Откъс от "Омъжена за Бутан" на Линда Лийминг
Издателство " Вакон "
В рубриката " На път " " Дневник " разгласява фрагмент от " Омъжена за Бутан " с създател Линда Лийминг, възложен от Издателство " Вакон ".
Линда Лийминг е публицист и публицист на свободна процедура, чиито публикации са оповестени в " Лейдис Хоум Джърнъл ", " Мандала ", " Гардиън ", " Азия на дамите " ( " Разкази от пътешественици ", 2005 г.) и доста други. Има магистърска степен по креативно писане от Университета на Аризона.
През 1994 година Линда Лийминг посещава Бутан за пръв път, а три години по-късно се реалокира да живее там. Пише за срещите и прекарванията си в кралството, което я пленява вечно и я научава да забавя крачка, с цел да се огледа за магията – тъй като в Бутан тя е на всички места. Омъжена е за бутанския художник на тханка Пхурба Намгял.
" Невероятно мъдра и трогателна книга. Изящната, остроумна прозаичност на Лийминг долавя магията на Бутан – едно място, където щастието е повече от концепция. То е метод на живот. "
Ерик Уайнър, създател на " География на блаженството
" Вълнуваща и магична както самата страна, написана проникновено и със сърце, книгата е прелестна биография и ужасно странствуване. "
Сюзан Орлиън, създател на " Крадецът на орхидеи "
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
ГЛАВА 1
ОТ ТОЗИ ДЕН НАТАТЪК
Преди години ми се обади другар от Лондон, на който предстоеше командировка в Бутан единствено след няколко седмици, през март. Още не беше получил никаква информация за пътуването си, дневния ред, настаняването, графика и възнаграждението си – знаеше единствено, че е поканен.
– Изпращам имейли, а никой не ми дава отговор – показа той обезверено.
– Така е, тъй като бутанците не дават отговор на имейли – пробвах се да го успокоя.
– Сигурно се шегуваш.
– Не се майтапя – отвърнах.
– Никой не подвига и телефона.
– Кой месец сме? – попитах. Знаех, че е средата на зимата, само че ми убягваше точната дата.
Последва многозначителна тишина, а след това:
– Втори февруари – осведоми ме малко и отчетливо.
– Никой няма да ти вдигне телефона през февруари.
– Защо, за бога? Всички ли са напуснали страната?
– Може и по този начин да се каже. През зимата съвсем нищо не се случва.
Обясних му, че в този момент държавните офиси имат понижено работно време. През ноември Дже Кхенпо – основен духовник и нравствен лидер на кралството – отпътува с към осемстотин монаси от Тхимпху за зимната си квартира в прилежащата котловина Пунакха. Това е античен бит в Бутан и евентуално се дължи на обстоятелството, че зимно време в Пунакха е топло. Освен това страната към момента е най-вече селскостопанска, тъй че миграцията е нещо всекидневно и до през днешния ден.
Хора и животни се местят там, където има по-добър климат и по-тучни пасища, по-дълъг аграрни сезон и по-голямо обилие на трева. Миграцията на монасите публично оповестява настъпването на зимата. Също по този начин тя импровизирано дава позволение на бутанските мъже да носят чорапогащници или клинове под своите гхо – обичайна им носия, сходна на японски халат за баня. При посещаване в храм или в държавни офиси в Бутан наложително носят носии – мъжката е гхо, а женската, дълга до земята и сходна на саронг, е кира. Това е въпрос на национална горделивост, както и метод да се преодолеят обществените разлики.
Върнах се на въпроса за мигриращите монаси.
– Щом пристигна пролетта, някъде през април или май, Дже Кхенпо и свитата му се завръщат в Тхимпху и Трашичходзонг – седалището на държавното управление. И мъжете още веднъж стартират да носят своите гхо без нищо изпод през летния сезон. Сега редуцираха работното време с един час, тъй като се стъмва по-рано и в офисите застудява – обясних аз, като се надявах още да ме слуша. – Това е и повода за чорапогащниците. Студът... – Гласът ми заглъхна несигурно.
– Добре, добре, ДОБРЕ! – извика моят събеседник. – Не желая повече да чувам за мигриращи монаси и техните чорапогащници. – Тонът му беше станал креслив. – Разбирам, че има зимно работно време за държавните чиновници, изключително в планинска страна с непостоянно отопление. Но въпреки всичко остават седем часа от денонощието, когато всички са си по офисите. Правилно ли обмислям?
– Не безусловно – изрекох внимателно. – Офисите отварят в 9 ч. сутринта и държавните чиновници нормално идват в точния момент – тъкмо в 9,45 ч. Преди това те водят децата на учебно заведение и баджанака до автогарата. После вършат утринната отмора за чай. Тя нормално трае към четиридесет и пет минути. След това се осведомяват по какъв начин върви животът на сътрудниците им и какво е станало в последния епизод на индийската сапунка, която наблюдават, а може и да поиграят малко пасианс на компютрите си. И не щеш ли е станало някъде към 11,30 ч.
– Разбирам.
– Обядът е тъкмо в 13,00 ч., тъй че излизат малко преди този момент да отметнат някоя и друга задача. Например да си платят сметката за ток, да напомпат гумите на колата или да вземат баджанака от автогарата и да го заведат някъде другаде. После си отиват вкъщи да хапнат или пък се срещат с другари в някой ресторант в града.
– И обедната отмора е един час?
– Не, половин час. Значи се връщат в офиса към 14,30 или 15,00 ч.
– Разбирам.
– Така. После става време за
– Следобедния чай!
– Да! – извиках възторжено. Най-после започваше да схваща. – И най-после работният ден завършва.
В другия завършек на линията се възцари тишина.
– Ще се свържат с теб, когато решат – уверих го аз. Приятелят ми сподели, че би трябвало да отиде да си полегне. Връзката прекъсна.
Добре де, занасях го малко. Но този диалог се организира преди повече от 10 години. Въпреки магичната си атмосфера Бутан беше едно сънливо местенце. И към момента е такова. По това време нямаше кой знае каква потребност да се бърза. През 2006 година обаче великодушният четвърти крал направи историческо изказване. Според думите му народът няма постоянно да има добър крал.
Затова страната би трябвало да стане демократична. Направих изследване и не можах да открия нито един различен случай в международната история, когато монарх абдикира непринудено в интерес на демокрацията, без да го принуждават посредством война или гражданска война. Това поразбуни духовете. През 2008 година за първи път се организираха общи избори. Сега би трябвало с болежка да споделя, че доста от служителите към този момент идват в офиса рано и остават до късно.
Понякога Бутан в действителност наподобява малко недействителен. Почти никой в Съединените щати не знае къде се намира. Имам другари, които към момента считат, че тази страна е плод на въображението ми. Когато се подготвях да се преместя тук и споделях с хората, че ще работя в Бутан, те непроменяемо питаха: " Къде е Бутейн? ".
" Близо до Африка – им споделях в отговор, с цел да ги объркам. – Там се вършат запалките за еднократна приложимост. "
И те кимваха с схващане.
Твърде малко хора са чували за Бутан. Това е неприятно за света, който би трябвало да знае, че съществува такова място, само че е добре за Бутан, закътан надълбоко в Хималаите сред Тибет и Индия. Миниатюрната будистка страна процъфтява съвсем без външни въздействия. Тази модерна Шангри-Ла е едно от най-примамливите и забавни кътчета на Земята...
Всичко, което би трябвало да знаете за: На път (1438)
В рубриката " На път " " Дневник " разгласява фрагмент от " Омъжена за Бутан " с създател Линда Лийминг, възложен от Издателство " Вакон ".
Линда Лийминг е публицист и публицист на свободна процедура, чиито публикации са оповестени в " Лейдис Хоум Джърнъл ", " Мандала ", " Гардиън ", " Азия на дамите " ( " Разкази от пътешественици ", 2005 г.) и доста други. Има магистърска степен по креативно писане от Университета на Аризона.
През 1994 година Линда Лийминг посещава Бутан за пръв път, а три години по-късно се реалокира да живее там. Пише за срещите и прекарванията си в кралството, което я пленява вечно и я научава да забавя крачка, с цел да се огледа за магията – тъй като в Бутан тя е на всички места. Омъжена е за бутанския художник на тханка Пхурба Намгял.
" Невероятно мъдра и трогателна книга. Изящната, остроумна прозаичност на Лийминг долавя магията на Бутан – едно място, където щастието е повече от концепция. То е метод на живот. "
Ерик Уайнър, създател на " География на блаженството
" Вълнуваща и магична както самата страна, написана проникновено и със сърце, книгата е прелестна биография и ужасно странствуване. "
Сюзан Орлиън, създател на " Крадецът на орхидеи "
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
ГЛАВА 1
ОТ ТОЗИ ДЕН НАТАТЪК
Преди години ми се обади другар от Лондон, на който предстоеше командировка в Бутан единствено след няколко седмици, през март. Още не беше получил никаква информация за пътуването си, дневния ред, настаняването, графика и възнаграждението си – знаеше единствено, че е поканен.
– Изпращам имейли, а никой не ми дава отговор – показа той обезверено.
– Така е, тъй като бутанците не дават отговор на имейли – пробвах се да го успокоя.
– Сигурно се шегуваш.
– Не се майтапя – отвърнах.
– Никой не подвига и телефона.
– Кой месец сме? – попитах. Знаех, че е средата на зимата, само че ми убягваше точната дата.
Последва многозначителна тишина, а след това:
– Втори февруари – осведоми ме малко и отчетливо.
– Никой няма да ти вдигне телефона през февруари.
– Защо, за бога? Всички ли са напуснали страната?
– Може и по този начин да се каже. През зимата съвсем нищо не се случва.
Обясних му, че в този момент държавните офиси имат понижено работно време. През ноември Дже Кхенпо – основен духовник и нравствен лидер на кралството – отпътува с към осемстотин монаси от Тхимпху за зимната си квартира в прилежащата котловина Пунакха. Това е античен бит в Бутан и евентуално се дължи на обстоятелството, че зимно време в Пунакха е топло. Освен това страната към момента е най-вече селскостопанска, тъй че миграцията е нещо всекидневно и до през днешния ден.
Хора и животни се местят там, където има по-добър климат и по-тучни пасища, по-дълъг аграрни сезон и по-голямо обилие на трева. Миграцията на монасите публично оповестява настъпването на зимата. Също по този начин тя импровизирано дава позволение на бутанските мъже да носят чорапогащници или клинове под своите гхо – обичайна им носия, сходна на японски халат за баня. При посещаване в храм или в държавни офиси в Бутан наложително носят носии – мъжката е гхо, а женската, дълга до земята и сходна на саронг, е кира. Това е въпрос на национална горделивост, както и метод да се преодолеят обществените разлики.
Върнах се на въпроса за мигриращите монаси.
– Щом пристигна пролетта, някъде през април или май, Дже Кхенпо и свитата му се завръщат в Тхимпху и Трашичходзонг – седалището на държавното управление. И мъжете още веднъж стартират да носят своите гхо без нищо изпод през летния сезон. Сега редуцираха работното време с един час, тъй като се стъмва по-рано и в офисите застудява – обясних аз, като се надявах още да ме слуша. – Това е и повода за чорапогащниците. Студът... – Гласът ми заглъхна несигурно.
– Добре, добре, ДОБРЕ! – извика моят събеседник. – Не желая повече да чувам за мигриращи монаси и техните чорапогащници. – Тонът му беше станал креслив. – Разбирам, че има зимно работно време за държавните чиновници, изключително в планинска страна с непостоянно отопление. Но въпреки всичко остават седем часа от денонощието, когато всички са си по офисите. Правилно ли обмислям?
– Не безусловно – изрекох внимателно. – Офисите отварят в 9 ч. сутринта и държавните чиновници нормално идват в точния момент – тъкмо в 9,45 ч. Преди това те водят децата на учебно заведение и баджанака до автогарата. После вършат утринната отмора за чай. Тя нормално трае към четиридесет и пет минути. След това се осведомяват по какъв начин върви животът на сътрудниците им и какво е станало в последния епизод на индийската сапунка, която наблюдават, а може и да поиграят малко пасианс на компютрите си. И не щеш ли е станало някъде към 11,30 ч.
– Разбирам.
– Обядът е тъкмо в 13,00 ч., тъй че излизат малко преди този момент да отметнат някоя и друга задача. Например да си платят сметката за ток, да напомпат гумите на колата или да вземат баджанака от автогарата и да го заведат някъде другаде. После си отиват вкъщи да хапнат или пък се срещат с другари в някой ресторант в града.
– И обедната отмора е един час?
– Не, половин час. Значи се връщат в офиса към 14,30 или 15,00 ч.
– Разбирам.
– Така. После става време за
– Следобедния чай!
– Да! – извиках възторжено. Най-после започваше да схваща. – И най-после работният ден завършва.
В другия завършек на линията се възцари тишина.
– Ще се свържат с теб, когато решат – уверих го аз. Приятелят ми сподели, че би трябвало да отиде да си полегне. Връзката прекъсна.
Добре де, занасях го малко. Но този диалог се организира преди повече от 10 години. Въпреки магичната си атмосфера Бутан беше едно сънливо местенце. И към момента е такова. По това време нямаше кой знае каква потребност да се бърза. През 2006 година обаче великодушният четвърти крал направи историческо изказване. Според думите му народът няма постоянно да има добър крал.
Затова страната би трябвало да стане демократична. Направих изследване и не можах да открия нито един различен случай в международната история, когато монарх абдикира непринудено в интерес на демокрацията, без да го принуждават посредством война или гражданска война. Това поразбуни духовете. През 2008 година за първи път се организираха общи избори. Сега би трябвало с болежка да споделя, че доста от служителите към този момент идват в офиса рано и остават до късно.
Понякога Бутан в действителност наподобява малко недействителен. Почти никой в Съединените щати не знае къде се намира. Имам другари, които към момента считат, че тази страна е плод на въображението ми. Когато се подготвях да се преместя тук и споделях с хората, че ще работя в Бутан, те непроменяемо питаха: " Къде е Бутейн? ".
" Близо до Африка – им споделях в отговор, с цел да ги объркам. – Там се вършат запалките за еднократна приложимост. "
И те кимваха с схващане.
Твърде малко хора са чували за Бутан. Това е неприятно за света, който би трябвало да знае, че съществува такова място, само че е добре за Бутан, закътан надълбоко в Хималаите сред Тибет и Индия. Миниатюрната будистка страна процъфтява съвсем без външни въздействия. Тази модерна Шангри-Ла е едно от най-примамливите и забавни кътчета на Земята...
Всичко, което би трябвало да знаете за: На път (1438)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ