Безразличието в разомагьосания свят
Излезе нова книга на социолога проф. Геори Фотев " Феноменология на възприятията " / " Изток-Запад " /. Проф. Фотев е член на Европейската академия на науките и изкуствата и на други авторитетни организации. Автор е на огромен брой научни изявления, част от които в чужбина (16 страни), на трудовете,,Дългата нощ на комунизма в България ",,,Ценности против хаос ", " Българската потиснатост " и други Той е съставител на поредицата на " Изток-Запад ",,Социологическо завещание ".
" Дневник " разгласява фрагменти от главата " Безразличието " от " Феноменология на възприятията ".
Безразличието е стрела, която пронизва мозъка и засяда в сърцето на този, към който се демонстрира, като провокира всички вероятни разновидности на болката или пък усеща като неразбиране, засегнатост, отвращение, гняв, ненавист, пренебрежение, паника, боязън и така нататък Реакцията зависи от сърцето и мозъка, от характера, от цялостната персона и от отношението към този или тези, които демонстрират безразличието. Безразличният е безмилостен, безчувствен, самолюбив и така нататък Най-трудна и по-рядко срещана е реакцията на безразличието да се отвърне с равнодушие. Кой е кадърен да реагира на безразличието с равнодушие и каква е картината на обществения живот на хората, в който царува взаимно равнодушие, е възел от въпроси, нуждаещ се от проучване. Проявата на равнодушие и неговото понасяне са две противоположни страни на феномена...
... Социалният статус , даже в актуалните демократични общества, в които хартата за универсалните права и свободи на индивида и жителя не е пай хартия, а мироглед и императив на публичния живот, генерира в едни или други случаи надменност и пренебрежителност на този или тези, чийто статус е по-висок във връзка с този или тези с по-нисък статус.
По-високият обществен статус се счита не без учредения за резултат на персонални старания и качества, а не на някакво незаслужено публично систематизиране, респективно по-ниският статус е също въпрос на справедлива правдивост. В реалност нещата не могат да са идеални, само че в случай че кардинално стоят по подобен метод, изправянето на нередностите е непрекъсната задача. Можем да сложим в скоби казуса за законните и нелегитимните обществени неравенства. Социалният статус образува с течение на времето избран метод на смислово конструиране на виталния свят и метода на разбиране на действителността. Високият статус създава надменност, пренебрежителност и води до равнодушие към хората с по-нисък обществен статус, защото се счита, че тяхното състояние се дължи на тях самите, или жестоко казано на ежедневен език, " да се
оправят сами, както ние сме се оправили " и толкова. Където има обществени неравенства има почва завистта, само че също по този начин и безразличието към изоставащите.
Модерните общества се характеризират с непрестанна хоризонтална подвижност, само че също по този начин и с удивителна в доста случаи отвесна подвижност. В изискванията на отварянето на обществата и процеса на глобализация подвижността се трансформира във фундаментално изискване за жизнеността на формите на обществен живот и с съображение Джон Ъри и други модерни социолози приказват за мобилното общество. И въпреки всичко има място инертността на човеци, обществени групи и на
цели общества, които остават безразлични към опциите да влагат старания и да се възползват от благоприятни условия да трансформират обществения си статус. Пасивността се показва в
упования да получат помощи, да намерят способи за оцеляване. Такава настройка, провокира безразличието на хора и институции, които другояче биха подкрепили проявен блян към смяна.
В комплексното общество съществуват структурни принуди, които от една или друга позиция наподобяват нужни или се счита, че за избран интервал от време, предвид на стабилността на публичната система или по други съображения, не е допустимо да бъдат отстранени, без това да има тежки отрицателни последствия. Такива принуди наподобяват за пострадалите зла орис, с която се помиряват, а примирението е страна на равнодушие, което притъпява напразния
блян да се трансформират събитията...
... В консумативното общество , само че и в предишни столетия за живелите в благоденствие съществува равнодушие от уталожване. Безразличието не е във връзка с това какво да се употребява, а равнодушие към всичко, тъй като консумирането е било единствена цел и смисъл на живота. Консумативната настройка е по формулировка фокусирана върху консумирането, което е единственото измерение на живеенето. Консумизмът води до закърняване на другите човешки потребности и ползи и – освен това – задушава развиването на нови потребности, ползи, обогатяването на възприятията, обогатяването на човешката персона, което е безкрайна опция и задача.
Пресищането има доста разновидности. Едва ли има сфера на витална активност, в която безграничната алчност да не води до уталожване. Пресищането бива последвано от извращения,
които са форма на равнодушие към открити правила, възпитание, жанр на живот и така нататък Новото ни прави безразлични към към този момент остарялото и непотребното. Загубата на интерес към някого и към нещо ни прави безразлични към лицето или нещото. Непознатото, което е привлякло интереса ни и поражда любознанието ни, ни прави безразлични към към този момент познатото. Чувството за привършване,
когато не просветват нови благоприятни условия и претекстове, поражда възприятието на равнодушие. Когато се натъкваме непрекъснато на недоумение от другите, ни обзема равнодушие. Трайното възприятие на изтощение се трансформира в равнодушие. Нежеланието е майка на безразличието. Ако някой не ни харесва, неговите старания да се хареса се удрят в скалата на нашето равнодушие...
Големият проблем в актуалната ера , а също по този начин в столетия, които се характеризират с отмалялост, пасивност, декадентство, безперспективност и прочие, е проявата на равнодушие, когато и където то не е целесъобразно, и още по-лошо, когато се популяризира като зараза. Равнодушието като обществен факт, в смисъла на Дюркем, а не просто като обособени самостоятелни прояви, е рискова обществена патология (патологичен обществен факт). През XX в., с цел да не се връщаме по-назад в човешката история, има чудовищни събития, неописуеми премеждия, ужасни по размерите си жертви и опустошения, които биха били лимитирани и даже избегнати, в случай че не са били предхождани от всеобщо безразличие към задаващи се рискове. Където има равнодушие, има късогледство и други отрицателни усеща, и други публични настройки, обхванати от разнородни повърхностни усеща и настроения. Всяко време има своите оправдания за проявата на равнодушие/безразличие, което от вътрешна позиция даже не се дефинира като такова, само че по този начин или другояче, има бягство от отговорност, от време на време на съвременниците към самите
себе си, различен път на съвременниците към следовниците.
Безразличието, равнодушието свързваме с цялостната персона, само че от такава позиция стои въпросът по отношение на последствията за личността в следствие от безразличието, което тя
е проявявала и демонстрира. Краткият отговор е доста горчив: безразличието обезличава индивида и в случай че използваме гениалната метафора на Музил, той се трансформира в човек без качества.
Чехов дефинира равнодушието като " преждевременна гибел ", защото е настъпил " паралич на душата ". Това не е разрешена в литературата хипербола. Когато се споделя за безразличния
пред трагичната орис на различен човек или хора, че е безмилостен, това е неоспоримо правилно, тъй като подобен човек е лишен от сърце в общо-споделения смисъл, който имаме поради в сегашното съчинение.
Прикрита форма на безразличието е конформизмът . Последователността, която е една от основните човешки добродетели, за конформиста е фатализъм. Конформистът е пореден само в непоследователността си. Той няма своя позиция и се нагажда към събитията, което значи равнодушие към правила, полезности, възможни злоупотреби,
неправда, непочтеност, накърняване на нечие достолепие. Конформистът е погребал личното си достолепие. Единствено значимо за конформистите е илюзорният смисъл на
безметежно действие, в което пасивността е леговище на заличената персона и лоно на прочувствената безцветност. Изборът на конформизма е избор на безразличието към себе си
като самоценност, благосъстояние и дълбочина на възприятията.
Богатството и дълбочината на възприятията вършат живота жизнерадостен и откриват виталния свят като цветен и превъзходен свят, в който няма място за досада, празнина и придвижване в нетърпим циничен кръг. Който не е апатичен към другите и към себе си, изпитва насладата и страданието, гордостта и срама, тъгата и насладата, отчаянието и вярата, страха
и куража, отчаянието и вярата, любовта и омразата и така нататък
...Превръщането на безразличието в по този начин заплашително публикувано и сякаш вездесъщо отношение се компенсира с функционалистките " облекчения ", с бързите скорости във всяко отношение, безпроблемността на пространствените (физически) дистанции, непрестанно увеличение на междинната дълготрайност на живота вследствие на
медикализация на обществото и по други аргументи. И други достижения. Но те не са благополучие, не основават уют за хубав живот.
Комерсиализацията има осево значение и е една от главните форми на модернизация. Днес казусът на хората с увреждания е рационалната организация на помощите за тях, в това число обезпечаване против възнаграждение, естествено, професионални обществени служащи, система на приемни фамилии за развъждане на изоставени деца или деца без родители, респективно годни да отглеждат децата си биологични родители, системата на обществено подкрепяне като функционалност на обществената страна и така нататък Съпричастността като обществено възприятие и настройка се заместват от рационалната организация. Половата обич се замества от полови връзки без обич.
Динамиката на измененията, високите скорости във всичко са основали рисков свят, в който въздържането от влизане в съкровен свят като избягване на прибързани стъпки, както и непринудено прекарване без оглед на рационални съображения, наложени от характера на обществения свят, са еднообразно опасности, или по-точно казано, не е допустимо ръководене на риск. Доверието може да се окаже глупава доверчивост, откровеността – капан, съчувствието и алтруизмът – жертва на шикалкавене, спестяванията с ограничения да са плячка на финансови измамници и така нататък
Много е досадно да се моли за запазване на хубавите усеща, като се остава във времена, които по всичко наподобява, че са отминали вечно. Въпросът е възобновление в радикално изменен свят, в който господството на безразличието прогонва всякаква практичност, на искреност и фамилиарност, разстреляна от публичността, която няма граници. Човек няма къде да се уедини. Шум отвред и на всички места. В дома му нахлува световният свят посредством световните медии. В домодерните светове на всички места има знаци, които упътват да се доближава пасажерът или да
стои настрани и далеко, да продължава или да сменя посоката, има тайнствени събития и неща, има чудеса, зад забележимото има нещо невидимо и така нататък Сега светът е разомагьосан.
...Има основни разлики сред безразличието на равнище междуличностни връзки или междучовешки връзки с оглед обществени функции и статуси, от една страна, и безразличието в обществен мащаб, т.е. към обществени групи и общности, на една част на обществото към друга, на една етническа, културна, езикова и така нататък общественост към друга, на едно национално общество към друго, на болшинство към малцинство и малцинства, на една раса против друга раса и така нататък Социално равнодушие, почиващо и обвързвано с власт, създава обществена дезинтеграция и рано или късно, провокира митинги, обществени спорове, брожения и революции...
Човешки връзки, застраховани против равнодушие , общество, в което е изцяло изкоренено безразличието, е химера. Има горчиви опити да се осъществят сходни утопии,
което става неизбежно с насилия и жестокости, които, както е известно, остават неописуеми. Принципната неспособност на човешки свят без отровните семена на безразличието не би трябвало да подухва потиснатост, а да ни кара да отговаряме с каузи на условията на деня, както се показва по различен мотив Вебер.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (939)
" Дневник " разгласява фрагменти от главата " Безразличието " от " Феноменология на възприятията ".
Безразличието е стрела, която пронизва мозъка и засяда в сърцето на този, към който се демонстрира, като провокира всички вероятни разновидности на болката или пък усеща като неразбиране, засегнатост, отвращение, гняв, ненавист, пренебрежение, паника, боязън и така нататък Реакцията зависи от сърцето и мозъка, от характера, от цялостната персона и от отношението към този или тези, които демонстрират безразличието. Безразличният е безмилостен, безчувствен, самолюбив и така нататък Най-трудна и по-рядко срещана е реакцията на безразличието да се отвърне с равнодушие. Кой е кадърен да реагира на безразличието с равнодушие и каква е картината на обществения живот на хората, в който царува взаимно равнодушие, е възел от въпроси, нуждаещ се от проучване. Проявата на равнодушие и неговото понасяне са две противоположни страни на феномена...
... Социалният статус , даже в актуалните демократични общества, в които хартата за универсалните права и свободи на индивида и жителя не е пай хартия, а мироглед и императив на публичния живот, генерира в едни или други случаи надменност и пренебрежителност на този или тези, чийто статус е по-висок във връзка с този или тези с по-нисък статус.
По-високият обществен статус се счита не без учредения за резултат на персонални старания и качества, а не на някакво незаслужено публично систематизиране, респективно по-ниският статус е също въпрос на справедлива правдивост. В реалност нещата не могат да са идеални, само че в случай че кардинално стоят по подобен метод, изправянето на нередностите е непрекъсната задача. Можем да сложим в скоби казуса за законните и нелегитимните обществени неравенства. Социалният статус образува с течение на времето избран метод на смислово конструиране на виталния свят и метода на разбиране на действителността. Високият статус създава надменност, пренебрежителност и води до равнодушие към хората с по-нисък обществен статус, защото се счита, че тяхното състояние се дължи на тях самите, или жестоко казано на ежедневен език, " да се
оправят сами, както ние сме се оправили " и толкова. Където има обществени неравенства има почва завистта, само че също по този начин и безразличието към изоставащите.
Модерните общества се характеризират с непрестанна хоризонтална подвижност, само че също по този начин и с удивителна в доста случаи отвесна подвижност. В изискванията на отварянето на обществата и процеса на глобализация подвижността се трансформира във фундаментално изискване за жизнеността на формите на обществен живот и с съображение Джон Ъри и други модерни социолози приказват за мобилното общество. И въпреки всичко има място инертността на човеци, обществени групи и на
цели общества, които остават безразлични към опциите да влагат старания и да се възползват от благоприятни условия да трансформират обществения си статус. Пасивността се показва в
упования да получат помощи, да намерят способи за оцеляване. Такава настройка, провокира безразличието на хора и институции, които другояче биха подкрепили проявен блян към смяна.
В комплексното общество съществуват структурни принуди, които от една или друга позиция наподобяват нужни или се счита, че за избран интервал от време, предвид на стабилността на публичната система или по други съображения, не е допустимо да бъдат отстранени, без това да има тежки отрицателни последствия. Такива принуди наподобяват за пострадалите зла орис, с която се помиряват, а примирението е страна на равнодушие, което притъпява напразния
блян да се трансформират събитията...
... В консумативното общество , само че и в предишни столетия за живелите в благоденствие съществува равнодушие от уталожване. Безразличието не е във връзка с това какво да се употребява, а равнодушие към всичко, тъй като консумирането е било единствена цел и смисъл на живота. Консумативната настройка е по формулировка фокусирана върху консумирането, което е единственото измерение на живеенето. Консумизмът води до закърняване на другите човешки потребности и ползи и – освен това – задушава развиването на нови потребности, ползи, обогатяването на възприятията, обогатяването на човешката персона, което е безкрайна опция и задача.
Пресищането има доста разновидности. Едва ли има сфера на витална активност, в която безграничната алчност да не води до уталожване. Пресищането бива последвано от извращения,
които са форма на равнодушие към открити правила, възпитание, жанр на живот и така нататък Новото ни прави безразлични към към този момент остарялото и непотребното. Загубата на интерес към някого и към нещо ни прави безразлични към лицето или нещото. Непознатото, което е привлякло интереса ни и поражда любознанието ни, ни прави безразлични към към този момент познатото. Чувството за привършване,
когато не просветват нови благоприятни условия и претекстове, поражда възприятието на равнодушие. Когато се натъкваме непрекъснато на недоумение от другите, ни обзема равнодушие. Трайното възприятие на изтощение се трансформира в равнодушие. Нежеланието е майка на безразличието. Ако някой не ни харесва, неговите старания да се хареса се удрят в скалата на нашето равнодушие...
Големият проблем в актуалната ера , а също по този начин в столетия, които се характеризират с отмалялост, пасивност, декадентство, безперспективност и прочие, е проявата на равнодушие, когато и където то не е целесъобразно, и още по-лошо, когато се популяризира като зараза. Равнодушието като обществен факт, в смисъла на Дюркем, а не просто като обособени самостоятелни прояви, е рискова обществена патология (патологичен обществен факт). През XX в., с цел да не се връщаме по-назад в човешката история, има чудовищни събития, неописуеми премеждия, ужасни по размерите си жертви и опустошения, които биха били лимитирани и даже избегнати, в случай че не са били предхождани от всеобщо безразличие към задаващи се рискове. Където има равнодушие, има късогледство и други отрицателни усеща, и други публични настройки, обхванати от разнородни повърхностни усеща и настроения. Всяко време има своите оправдания за проявата на равнодушие/безразличие, което от вътрешна позиция даже не се дефинира като такова, само че по този начин или другояче, има бягство от отговорност, от време на време на съвременниците към самите
себе си, различен път на съвременниците към следовниците.
Безразличието, равнодушието свързваме с цялостната персона, само че от такава позиция стои въпросът по отношение на последствията за личността в следствие от безразличието, което тя
е проявявала и демонстрира. Краткият отговор е доста горчив: безразличието обезличава индивида и в случай че използваме гениалната метафора на Музил, той се трансформира в човек без качества.
Чехов дефинира равнодушието като " преждевременна гибел ", защото е настъпил " паралич на душата ". Това не е разрешена в литературата хипербола. Когато се споделя за безразличния
пред трагичната орис на различен човек или хора, че е безмилостен, това е неоспоримо правилно, тъй като подобен човек е лишен от сърце в общо-споделения смисъл, който имаме поради в сегашното съчинение.
Прикрита форма на безразличието е конформизмът . Последователността, която е една от основните човешки добродетели, за конформиста е фатализъм. Конформистът е пореден само в непоследователността си. Той няма своя позиция и се нагажда към събитията, което значи равнодушие към правила, полезности, възможни злоупотреби,
неправда, непочтеност, накърняване на нечие достолепие. Конформистът е погребал личното си достолепие. Единствено значимо за конформистите е илюзорният смисъл на
безметежно действие, в което пасивността е леговище на заличената персона и лоно на прочувствената безцветност. Изборът на конформизма е избор на безразличието към себе си
като самоценност, благосъстояние и дълбочина на възприятията.
Богатството и дълбочината на възприятията вършат живота жизнерадостен и откриват виталния свят като цветен и превъзходен свят, в който няма място за досада, празнина и придвижване в нетърпим циничен кръг. Който не е апатичен към другите и към себе си, изпитва насладата и страданието, гордостта и срама, тъгата и насладата, отчаянието и вярата, страха
и куража, отчаянието и вярата, любовта и омразата и така нататък
...Превръщането на безразличието в по този начин заплашително публикувано и сякаш вездесъщо отношение се компенсира с функционалистките " облекчения ", с бързите скорости във всяко отношение, безпроблемността на пространствените (физически) дистанции, непрестанно увеличение на междинната дълготрайност на живота вследствие на
медикализация на обществото и по други аргументи. И други достижения. Но те не са благополучие, не основават уют за хубав живот.
Комерсиализацията има осево значение и е една от главните форми на модернизация. Днес казусът на хората с увреждания е рационалната организация на помощите за тях, в това число обезпечаване против възнаграждение, естествено, професионални обществени служащи, система на приемни фамилии за развъждане на изоставени деца или деца без родители, респективно годни да отглеждат децата си биологични родители, системата на обществено подкрепяне като функционалност на обществената страна и така нататък Съпричастността като обществено възприятие и настройка се заместват от рационалната организация. Половата обич се замества от полови връзки без обич.
Динамиката на измененията, високите скорости във всичко са основали рисков свят, в който въздържането от влизане в съкровен свят като избягване на прибързани стъпки, както и непринудено прекарване без оглед на рационални съображения, наложени от характера на обществения свят, са еднообразно опасности, или по-точно казано, не е допустимо ръководене на риск. Доверието може да се окаже глупава доверчивост, откровеността – капан, съчувствието и алтруизмът – жертва на шикалкавене, спестяванията с ограничения да са плячка на финансови измамници и така нататък
Много е досадно да се моли за запазване на хубавите усеща, като се остава във времена, които по всичко наподобява, че са отминали вечно. Въпросът е възобновление в радикално изменен свят, в който господството на безразличието прогонва всякаква практичност, на искреност и фамилиарност, разстреляна от публичността, която няма граници. Човек няма къде да се уедини. Шум отвред и на всички места. В дома му нахлува световният свят посредством световните медии. В домодерните светове на всички места има знаци, които упътват да се доближава пасажерът или да
стои настрани и далеко, да продължава или да сменя посоката, има тайнствени събития и неща, има чудеса, зад забележимото има нещо невидимо и така нататък Сега светът е разомагьосан.
...Има основни разлики сред безразличието на равнище междуличностни връзки или междучовешки връзки с оглед обществени функции и статуси, от една страна, и безразличието в обществен мащаб, т.е. към обществени групи и общности, на една част на обществото към друга, на една етническа, културна, езикова и така нататък общественост към друга, на едно национално общество към друго, на болшинство към малцинство и малцинства, на една раса против друга раса и така нататък Социално равнодушие, почиващо и обвързвано с власт, създава обществена дезинтеграция и рано или късно, провокира митинги, обществени спорове, брожения и революции...
Човешки връзки, застраховани против равнодушие , общество, в което е изцяло изкоренено безразличието, е химера. Има горчиви опити да се осъществят сходни утопии,
което става неизбежно с насилия и жестокости, които, както е известно, остават неописуеми. Принципната неспособност на човешки свят без отровните семена на безразличието не би трябвало да подухва потиснатост, а да ни кара да отговаряме с каузи на условията на деня, както се показва по различен мотив Вебер.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (939)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ