Изборните вълнения отминаха и общините вече могат спокойно да се

Изборните вълнения отминаха и общините вече могат спокойно да се ...

Осъм е най дългата старопланинска река, приток на река Дунав



Изборните вълнения отминаха и общините вече могат спокойно да се върнат към своите обичайни задължения. От Ловеч идва новината, че общинските съветници са одобрили две споразумения за партньорство - едното е инициативата "По водите на р. Осъм", а другого - проектът "По-близката Европа - отворена платформа за граждански инициативи (CEOPCI)", съобщиха от пресцентъра на общината.
В реализацията на инициативата "По водите на р.Осъм" участват общините Ловеч, Троян, Летница, Левски, Никопол, както и областните администрации на Ловеч и Плевен. А това, което ги обединява е, че всички те са разположени по течението на река Осъм, която пресича централната част на Северна България и се влива като десен приток в река Дунав. По течението на реката са разположени 13 населени места, в т.ч. три града и десет села.

Участниците в инициативата ще работят съвместно за достъп до финансиране и привличане на средства от различни източници, в т.ч. по оперативни програми и други донори, в новия програмен период 2021-2027 година. Всички се надяват, че чрез създаването на партньорство между местните власти за устойчиво регионално развитие на територията, през която преминава река Осъм, ще открие много нови възможности за привличане на финансиране, което да бъде насочено към насърчаването на местното развитие в региона.

Осъм (в античностт, наричана от траките Ноя, а от римляните - Anasamus, Asamus, Аесмус) е река, която преминава през област Ловеч и общините Троян, Ловеч и Летница, и област Плевен - през общините Левски и Никопол, за да достигне като десен приток до река Дунав. Дължината на река Осъм заедно с река Черни Осъм, която е приета за начало на Осъм е 314 км, която ѝ отрежда пето място сред реките на България. Дължината само на река Осъм е 278 километра.

Река Осъм се образува от сливането на реките Бели Осъм (лява съставяща) и Черни Осъм (дясна съставяща) в северната част на град Троян, на 371 м н.в. Официално за начало на реката е приета река Черни Осъм. До град Ловеч реката тече в северна посока, а след това - до град Левски (единственият, който носи името на Апостола) - в североизточна. От град Левски генералното направление на Осъм е северозападно, като коритото ѝ е широко и поради малкия наклон меандрира във всички направления. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги, като преминава от каменисто в песъкливо. Влива се отдясно в река Дунав (на 599-и км), на 22 м н.в. между град Никопол на изток и село Черковица на запад.

Водите на река Осъм, особено в долното течение, в Дунавската равнина, се използват главно за напояване. Тя е основен източник на вода за селищата в поречието и района на град Плевен. Поречието ѝ се използва и за производство на електроенергия. Тук са изградени четири ВЕЦ-а: „Камен рид“, „Баш бунар“, „Ловеч“ и „Китка“.

По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от държавната пътна мрежа, а по целия ляв бряг на Осъм преминава трасето на жп линията Левски - Ловеч - Троян.

Река Осъм не спира творческия гений на уста Колю Фичето, който построява своя Покритият мост в Ловеч над реката, който свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват "Вароша". Единственият е по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват множество подобни мостове – в Люцерн, Флоренция, Басано дел Грапа, Ерфурт,  Бад-Зекинген, Страсбург, Бат и други. Покритият мост е официалният символ на Ловеч.

На десния висок бряг на Осъм в района на село Деветаки се намира живописната Деветашка пещера - сред най-големите пещери у нас, а на притока ѝ - река Маарата, при село Крушуна се намира карстовият Крушунски водопад, с височина 15 метра.

Достъпът до Деветашката пещера е по пътека, дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч – град Левски за село Деветаки в източна посока, но при влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата. Алтернативен път (по-подходящ за малки деца и възрастни хора, тъй като не е стръмен) води до паркинг на около 50 м от пещерата – пътят към него е малко след отбивката за село Деветаки (посока Ловеч – Левски).

Деветашка пещера е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. След затварянето ѝ за военни цели пещерата не се превръща в пълноценен туристически обект. Въпреки че е отворена за посещения, не е с оформена инфраструктура. Пещерата е обявена за природна забележителност през 1996 година.

Крушу̀нски водопа̀ди (Крушунска бигорна каскада) – поредица от водопади. Намират се на 6 км от град Летница и са известни със своята живописност. Водопадите представляват дълга каскада, отделните стъпала на която са самите водопади. Каскадата се образувала по протежение на река Пройновска извираща от Крушунската пещера. Първият и най-голям водопад от каскадата е 15-метровият Пръскалото, който заедно със следващите ненаименувани по-малки водопади, носят общото название Крушунски водопади.

Туристическата пътека започва от около половин километър южно от селото и до нея се достига по път около който има възможности за паркиране. Туристическата пътека криволичи нагоре срещу течението на реката и накрая достига до първия и най-голям водопад от каскадата – Пръскалото и пещерата, от която извира реката. Има множество мостове, позволяващи на туристите да разгледат местността.

През XIII-XIV век на това място се е намирала Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазените скални ниши и килии.

 

Тракийското название на река Осъм

е било Noya (Ноя), по-късно римляните я преименуват на Anasamus, Asamus (Аесмус), а гърците на Осмос. На славянски, старобългарски и турски се е наричала Осма. Името Осъм се е наложило чак в средата на XIX век.

 

Източник: banker.bg