното, което ме предизвика да се задълбочи интереса ми към теснолинейката.
Теснолинейката постоянно е будила интереса на хората, може би тъй като се счита за нещо отживяло, или може би не съм права?
За едни е нещо историческо и остаряло, да кажем отживяло, както вие си изразихте, само че за доста други е нещо по този начин бленувано, мечтано и непознато, което буди любознанието. Защото се оказва, че продължава да има доста хора, които в действителност мечтаят, и го споделям напълно не пресилено, мечтаят да си причинят това пътешестване с теснолинейката, което е доста радващо.
Да си причинят!? Какво значи това: че ще бъде ужасно хубаво, или ще бъде малко некомфортно?
Не, ще бъде прелестно. В смисъл, че ние си предизвикваме и хубавите, и неприятните неща доста пъти. Да си причиниш нещо хубаво е също, като да си подариш нещо, да преживееш нещо, което зависи от теб самия. В подобен смисъл да си го причинят споделям, тъй като теснолинейката се движи всеки ден през цялата година по няколко пъти в денонощието. Един огромен шанс, че е в нашата страна, защото в множеството случаи подобен вид железопътни линии с туристически образ, те работят регулярно в избран сезон, доста по-рядко, доста по-недостъпни като цени.
Така че по тази причина споделям, че доста хора мечтаят да си причинят, да им се случи това пътешестване, да отделят време и да го създадат. Избират си в кой сезон, някои идват и във всеки сезон най-малко по един път. Има доста хора, които мечтаят за това пътешестване.
То си е романтика, нали по този начин?
Това е радостно и дават небосвод. Със сигурност е сантиментално.
И изключително, в случай че е споделяно с обичан човек. Което ме подсеща, че в този момент следва 14 февруари и може това да бъде една романтика за двама влюбени. Защо не, нали по този начин?
Те го вършат доста постоянно. И доста такива двойки за 14 февруари идват и пътуват по линията и си подаряват такова пътешестване. Причиняват си го, както сложихме тази дума при започване на диалога. Така че в действителност гледат и сантиментално, и по доста, доста разнообразни аргументи теснолинейката притегля хора, които за първи път се качват и множеството от тях остават впечатлени и повтарят отново, и отново. За доста хора тя става традиция фамилна, или на компании другарски. Имам познати, мога да изброя няколко образеца за групички хора, и фамилии, и компании, които си идват регулярно. Всяка година си имат традиция еди-кога си да създадат едно пътешестване с теснолинейката с нощувка. Просто си им е традиция.
Кога е най-хубавият сезон за това? Сега, през зимата, отоплени ли са вагоните? Комфортно ли е пътуването в действителност?
Вагоните са отоплени през зимата и пътуването е удобно. Единственото, което не е толкоз прелестно, и то не зависи от хората, е че климатът е подобен, че няма задоволително сняг в планината по маршрута, с цел да е в действителност приказно пътуването.
Тази атракция провокира ли интерес и у чужденците? Има ли постоянно чужденци, които пътуват?
Много, доста постоянно пътуват чужденци. Особено преди да пристигна пандемията в 2020 година имаше доста, доста повече чужденци, в това число групи, които идваха, туристически. Сега са по-рядко, само че пък такива самостоятелни туристи чужденци доста постоянно се срещат. Виждаш около влакчето автомобил, който го преследва. Изпреварват го някъде, стопира, подреждат се с фотоапарат и дронове, снимат го, след това отново го изпреварват на последващо красиво място. И в действителност, това са чужденци, които идват в България, жп почитатели, такива фанатици безусловно, които идват у нас единствено с цел да снимат и да пътуват с теснолинейката. Вземат си кола чартърен, вземат си квартира или хотел някъде в региона, и пътуват една седмица да речем, обикалят по маршрута, с цел да наснимат фрагменти от разнообразни красиви места, с цел да снимат другите локомотиви. Т.е. има задграничен интерес и такава посещаемост. Аз би трябвало да ви кажа, че съм доста по-щастлив и щастлив, че за разлика от преди 10 години, откогато съм се заел с тематиката, в този момент доста повече са българските туристи, които идват на теснолинейката поради самия трен. И за мен това е по-важно. Тъй като, в последна сметка, тя е в България, българска е, и в случай че ние не я оценяваме като атракция и забележителност, тя не би имала бъдеще. Чужденците са една спомагателна индикация, че тя е нещо стойностно в международен проект.
Доколкото знам към този момент имате и вагон, в който може да бъдат сложени колела, в случай че има велосипедисти.
Точно по този начин. Тъй като през лятото, въобще през топлия, туристическия интервал - от април до октомври, доста велосипедисти употребяват теснолинейката, с цел да се придвижат до най-високата гара, и оттова да поемат още по-нагоре в планината или пък да се спуснат по всякакви горски пътеки и в посока Велинград, и в посока Банско. Тесните вагончета, дребните пътническите вагони на теснолинейката, много лимитираха и затрудняваха един подобен транспорт на колела, който действително си е пък постоянна, регулярна услуга на железниците на БДЖ. И през предходната и по-миналата година БДЖ съумяха да преустроят два остарели пощенски вагона, които не се употребяват над 10 години, защото към този момент знаете БДЖ няма колетна активност, тя се даде на частните куриерски компании. Та два такива вагона бяха направени като модерни вагони за транспорт на колела и ски. Даже и ски могат да се слагат в тези вагони, със стойки за колела, с цел да могат да бъдат обезопасени. Абсолютно е подсигурено пътуването на колелетата, защото знаете, един велосипед полупрофесионален коства много пари и не може току-тъй да се остави пренебрегнат, като детско колело. Тъй че има и такива условия, което е прелестно. И предходната година за първи път, в действителност предишният туристически сезон, 2024 година, се използваха велосипедните вагони, много интензивно освен това, бих споделил.
И в този момент кажете за изложбата, която към този момент е показвана в Пазарджишкия исторически музей. Какво споделя тази галерия? От по кое време датира тази железница у нас, да кажем? Сега е атракция, само че в миналото си е било нещо напълно всекидневно за хората от района.
Необходимо, да, всекидневно. Историята на теснолинейката датира още преди 110 години, когато през 1915 армията за пръв път слага въпроса за нуждата от пробутване на железопътна линия във вътрешността към Западните Родопи и в посока Рила и Пирин, заради обстоятелството, че в действителност единствено 3 години по-рано, в Балканските войни, са освободени Пиринска Македония, този целия планински район, и който е бил надали не откъснат. Освобождението там закъснява с 30 години, и е било извънредно значимо от една страна да се свърже с останалата част от страната, с цел да може да се приобщи към нея стопански, културно и обществено. И въпреки това, претекстовете на армията са били най-много да могат да отбраняват в бъдеще тези територии, в случай че още веднъж имат такива териториални разногласия и войни междусъседски за това чия благосъстоятелност и принадлежност е тоя народ, и тая земя, в оня район нагоре. И в действителност те слагат въпроса, а 5 години по-късно е признат Закона за изграждане на линията, през 1920-та. През пролетта на 1921-ва стартира построяването й, и по този начин до 1945-а, допреди 80 години, когато на 9 декември е приключена последната права от трасето - сред Банско и Добринище. Така, в действителност, от 80 години имаме теснолинейка от Горнотракийската равнина до крайната й гара все още – Добринище. Проектът е включвал тя да стига до Гоце Делчев, даже е имало разновидности да продължи до крайбрежията на Егейско море в днешна Гърция. Естествено, всички знаем, че тя остава до Добринище.
Понеже си приказваме за изложбата, през 1925-а, до момента в който линията се строи, популацията на Пазарджик, тогава Татар Пазарджик, доста упорства техният град, нашият град, защото и аз съм от Пазарджик, също да бъде обвързван със строящата се железница в Родопите, с цел да не загуби Пазарджик своите търговски функционалности, поради които съществува изобщо. През 1925-а година е признат Закон за разширение на жп мрежата в царство България, според който се взема решението да бъде обвързван Пазарджик с теснолинейката при гара " Варвара “, първата гара след Септември, преди планината, преди дефилето, като от момента в който това се случи, а то се случва 3 години по-късно, линията да носи името " Татар Пазарджик- Лъджене-Неврокоп “ или " Пазарджик-Велинград-Гоце Делчев “. Съответно през днешния ден, 80 години по-късно от завършването й до Добринище, тя по този начин и не доближава до своята планувана, до последната си гара по проект - Гоце Делчев, а е изгубила своето начало. Повече от 20 години връзката Пазарджик-Варвара не съществува и всички ние, пазарджиклии, би трябвало да пътуваме до Септември, с цел да хващаме теснолинейката.
Но по този начин, или другояче 125 км от Септември до Добринище не престават да съществуват към този момент 80 години. Това е мотивът за изложбата, която кръстихме " Родопската теснолинейка, 80 години история “. Аз употребявам случая да благодаря на Регионален исторически музей Пазарджик за позвъняването, което се трансформира в покана за тази взаимна галерия, дружно с нашето Сдружение за теснолинейката. Всъщност по тази причина и изложбата е в Пазарджик и аз мисля, че това е най-подходящото място, тъй като нашият град, и изобщо Област Пазарджик, са извънредно свързани с историята на теснопътната железница.
Изложбата започва от 5 февруари и ще продължи до 23 април, до след Великденските празници. Всеки ден в нея хората ще могат да видят доста забавни движимости и предмети, които са почтени да се нарекат експонати, тъй като те наблюдават и отразяват, свидетелстват за историята на линията.
Това са разнообразни документи от 30-те, 40-те, 50-те години. Това на процедура са предмети и движимости, които с моите съидейници през годините успяхме да съберем и да съхраним от изби, тавани, заключени стаи по гарите нагоре. И по принцип тяхното непрекъснато място, непрекъснатата им експозиция, по този начин да кажем, е в нашия самобитен музей " Дом на теснолинейката ", който направихме в гара " Цепина “, по маршрута на спирка " Цепина “. Там има непрекъсната експозиция, огромна част от която, най-интересните движимости сега гостуват в музея в Пазарджик. Той е одобрена институция и аз съм доста благополучен, че във връзка годишнината започваме отбелязването на юбилея с галерия. Тъй като в музея в Пазарджик доста хора се отбиват, още повече хора ще намерят забавна информация. Много е скъпо, че и дребните, подрастващите учениците ще я видят, които регулярно посещават проведено от учебните заведения музея в Пазарджик. То си е, знаете, процедура и възторженостти към учителските класи, че дребните, подрастващите ще се допрян до тази история, ще видят предмети безусловно неразбираеми за тях, които от дълго време не са в нашия обичай и ще научат нещо забавно. Току виж проявят интерес да създадат и такова пътешестване.
Какви забавни предмети показвате? Кажете за някои от тях. И ни кажете дали теснолинейката е посещавана от някои известни персони, нещо любопитно ни кажете!
Първо за предметите в изложбата. Много забавни неща има – от най-основните, които всеки си показва като асоциация с железопътният превоз – алената фуражка на началник придвижване, фенерчето с трите цвята от едно време, така наречен разговорно " палка “ или заповедният диск алено и зелено, с който се пуска влака в гарата, униформено облекло от предишното. Могат да се видят разнообразни уреди измервателни и подсигуряващи придвижването по линията. Телефони остарели, които са употребявани, и до момента са употребявани в употребата в железопътният превоз и изключително по теснолинейката. Обстановка от едновремешна чакалня, от билетно гише, бюрото на началника на гарата с всичките там атрибути, които се употребяват. Различни дневници, документи от предишното, които демонстрират вагон по вагон какви товари са товарени на разнообразни пунктове по маршрута. Изобщо, доста забавни неща, като габарити, които са закачали на последния вагон на влака в предишното преди да имат електричество вагоните, с цел да алармират. Както колите имат габаритни светлини, по същия метод има условие и при железопътния превоз. И такива предмети, които още при откриването провокираха любознание и интерес, хората се снимаха с достоверната конюнктура на гаровата скамейка и така нататък
А забавни персони, които вероятно са се качвали и са пътували с теснолинейката, има ли какво да се каже?
Интересни персони - аз сигурно знам от годините, че огромен почитател на теснолинейката е напълно небезизвестният Фънки, нашата телевизионна звезда, този прелестен музикант и противоречив с държанието си. Фънки е огромен почитател на теснолинейката и аз също персонално съм го виждал. Той регулярно пътува с другари, с компания по линията в свободното си време.
Интересен факт е друго може би, че доста пъти разнообразни телевизионни излъчвания, формати, в това число риалита са снимани отчасти и по теснолинейката. Тя се възприема като атрактивно и друго място, което да попадне под прожекторите, в това число кулинарно реалити е снимано с небезизвестната баба Дешка от Разложкия край. Снимахме едно прелестно предаване предходната година " Гозбата на България “ във влака. По време на пътуването в нашия бюфет вагон се приготвяха едни вкусотии, беше доста забавно. И в този момент, като дойдат туристи, пасажери и споделят: " Олеле в този вагон баба Дешка сме я гледали по малкия екран, тя тук готвеше. Ама, в действителност ли готвеше тук? “ И подобен вид. Идва ли са естествено и политически фигури по една или друга причина, по-скоро с цел да си създадат пиар, в сравнение с за нещо по-съдържателно и трайно, което е напълно естествено въпреки всичко.
Аз имам някакъв спомен, нещо обвързвано с царя. Дали имаше нещо такова или просто бъркам?
Има такова нещо, само че това е доста обратно в историята. Аз мислех, че имате поради в настоящия живот, сега. Иначе в предишното, при откриването на една поредна права от линията, секторът Велинград-Якоруда-Белица, царят участва с цялото царско семейство, пътува с формалния трен по случай откриването. Това се случва на 30 юли 1939 година. И в действителност дори в най-сложния, провокационен сектор от теснолинейката, от Света Петка през най-високата гара " Аврамово “ и от Якоруда до Белица той персонално ръководи композицията, качвайки се в парния локомотив. Това е миг, който е незабравим и е останал във времето и в историята. Тогавашната преса е разгласила публикации със заглавия от сорта " Населението от селата в планината слизаше край линията, с цел да види двете чудеса – цар и трен “. Това е незабравим миг, който е останал във времето като в действителност огромна светла персона, която за разлика от сегашните наследници по позиции във властта, знаем всички може би, е бил с извънредно отношение и афинитет към железопътния превоз. И това също е изиграло роля в неговото ръководство, с цел да се построят доста значими железопътни линии в нашата страна.
А Вие по какъв начин по този начин се запалихте и станахте труженик на теснолинейката?
Може би най-основното беше това, че когато аз се възпламених, в 2011 година, се говореше за следващ път за риска от това линията да бъде закрита, да спре придвижването по нея. Говореше се за промяна. Това беше главното, което ме предизвика да се задълбочи интереса ми към теснолинейката.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ