Избрахме тази статия на Тони Филипов, д-р от лятото на ...

Избрахме тази статия на Тони Филипов, д-р от лятото на

Бойко президент. Статия от 2015 година на Тони Филипов, д-р |

Избрахме тази публикация на Тони Филипов, доктор от лятото на 2015 година, тъй като има доста въпроси за размисъл. Той споделя, че „ президентският въпрос ” към този момент в действителност заплашва да засенчи Източния въпрос “. Тогава го е споделил с възприятие за комизъм, само че в този момент ние би трябвало съществено да се замислим. А и Докторът приканва: „ За невидимите (неща) се сещайте сами. “

И въпреки всичко Борисов държавен глава

В събота, в отговор на журналистически въпрос дали ще разчита на гласовете на Движение за права и свободи за бъдещите президентски избори, Борисов отговори: „ Днес по никакъв мотив не би трябвало подобен въпрос да ми се зададе. Дали ще се кандидатирам за държавен глава – това на никой не е работа. Вече 15 година давам отговор на този въпрос. Три президентски избора минаха вие не ме спряхте. Аз разгадавам за тези 15 години най-малко 12-13 мажоритарни избора сме минали аз и ГЕРБ и сме разчитали единствено на българските жители – постоянно досега… ”

Е, малко преувеличава. Президентските избори са единствено два – вторият мандат на Параванката и първият и финален на Плевнелиев. И годините не са повече от 10. Политическата кариера на Борисов стартира през 2005 година, когато Румен Петков стана вътрешен министър в държавното управление на тройната коалиция. Малко по-късно Борисов подаде оставка. „ Аз им се молих, молих, молих… Те избраха Румен Петков… ” На частичните избори през октомври 2005 година стана кмет на София. Както и да е, за Борисов едно пресилване от 150-160% не е нещо извънредно. Но „ президентският въпрос ” към този момент в действителност заплашва да засенчи Източния въпрос. Ако към този момент толкоз години непрестанно някой се присеща и пита „ Ще става ли Бойко държавен глава ”, това би трябвало да има някакво пояснение. В края на краищата журналистическата нелепост може да изясни доста неща, само че не чак всичко. Забелязахте, че споделих „ Ще става ли ”, а не „ ще се кандидатира ли ”. На този стадий двата въпроса са еднопосочни доколкото е ясно, че при сегашната разстановка на политическите сили, в случай че се кандидатира, ще стане. И ние го знаем, и той го знае. Ако си спомняте, на конгреса на ГЕРБ-Жени сподели: “Защо да не сложим жена за държавен глава? ” Не да предложим, да изберем, а да сложим! Ако реши, може да постави мъж, може да постави жена, може да постави нещо трето, а може и един прът да побие. Един прът най-малко гафове няма да прави. А най-лесно ще е да постави себе си. И в партия ГЕРБ го знаят. Когато попитаха Красимир Велчев кой ще е министър председател, в случай че Борисов стане държавен глава, той сподели: „ Когото Борисов уточни! ” Кратко, ясно и безалтернативно. Борисов е вся и всьо в партията, а значително и в страната. Ако не Бог, то най-малко четвъртата ипостаса…

Знаете ли по кое време умират боговете? Когато хората престанат да имат вяра в тях. По същия метод умират и политиците. Но тъй като хората не могат хептен пък в нищо да не имат вяра, да нямат някоя патерица, на която да се опират като видят напън, те престават да имат вяра в остарелия господ, когато си намерят нов. А, в случай че се интересувате по какъв начин си ги намират, то не е загадка. Още преди 2000 година Ксенофан от Колофон е споделил: „ Ако воловете имат богове, боговете им ще бъдат волове. ” И Чехов по този начин споделя, единствено че малко по-директно: „ Масата постоянно е склонна към антропоморфизъм в религията и морала, боготвори таман ония кумири, които имат нейните недостатъци. ”

Слабостите на масата, на „ материала ” български са добре известни и можем във всеки миг да ги забележим персонифицирани, стига да погледнем нагоре…Но в този момент не става дума за това.

Личното ми мнение е, че Борисов ще е държавен глава и то освен в името на върха, освен с цел да си попълни комплекта и да е бил всичко, което си коства да си бил в тази страна. На процедура няма никакво значение дали ще е държавен глава и ще назначава премиера, или ще си остане министър председател и ще назначава държавния глава. Както писахме лани, времето на едноличната власт на Борисов към този момент е настъпило. Живеем при персонален режим, тирания, омекотена от тоталната липса на опозиция – партийна, интелектуална, народна… Един човек дефинира какъв да е министър председател, кой държавен глава, кой ръководител на Народно събрание, кой основен прокурор, кой кмет на София, Пловдив, Варна, Бургас… На идните локални избори ГЕРБ си е сложил за цел 100 общини! И, в случай че не я реализира, няма да е с доста. В Българска социалистическа партия ентропията комай към този момент е взела необратим темперамент. Моралният, абстрактен и кадрови разпад е обхванал всички органи на остарялата госпожа. И единственият сериозен съперник остава ДПС… Противник е малко мощно казано. Съгласието и единодействието ДПС-ГЕРБ доста постоянно е доста по-силно изразено от това сред ГЕРБ и Република България. Всъщност, единствената роля на Република България сега е ролята на смокинов лист. Тази роля е закононарушение, или най-малко съучастничество, в очите на хората, които желаят в страната ни да се случат действителни промени. Които към този момент не се случват и няма изгледи скоро да се случат. Реформаторите са прекомерно слаби, с цел да могат сами да ги наложат. А в последно време и от ден на ден се колебая в откровеното им предпочитание. Но са изцяло задоволителни, с цел да прикриват неналичието на новаторски възторг в ГЕРБ и Движение за права и свободи.

Но, както сподели министър председателят, „ значимо е да се демонстрират забележимите неща ”. За невидимите се сещайте сами.

Всъщност, въпросът ще игра ли наш Бойко държавен глава този път не беше плод на журналистическа безотговорност. Въпросът беше реанимиран от Татяна Дончева в опит да се откри разумно пояснение на зле прикриваното партньорство сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. Едно такова пояснение има и своите исторически учредения – Георги Първанов стана държавен глава през 2001 година тъкмо със и поради поддръжката на Движение за права и свободи. Но в тази ситуация ми се коства, че Дончева бърка повода и следствието. Подкрепата на Движение за права и свободи за възможна кандидатура на Борисов за държавен глава е разследване. Реалните аргументи, които диктуват и днешното съдействие, очевидно са други. И са по-скоро от сферата на стопанската система, в сравнение с политиката.

Всъщност, установяването на това кое е причина и кое разследване напълно не е елементарна работа. „ Истината е налична единствено ретроспективно. ” Един взор към промоционалния срок на концепцията „ Бойко държавен глава ” демонстрира, че тя е добре премислена. Зад безредните на пръв взор хрумвания на Борисов от това време, зад невменяемия им на моменти изказ, прозира тактика. Ето една дребна китка от мисли:

„ Изборът за държавен глава е миноритарен. За мен е прекомерно хвалебствие концепцията, да се кандидатирам за държавен глава. Имам още доста значими неща да направя. (21.03.2006, “Стандарт ”)

„ За мен няма по-лесно от това да вземам участие в президентските избори. Но няма да го направя. Защото всеки човек има потребност да се учи. … Аз не желая да се изучавам на гърба на хората. Тук натрупвам опит и групирам екипи… Засега ние ще се съсредоточим в идващите локални избори… ” ( “Политика ” от 07.04.2006 )

„ При този парламент и освен това държавно управление, даже да стана държавен глава, ще съм в хватка, в която нищо няма да мога да направя. Защо тогава да жертвам главната си фигура – т.е. аз, за нещо, което няма да промени живота на хората. ( “Стандарт ” от 02.09.2006)

„ Най-важното да не се кандидатирам за държавен глава беше, че с Георги Първанов съм работил прелестно и се разбирах доста добре като основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Той ми връчи пагоните за генерал-лейтенант. Е, мога ли да си изкривя душата след това и да почна да приказвам на избори срещу него? ” (22.05.2007, „ Стандарт ”)

Последното е единствено опрощение. Логическата верига, която движи държанието му, е друга: Кметството – партията – изпълнителната власт и тогава президентството.

Сега към този момент е тогава.

Като ни оправи и този път, ще може умерено да каже – изтощен съм към този момент, 15 години оправям родината, би трябвало да си почина… И да се отдръпна под всеобщо утвърждение в Бялата къща…

И евентуално ще бъде доста по-добър държавен глава, в сравнение с министър председател. Зер някой от държавните глави ни до момента, като изключим умрелия Желев, само че единствено тъй като е умрял, са оставили някаква държавническа следа след себе си? Нито комплицираните интриги на Първанов, нито смешните махове на Стоянов, нито инфантилните изхвърляния на Плевнелиев.

И ще се сбъдне отколешната фантазия на Борисов за президентска република. Фактически президентска, в случай че и юридически да си остава парламентарна.

Стремежът към властта може да има доста подбуди: его, пари, отбрана и имунитет, остарели комплекси и детски мечти… Трудно е да се каже по кое време коя доминира. В процеса на властване и самите подбуди се трансформират. Монтескьо споделя: „ Всяка власт корумпира, а безспорната власт – безусловно. ” Според Стайнбек не самата власт корумпира, а страхът, страхът от загубата на властта… ”

Източник: offnews.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg