`Вавилонските мъдреци` - среща с мъдростта на нашето време
Издателство " Лексикон " показва най-новото си заглавие - " Вавилонските мъдреци " от Весела Василия. Роман алегория за мъдростта в наши дни.
На дребен остров си дават среща разнообразни човешки ориси, разнообразни истини и гледни точки за живота. В търсене на смисъла на своята персонална история ще съумеят ли тези хора да се допряна до мъдростта, която всеки от тях носи в сърцето си. Как ще ги промени тя... Има ли граница на човешкото измерение? Кой е мостът, по който ни е съдено да преминем?
" Защо му бе на света да бъде рационален? Защо на хората бе даден разсъдък, веднага като вършеха неразумни неща? И за какво доста от тях изглеждаха рационални, а след това не се оказваха такива?
Мъдростта е разсъдък и доста повече. Защо през днешния ден няма мъдреци и за какво хората не се нуждаят от тях, по този начин както е било в старите времена?
Тия въпроси се въртяха в главата ми, когато седях вечерта край огъня пред рибарската хижа и гледах по какъв начин пламъците изменяха лицата на моите събеседници. Това бяха лица, загорели от слънцето, изсечени от скалите, протрити от солта на морето и закалени от неговите ветрове. Плещестите фигури с благородни осанки превиваха плещи под тежестта на непостоянството и несигурността, с които морето даряваше всеки, който го докоснеше същински. Ръцете им, разранени от острите ръбове на мрежите и режещите люспи на мятащата се в предсмъртна мъка риба, от дълго време бяха не запомнили какво е да почувстваш деликатност или просто допиране.
Рибарите ме бяха приютили за малко в тяхната свещена обител, където ненадминатата хубост на морските изгреви и залези, тайнственият плясък на прибоя и невероятното чувство за безконечност пленяваха сърцата и ги отпращаха в една божествена територия, където нямаше място за друго с изключение на за среща със себе си и със самия Създател.
И по този начин, седяхме към огъня безмълвно, тъй като мъжете не бяха разговорливи. Неизбежната делнична среща с морето бе построила в тях самобитен вътрешен живот, който изключваше външна интервенция. Морската простор бе техен изцяло задоволителен събеседник, заменящ всички останали. Повечето самотници, без фамилии и близки, съществуваха сами по себе си, без значение от останалите. Може би желаеха да потвърдят, че с цел да реализира мъдрост, индивидът може и би трябвало да разчита само на себе си.
Тези модерни мъдреци седяха край огъня и топлеха пронизаните си от влага тела, а мъдростта им надали бе потребна някому. Замислих се какво ме накара да ги нарека мъдреци, загледана в меките, покорни искри, безшумно и отзивчиво припукващи в огнището. Досега от тях бях чула единствено по няколко думи, които се отнасяха до всекидневния обичай, къси изречения, нищо незначещи смешки и подкачания. Но взех решение да последвам вътрешното си чувство, с цел да схвана до каква степен ще ме води и дали ще се промени нещо в мен. И дали всичко ще бъде неефикасно като вълна, разрушила се в брега и изчезнала, погълната от пясъка и залята от идващата след нея.
Затова седях дружно с тях, вдишвах топлия пушек, разбъркан с мириса на морска сол и водорасли. Питах се защо си мисли в този момент всеки от тях. Но може би не мислеха, а единствено се вслушваха в гласовете, идещи от вътрешността им или долитащи като ехтене от вълните. И по този начин научаваха за себе си и за света всичко, от което се нуждаеха. И аз също се пробвах да се отдам на гласовете и чувствата, само че мислите ми бяха по-силни от тях, те ги заливаха като големи талази, издигащи петметрови стени и ги помитаха окончателно. Именно по този начин стартира моята среща с мъдреците, които нашето време бе родило и отгледало. "
Весела Василия (Весела Йотова Генова) е родена на 2 декември 1956 година във Враца. Завършила е Езиковата гимназия с преподаване на френски език в родния си град и Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Работила е в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология в София. Доктор е по стопанска система. Автор е на редица монографии и публикации от региона на криминологията, обществената администрация, административното и полицейското право. Писането на художествена литература усеща и дефинира като свое предопределение. Интересува се от йога и рейки. Владее френски, британски и съветски език. Обича пътешествията, природата, красивите неща, книгите, рисуването и изкуството изобщо.
На дребен остров си дават среща разнообразни човешки ориси, разнообразни истини и гледни точки за живота. В търсене на смисъла на своята персонална история ще съумеят ли тези хора да се допряна до мъдростта, която всеки от тях носи в сърцето си. Как ще ги промени тя... Има ли граница на човешкото измерение? Кой е мостът, по който ни е съдено да преминем?
" Защо му бе на света да бъде рационален? Защо на хората бе даден разсъдък, веднага като вършеха неразумни неща? И за какво доста от тях изглеждаха рационални, а след това не се оказваха такива?
Мъдростта е разсъдък и доста повече. Защо през днешния ден няма мъдреци и за какво хората не се нуждаят от тях, по този начин както е било в старите времена?
Тия въпроси се въртяха в главата ми, когато седях вечерта край огъня пред рибарската хижа и гледах по какъв начин пламъците изменяха лицата на моите събеседници. Това бяха лица, загорели от слънцето, изсечени от скалите, протрити от солта на морето и закалени от неговите ветрове. Плещестите фигури с благородни осанки превиваха плещи под тежестта на непостоянството и несигурността, с които морето даряваше всеки, който го докоснеше същински. Ръцете им, разранени от острите ръбове на мрежите и режещите люспи на мятащата се в предсмъртна мъка риба, от дълго време бяха не запомнили какво е да почувстваш деликатност или просто допиране.
Рибарите ме бяха приютили за малко в тяхната свещена обител, където ненадминатата хубост на морските изгреви и залези, тайнственият плясък на прибоя и невероятното чувство за безконечност пленяваха сърцата и ги отпращаха в една божествена територия, където нямаше място за друго с изключение на за среща със себе си и със самия Създател.
И по този начин, седяхме към огъня безмълвно, тъй като мъжете не бяха разговорливи. Неизбежната делнична среща с морето бе построила в тях самобитен вътрешен живот, който изключваше външна интервенция. Морската простор бе техен изцяло задоволителен събеседник, заменящ всички останали. Повечето самотници, без фамилии и близки, съществуваха сами по себе си, без значение от останалите. Може би желаеха да потвърдят, че с цел да реализира мъдрост, индивидът може и би трябвало да разчита само на себе си.
Тези модерни мъдреци седяха край огъня и топлеха пронизаните си от влага тела, а мъдростта им надали бе потребна някому. Замислих се какво ме накара да ги нарека мъдреци, загледана в меките, покорни искри, безшумно и отзивчиво припукващи в огнището. Досега от тях бях чула единствено по няколко думи, които се отнасяха до всекидневния обичай, къси изречения, нищо незначещи смешки и подкачания. Но взех решение да последвам вътрешното си чувство, с цел да схвана до каква степен ще ме води и дали ще се промени нещо в мен. И дали всичко ще бъде неефикасно като вълна, разрушила се в брега и изчезнала, погълната от пясъка и залята от идващата след нея.
Затова седях дружно с тях, вдишвах топлия пушек, разбъркан с мириса на морска сол и водорасли. Питах се защо си мисли в този момент всеки от тях. Но може би не мислеха, а единствено се вслушваха в гласовете, идещи от вътрешността им или долитащи като ехтене от вълните. И по този начин научаваха за себе си и за света всичко, от което се нуждаеха. И аз също се пробвах да се отдам на гласовете и чувствата, само че мислите ми бяха по-силни от тях, те ги заливаха като големи талази, издигащи петметрови стени и ги помитаха окончателно. Именно по този начин стартира моята среща с мъдреците, които нашето време бе родило и отгледало. "
Весела Василия (Весела Йотова Генова) е родена на 2 декември 1956 година във Враца. Завършила е Езиковата гимназия с преподаване на френски език в родния си град и Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Работила е в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология в София. Доктор е по стопанска система. Автор е на редица монографии и публикации от региона на криминологията, обществената администрация, административното и полицейското право. Писането на художествена литература усеща и дефинира като свое предопределение. Интересува се от йога и рейки. Владее френски, британски и съветски език. Обича пътешествията, природата, красивите неща, книгите, рисуването и изкуството изобщо.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ