Дали „генералът на машините“, дали „магьосникът на мръсния ТЕЦ“ пробутаха отново чалга шоуто на сцената
Изборната вечер стартира с малко преимущество на ПП-ДБ и приключи с малко преимущество на ГЕРБ. Тази смяна не трансформира нищо – макар триумфалистките възклицания на ентусиастите от двете страни.
Изборите завършиха по този начин, както се очакваше – с почти тъждество сред двете политически обединения. Изборните резултати изпратиха ясни послания до всички партии и обрисуваха границите на тяхното рационално държание след изборите.
Първо. Единствената смислена опция за основаване на релативно отговорно и релативно устойчиво държавно управление на България е в
споразумяването сред ГЕРБ и ПП-ДБ във формат,
допустим и за двете страни. Въпреки голямото напрежение и намерено отменяне на другата страна в продължение на дълъг – и спешен – интервал от време, политическият императив на днешния ден е за начало на съществено проведено съдействие сред тях. Управлението на страната се разграничава от един фамилен скандал по това, че в политиката нещата в последна сметка не са предмет на персонални връзки. Политическото лице е излъчен представител – главната му длъжностна характерност е да ограничи персоналните си страсти и ползи и да се опита да бъде потребен на гласоподавателите си.
Второ. На тези избори ГЕРБ загуби София и Пловдив. Градовете и гласоподавателите, които завоюва чакат партията да даде своя принос в ръководството на страната. Това не може да се случи без да бъдат направени нужните взаимни отстъпки и без да се извлекат избрани поучения от предишното. За Бойко Борисов е от основно значение да осмисли аргументите, заради които се провали неговата коалиция с Реформаторския блок. Постигането на съглашение за партньорство е първата стъпка. Спазването на това съглашение – макар изкушенията „ да извъртиш “ номер на колегата – е главно предусловие за триумф. Неспазването на съглашението води към канавката – и водача, и партията.
Трето. ПП-ДБ чакаха, че гласоподавателите ще им дадат безапелационен мандат за водачество в ръководството на страната. До последно водачите се надяваха на една преднина от „ най-малко “ 4-5 % пред ГЕРБ. Това беше и повода да се обединят предизборно. На процедура обединяването сподели за следващ път, че остарелият девиз „ дружно можем повече “ не постоянно е правилен.
Оказа се, че „ дружно можем по-малко “.
Но това не е неволя, нито е причина за проваляне. Основната заплаха от проваляне на обединението е съхраняването на революционните илюзии, че смяната може да се реализира само с напъните на „ партиите на смяната “. Време е за пробуждане в действителността. Гражданската и политическа общественост на смяната е доста по-силна и авторитетна, в сравнение с когато и да било през последните 22 години, само че тя не има капацитета – монопола за коренно превръщане на страната сама и еднократно, посредством напъните на едно лично мощно ръководство. Необходима е тактика за поредност от стъпки и стадии на смяна. Инструментите за тази тактика са струпване на либерален опит и поумняване – персонално и политическо поумняване…
Четвърто. Отказът от вдишване на отговорност за взаимно ръководство ще ускори
процеса на маргинализация – както на ГЕРБ, по този начин и на ПП-ДБ.
Всеки може да наблюдава наклонността за стопяване на политическата поддръжка за главните политически партии в страната. Най-дълга е кривата надолу за ГЕРБ, а ПП-ДБ могат да проследят късата, само че изразителна крива на своето лично стесняване към едно „ ядро на смяната “, което е надалеч от задоволително с цел да ги овласти в постигането на поставените от тях цели. Движение за права и свободи е четвърта политическа мощ, а Българска социалистическа партия – още веднъж пета, без особени изгледи да обърне посоката… На 2 април нагоре пораства единствено „ Възраждане “.
Партиите на съветския шовинизъм в България
имат стеснен капацитет за напредък – те не могат да разчитат, дружно взети, на повече от 20-25 на 100 от гласовете на избори („ Възраждане “, Българска социалистическа партия, „ Левица “ и т.н.). Само че някои от тях могат да нарастват вследствие на набъбването на протестния избор измежду естествените – не русофилските българи. Популистката измама на „ Възраждане “ й носи бонуси точно измежду тези пластове от българското общество, които се откъсват от систематичните партии в процеса на политическата рецесия. Протестният избор се отлива както към популистки антисистемни планове като „ Възраждане “, по този начин и към „ буферната “ позиция – „ не гласоподавам, не искам да гласоподавам “. Всеки опит да бъде продължавана политическата рецесия, да се продължава „ служебното “ ерзац-управление и да се заобикаля нуждата за вдишване на политическа отговорност от систематичните партии ще продължи да налива вода в мелницата на „ Възраждане “ § С-ие.
Пето. На тези избоори още веднъж се срещнахме с феномена на „ промушилия се в късен следобяд “… Дали „ генералът на машините “, дали „ магьосникът на мръсния Топлоелектрическа централа “ пробутаха още веднъж чалга шоуто на сцената – откакто го бяха „ не запомнили “ на 2 октомври – това може да каже единствено този, който има достъп да преброи бюлетините – машинни и хартиени – за партията в неравноделен такт и местата, от които са пристигнали в късния неделен следобед… По-важното е да напомним, че в случай че влезе в идващия парламент, тази партия ще се държи още веднъж изцяло естествено –
шоуто ще бъде правилен асистент на поизбелелите зелени чорапи на власт,
ще прави нужното за разстройване на всеки логичен парламентарен опит за изпращане на зелените чорапи за пране и в резерва…
Шесто. Казват, че на времето промълвил – „ Русия може да бъде ръководена, само че няма смисъл… “ След три години политически безпорядък и ловене на риба в мътна вода, последвали 30 години на надменно олигархично ръководство, ние сме на път да преоткрием „ просветлението “ на Александър Втори за самите себе си. България е дребна, красива, евентуално заможна страна, която може елементарно да се ръководи, в случай че се снабди с политически и публичен хайлайф, подготвен да се заеме с тази работа. Има ли смисъл? Според мен – да, към момента да. Само че, кой знае, кой знае…
Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Изборите завършиха по този начин, както се очакваше – с почти тъждество сред двете политически обединения. Изборните резултати изпратиха ясни послания до всички партии и обрисуваха границите на тяхното рационално държание след изборите.
Първо. Единствената смислена опция за основаване на релативно отговорно и релативно устойчиво държавно управление на България е в
споразумяването сред ГЕРБ и ПП-ДБ във формат,
допустим и за двете страни. Въпреки голямото напрежение и намерено отменяне на другата страна в продължение на дълъг – и спешен – интервал от време, политическият императив на днешния ден е за начало на съществено проведено съдействие сред тях. Управлението на страната се разграничава от един фамилен скандал по това, че в политиката нещата в последна сметка не са предмет на персонални връзки. Политическото лице е излъчен представител – главната му длъжностна характерност е да ограничи персоналните си страсти и ползи и да се опита да бъде потребен на гласоподавателите си.
Второ. На тези избори ГЕРБ загуби София и Пловдив. Градовете и гласоподавателите, които завоюва чакат партията да даде своя принос в ръководството на страната. Това не може да се случи без да бъдат направени нужните взаимни отстъпки и без да се извлекат избрани поучения от предишното. За Бойко Борисов е от основно значение да осмисли аргументите, заради които се провали неговата коалиция с Реформаторския блок. Постигането на съглашение за партньорство е първата стъпка. Спазването на това съглашение – макар изкушенията „ да извъртиш “ номер на колегата – е главно предусловие за триумф. Неспазването на съглашението води към канавката – и водача, и партията.
Трето. ПП-ДБ чакаха, че гласоподавателите ще им дадат безапелационен мандат за водачество в ръководството на страната. До последно водачите се надяваха на една преднина от „ най-малко “ 4-5 % пред ГЕРБ. Това беше и повода да се обединят предизборно. На процедура обединяването сподели за следващ път, че остарелият девиз „ дружно можем повече “ не постоянно е правилен.
Оказа се, че „ дружно можем по-малко “.
Но това не е неволя, нито е причина за проваляне. Основната заплаха от проваляне на обединението е съхраняването на революционните илюзии, че смяната може да се реализира само с напъните на „ партиите на смяната “. Време е за пробуждане в действителността. Гражданската и политическа общественост на смяната е доста по-силна и авторитетна, в сравнение с когато и да било през последните 22 години, само че тя не има капацитета – монопола за коренно превръщане на страната сама и еднократно, посредством напъните на едно лично мощно ръководство. Необходима е тактика за поредност от стъпки и стадии на смяна. Инструментите за тази тактика са струпване на либерален опит и поумняване – персонално и политическо поумняване…
Четвърто. Отказът от вдишване на отговорност за взаимно ръководство ще ускори
процеса на маргинализация – както на ГЕРБ, по този начин и на ПП-ДБ.
Всеки може да наблюдава наклонността за стопяване на политическата поддръжка за главните политически партии в страната. Най-дълга е кривата надолу за ГЕРБ, а ПП-ДБ могат да проследят късата, само че изразителна крива на своето лично стесняване към едно „ ядро на смяната “, което е надалеч от задоволително с цел да ги овласти в постигането на поставените от тях цели. Движение за права и свободи е четвърта политическа мощ, а Българска социалистическа партия – още веднъж пета, без особени изгледи да обърне посоката… На 2 април нагоре пораства единствено „ Възраждане “.
Партиите на съветския шовинизъм в България
имат стеснен капацитет за напредък – те не могат да разчитат, дружно взети, на повече от 20-25 на 100 от гласовете на избори („ Възраждане “, Българска социалистическа партия, „ Левица “ и т.н.). Само че някои от тях могат да нарастват вследствие на набъбването на протестния избор измежду естествените – не русофилските българи. Популистката измама на „ Възраждане “ й носи бонуси точно измежду тези пластове от българското общество, които се откъсват от систематичните партии в процеса на политическата рецесия. Протестният избор се отлива както към популистки антисистемни планове като „ Възраждане “, по този начин и към „ буферната “ позиция – „ не гласоподавам, не искам да гласоподавам “. Всеки опит да бъде продължавана политическата рецесия, да се продължава „ служебното “ ерзац-управление и да се заобикаля нуждата за вдишване на политическа отговорност от систематичните партии ще продължи да налива вода в мелницата на „ Възраждане “ § С-ие.
Пето. На тези избоори още веднъж се срещнахме с феномена на „ промушилия се в късен следобяд “… Дали „ генералът на машините “, дали „ магьосникът на мръсния Топлоелектрическа централа “ пробутаха още веднъж чалга шоуто на сцената – откакто го бяха „ не запомнили “ на 2 октомври – това може да каже единствено този, който има достъп да преброи бюлетините – машинни и хартиени – за партията в неравноделен такт и местата, от които са пристигнали в късния неделен следобед… По-важното е да напомним, че в случай че влезе в идващия парламент, тази партия ще се държи още веднъж изцяло естествено –
шоуто ще бъде правилен асистент на поизбелелите зелени чорапи на власт,
ще прави нужното за разстройване на всеки логичен парламентарен опит за изпращане на зелените чорапи за пране и в резерва…
Шесто. Казват, че на времето промълвил – „ Русия може да бъде ръководена, само че няма смисъл… “ След три години политически безпорядък и ловене на риба в мътна вода, последвали 30 години на надменно олигархично ръководство, ние сме на път да преоткрием „ просветлението “ на Александър Втори за самите себе си. България е дребна, красива, евентуално заможна страна, която може елементарно да се ръководи, в случай че се снабди с политически и публичен хайлайф, подготвен да се заеме с тази работа. Има ли смисъл? Според мен – да, към момента да. Само че, кой знае, кой знае…
Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ