КС ще решава дали адвокатите да докладват клиентите си за пране на пари
Изискванията юристите отиват в Конституционния съд. Това взеха решение магистратите от петчленния състав на Върховния административен съд, управителен от ръководителя Георги Чолаков.
Върховен административен съд стопира производството по административно дело № 198 от 2022 година, което беше формирано по тъжби на двама юристи против " Единните вътрешни правила за надзор и попречване изпирането на пари и финансирането на тероризма " на Висшия адвокатски съвет по Закона за ограниченията против изпирането на пари (ЗМИП). Със същото определение съставът сезира Конституционния съд .
С вътрешните правила юристите се задължават да вършат сложна инспекция на клиентите си, когато правят финансови интервенции или покупко-продажби с парцели, или записват компании . В тях са заложени и примерни хипотези, при които юристът би трябвало да се усъмни в дадена договорка или клиент.
Петимата висши съдии одобряват, че Конституционният съд на Република България следва да реши дали е възможно, от позиция на настоящата конституционна уредба , със Закона за ограниченията против изпирането на пари да се разпореди на Висшия адвокатски съвет да одобри нормативен административен акт , който не е обвързван с реализиране на пълномощията му по Закона за адвокатурата.
Приемането на подзаконови нормативни актове от Висшия адвокатски съвет, каквито са атакуваните пред Върховен административен съд вътрешни правила , кардинално не нарушава конституционното предписание на разделяне на управляващите. Това е съгласно член 8 от Конституцията. С сходни вътрешни правила се основава гаранции за свободна, самостоятелна и самоуправляваща се адвокатура . Това обаче се отнася единствено до случаите, в които на Висшия адвокатски съвет му е предоставено категорично осъществяване на пълномощия по Закона за адвокатурата, в качеството му на върховен орган на адвокатурата, се споделя в претекстовете на Върховен административен съд.
В случая с вътрешните правила обаче висшите магистрати откриват, че има противоречие сред текстове от Закона за ограниченията против изпирането на пари (разпоредбата на член 101, алинея 4, изр. Второ) и член 4, алинея 1 и член 134, алинея 1 и алинея 2 от Конституцията. Това е повода въпросът да бъде подложен за разглеждане в Конституционния съд на Република България.
Върховен административен съд стопира производството по административно дело № 198 от 2022 година, което беше формирано по тъжби на двама юристи против " Единните вътрешни правила за надзор и попречване изпирането на пари и финансирането на тероризма " на Висшия адвокатски съвет по Закона за ограниченията против изпирането на пари (ЗМИП). Със същото определение съставът сезира Конституционния съд .
С вътрешните правила юристите се задължават да вършат сложна инспекция на клиентите си, когато правят финансови интервенции или покупко-продажби с парцели, или записват компании . В тях са заложени и примерни хипотези, при които юристът би трябвало да се усъмни в дадена договорка или клиент.
Петимата висши съдии одобряват, че Конституционният съд на Република България следва да реши дали е възможно, от позиция на настоящата конституционна уредба , със Закона за ограниченията против изпирането на пари да се разпореди на Висшия адвокатски съвет да одобри нормативен административен акт , който не е обвързван с реализиране на пълномощията му по Закона за адвокатурата.
Приемането на подзаконови нормативни актове от Висшия адвокатски съвет, каквито са атакуваните пред Върховен административен съд вътрешни правила , кардинално не нарушава конституционното предписание на разделяне на управляващите. Това е съгласно член 8 от Конституцията. С сходни вътрешни правила се основава гаранции за свободна, самостоятелна и самоуправляваща се адвокатура . Това обаче се отнася единствено до случаите, в които на Висшия адвокатски съвет му е предоставено категорично осъществяване на пълномощия по Закона за адвокатурата, в качеството му на върховен орган на адвокатурата, се споделя в претекстовете на Върховен административен съд.
В случая с вътрешните правила обаче висшите магистрати откриват, че има противоречие сред текстове от Закона за ограниченията против изпирането на пари (разпоредбата на член 101, алинея 4, изр. Второ) и член 4, алинея 1 и член 134, алинея 1 и алинея 2 от Конституцията. Това е повода въпросът да бъде подложен за разглеждане в Конституционния съд на Република България.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ