Президентът полудя ли? Антикомунизмът не спаси държавния глава
Изглежда президентът полудя. Антикомунизмът не избави президента на Южна Корея: до момента в който всички разискват, че Ким е изпратил войски на украинския фронт, Юн инструктира армията да превземе личния си парламент.
Корейският полуостров тази година се оказа значим снабдител на първокласни вести, само че в случай че първоначално Северна Корея даде тона (посещението на Путин в Пхенян, договорът за другарство и взаимопомощ, нервността на Киев по тематиката за митичното “участие на корейския боен контингент във войната против Украйна ”), по-късно в края на годината Сеул реши да си отмъсти в осведомителното пространство с един мощен удар.
Президентът Юн Сеок Йол в действителност приключи политическата си кариера в нощта на понеделник против вторник и го направи по изцяло непредвиден метод.
Юн разгласи въвеждането на военно състояние, което включва прекъсване активността на Народното събрание и партиите. Последният път, когато сходни незабавни ограничения бяха въведени преди 45 години, след убийството на президента на страната (тогавашният боен деспот Пак Чун Хи беше убит от шефа на локалното ЦРУ).
Но интервалът на военните ръководства (макар и облечени в цивилни дрехи) завърши в края на 80-те години и от този момент Южна Корея се счита за народна власт в западен жанр - развита и постоянна. Да, със своите специфики и обичаи - множеството някогашни президенти попадат в пандиза (най-често по обвинявания в корупция) - само че въпреки всичко с разделяне на управляващите, многопартийна система и напрегната изборна борба. Южнокорейците към този момент са изгубили навика да употребяват силови техники, само че ето въпреки всичко какво стана.
Юн загуби главата си: по време на две години и половина ръководство той стигна до задънена улица в борба с опозицията и не знаеше по какъв начин да излезе от нея. И не можах да измисля нищо по-добро от това да се опита да обърне шахматната дъска и то с най-нелепо пояснение. В речта си Юн упрекна опозицията, че сковава държавното управление, като се пробва да в профил основни държавни фигури:
„
И затова е належащо да се „ от и Северна Корея
Страшилището на севернокорейската опасност е употребявано на юг през 70-те следвоенни години, само че в този момент неуместността на потреблението му е в своя най-много. През миналата година Северна Корея публично се отхвърли от политиката на обединяване на двете корейски страни и назовава Южна Корея просто враждебна прилежаща страна, на чиято територия има американски военни бази.
Никаква битка за власт на Юга не може да стане причина за експанзията на Пхенян: за Ким е значимо да подсигурява сигурността на страната си пред лицето на американската военна машина. Въпреки това южнокорейските водачи (особено десните като Юн) не могат да се отърват от потреблението на идеологически клишета („ комунисти “, „ сътрудници на Севера “) в хода на вътрешната битка - всичко това е прекомерно надълбоко вкоренено в подкорието на мозъците им.
В същото време в южнокорейското публично мнение има доста по-малко антиамерикански лозунги, макар че в страната има американски войски, а не на КНДР, и Вашингтон се пробва с всички сили да въвлече Сеул в безусловно ненужни антикитайски игри.
Не е ясно на какво е разчитал президентът Юн при въвеждането на военно състояние - указът може да бъде анулиран от Народното събрание, в който партията му няма болшинство. Така и стана: плахите опити на военните да блокират Народното събрание не доведоха до нищо и депутатите гласоподаваха срещу военното състояние.
Юн се съгласи с това анулиране, неговият шеф на кабинета и неговият министър на защитата подадоха оставки - и в този момент напускането на самия президент е въпрос единствено на дни. Или самият той ще подаде оставка, или ще стартира процедурата по импийчмънт, която депутатите от неговата партия, несъмнено, могат да блокират известно време, само че най-после отново ще капитулират под натиска на публичното мнение и опозицията.
Какво беше всичко това? Не, Юн не полудя: цялата обстановка беше настроена против него - и от обезсърчение той реши да се опита да избави обстановката по подобен ексцентричен метод. Юн Сок Йол направи кариера като прокурор (дори беше основен прокурор), взе участие в следствия на случаи на корупция на някогашни президенти, а през 2022 година самият той стана държавен глава, като завоюва изборите с минимална преднина пред съперника си.
Юн обаче не контролираше Народното събрание - а опозицията се намесваше в работата му по всевъзможен вероятен метод: уволняваха чиновници, блокираха бюджета и последователно се приближиха до самия Юн. Младата му брачна половинка беше обвинена в борсова машинация и приемане на рушвет под формата на чанта от първокласна марка.
Самият Юн обаче нападна опозиционния водач Лий Же-мън (същият, от който завоюва изборите през 2022 г.) също благодарение на наказателни каузи. Така че битката за власт в Сеул се ускори - и в последна сметка избухна в такава необикновена форма.
Президентът се опита да избави властта си по метод, който освен доближава загубата й, само че и го заплашва с същинска присъда затвор. Тринадесетият президент на Южна Корея ще бъде заслужен правоприемник на една самобитна национална традиция - неспособността на държавните глави да се оправят с властта и желанието на опозицията да им отмъсти даже откакто са я изгубили. През това време единствено двама водачи са се сменили на Север и сегашният ръководещ Ким Чен Ун съвсем обезпечено ще надживее повече от един южнокорейски водач.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4987Яков Кедми: Проблемът в Сирия може да се реши, в случай че Путин принуди Ердоган да промени политиката сиАлтернативен Поглед5676Яков Кедми: Карлсон прави за решение на спора в Украйна повече от администрацията на БайдънАлтернативен Поглед17438Проф. Пламен Киров за " пазарната народна власт " в БългарияАлтернативен Поглед12672Проф. Пламен Киров: Не съм оптимист, че утре/днес-б.р./ ще бъде решен въпросът с избор на ръководител на НСАлтернативен Поглед28059Недялко Недялков: България продължава да чака своя Виктор Орбан, своя Джорджеско, своя ФицоАлтернативен Поглед128465Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед123653Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернатив
Корейският полуостров тази година се оказа значим снабдител на първокласни вести, само че в случай че първоначално Северна Корея даде тона (посещението на Путин в Пхенян, договорът за другарство и взаимопомощ, нервността на Киев по тематиката за митичното “участие на корейския боен контингент във войната против Украйна ”), по-късно в края на годината Сеул реши да си отмъсти в осведомителното пространство с един мощен удар.
Президентът Юн Сеок Йол в действителност приключи политическата си кариера в нощта на понеделник против вторник и го направи по изцяло непредвиден метод.
Юн разгласи въвеждането на военно състояние, което включва прекъсване активността на Народното събрание и партиите. Последният път, когато сходни незабавни ограничения бяха въведени преди 45 години, след убийството на президента на страната (тогавашният боен деспот Пак Чун Хи беше убит от шефа на локалното ЦРУ).
Но интервалът на военните ръководства (макар и облечени в цивилни дрехи) завърши в края на 80-те години и от този момент Южна Корея се счита за народна власт в западен жанр - развита и постоянна. Да, със своите специфики и обичаи - множеството някогашни президенти попадат в пандиза (най-често по обвинявания в корупция) - само че въпреки всичко с разделяне на управляващите, многопартийна система и напрегната изборна борба. Южнокорейците към този момент са изгубили навика да употребяват силови техники, само че ето въпреки всичко какво стана.
Юн загуби главата си: по време на две години и половина ръководство той стигна до задънена улица в борба с опозицията и не знаеше по какъв начин да излезе от нея. И не можах да измисля нищо по-добро от това да се опита да обърне шахматната дъска и то с най-нелепо пояснение. В речта си Юн упрекна опозицията, че сковава държавното управление, като се пробва да в профил основни държавни фигури:
„
И затова е належащо да се „ от и Северна Корея
Страшилището на севернокорейската опасност е употребявано на юг през 70-те следвоенни години, само че в този момент неуместността на потреблението му е в своя най-много. През миналата година Северна Корея публично се отхвърли от политиката на обединяване на двете корейски страни и назовава Южна Корея просто враждебна прилежаща страна, на чиято територия има американски военни бази.
Никаква битка за власт на Юга не може да стане причина за експанзията на Пхенян: за Ким е значимо да подсигурява сигурността на страната си пред лицето на американската военна машина. Въпреки това южнокорейските водачи (особено десните като Юн) не могат да се отърват от потреблението на идеологически клишета („ комунисти “, „ сътрудници на Севера “) в хода на вътрешната битка - всичко това е прекомерно надълбоко вкоренено в подкорието на мозъците им.
В същото време в южнокорейското публично мнение има доста по-малко антиамерикански лозунги, макар че в страната има американски войски, а не на КНДР, и Вашингтон се пробва с всички сили да въвлече Сеул в безусловно ненужни антикитайски игри.
Не е ясно на какво е разчитал президентът Юн при въвеждането на военно състояние - указът може да бъде анулиран от Народното събрание, в който партията му няма болшинство. Така и стана: плахите опити на военните да блокират Народното събрание не доведоха до нищо и депутатите гласоподаваха срещу военното състояние.
Юн се съгласи с това анулиране, неговият шеф на кабинета и неговият министър на защитата подадоха оставки - и в този момент напускането на самия президент е въпрос единствено на дни. Или самият той ще подаде оставка, или ще стартира процедурата по импийчмънт, която депутатите от неговата партия, несъмнено, могат да блокират известно време, само че най-после отново ще капитулират под натиска на публичното мнение и опозицията.
Какво беше всичко това? Не, Юн не полудя: цялата обстановка беше настроена против него - и от обезсърчение той реши да се опита да избави обстановката по подобен ексцентричен метод. Юн Сок Йол направи кариера като прокурор (дори беше основен прокурор), взе участие в следствия на случаи на корупция на някогашни президенти, а през 2022 година самият той стана държавен глава, като завоюва изборите с минимална преднина пред съперника си.
Юн обаче не контролираше Народното събрание - а опозицията се намесваше в работата му по всевъзможен вероятен метод: уволняваха чиновници, блокираха бюджета и последователно се приближиха до самия Юн. Младата му брачна половинка беше обвинена в борсова машинация и приемане на рушвет под формата на чанта от първокласна марка.
Самият Юн обаче нападна опозиционния водач Лий Же-мън (същият, от който завоюва изборите през 2022 г.) също благодарение на наказателни каузи. Така че битката за власт в Сеул се ускори - и в последна сметка избухна в такава необикновена форма.
Президентът се опита да избави властта си по метод, който освен доближава загубата й, само че и го заплашва с същинска присъда затвор. Тринадесетият президент на Южна Корея ще бъде заслужен правоприемник на една самобитна национална традиция - неспособността на държавните глави да се оправят с властта и желанието на опозицията да им отмъсти даже откакто са я изгубили. През това време единствено двама водачи са се сменили на Север и сегашният ръководещ Ким Чен Ун съвсем обезпечено ще надживее повече от един южнокорейски водач.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4987Яков Кедми: Проблемът в Сирия може да се реши, в случай че Путин принуди Ердоган да промени политиката сиАлтернативен Поглед5676Яков Кедми: Карлсон прави за решение на спора в Украйна повече от администрацията на БайдънАлтернативен Поглед17438Проф. Пламен Киров за " пазарната народна власт " в БългарияАлтернативен Поглед12672Проф. Пламен Киров: Не съм оптимист, че утре/днес-б.р./ ще бъде решен въпросът с избор на ръководител на НСАлтернативен Поглед28059Недялко Недялков: България продължава да чака своя Виктор Орбан, своя Джорджеско, своя ФицоАлтернативен Поглед128465Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед123653Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернатив
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ