Нова книга от бившия министър на културата
Излезе третата книга на „ Притаени мигове “ на Георги Йорданов, издание на „ Захарий Стоянов и „ Светулка 44 Атеней “.
Именитият политик, общественик и журналист я нарекъл „ Поврати “, както той изяснява, „ защото повратните моменти в битието са негаснещите въглени на паметта. Паметта, която ни стряска в наслада и горест, която ни буди от сън “. Така споделените в книгите мемоари и безредици, се трансформират в самобитно отражение и на откъслек от публичния живот. Трите тома са сборници с документи, персонални свидетелства, откровения, разбори, мнения, изповеди, публицистични парчета, есета, импресии, личностни портрети и очеркови скици.
В третата книга „ Поврати “ Георги Йорданов построява описа си в хронологията на историята, като има две успоредни линии, които се сливат: историческият ход на събитието и личното авторско преосмисляне. Повествованието стартира от спомените на детството, минава през превратностите на историята от 40-те години на предишния век насам и приключва със съдбовния въпрос „ Quo vadis? Къде отиваш, в дословния смисъл: „ Къде отиваш, Отечество? “- тази специфичност акцентира в своя увод проф. Симеон Янев. Това трансформира политика и публициста Георги Йорданов в летописец на своето време и откривател и анализатор на времето преди него. Той се връща обратно в предишното, което прави оценка не като съвременник и участник, или като наблюдаващ на „ повратите “, а въз основа на мемоари на авторитетни участници в тях, на позициите на Великите сили, на достоверни исторически сведения, само че основава същински чувството, че да е бил там – поради умеенето да съпреживява. Първата му глава е отдадена на войните в отминалото столетие, назовава се „ Войни и последствия “, тя стартира с детските мемоари, минава през разказите на татко му, а по-сетне в търсенето на исторически свидетелства, с цел да ни показа едно забавно и убеждаващо четиво, на коeто и титулувани историци могат да завидят.
Книгата е разграничена на две елементи. Първата е „ От Ялта до Малта “, в нея заглавията са красноречиви: „ По волята на спечелилите “, „ В руската сфера на въздействие “, „ Зашеметяващата смяна “ (Развенчаването на Сталин и политиката на Хрушчов) „ Блоковото опълчване “, „ Въображаемата „ шестнайста република “, „ Последици от студената война “ и „ Преустройство и разпад “. Авторът изрично с необорими причини потвърждава, че България бе самостоятелна суверенна страна, а на тия, които оплакват ориста ѝ на възможна 16-а република предлага „ да се самонаслаждават на изказвания, които съществуват единствено в тяхното безгранично въображение “. И продължава: А както споделя геният Айнщайн “...при логиката е от А до Б, при въображението – от А до безконечност “. Разглеждайки повратите, Георги Йорданов не броди по света, постоянно стъпва на родна почва – най-важното за него е по какъв начин тези съдбовни промени „ минават “ за положително или зло през Отечеството.
„ За Отечеството “ е посочил и последната глава от „ Заник и по-късно “, в която преглежда както „ Предвестията за съдбовни проблеми “ и Буреносният ноември 1989 година, трите десетилетия след него, като не престава да си задава въпроса, който не му дава мира: „ Къде отиваш, Отечество “. Всъщност той се пита за бъдещето на Отечеството - „ Какво да се прави? “ Читателят ще се удиви от богатия разбор на събитията и умелото им комбиниране с персонално претърпяното, от изследователската пламенност и ерудираността на Георги Йорданов, който изважда картите на масата и изрича безапелационните си позиции за вчерашния и днешния ден на Отечеството. И търси да възкреси истините. Това не е елементарно във време, в което публичният климат бесуват неистини и фалшификации за предишното. " Истината би трябвало да удря като гръм. Иначе би била безполезна. " - Георги Йорданов като че ли е попил тази мисъл на Елиас Канети.
Преди време написах, че сянката на политиците на Соца останаха вградени в предишното, само че безспорно Георги Йорданов не е от тях. Сигурно доказателство, че е от друга порода zoon politicon. На всичкото от горната страна с изключение на общественик и политик той е интелектуалец - може би единствен измежду вчерашните и днешните политици, и добър човек, който излъчва доверие и печели доверие. Високо ерудиран и казано по възрожденски - един от най-просветените българи. Така че не би трябвало да се учудваме на богатото му книжовно дело.
За няколко години Георги Йорданов разкри своите " Притаени мигове " в три забележителни книги " Срещи " (2016), " Откровения " (2017) и " Поврати " (2020) и се трансформира в летописецът на двете " времена " в новото българско развиване - годините на строеж и духовно обогатяване, и годините на разрухата и крах.
Именитият политик, общественик и журналист я нарекъл „ Поврати “, както той изяснява, „ защото повратните моменти в битието са негаснещите въглени на паметта. Паметта, която ни стряска в наслада и горест, която ни буди от сън “. Така споделените в книгите мемоари и безредици, се трансформират в самобитно отражение и на откъслек от публичния живот. Трите тома са сборници с документи, персонални свидетелства, откровения, разбори, мнения, изповеди, публицистични парчета, есета, импресии, личностни портрети и очеркови скици.
В третата книга „ Поврати “ Георги Йорданов построява описа си в хронологията на историята, като има две успоредни линии, които се сливат: историческият ход на събитието и личното авторско преосмисляне. Повествованието стартира от спомените на детството, минава през превратностите на историята от 40-те години на предишния век насам и приключва със съдбовния въпрос „ Quo vadis? Къде отиваш, в дословния смисъл: „ Къде отиваш, Отечество? “- тази специфичност акцентира в своя увод проф. Симеон Янев. Това трансформира политика и публициста Георги Йорданов в летописец на своето време и откривател и анализатор на времето преди него. Той се връща обратно в предишното, което прави оценка не като съвременник и участник, или като наблюдаващ на „ повратите “, а въз основа на мемоари на авторитетни участници в тях, на позициите на Великите сили, на достоверни исторически сведения, само че основава същински чувството, че да е бил там – поради умеенето да съпреживява. Първата му глава е отдадена на войните в отминалото столетие, назовава се „ Войни и последствия “, тя стартира с детските мемоари, минава през разказите на татко му, а по-сетне в търсенето на исторически свидетелства, с цел да ни показа едно забавно и убеждаващо четиво, на коeто и титулувани историци могат да завидят.
Книгата е разграничена на две елементи. Първата е „ От Ялта до Малта “, в нея заглавията са красноречиви: „ По волята на спечелилите “, „ В руската сфера на въздействие “, „ Зашеметяващата смяна “ (Развенчаването на Сталин и политиката на Хрушчов) „ Блоковото опълчване “, „ Въображаемата „ шестнайста република “, „ Последици от студената война “ и „ Преустройство и разпад “. Авторът изрично с необорими причини потвърждава, че България бе самостоятелна суверенна страна, а на тия, които оплакват ориста ѝ на възможна 16-а република предлага „ да се самонаслаждават на изказвания, които съществуват единствено в тяхното безгранично въображение “. И продължава: А както споделя геният Айнщайн “...при логиката е от А до Б, при въображението – от А до безконечност “. Разглеждайки повратите, Георги Йорданов не броди по света, постоянно стъпва на родна почва – най-важното за него е по какъв начин тези съдбовни промени „ минават “ за положително или зло през Отечеството.
„ За Отечеството “ е посочил и последната глава от „ Заник и по-късно “, в която преглежда както „ Предвестията за съдбовни проблеми “ и Буреносният ноември 1989 година, трите десетилетия след него, като не престава да си задава въпроса, който не му дава мира: „ Къде отиваш, Отечество “. Всъщност той се пита за бъдещето на Отечеството - „ Какво да се прави? “ Читателят ще се удиви от богатия разбор на събитията и умелото им комбиниране с персонално претърпяното, от изследователската пламенност и ерудираността на Георги Йорданов, който изважда картите на масата и изрича безапелационните си позиции за вчерашния и днешния ден на Отечеството. И търси да възкреси истините. Това не е елементарно във време, в което публичният климат бесуват неистини и фалшификации за предишното. " Истината би трябвало да удря като гръм. Иначе би била безполезна. " - Георги Йорданов като че ли е попил тази мисъл на Елиас Канети.
Преди време написах, че сянката на политиците на Соца останаха вградени в предишното, само че безспорно Георги Йорданов не е от тях. Сигурно доказателство, че е от друга порода zoon politicon. На всичкото от горната страна с изключение на общественик и политик той е интелектуалец - може би единствен измежду вчерашните и днешните политици, и добър човек, който излъчва доверие и печели доверие. Високо ерудиран и казано по възрожденски - един от най-просветените българи. Така че не би трябвало да се учудваме на богатото му книжовно дело.
За няколко години Георги Йорданов разкри своите " Притаени мигове " в три забележителни книги " Срещи " (2016), " Откровения " (2017) и " Поврати " (2020) и се трансформира в летописецът на двете " времена " в новото българско развиване - годините на строеж и духовно обогатяване, и годините на разрухата и крах.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ