Стоян Добрев: Не може един Гриша Ганчев да финансира целия спорт, държавата трябва да се вземе в ръце
Изключително сполучливият треньор по класическа битка Стоян Добрев приказва особено за предаването " Код Спорт " по RING. На международното състезание в Белград експертът изведе домакините от Сърбия до невижданите четири международни трофеи, за което справедливо получи куп суперлативи от локалните медии. Предлагаме акценти от прочувствения диалог със Стоян Добрев, който изстреля сръбската класическа битка в друга орбита:
- 12 години беше помощник на Братан Ценов в националния тим. Как се чувстваш в този момент, когато бяхте противници?
- Това ми е бил един от най-трудните моменти, когато би трябвало да застана на ъгъла против наш герой. Никога не съм се чувствал добре, тъй като аз съм си българин и подобен ще си остана до края на живота. Един ден, рано или късно, аз знам, че ще се върна в България. Но действително като погледнеш, животът е продължаваш напред и вървиш. Ние с Братан ще си останем постоянно другари за цялостен живот, почитаме се. 12 години имахме невероятни моменти с този човек, постигнахме невероятни триумфи. За 12 години с него спечелихме 39 медала, 7 международни трофеи на Армен Назарян, Николай Гергов, Явор Янакиев, Христо Маринов и на Елис Гури - момче, което сподели на целия свят, че даже един албанец може да реализира такива огромни триумфи, медали от олимпиада. Ние с Братан ще си останем вечно другари, само че аз като треньор на друга страна не се усещам добре и в никакъв случай няма да бъде същото, както в България.
- В борцовото ни войнство се приказва, че предходната година си бил пред завръщане отпред на българския тим. Колко истина има в това и какво се случи в действителност?
- Имаше диалози и огромна алтернатива пред мен. Като схванаха обстановката в Сърбия, стана значителен проблем. Реално аз си взимам моето извънредно решение за това нещо. Аз знам, че на човек като Гриша Ганчев няма по какъв начин да му откажеш, само че преценявайки нещата в обстановката, която е сега... В България има проблем с целия спорт. Няма ли мощна страна, не може да се направи огромен спорт. Не може един Гриша Ганчев да оказва помощ и да финансира целия спорт. Той има огромно сърце, огромна душа, само че би трябвало страната да вземе в свои ръце финансирането и развиването на българския спорт. Апелирам, в случай че може страната да се обърне и да направи в спорта политически интерес. Да се влага в тази магия - спорт. Тогава може да се чака след 5-10 години да се случи нещо. Много ми е болна тази тематика.
Едмонд Назарян завоюва сребро на международното състезание в Белград
Загуби от двукратния международен вицешампион Жолман Шаршенбеков
В Сърбия сега спортът е държавна политика. За спорт страната дава 200 млн. евро! Доколкото знам в България е 40 млн. Разликата е пет пъти! В Сърбия за всеки един орден от европейско, международно, олимпиада страната дава национално самопризнание или пенсия, което е един тип тласък за тези млади момчета, които знаят, че в случай че стигнат до някакъв резултат, било то трети на европейско, той има някаква сигурност като приключи или не дай си боже нещо стане. Като навърши 38 години, той стартира да получава пенсия до края на живота си. Това нещо действително дава смисъла на цялата работа. Не може да завършиш спорта като международен и европейски първенец, както имаме в този момент в България, и да не знаеш накъде - наляво ли, надясно ли. А действително ти си дал най-хубавите си години от живота, вложил си цялата си сила и всичко в спорта. За страдание, няма по какъв начин това да се промени. Тук няма спортни учебни заведения, работи се на аматьорски начала, обаче има повсеместност, а това е поради отношението на страната. Дай боже, един ден това да се случи в България, тъй като доста наши другари борци сега са в доста неприятно положение. Не единствено борци, а всички спортисти и ми е най-вече болно от това нещо. Не мога да кажа, че Сърбия е с по-големи благоприятни условия от нас, не мога да се съглася. Те са 6,5 млн. и ние сме толкоз. Как може те да отделят толкоз средства и внимание, а ние да не можем? Всичко е интерес.
- В коридорите на международното се разясняваше, че сръбската страна желае да ти даде паспорт, с цел да засвидетелства самопризнание и по този начин и ти да имаш право на тази пожизнена пенсия...
- Аз към този момент добих паспорт, станах сръбски жител. Не поради друго, а просто те предложиха. Министърът се обади персонално и сподели, че желае да ме удостоят с това звание. Реално и аз мога след време да получа това национално самопризнание - един тип пенсия, което е огромно нещо за мен, огромен жест. Радвам се доста. Наистина направих много за сръбската битка. Тук съм към този момент девета година и спечелихме 35 медала дотук. Има един статистик във федерацията и с половин уста желае да го каже, само че обстоятелствата са си обстоятелства. Седем международни трофеи, три европейски, една олимпийска и едно трето място. Мисля, че това е някаква приказка за сръбската битка.
- Как оценяваш българския тим? Какво бъдеще ни следва за олимпиадата в Париж през 2024 година?
- Аз съм българин в сърцето и душата си. Почнах да слушам: " България? Много са зле, западна доста битката... " От това мен доста ме боли. Но аз непосредствено им споделям, тъй като си разрешават някой път и пред мен да го приказват, въпреки и доста рядко. България постоянно е имала гении и ще продължава да има. Каквото и да се случва. Нашата школа в никакъв случай не може да се загуби. България в каквато и обстановка да е, постоянно ще има гении и от тях ще станат международни първенци. Сега има две момчета, за които аз не знам в международната битка да има такива гении сега. Да, окей, оня киргизстанеца, само че са един-двама. България сега има двама - Едмонд Назарян и Кирил Милов. Това са диаманти! Момчета, които имат гения. Като треньор можеш да му окажеш помощ, може да го направиш, само че в случай че нямаш това чувство - битката в теб, доста мъчно. А сега България ги има тези момчета. Всичко имат, интелигентни са. Борбата е образован спорт. Всички споделят - той е герой, той е елементарен. Не, не! Голям първенец не може да станеш, в случай че нямаш просветеност и гений. Едмонд потегля по стъпките на татко си и в случай че може да го надмине, евала!
- Завършваме изявлението прочувствено, благодаря, господин Добрев! Надявам се, че изявлението ще се хареса на претенциозната ни публика! Пожелавам доста здраве и шанс!
- За да съм в битката, имаше трима индивида, които направиха по този начин, че да остана. Това са починалият Атанас Комшев - моят кумир, Васил Илиев и Гриша Ганчев. Комшев умря в злополука, Васил го убиха и тогава се появи Гриша Ганчев. Той ме взе в неговия клуб и бях 20 години при него. Но когато се отхвърлих от битката, той сподели - твоят път е тук, ставаш треньор. Реално това нещо ме остави в битката и продължих да се развъртвам. Благодаря им доста! Моите другари са горе, нека някъде гледат и се радват за тези триумфи! Всеки човек си има орис и си я преследва. И фантазии. Благодаря ви доста.
- 12 години беше помощник на Братан Ценов в националния тим. Как се чувстваш в този момент, когато бяхте противници?
- Това ми е бил един от най-трудните моменти, когато би трябвало да застана на ъгъла против наш герой. Никога не съм се чувствал добре, тъй като аз съм си българин и подобен ще си остана до края на живота. Един ден, рано или късно, аз знам, че ще се върна в България. Но действително като погледнеш, животът е продължаваш напред и вървиш. Ние с Братан ще си останем постоянно другари за цялостен живот, почитаме се. 12 години имахме невероятни моменти с този човек, постигнахме невероятни триумфи. За 12 години с него спечелихме 39 медала, 7 международни трофеи на Армен Назарян, Николай Гергов, Явор Янакиев, Христо Маринов и на Елис Гури - момче, което сподели на целия свят, че даже един албанец може да реализира такива огромни триумфи, медали от олимпиада. Ние с Братан ще си останем вечно другари, само че аз като треньор на друга страна не се усещам добре и в никакъв случай няма да бъде същото, както в България.
- В борцовото ни войнство се приказва, че предходната година си бил пред завръщане отпред на българския тим. Колко истина има в това и какво се случи в действителност?
- Имаше диалози и огромна алтернатива пред мен. Като схванаха обстановката в Сърбия, стана значителен проблем. Реално аз си взимам моето извънредно решение за това нещо. Аз знам, че на човек като Гриша Ганчев няма по какъв начин да му откажеш, само че преценявайки нещата в обстановката, която е сега... В България има проблем с целия спорт. Няма ли мощна страна, не може да се направи огромен спорт. Не може един Гриша Ганчев да оказва помощ и да финансира целия спорт. Той има огромно сърце, огромна душа, само че би трябвало страната да вземе в свои ръце финансирането и развиването на българския спорт. Апелирам, в случай че може страната да се обърне и да направи в спорта политически интерес. Да се влага в тази магия - спорт. Тогава може да се чака след 5-10 години да се случи нещо. Много ми е болна тази тематика.
Едмонд Назарян завоюва сребро на международното състезание в Белград
Загуби от двукратния международен вицешампион Жолман Шаршенбеков
В Сърбия сега спортът е държавна политика. За спорт страната дава 200 млн. евро! Доколкото знам в България е 40 млн. Разликата е пет пъти! В Сърбия за всеки един орден от европейско, международно, олимпиада страната дава национално самопризнание или пенсия, което е един тип тласък за тези млади момчета, които знаят, че в случай че стигнат до някакъв резултат, било то трети на европейско, той има някаква сигурност като приключи или не дай си боже нещо стане. Като навърши 38 години, той стартира да получава пенсия до края на живота си. Това нещо действително дава смисъла на цялата работа. Не може да завършиш спорта като международен и европейски първенец, както имаме в този момент в България, и да не знаеш накъде - наляво ли, надясно ли. А действително ти си дал най-хубавите си години от живота, вложил си цялата си сила и всичко в спорта. За страдание, няма по какъв начин това да се промени. Тук няма спортни учебни заведения, работи се на аматьорски начала, обаче има повсеместност, а това е поради отношението на страната. Дай боже, един ден това да се случи в България, тъй като доста наши другари борци сега са в доста неприятно положение. Не единствено борци, а всички спортисти и ми е най-вече болно от това нещо. Не мога да кажа, че Сърбия е с по-големи благоприятни условия от нас, не мога да се съглася. Те са 6,5 млн. и ние сме толкоз. Как може те да отделят толкоз средства и внимание, а ние да не можем? Всичко е интерес.
- В коридорите на международното се разясняваше, че сръбската страна желае да ти даде паспорт, с цел да засвидетелства самопризнание и по този начин и ти да имаш право на тази пожизнена пенсия...
- Аз към този момент добих паспорт, станах сръбски жител. Не поради друго, а просто те предложиха. Министърът се обади персонално и сподели, че желае да ме удостоят с това звание. Реално и аз мога след време да получа това национално самопризнание - един тип пенсия, което е огромно нещо за мен, огромен жест. Радвам се доста. Наистина направих много за сръбската битка. Тук съм към този момент девета година и спечелихме 35 медала дотук. Има един статистик във федерацията и с половин уста желае да го каже, само че обстоятелствата са си обстоятелства. Седем международни трофеи, три европейски, една олимпийска и едно трето място. Мисля, че това е някаква приказка за сръбската битка.
- Как оценяваш българския тим? Какво бъдеще ни следва за олимпиадата в Париж през 2024 година?
- Аз съм българин в сърцето и душата си. Почнах да слушам: " България? Много са зле, западна доста битката... " От това мен доста ме боли. Но аз непосредствено им споделям, тъй като си разрешават някой път и пред мен да го приказват, въпреки и доста рядко. България постоянно е имала гении и ще продължава да има. Каквото и да се случва. Нашата школа в никакъв случай не може да се загуби. България в каквато и обстановка да е, постоянно ще има гении и от тях ще станат международни първенци. Сега има две момчета, за които аз не знам в международната битка да има такива гении сега. Да, окей, оня киргизстанеца, само че са един-двама. България сега има двама - Едмонд Назарян и Кирил Милов. Това са диаманти! Момчета, които имат гения. Като треньор можеш да му окажеш помощ, може да го направиш, само че в случай че нямаш това чувство - битката в теб, доста мъчно. А сега България ги има тези момчета. Всичко имат, интелигентни са. Борбата е образован спорт. Всички споделят - той е герой, той е елементарен. Не, не! Голям първенец не може да станеш, в случай че нямаш просветеност и гений. Едмонд потегля по стъпките на татко си и в случай че може да го надмине, евала!
- Завършваме изявлението прочувствено, благодаря, господин Добрев! Надявам се, че изявлението ще се хареса на претенциозната ни публика! Пожелавам доста здраве и шанс!
- За да съм в битката, имаше трима индивида, които направиха по този начин, че да остана. Това са починалият Атанас Комшев - моят кумир, Васил Илиев и Гриша Ганчев. Комшев умря в злополука, Васил го убиха и тогава се появи Гриша Ганчев. Той ме взе в неговия клуб и бях 20 години при него. Но когато се отхвърлих от битката, той сподели - твоят път е тук, ставаш треньор. Реално това нещо ме остави в битката и продължих да се развъртвам. Благодаря им доста! Моите другари са горе, нека някъде гледат и се радват за тези триумфи! Всеки човек си има орис и си я преследва. И фантазии. Благодаря ви доста.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ