Изложба за българските читалища гостува в Париж
Изложбата „ Българските читалища на границата сред Европа и Азия “ беше открита публично на 12-ти ноември в Париж. Домакин на събитието беше Българският културен институт (БКИ) в Париж.
Представянето съответства с провеждането и на друго огромно събитие – Генералната асамблея на ЮНЕСКО. Изложбата е основана по самодейност на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УниБИТ) с дейното подпомагане на Регионалния център за запазване на нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Партньори на двете институции в това начинание са Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ и Съюзът на националните читалища.
Боил Банов посети Бойчиновци и се срещна с управлението на локалното читалище
На откриването участваха Н.Пр. господин Ангел Чолаков – ексклузивен и пълномощен дипломат на Република България във Франция, който е и Постоянен представител на България в ЮНЕСКО, госпожа Десислава Бинева – шеф на БКИ в Париж, господин Венцислав Събев – Президент на Центъра „ Джон Нокс “ в Женева Швейцария, както и госпожа Йорданка Костадинова, президент на известната във Франция културна организация „ ArtAvenir “. От България публични посетители на събитието бяха членовете на Политическия кабинет на министъра на културата господин Боил Банов – госпожа Ваня Бедрова и доцент Венцислав Велев. УниБИТ беше почтено показан в лицето на неговия ректор проф. Ирена Петева, Председателя на Общото заседание и Директор на Института по информация и сигурност проф. Стоян Денчев и доктор Диана Стоянова – шеф на Академично издателство „ За буквите – О писменехь “ и други Приятна изненада за уредниците беше наличието на посетители от Париж, Швейцария, Хърватска и Словения, пред които доктор Стоянова описа за основаването и развиването на този неповторим български феномен – читалището.
Присъстващите на събитието бяха впечатлени от изложбата, която показва по автентичен метод богатото нематериално културно завещание от региона на Югоизточната граница и по-специално съхранените обреди, ритуали и обичаи на територията на няколко погранични общини като: Малко Търново, Царево, Болярово, Елхово, Тополовград, Свиленград и други Фокусът на изложбата пада върху читалищата в този район, които са едни от основните пазители и съхранители на богатото нематериално културно завещание на България.
Устояли на времето и повратностите в историческото минало на българския народ – те и през днешния ден имат основна роля за образуването и съхраняването на езика, културната памет и националната еднаквост на българите. Идейната идея за изложбата се базира и на решението, което беше взето в края на 2017 година, по време на 12-ата сесия на Междуправителствения комитет, българските читалища да бъдат вписани в Регистъра на ЮНЕСКО на положителните практики за запазване на нематериалното културно завещание.
Българска академия на науките демонстрира 150-годишната си история в ЮНЕСКО
Това още един път демонстрира значимата роля на тези характерно български културни средища и положителния им образец в международната културна процедура. Изложбата беше готова на три езика: български, немски и френски, и през миналите месеци беше сполучливо показана както в редица градове в България, по този начин и в влиятелни културни институции в чужбина.
Представянето съответства с провеждането и на друго огромно събитие – Генералната асамблея на ЮНЕСКО. Изложбата е основана по самодейност на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УниБИТ) с дейното подпомагане на Регионалния център за запазване на нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Партньори на двете институции в това начинание са Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ и Съюзът на националните читалища.
Боил Банов посети Бойчиновци и се срещна с управлението на локалното читалище На откриването участваха Н.Пр. господин Ангел Чолаков – ексклузивен и пълномощен дипломат на Република България във Франция, който е и Постоянен представител на България в ЮНЕСКО, госпожа Десислава Бинева – шеф на БКИ в Париж, господин Венцислав Събев – Президент на Центъра „ Джон Нокс “ в Женева Швейцария, както и госпожа Йорданка Костадинова, президент на известната във Франция културна организация „ ArtAvenir “. От България публични посетители на събитието бяха членовете на Политическия кабинет на министъра на културата господин Боил Банов – госпожа Ваня Бедрова и доцент Венцислав Велев. УниБИТ беше почтено показан в лицето на неговия ректор проф. Ирена Петева, Председателя на Общото заседание и Директор на Института по информация и сигурност проф. Стоян Денчев и доктор Диана Стоянова – шеф на Академично издателство „ За буквите – О писменехь “ и други Приятна изненада за уредниците беше наличието на посетители от Париж, Швейцария, Хърватска и Словения, пред които доктор Стоянова описа за основаването и развиването на този неповторим български феномен – читалището.
Присъстващите на събитието бяха впечатлени от изложбата, която показва по автентичен метод богатото нематериално културно завещание от региона на Югоизточната граница и по-специално съхранените обреди, ритуали и обичаи на територията на няколко погранични общини като: Малко Търново, Царево, Болярово, Елхово, Тополовград, Свиленград и други Фокусът на изложбата пада върху читалищата в този район, които са едни от основните пазители и съхранители на богатото нематериално културно завещание на България.
Устояли на времето и повратностите в историческото минало на българския народ – те и през днешния ден имат основна роля за образуването и съхраняването на езика, културната памет и националната еднаквост на българите. Идейната идея за изложбата се базира и на решението, което беше взето в края на 2017 година, по време на 12-ата сесия на Междуправителствения комитет, българските читалища да бъдат вписани в Регистъра на ЮНЕСКО на положителните практики за запазване на нематериалното културно завещание.
Българска академия на науките демонстрира 150-годишната си история в ЮНЕСКО Това още един път демонстрира значимата роля на тези характерно български културни средища и положителния им образец в международната културна процедура. Изложбата беше готова на три езика: български, немски и френски, и през миналите месеци беше сполучливо показана както в редица градове в България, по този начин и в влиятелни културни институции в чужбина.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ