Повечето хора не могат да различат изкуствения интелект от човешкия глас, показва проучване
Изкуственият разсъдък (ИИ) все по-трудно се разпознава от човешкото ухо. Ново проучване демонстрира, че множеството хора към този момент не могат да разграничат гласове, генерирани от ИИ, от същински човешки гласове, заяви Euronews.
Проучването, оповестено в научното списание PLoS One, е извършено от екип на английски учени. Изследователите са показали на участниците 80 разнообразни гласа – половината изкуствени, половината човешки, и са ги помолили да оценят чутото по надеждност и меродавност.
Резултатите демонстрират, че до момента в който множеството хора съумяват да разпознаят напълно генерираните гласове, клонираните посредством изкуствен интелект версии постоянно се бъркат с действителни. 58% от изкуствените гласове са били възприети като човешки, а 62% от същинските – вярно разпознати.
„ Най-важният извод е, че гласовете, генерирани от изкуствен интелект, изключително клонингите, звучат толкоз човешки, колкото и действителните записи “, споделя доктор Надин Лаван, водещ създател на проучването. „ Използвахме търговски налични принадлежности, с които всеки може да сътвори реалистични гласове, без да има специфични механически умения. “
Технологията за гласово клониране с изкуствен интелект проучва и възпроизвежда неповторимите характерности на човешкия глас. Тя към този момент се употребява освен за законни цели, само че и от телефонни измамници, които имитират гласа на близки хора, с цел да заблудят жертвите си.
Според изследване на Университета в Портсмут две трети от хората над 75-годишна възраст са били обект на опити за телефонна машинация, а близо 60% от случаите се правят посредством гласови повиквания.
Популярни софтуери като Hume AI и ElevenLabs вършат тези технологии елементарно налични и все по-трудни за надзор.
Клонирането на глас провокира паника и в шоубизнеса. Миналата година актрисата Скарлет Йохансон разкри, че OpenAI е употребила глас, звучащ „ злокобно сходно “ на нейния от кино лентата " Тя ", в услугата ChatGPT.
В последните години се разпространиха и аудио deepfake-и, които имитират гласовете на политици или публицисти, целящи да манипулират публичното мнение.
Въпреки рисковете, изкуствените гласове имат и позитивен капацитет – да вземем за пример за хора с нарушавания в говора.
„ Подобна технология може да помогне на хора, които не могат да приказват, да употребяват синтетичен, само че персонализиран глас “, споделя Лаван.
Изследователката отбелязва, че ИИ може да усъвършенства достъпа до обучение и просвета, в това число посредством аудиокниги и образователни материали. Скорошно изследване демонстрира, че аудиообучението с ИИ усилва мотивацията на учениците – изключително при деца със Синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност.
Следващата цел на екипа е да изследва по какъв начин хората възприемат гласове, за които знаят, че са генерирани от изкуствен интелект.
Проучването, оповестено в научното списание PLoS One, е извършено от екип на английски учени. Изследователите са показали на участниците 80 разнообразни гласа – половината изкуствени, половината човешки, и са ги помолили да оценят чутото по надеждност и меродавност.
Резултатите демонстрират, че до момента в който множеството хора съумяват да разпознаят напълно генерираните гласове, клонираните посредством изкуствен интелект версии постоянно се бъркат с действителни. 58% от изкуствените гласове са били възприети като човешки, а 62% от същинските – вярно разпознати.
„ Най-важният извод е, че гласовете, генерирани от изкуствен интелект, изключително клонингите, звучат толкоз човешки, колкото и действителните записи “, споделя доктор Надин Лаван, водещ създател на проучването. „ Използвахме търговски налични принадлежности, с които всеки може да сътвори реалистични гласове, без да има специфични механически умения. “
Технологията за гласово клониране с изкуствен интелект проучва и възпроизвежда неповторимите характерности на човешкия глас. Тя към този момент се употребява освен за законни цели, само че и от телефонни измамници, които имитират гласа на близки хора, с цел да заблудят жертвите си.
Според изследване на Университета в Портсмут две трети от хората над 75-годишна възраст са били обект на опити за телефонна машинация, а близо 60% от случаите се правят посредством гласови повиквания.
Популярни софтуери като Hume AI и ElevenLabs вършат тези технологии елементарно налични и все по-трудни за надзор.
Клонирането на глас провокира паника и в шоубизнеса. Миналата година актрисата Скарлет Йохансон разкри, че OpenAI е употребила глас, звучащ „ злокобно сходно “ на нейния от кино лентата " Тя ", в услугата ChatGPT.
В последните години се разпространиха и аудио deepfake-и, които имитират гласовете на политици или публицисти, целящи да манипулират публичното мнение.
Въпреки рисковете, изкуствените гласове имат и позитивен капацитет – да вземем за пример за хора с нарушавания в говора.
„ Подобна технология може да помогне на хора, които не могат да приказват, да употребяват синтетичен, само че персонализиран глас “, споделя Лаван.
Изследователката отбелязва, че ИИ може да усъвършенства достъпа до обучение и просвета, в това число посредством аудиокниги и образователни материали. Скорошно изследване демонстрира, че аудиообучението с ИИ усилва мотивацията на учениците – изключително при деца със Синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност.
Следващата цел на екипа е да изследва по какъв начин хората възприемат гласове, за които знаят, че са генерирани от изкуствен интелект.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ