Великолепна черна дупка
Изложбата от иманярски находки в частната сбирка на хазартния необут Васил Божков, показана в Европейския парламент единствено седмица след приемането ни в Европейски Съюз през 2007 година, в действителност заслужаваше да се назовава по този начин. Великолепна беше метафората да се представим, първо, посредством престъпно добити полезности, които, второ, не са дело на самите българи, а трето – в последна сметка не принадлежат и на страната. И четвърто – цялата тази съмнителна и бутафорна структура да мине под патронажа на министъра на културата, който другояче всяка вечер ни убеждаваше, че „ Пиратството ограбва!”, и с общителното подпомагане на тогавашния началник на НИМ Божидар Димитров, предназначен да пази таман културно-историческото завещание на „ превъзходната България”.
В резултат: пиратското знаме на Черепа, също като Веселия Роджър, радостно се развя в Брюксел от името на страната. Съвсем вярно – таман тя легализира тежко закононарушение (защото избушването на могили е тъкмо такова). И не просто легитимира, а напълно публично сложи над закона една личност, която беше наречена „ номер едно измежду българските незаконни босове” в репортаж на Би Би Си, цитиращ освен това конфиденциален лист на Европейската комисия от декември 2005 година
По подигравка, тъкмо тогава сбирката на Божков подлежеше на прокурорска инспекция. Или най-малко по този начин твърдеше основният прокурор по това време – Борис Велчев. После, несъмнено, беше импортирано уточнението, че се ревизират най-много районните музеи, а Министерство на културата посочи обстоятелството, че частната колекция е законно записана по настоящата разпоредба за обявление на движими монументи, благосъстоятелност на юридически и физически лица. Самият собственик на мраморни скулптури, неповторими кратери и златен венец на тракийски държател обаче не криеше техния генезис. Нещо повече, в изявление за в. „ Труд " той разгласи: „ Купувам от хора, които купуват от иманяри “. Божков, с други думи, призна, че не го е грижа за Наказателния кодекс, съгласно който продаването и даже единствено предлагането за продажба на такива предмети се санкционира със затвор и тежки санкции. Но никой, естествено, не попита кои са тези хора, които купуват от иманяри.
Когато ГЕРБ пристигна на власт, една от първите им грижи беше да внесат нов законопроект с много по-либерални условия към частните колекционери. В същото време – какво необичайно съвпадане! – Конституционният съд узакони техните сбирки. Със 7 на 5 гласа съдиите отхвърлиха условия в Закона за културното завещание, съгласно които притежателят би трябвало да потвърждава произхода на антиките си…
Десет години по-късно Васил Божков е още по-богат – събитие, което сигурно се е отразило и на сбирката му. Но макар че предприемачът има позволение за частен музей, не се е чуло да е обезпечил обществен достъп до експозицията си в постройката на „ Нове холдинг “ на ул. „ Московска “. Напротив, той по всякакъв начин заобикаля публичността, въпреки да участва в нея непрекъснато.
Интересен оксиморон, ще признаете, само че това си е самата истина. Той (не само, само че основно) владее живота на хиляди, в случай че не и милиони към този момент, българи. На всички тези, които търкат с оглупял взор „ Златните пирамиди “; на всички тези, които трескаво попълнят талони с цифри. Фабриката му за благополучие работи на цялостни обороти, с цел да прибере и последните левчета на бедните простаци, които не си дават сметка, че всъщност се самоограбват. И всичко това се случва с общителното подпомагане на страната, която не просто си затваря очите, а поставя нарочни старания зарибяването да добие чудовищни размери.
Точно по този начин: когато си купувате билетче от „ Националната лотария “, вие цялостните сметките на хазартния необут. И това е сторено напълно съзнателно. Първото изпитание в тази посока беше направено през 2011 година, когато, под предтекст, че държавната лотария има скромни доходи, тя беше слята със спортния тотализатор. Година по-късно, при първия кабинет на Бойко Борисов, влязоха в действие и промени в Закона за хазарта, с които се позволи лотарийни игри да се продават и отвън профилирани пунктове. Афишираната цел беше да се даде късмет на тотото да стане още по-достъпно, като излезе от тото пунктовете и влезе в кафенета, заведения за хранене и павилиони. Тогава стартира и смяната на системата за приемане на фишове, с цел да може терминали да се разполагат на всички места. Почти незабавно по-късно обаче започва и въпросната частна „ Национална лотария “, която в началото се разпространяваше през пунктовете на следения от Васил Божков „ Еврофутбол “. А огромният растеж пристигна през 2013 и 2014 година, когато и „ Национална лотария “, и основаната малко по-късно „ Лотария България “, проникнаха във веригите бензиностанции, огромните хранителни вериги, елементарните хранителни магазини, пощите, „ Лафка “ и така нататък
Така за няколко години частните игри на шанса съумяха стремително да се трансфорат в налична стока, в това число за деца. Макар в закона да е записано, че всяка моментна лотария е хазарт, а в хазартните игри могат да вземат участие единствено пълнолетни лица, на процедура надзор въобще нямаше и няма. Обротното: през пет минути малките екрани бълват клипчета по какъв начин еди кой си от Тутракан или село Голямо Ново спечелил 100 000 лева, което съставлява директна реклама, а въпреки всичко такава е категорично неразрешена.
Към днешна дата този бизнес е най-бързорастящият в страната. Благодарение на страната, билетчетата се продават изцяло легално, което навежда на мисълта, че хазартът към този момент се е трансформирал в предпочитан бранш на българската стопанска система. Изтрещяването е всеобщо, и то в случай, че всеки трети живее под прага на бедността, всеки четвърти незает е младеж, а към 3 милиона и половина са с приходи към 500 лв.. Същите тези хора нямат опция да си намерят работа с по-добро възнаграждение, тъй като не развиват потребни професионални умения, а търкат билетчета. На тях непрестанно им се внушава, че „ да си оправиш живота “, е задоволителен единствено шанс и те купуват ли, купуват талони с мизерните пенсии и обществени помощи. Някои към този момент са развили и хазартна взаимозависимост, обикаляйки магазини, пощенски клонове, будки за цигари и алкохол, подлези, кафенета. Огромен разход на сила, с цел да си доставят петминутната тръпка от упованието с следващия „ Зодиак “ или „ Американско бинго “!
Колкото по-отчаяни, толкоз по-усърдно ще търкат – това е задачата на циничната интервенция, в която вземат участие непринудено, водени от огромната фантазия на българина да завоюва милиони без да е полагал труд. Неслучайно едно изследване от март 2016 година откри, че единствено 10% у нас играят за развлечение, до момента в който 40 на 100 имат вяра, че могат да забогатеят само от хазартни игри и никога с деятелност, познания и работа. И без изследване обаче е ясно – същото споделят и ужким спечелилите, които се демонстрират щастливи на тв приемника. „ Като продавачка в никакъв случай нямаше да спестя за кола и лично жилище “, разправя Гинка от Елин Пелин, а Цветомир от Малко Търново пожелава на феновете „ да изпитат тази невероятна страст “…
Преди 10 (всъщност скоро ще станат 11) години всички ние си въобразявахме, че и участието в Европейски Съюз значи бърза облага и автоматизирано оправяне на живота. А когато през 2009 година художникът Давид Черни откри инсталацията си „ Ентропа “ по случай чешкото европредседателство, дори доста се обидихме, че страната ни е изобразена като „ турска тоалетна “. Още по-голяма обаче беше подигравката, че българският модул не беше свален от композицията, а затрупан с черен чаршаф. По този метод изчезна не просто „ кенефът “ и циркулиращите в него сини и червени тръби – изчезна самата България. Погълна я една черна дупка – не, тя, страната, се трансформира в черна дупка – заедно с цялото си величие.
Тъй като тази черна дупка скоро ще поеме председателството на Съвета на Европейски Съюз, хрумна ми, че за откриването може отново да се употребява сбирката на Божков. Но не златни тракийски находки, несъмнено, а същинското достижение от българското престояване в Европейския съюз: „ Китайски змей “, „ Околосветско странствуване “, „ Карибско богатство “, „ Златните пирамиди “, „ Златното богатство “, „ Перфектният подарък “, „ Монте Карло рулетка “, „ Двойно кафе “, „ Коледен календар “, „ Лото зодиак “ и така нататък, и така нататък Добре ще е също по този начин да се създадат пърформанси с присъединяване на спечелили от Долни Богров, Неделкова гращица, Мало конаре, Щръклево и прочие превъзходни обитаеми места, още повече, че церемонията по откриването ще е в Народния спектакъл. За да сме оптимално почтени обаче, церемонията би трябвало свеовременно да се реалокира пред някоя „ Лафка “ – дано високите посетители видят по какъв начин хората от земите, населявани в миналото от траки, с празни погледи вадят 60 лева за играта „ Кеш кръстословици “, с цел да я изшкурят с последната си стотинка. Това би било едно достоверно пояснение за какво траки са бързали да изчезнат вечно от тук, само че и по какви аргументи българите също ще се унищожат заради личното си малоумие…
В Брюксел, апропо, ще схванат какво се е случило с нас. Ето за какво:
По време на експедиция по река Конго, ръководена от Хенри Мортън Станли (1874 – 1877 г.), белгийският крал Леополд ІІ схванал, че в проучваните земи има големи находища от диаманти, цинк и каучук. Леополд се амбицирал да присвои тези благосъстояния и решил да финансира втора експедиция. „ Възнамерявам да основа една нова страна, колкото е допустимо по-голяма “, написал кралят на Станли. „ Кралят, като частно лице, желае да има недвижими парцели в Африка. Следователно мистър Станли би трябвало да купува земи или да прави по този начин, че да му ги отстъпват. “
През 1885 година един американски странник твърди, че Леополд към този момент има Конго „ по същия метод, по който „ Стандарт ойл “ е владеене на Рокфелер “. Конго е прието за частно притежание на белгийския крал и на Берлинската конференция от 1884-1885 година Оттам нататък Леополд стартира да ръководи безусловно безотговорно посредством назначени губернатори, а името, което дава на персоналната си благосъстоятелност, е… Свободната страна Конго.
Тя, както виждате, е била толкоз свободна, колкото България може да се назова превъзходна. Отново като Конго, и нашата страна е частно владеене, с тази разлика обаче, че там хората са били насилвани да се подчиняват, до момента в който тук с наслада се подлагат на угодничество. Никой не ги кара, никой не ги притиска – вършат го от чиста нелепост. И Божков, а и сходните му, затова са прави да се възползват от нея. Така, както крал Леополд ІІ се е разпореждал с Конго като с бащиния повече от 20 години. Чак до 1908 година, когато Народното събрание в Брюксел, след нескончаем интернационален напън, най-накрая го принудил да съобщи африканското си имение на белгийската страна.
Който ми каже, че аналогията е пресилена, незабавно съм подготвена да се извинява. На Конго. България, съгласна съм, наподобява надалеч по-цинично. Частната страна, с изключение на за правова, т.е. за демократична, от 11 години към този момент минава и за европейска, а това я прави извънредно отблъскваща. Наистина превъзходна в своята неплатежоспособност. Великолепна черна дупка.
Източник: Редута
В резултат: пиратското знаме на Черепа, също като Веселия Роджър, радостно се развя в Брюксел от името на страната. Съвсем вярно – таман тя легализира тежко закононарушение (защото избушването на могили е тъкмо такова). И не просто легитимира, а напълно публично сложи над закона една личност, която беше наречена „ номер едно измежду българските незаконни босове” в репортаж на Би Би Си, цитиращ освен това конфиденциален лист на Европейската комисия от декември 2005 година
По подигравка, тъкмо тогава сбирката на Божков подлежеше на прокурорска инспекция. Или най-малко по този начин твърдеше основният прокурор по това време – Борис Велчев. После, несъмнено, беше импортирано уточнението, че се ревизират най-много районните музеи, а Министерство на културата посочи обстоятелството, че частната колекция е законно записана по настоящата разпоредба за обявление на движими монументи, благосъстоятелност на юридически и физически лица. Самият собственик на мраморни скулптури, неповторими кратери и златен венец на тракийски държател обаче не криеше техния генезис. Нещо повече, в изявление за в. „ Труд " той разгласи: „ Купувам от хора, които купуват от иманяри “. Божков, с други думи, призна, че не го е грижа за Наказателния кодекс, съгласно който продаването и даже единствено предлагането за продажба на такива предмети се санкционира със затвор и тежки санкции. Но никой, естествено, не попита кои са тези хора, които купуват от иманяри.
Когато ГЕРБ пристигна на власт, една от първите им грижи беше да внесат нов законопроект с много по-либерални условия към частните колекционери. В същото време – какво необичайно съвпадане! – Конституционният съд узакони техните сбирки. Със 7 на 5 гласа съдиите отхвърлиха условия в Закона за културното завещание, съгласно които притежателят би трябвало да потвърждава произхода на антиките си…
Десет години по-късно Васил Божков е още по-богат – събитие, което сигурно се е отразило и на сбирката му. Но макар че предприемачът има позволение за частен музей, не се е чуло да е обезпечил обществен достъп до експозицията си в постройката на „ Нове холдинг “ на ул. „ Московска “. Напротив, той по всякакъв начин заобикаля публичността, въпреки да участва в нея непрекъснато.
Интересен оксиморон, ще признаете, само че това си е самата истина. Той (не само, само че основно) владее живота на хиляди, в случай че не и милиони към този момент, българи. На всички тези, които търкат с оглупял взор „ Златните пирамиди “; на всички тези, които трескаво попълнят талони с цифри. Фабриката му за благополучие работи на цялостни обороти, с цел да прибере и последните левчета на бедните простаци, които не си дават сметка, че всъщност се самоограбват. И всичко това се случва с общителното подпомагане на страната, която не просто си затваря очите, а поставя нарочни старания зарибяването да добие чудовищни размери.
Точно по този начин: когато си купувате билетче от „ Националната лотария “, вие цялостните сметките на хазартния необут. И това е сторено напълно съзнателно. Първото изпитание в тази посока беше направено през 2011 година, когато, под предтекст, че държавната лотария има скромни доходи, тя беше слята със спортния тотализатор. Година по-късно, при първия кабинет на Бойко Борисов, влязоха в действие и промени в Закона за хазарта, с които се позволи лотарийни игри да се продават и отвън профилирани пунктове. Афишираната цел беше да се даде късмет на тотото да стане още по-достъпно, като излезе от тото пунктовете и влезе в кафенета, заведения за хранене и павилиони. Тогава стартира и смяната на системата за приемане на фишове, с цел да може терминали да се разполагат на всички места. Почти незабавно по-късно обаче започва и въпросната частна „ Национална лотария “, която в началото се разпространяваше през пунктовете на следения от Васил Божков „ Еврофутбол “. А огромният растеж пристигна през 2013 и 2014 година, когато и „ Национална лотария “, и основаната малко по-късно „ Лотария България “, проникнаха във веригите бензиностанции, огромните хранителни вериги, елементарните хранителни магазини, пощите, „ Лафка “ и така нататък
Така за няколко години частните игри на шанса съумяха стремително да се трансфорат в налична стока, в това число за деца. Макар в закона да е записано, че всяка моментна лотария е хазарт, а в хазартните игри могат да вземат участие единствено пълнолетни лица, на процедура надзор въобще нямаше и няма. Обротното: през пет минути малките екрани бълват клипчета по какъв начин еди кой си от Тутракан или село Голямо Ново спечелил 100 000 лева, което съставлява директна реклама, а въпреки всичко такава е категорично неразрешена.
Към днешна дата този бизнес е най-бързорастящият в страната. Благодарение на страната, билетчетата се продават изцяло легално, което навежда на мисълта, че хазартът към този момент се е трансформирал в предпочитан бранш на българската стопанска система. Изтрещяването е всеобщо, и то в случай, че всеки трети живее под прага на бедността, всеки четвърти незает е младеж, а към 3 милиона и половина са с приходи към 500 лв.. Същите тези хора нямат опция да си намерят работа с по-добро възнаграждение, тъй като не развиват потребни професионални умения, а търкат билетчета. На тях непрестанно им се внушава, че „ да си оправиш живота “, е задоволителен единствено шанс и те купуват ли, купуват талони с мизерните пенсии и обществени помощи. Някои към този момент са развили и хазартна взаимозависимост, обикаляйки магазини, пощенски клонове, будки за цигари и алкохол, подлези, кафенета. Огромен разход на сила, с цел да си доставят петминутната тръпка от упованието с следващия „ Зодиак “ или „ Американско бинго “!
Колкото по-отчаяни, толкоз по-усърдно ще търкат – това е задачата на циничната интервенция, в която вземат участие непринудено, водени от огромната фантазия на българина да завоюва милиони без да е полагал труд. Неслучайно едно изследване от март 2016 година откри, че единствено 10% у нас играят за развлечение, до момента в който 40 на 100 имат вяра, че могат да забогатеят само от хазартни игри и никога с деятелност, познания и работа. И без изследване обаче е ясно – същото споделят и ужким спечелилите, които се демонстрират щастливи на тв приемника. „ Като продавачка в никакъв случай нямаше да спестя за кола и лично жилище “, разправя Гинка от Елин Пелин, а Цветомир от Малко Търново пожелава на феновете „ да изпитат тази невероятна страст “…
Преди 10 (всъщност скоро ще станат 11) години всички ние си въобразявахме, че и участието в Европейски Съюз значи бърза облага и автоматизирано оправяне на живота. А когато през 2009 година художникът Давид Черни откри инсталацията си „ Ентропа “ по случай чешкото европредседателство, дори доста се обидихме, че страната ни е изобразена като „ турска тоалетна “. Още по-голяма обаче беше подигравката, че българският модул не беше свален от композицията, а затрупан с черен чаршаф. По този метод изчезна не просто „ кенефът “ и циркулиращите в него сини и червени тръби – изчезна самата България. Погълна я една черна дупка – не, тя, страната, се трансформира в черна дупка – заедно с цялото си величие.
Тъй като тази черна дупка скоро ще поеме председателството на Съвета на Европейски Съюз, хрумна ми, че за откриването може отново да се употребява сбирката на Божков. Но не златни тракийски находки, несъмнено, а същинското достижение от българското престояване в Европейския съюз: „ Китайски змей “, „ Околосветско странствуване “, „ Карибско богатство “, „ Златните пирамиди “, „ Златното богатство “, „ Перфектният подарък “, „ Монте Карло рулетка “, „ Двойно кафе “, „ Коледен календар “, „ Лото зодиак “ и така нататък, и така нататък Добре ще е също по този начин да се създадат пърформанси с присъединяване на спечелили от Долни Богров, Неделкова гращица, Мало конаре, Щръклево и прочие превъзходни обитаеми места, още повече, че церемонията по откриването ще е в Народния спектакъл. За да сме оптимално почтени обаче, церемонията би трябвало свеовременно да се реалокира пред някоя „ Лафка “ – дано високите посетители видят по какъв начин хората от земите, населявани в миналото от траки, с празни погледи вадят 60 лева за играта „ Кеш кръстословици “, с цел да я изшкурят с последната си стотинка. Това би било едно достоверно пояснение за какво траки са бързали да изчезнат вечно от тук, само че и по какви аргументи българите също ще се унищожат заради личното си малоумие…
В Брюксел, апропо, ще схванат какво се е случило с нас. Ето за какво:
По време на експедиция по река Конго, ръководена от Хенри Мортън Станли (1874 – 1877 г.), белгийският крал Леополд ІІ схванал, че в проучваните земи има големи находища от диаманти, цинк и каучук. Леополд се амбицирал да присвои тези благосъстояния и решил да финансира втора експедиция. „ Възнамерявам да основа една нова страна, колкото е допустимо по-голяма “, написал кралят на Станли. „ Кралят, като частно лице, желае да има недвижими парцели в Африка. Следователно мистър Станли би трябвало да купува земи или да прави по този начин, че да му ги отстъпват. “
През 1885 година един американски странник твърди, че Леополд към този момент има Конго „ по същия метод, по който „ Стандарт ойл “ е владеене на Рокфелер “. Конго е прието за частно притежание на белгийския крал и на Берлинската конференция от 1884-1885 година Оттам нататък Леополд стартира да ръководи безусловно безотговорно посредством назначени губернатори, а името, което дава на персоналната си благосъстоятелност, е… Свободната страна Конго.
Тя, както виждате, е била толкоз свободна, колкото България може да се назова превъзходна. Отново като Конго, и нашата страна е частно владеене, с тази разлика обаче, че там хората са били насилвани да се подчиняват, до момента в който тук с наслада се подлагат на угодничество. Никой не ги кара, никой не ги притиска – вършат го от чиста нелепост. И Божков, а и сходните му, затова са прави да се възползват от нея. Така, както крал Леополд ІІ се е разпореждал с Конго като с бащиния повече от 20 години. Чак до 1908 година, когато Народното събрание в Брюксел, след нескончаем интернационален напън, най-накрая го принудил да съобщи африканското си имение на белгийската страна.
Който ми каже, че аналогията е пресилена, незабавно съм подготвена да се извинява. На Конго. България, съгласна съм, наподобява надалеч по-цинично. Частната страна, с изключение на за правова, т.е. за демократична, от 11 години към този момент минава и за европейска, а това я прави извънредно отблъскваща. Наистина превъзходна в своята неплатежоспособност. Великолепна черна дупка.
Източник: Редута
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ