Саудитска Арабия наводнява петролния пазар, САЩ опитват да поддържат цените
Изглежда допустимо доставките освен да надвишават търсенето на нефт, само че и да запълнят потенциала за депозиране
В началото на март централният банкер на петролния пазар изглеждаше като оглупял. Саудитска Арабия - най-влиятелният член на Организацията на страните - експортьорки на нефт (ОПЕК), от дълго време нагласяше доставките си по този начин, че да помогне за стабилизирането на цената на суровината. От 2016 година Русия играе дружно с ОПЕК, само че когато СOVID-19 докара до внезапен спад в търсенето, тя отхвърли да съблюдава апела на организацията за понижаване на производството. Саудитска Арабия отговори, обявявайки желанието си да залее световните пазари.
Цената на сорта брент понижа на половина сред 5 и 30 март, когато потъна до под 22 $ за барел. На 2 април световните петролни цени се подвигнаха, откакто американският президент Доналд Тръмп съобщи, че чака Саудитска Арабия и Русия скоро да реализират договорка за преустановяване на ценовата война. Сортът брент означи растеж от 10% до над 27 $ за барел, а американският нефт се увеличи с към 9%. Тръмп разяснява: " Ситуацията е доста неприятна за Русия, доста е неприятна за Саудитска Арабия. Много е неприятна и за двете страни. Смятам, че ще сключат съглашение ". Той добави, че се надява те да " реализиран решение през идващите няколко дни ", откакто е приказвал с ръководителите и на двете страни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Намесата на Вашингтон
Съединени американски щати пробват да се намесят в тази обстановка. Министерството на енергетиката не съумя да обезпечи финансиране и тихомълком изостави проектите за закупуването на 77 млн. барела американски нефт за задачите на стратегическите си запаси. Тексаският петролен регулатор Райън Ситън обмисля рестрикции върху производството на своя щат, което съставлява 41% от общото за страната. " Светът се намира в невероятни времена. И би трябвало да имаме поради необикновени решения ", споделя той. Новината от 23 март, че президентът Доналд Тръмп е назначил енергиен делегат за Саудитска Арабия, увеличи очакванията, че Съединени американски щати може да посредничат за помирение сред кралството и Русия.
Америка не за първи път се намесва в петролния пазар. Сформирането на ОПЕК отчасти бе въодушевено от Тексаската железопътна комисия (в която в този момент работи Райън Ситън). През 30-те години на предишния век, когато цената на петрола бе под 1 $ за барел, кавалеристи пристигнаха в Тексас, с цел да наложат индустриалните ограничавания на комисията. С повишаването на американския петролен импорт вниманието се трансферира върху обезпечаването на доставките. Стратегическият петролен запас бе основан през 1975 година след арабското петролно ембарго.
Американската шистова гражданска война
Сега, когато шистовият рандеман трансформира Съединени американски щати в най-големия производител на нефт в света, страната възобнови интереса си към поддържането на цената на суровината. Ситън твърди, че намаляването на производството може да е належащо, с цел да се подсигурява, че американската шистова промишленост ще преживее СOVID-19. Но Съединени американски щати ще открият, че мантията на ОПЕК не им е напълно по размер.
Големите солни пещери по американското крайбрежие, в които се намират стратегическите запаси, към този момент са на към 90% цялостни, тъй че не могат да одобряват задоволително спомагателни доставки. Тексаските регулатори не са опитвали да понижат производството от десетилетия. Всеки опит сигурно ще срещне законови и на практика спънки. Мащабно съглашение за доставки сред Съединени американски щати, Саудитска Арабия и Русия може да подтиква цената на петрола, само че единствено краткотрайно.
" Ценовата война стана значително без значение ", показва Бен Лъкок от комерсиалната компания Trafigura. Според него саудитското произвеждане в този момент наподобява много по-маловажно от разрушителното въздействие на пандемията върху търсенето на нефт. Ефектът на СOVID-19 е толкоз шокиращ, че анализаторите не могат да поправят своите модели задоволително бързо. Фирмата за капиталов мениджмънт Bernstein пресмята, че търсенето през първата половина на годината може да бъде с 10% или даже с 20% под това през 2019 година През последните 35 години търсенето единствено два пъти е било по-ниско спрямо предходната година - през 2008 и 2009 година
И въпреки всичко производството постепенно реагира. Това е единствено частично поради ценовата война. След като шистовият бунар се изкопае, спестяванията от прекъсването на производството са дребни. Много петролни компании не престават да изпомпват с вярата цените да се вдигнат. Дори когато компаниите понижат разноските, производството може да не спадне бързо. На 24 март от Chevron обявиха, че ще орежат разноските с 20% за тази година, само че производството през 2020 година по груби сметки ще е еднообразно с това от 2019 година
Няма потенциал за депозиране
Сега наподобява допустимо доставките освен да надвишават търсенето на нефт, само че и да запълнят потенциала за депозиране. От Bernstein пресмятат, че може да има над 735 млн. барела изключително количество от суровината през тази година и място за депозиране на единствено към 500 млн. барела на петролни танкери и в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) - клуб на главно богати страни.
На фона на подобен потрес в търсенето " понижаване на производството, което лишава месец или два за използване на процедура, няма да направи доста ", твърди Дамиен Корвален от Goldman Sachs. Той споделя, че индустриален предел в Тексас ще забави консолидацията, от която се нуждае американската шистова промишленост, с цел да бъде конкурентоспособна в дълготраен проект. Правителствените тласъци може да оказват помощ за поощряване на търсенето. Но главният метод за връщането на пазарния баланс, счита Лъкок, е мъчителен - даже по-ниска цена на петрола.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
В началото на март централният банкер на петролния пазар изглеждаше като оглупял. Саудитска Арабия - най-влиятелният член на Организацията на страните - експортьорки на нефт (ОПЕК), от дълго време нагласяше доставките си по този начин, че да помогне за стабилизирането на цената на суровината. От 2016 година Русия играе дружно с ОПЕК, само че когато СOVID-19 докара до внезапен спад в търсенето, тя отхвърли да съблюдава апела на организацията за понижаване на производството. Саудитска Арабия отговори, обявявайки желанието си да залее световните пазари.
Цената на сорта брент понижа на половина сред 5 и 30 март, когато потъна до под 22 $ за барел. На 2 април световните петролни цени се подвигнаха, откакто американският президент Доналд Тръмп съобщи, че чака Саудитска Арабия и Русия скоро да реализират договорка за преустановяване на ценовата война. Сортът брент означи растеж от 10% до над 27 $ за барел, а американският нефт се увеличи с към 9%. Тръмп разяснява: " Ситуацията е доста неприятна за Русия, доста е неприятна за Саудитска Арабия. Много е неприятна и за двете страни. Смятам, че ще сключат съглашение ". Той добави, че се надява те да " реализиран решение през идващите няколко дни ", откакто е приказвал с ръководителите и на двете страни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Намесата на Вашингтон
Съединени американски щати пробват да се намесят в тази обстановка. Министерството на енергетиката не съумя да обезпечи финансиране и тихомълком изостави проектите за закупуването на 77 млн. барела американски нефт за задачите на стратегическите си запаси. Тексаският петролен регулатор Райън Ситън обмисля рестрикции върху производството на своя щат, което съставлява 41% от общото за страната. " Светът се намира в невероятни времена. И би трябвало да имаме поради необикновени решения ", споделя той. Новината от 23 март, че президентът Доналд Тръмп е назначил енергиен делегат за Саудитска Арабия, увеличи очакванията, че Съединени американски щати може да посредничат за помирение сред кралството и Русия.
Америка не за първи път се намесва в петролния пазар. Сформирането на ОПЕК отчасти бе въодушевено от Тексаската железопътна комисия (в която в този момент работи Райън Ситън). През 30-те години на предишния век, когато цената на петрола бе под 1 $ за барел, кавалеристи пристигнаха в Тексас, с цел да наложат индустриалните ограничавания на комисията. С повишаването на американския петролен импорт вниманието се трансферира върху обезпечаването на доставките. Стратегическият петролен запас бе основан през 1975 година след арабското петролно ембарго.
Американската шистова гражданска война
Сега, когато шистовият рандеман трансформира Съединени американски щати в най-големия производител на нефт в света, страната възобнови интереса си към поддържането на цената на суровината. Ситън твърди, че намаляването на производството може да е належащо, с цел да се подсигурява, че американската шистова промишленост ще преживее СOVID-19. Но Съединени американски щати ще открият, че мантията на ОПЕК не им е напълно по размер.
Големите солни пещери по американското крайбрежие, в които се намират стратегическите запаси, към този момент са на към 90% цялостни, тъй че не могат да одобряват задоволително спомагателни доставки. Тексаските регулатори не са опитвали да понижат производството от десетилетия. Всеки опит сигурно ще срещне законови и на практика спънки. Мащабно съглашение за доставки сред Съединени американски щати, Саудитска Арабия и Русия може да подтиква цената на петрола, само че единствено краткотрайно.
" Ценовата война стана значително без значение ", показва Бен Лъкок от комерсиалната компания Trafigura. Според него саудитското произвеждане в този момент наподобява много по-маловажно от разрушителното въздействие на пандемията върху търсенето на нефт. Ефектът на СOVID-19 е толкоз шокиращ, че анализаторите не могат да поправят своите модели задоволително бързо. Фирмата за капиталов мениджмънт Bernstein пресмята, че търсенето през първата половина на годината може да бъде с 10% или даже с 20% под това през 2019 година През последните 35 години търсенето единствено два пъти е било по-ниско спрямо предходната година - през 2008 и 2009 година
И въпреки всичко производството постепенно реагира. Това е единствено частично поради ценовата война. След като шистовият бунар се изкопае, спестяванията от прекъсването на производството са дребни. Много петролни компании не престават да изпомпват с вярата цените да се вдигнат. Дори когато компаниите понижат разноските, производството може да не спадне бързо. На 24 март от Chevron обявиха, че ще орежат разноските с 20% за тази година, само че производството през 2020 година по груби сметки ще е еднообразно с това от 2019 година
Няма потенциал за депозиране
Сега наподобява допустимо доставките освен да надвишават търсенето на нефт, само че и да запълнят потенциала за депозиране. От Bernstein пресмятат, че може да има над 735 млн. барела изключително количество от суровината през тази година и място за депозиране на единствено към 500 млн. барела на петролни танкери и в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) - клуб на главно богати страни.
На фона на подобен потрес в търсенето " понижаване на производството, което лишава месец или два за използване на процедура, няма да направи доста ", твърди Дамиен Корвален от Goldman Sachs. Той споделя, че индустриален предел в Тексас ще забави консолидацията, от която се нуждае американската шистова промишленост, с цел да бъде конкурентоспособна в дълготраен проект. Правителствените тласъци може да оказват помощ за поощряване на търсенето. Но главният метод за връщането на пазарния баланс, счита Лъкок, е мъчителен - даже по-ниска цена на петрола.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ