Излиза вторият том на „Опера и природа“ от акад. Пламен Карталов
Излиза вторият том на „ Опера и природа “ от акад. Пламен Карталов, оповестяват издателите от „ Изток запад “, предава Българска телеграфна агенция.
„ Опера и природа “ е тритомно издание, което показва селекция от оперни спектакли на режисьора Карталов, основани измежду естествени дадености, исторически забележителности, площади, замъци, антични театри, архитектурни резервати и други необикновени пространства, и обичайни терени навън, взети от над четиридесет години постановки.
Втората книга е отдадена на постановките, осъществени при Белоградчишките скали, пещерата Магура, крайбрежната алея във Видин, историческата цитадела „ Баба Вида “, Панчаревското езеро, римския площад в киноцентъра „ Бояна “ и късноантичната цитадела „ Цари Мали град “.
Премиерата на първите два тома е на 14 октомври в Българска академия на науките, когато ще бъдат излъчени и видео фрагменти от спектакли.
„ Превръщането на фамозната пещера Магура, известна с рисунки от преди 7 хиляди години, в атракция за феновете на Вагнеровите творби сигурно можеше да хрумне единствено на Пламен Карталов. Както наподобява, никое място не е прекомерно екзотично за Пламен Карталов, с цел да не се опита да го направи сцена за опера – освен това постоянно сполучливо. Постановката на „ Летящият холандец “ беше успех с вярното показване на операта на Вагнер във вълнуваща новаторска продукция с разтърсващи резултати. Софийската опера е една от първите, които по време на корона рецесията, през лятото на 2020 година, извършват онлайн своите постановки. „ Янините девет братя “ и „ Кармен “ са две запаметяващи се вечери в прелестния горски пейзаж до Белчин “, написа Клаус Биланд, Online Merker Die internationale Kulturplattform, Виена.
„ Гласът на природата запява в унисон с музиката. Това е синтез сред човешкия креативен глас и вечността на скалите “, споделя акад. Карталов.
„ Пламен Карталов е освен създател, а културен подтик, който преобразява, възпитава и въодушевява. Чрез постановка, оперен мениджмънт, педагогическа задача и интернационална интензивност той построява цялостна визия за културата в България – не като декорация на обществото, а като негов нравствен пиедестал. В неговото дело операта не е застинал обред, а жив език на духа, сцена на публичен диалог и ентусиазъм за бъдещето. Той потвърждава, че върховете на изкуството не са недостижими – те се построяват с труд, с гений, с визия и с честност “, написа Юлия Кръстева.
По думите ѝ измежду най-внушителните културни планове на Пламен Карталов са основаните от него спектакли навън в ексцентрична среда: „ В тях основава и дава име на откритите от него пространства за оперни спектакли, които кодират за бъдещето им развиване нови културни хоризонти. Идеите му с неговите оперни постановки навън се трансформират в марки за градовете, които самичък избира. С надълбоко разбиране им дава нов и важен културен подтик. Това не са единствено културни събития, а философия на концептуални подиуми за опера и балет. Откривателство на пространства за обединение сред естествена хубост и исторически забележителности посредством изкуство. Постановките навън придават на операта нова символика – тя към този момент не е единствено елитарна форма, затворена сред стени, а живо прекарване, налично и възвишено по едно и също време “.
Според Кръстева с невероятна смелост и артистична прозорливост акад. проф. Пламен Карталов се утвърждава като едно от най-мащабните имена в актуалната оперна постановка в България, в Европа, Съединени американски щати, Япония, Австралия, Африка, Бразилия. „ Доказал се както в интернационалните постановки, по този начин и в построяването на нов културен модел в България, той слага началото на неповторим формат – „ Опера на върховете – Белоградчишки скали “, фестивал, който съчетава класическото театрално изкуство с естествената възвишеност на българските чудеса. Проектът не е просто живописен. Той основава нов модел за културен туризъм в Северозападна България, притегля интернационална аудитория и медийно внимание, задейства локалната стопанска система “, написа Кръстева.
Припомня, че през 2016 година Карталов осъществя визия, която мнозина намират за невъзможна – да съчетае спектаклите навън в ексцентрична среда с драматургичната мощ на оперната музика и акустичната и образна поетика на природата. За цялостното обезпечаване на оборудванията (сцена, естрада за публиката и кули за осветяване, електрозахранване, гримьорни за артистите, озвучаване и др.) се заема създателят на фестивала – Пламен Карталов, който персонално убеждава и увлича за концепцията си разнообразни спомоществователи от София и страната. От страна на община Белоградчик са обезпечавани само защитата и санитарните възли без никакви други разноски. По този метод Софийската опера се утвърждава като основен продуцент в продължение на девет години (2016-2024), показва Кръстева.
Сцената е издигната в първия двор на крепостта. Първоначално е обезпечена естрада за 640 фенове, а скалите служат като натурален фон, създаващ неповторимо чувство за античност, символика и свещеност. Под звездите звучат „ Аида “, „ Турандот “, „ Набуко “, „ Тоска “, „ Мадам Бътерфлай “, „ Медея “, „ Пепеляшка “, „ Кармина Бурана “, „ Лебедово езеро “, „ Mamma Mia! “.
„ През пролетта на 2025 година, по справедливи аргументи, Софийската опера с публично и общително писмо осведоми кмета на община Белоградчик, че се отдръпва от по-нататъшно осъществяване със свои спектакли на основания от нея фестивал „ Опера на върховете – Белоградчишки скали “. Въпреки че за първи път беше даден нов културен подтик в град без обичаи за оперна просвета Софийската опера със своите представления постави началото на една добра традиция “, написа Юлия Кръстева.
„ Фестивалът удостовери капацитета на откритите подиуми да бъдат освен културни, само че и стопански и обществени мотори за цели райони “, споделя акад. Пламен Карталов.
Първият том „ Опера и природа “ излезе през април тази година. Той включва пътя на развиването на концепцията за симбиозата на операта и природата, както и фотоси, професионални рецензии и други разнородни материали за всички постановки, показани на следните четири пространства – хълма „ Царевец “, площад „ Александър Батенберг “, парка на Военна академия „ Георги Сава Раковски “ и площада пред храм-паметник „ Св. Александър Невски “. Историята и реализацията на постановките от 1972 до 2024 година е в детайли показана.
