Интернет поколението донесе радикална промяна в евроизборите
Изборите за Европейския парламент извършиха съвсем всички упования. Наистина се оказаха най-интересните, най-непредсказуемите и най-важните избори в Европейски Съюз. Въпреки че на пръв взор няма забележителна смяна в състава на Европейския парламент, тези избори означават няколко фундаментални промени. Първата и най-важната от тях е, че сложиха завършек на продължаващата към този момент повече от две десетилетия наклонност на спадаща изборна интензивност. Броят на гласувалите се усили удивително в целия Европейски Съюз като се изключи една-две страни членки, измежду които и България. Особено удивително е нарастването в до момента анемичния Изток. В Полша тя се удвои, а в Румъния беше покрай удвояването. Като цяло най-забележително е нарастването в огромните страни.
Втората фундаментална смяна е, че
тези избори оповестиха публично края на рецесията в еврозоната
Партиите, които бяха основани или завоюваха от икономическата и финансовата рецесия, т.е. крайнолевите и популистите, са съвсем на изгубване. Те отстъпиха място на центристки и умерени политически сили. Най-забележителни в този смисъл са резултатите в Гърция, където десноцентристката „ Нова народна власт “ завоюва с умерена и цивилизована акция. Партията на протеста против европейската избавителна стратегия за Гърция - СИРИЗА, продължава да е с огромна поддръжка, само че е забележима наклонността на спад. Евроизборите демонстрират също и края на миграционната рецесия. В множеството развити демокрации, където тематиката доминираше през последните години, антимиграционните партии записаха спад, като най-яркото и самотно изключение е Италия. Големите спечелили са умерени и прогресивни политически сили, които заложиха на най-важните цели, пред които са изправени европейските общества, като икономическото неравноправие и измененията в климата.
Нещото, което анализаторите пропуснаха в прогнозите си, е, че тези избори разкриха
огромното разделяне сред западната и източната част на Европейски Съюз,
което заслужава доста деликатен разбор, защото това чертае бъдещето на съюза. На Запад, където демокрациите имат по-дълбоки корени, тези избори ще бъдат запомнени с невижданото присъединяване на младите, които обичайно не гласоподават, изключително на евроизбори. Няколко са аргументите. Първата е, че на Запад също имаше опит за либерален прелом, който вървеше някак неусетно и постоянно минаваше маскиран като непоклатимост на двупартийната или малкопартийната система. Германия е ослепителен образец. Доскоро тя беше обсъждана като остров на политическа непоклатимост, само че четирите мандата на канцлерката Меркел и нейното ръководство посредством необятни обединения ерозираха демократичното посланичество. В името на политическата и икономическата непоклатимост всякаква смислена опция беше погълната, което остави пространство за растежа на " Алтернатива за Германия ". Тя обаче не се появи като същинска опция в цивилизовано общество с добра демократична традиция и най-много с възприятие на европейска отговорност, което отвори пътя към Зелените. Германските Зелени бележат растеж към този момент няколко избори подред, само че на евроизборите в този момент безусловно пометоха статуквото, като приключиха втори компактно след християндемократите.
Ще бъде преждевременно обаче заслугите за успеха им да се припише напълно на тях и неочакваното осъзнаване на потребността от зелени политики.
В Германия изборният резултат беше повлиян от ютюбъра Рецо,
който другояче е диджей, само че седмица преди евроизборите посвети 55-минутно видео на демитологизирането на ръководещата коалиция, като със статистики и съответни данни изясни, че християндемократите и социалдемократите не са създали нищо за подобряването на живота на германците и даже в противен случай, виновни са за задълбочаването на икономическото неравноправие и за утежняването на климатичната обстановка. Видеото на Рецо явно напипва разкрит нерв, тъй като изнесените от него данни и изказвания напълно изместиха стремежи от ръководещите дневен ред и подмениха дебата. Нямаше медия в Германия, която да не се занимава с преценка на истинността на изказванията на Рецо и инспекция на източниците му. Това фундаментално промени диалога там. Нещо повече, единствено дни откакто той безусловно взриви публичното мнение, Рецо пусна ново видео, този път малко – малко над 3 минути, в което над 70 влогъри - известни немски инфлуенсъри от най-различни прослойки и с най-различна публика, насочиха апел към гласоподавателите да не гласоподават за мейнстрийм партиите, а вместо това да поддържат Зелените. Само за един ден Германия позеленя, откакто интернет поколението излезе против отглежданите от малкия екран. На тези избори гласуващите за първи път означиха безспорен връх. Нещо повече, по-голямата част от гласуващите младежи във възрастовата група сред 18 и 29 години гласоподаваха за Зелените.
Всички те не гледат телевизия, а се осведомят главно от обществените мрежи, и то най-вече Whatsapp, Youtube, Snapchat други Те бяха измежду първите, до които доближи дребната революционерка Грета Тунберг – 16-годишното момиче, което стартира като самотна стачкуваща против това, че измененията в климата не са главен приоритет на медиите и партиите. Само за няколко месеца обаче нейната самостоятелна учебна стачка се превърна в световно придвижване. Това, че милениумите не гледат телевизия, обяснява и за какво Рецо реализира подобен резултат. В първата седмица от публикуването видеото му беше гледано от 8 милиона души – разнолика и разнообразна публика, за която малките екрани, взети дружно, могат единствено да мечтаят. За ръководещите това беше голям потрес, на който те не съумяха да реагират уместно, доказвайки, че не схващат добре интернет и младото потомство. Направеното от Рецо е сигнал, че демокрацията в развитите страни се пробва да премине на идващото еволюционно равнище, като става по-гражданска. Рецо изигра ролята на астероида, унищожил динозаврите.
Оттук нататък политиката ще бъде все по-фрагментирана, т.е. по-представителна за другите ползи в едно глобализирано и мобилно общество.
Въпреки гражданската гражданска война, която се следи и другаде, успеха на Зелените се дължи и на все по-осъзнатата потребност от незабавни дейности за опълчване на климатичните промени. Зелените безусловно обръщаха маси във Франция, където приключиха трети, и в Италия, където вгорчиха привидната победа на фашистката партия на Матео Салвини. Те изненадаха ръководещите и в Ирландия.
На изток се вижда краят на антилибералната рецесия
В източната част на съюза също текат процеси на либерален протест, като най-ярък е в Румъния. От началото на огромното разширение от 2004-та и 2007-а до момента новите членки допринасяха с неповторимо ниска изборна интензивност и за радикализирането на десноцентристите. Тези избори обаче сложиха края на тази наклонност, което може би е същинският завършек на разделянето сред нови и остарели членки. Румънците, които имат най-голямата диаспора в Европейски Съюз, се редиха на километрични опашки, с цел да покажат междинен пръст на ръководещите. Румъния е една от фронтовите линии на преврата против демокрацията и е първата страна от източната част на съюза, която се разпалва посредством избори против него. Не единствено че социалдемократите приключиха разгромени след две години опити да хакнат битката против корупцията, само че и водачът им Ливиу Драгня отиде в пандиза.
Любопитни са резултатите и в превзетата народна власт на Унгария, където също има напредък на либералите. Демократичната коалиция и " Моментум " ще изпратят общо шестима евродепутати. Естония, която изненада с растеж на крайната десница, очевидно се усети, че е сбъркала, и поддържа демократичната партия, която завоюва изборите. Възход на проевропейски и демократични сили имаше и в Чехия, а в Словакия проевропейска коалиция завоюва безапелационна победа. Другаде обаче резултатите демонстрират, че Европейската пролет към момента не е пристигнала или е още в доста ранен етап. Такъв случай са Полша и България, макар че има обилни разлики сред двете страни. В Хърватия обстановката е изключително забавна и заслужава настрана внимание, само че като цяло се вижда, че политическата сцена се фрагментира доста по-бързо от предстоящото. Уникалното в хърватския случай е, че на тези избори за първи път малцинствена партия, и то на сърбите, сложи посредством предизборната си акция дълго замитания под килима въпрос за отношението към националните малцинства в някогашна Югославия.
Евроизборите бяха същински астероид за обичайните политически партии и дават доста храна за размисъл на европейските политически фамилии. Отбелязвайки края на спешната политика от последното десетилетие, тези избори сложиха началото на европейски демос, който споделя доста общи проблеми, измежду които най-важните са положението на демокрацията, климатичните промени и икономическото неравноправие. Истинското предизвикателство предстои, само че неповторимото на тези избори е, че съставът на Европарламента ще наподобява съвсем същият, само че ще работи по радикално друг метод.
Втората фундаментална смяна е, че
тези избори оповестиха публично края на рецесията в еврозоната
Партиите, които бяха основани или завоюваха от икономическата и финансовата рецесия, т.е. крайнолевите и популистите, са съвсем на изгубване. Те отстъпиха място на центристки и умерени политически сили. Най-забележителни в този смисъл са резултатите в Гърция, където десноцентристката „ Нова народна власт “ завоюва с умерена и цивилизована акция. Партията на протеста против европейската избавителна стратегия за Гърция - СИРИЗА, продължава да е с огромна поддръжка, само че е забележима наклонността на спад. Евроизборите демонстрират също и края на миграционната рецесия. В множеството развити демокрации, където тематиката доминираше през последните години, антимиграционните партии записаха спад, като най-яркото и самотно изключение е Италия. Големите спечелили са умерени и прогресивни политически сили, които заложиха на най-важните цели, пред които са изправени европейските общества, като икономическото неравноправие и измененията в климата.
Нещото, което анализаторите пропуснаха в прогнозите си, е, че тези избори разкриха
огромното разделяне сред западната и източната част на Европейски Съюз,
което заслужава доста деликатен разбор, защото това чертае бъдещето на съюза. На Запад, където демокрациите имат по-дълбоки корени, тези избори ще бъдат запомнени с невижданото присъединяване на младите, които обичайно не гласоподават, изключително на евроизбори. Няколко са аргументите. Първата е, че на Запад също имаше опит за либерален прелом, който вървеше някак неусетно и постоянно минаваше маскиран като непоклатимост на двупартийната или малкопартийната система. Германия е ослепителен образец. Доскоро тя беше обсъждана като остров на политическа непоклатимост, само че четирите мандата на канцлерката Меркел и нейното ръководство посредством необятни обединения ерозираха демократичното посланичество. В името на политическата и икономическата непоклатимост всякаква смислена опция беше погълната, което остави пространство за растежа на " Алтернатива за Германия ". Тя обаче не се появи като същинска опция в цивилизовано общество с добра демократична традиция и най-много с възприятие на европейска отговорност, което отвори пътя към Зелените. Германските Зелени бележат растеж към този момент няколко избори подред, само че на евроизборите в този момент безусловно пометоха статуквото, като приключиха втори компактно след християндемократите.
Ще бъде преждевременно обаче заслугите за успеха им да се припише напълно на тях и неочакваното осъзнаване на потребността от зелени политики.
В Германия изборният резултат беше повлиян от ютюбъра Рецо,
който другояче е диджей, само че седмица преди евроизборите посвети 55-минутно видео на демитологизирането на ръководещата коалиция, като със статистики и съответни данни изясни, че християндемократите и социалдемократите не са създали нищо за подобряването на живота на германците и даже в противен случай, виновни са за задълбочаването на икономическото неравноправие и за утежняването на климатичната обстановка. Видеото на Рецо явно напипва разкрит нерв, тъй като изнесените от него данни и изказвания напълно изместиха стремежи от ръководещите дневен ред и подмениха дебата. Нямаше медия в Германия, която да не се занимава с преценка на истинността на изказванията на Рецо и инспекция на източниците му. Това фундаментално промени диалога там. Нещо повече, единствено дни откакто той безусловно взриви публичното мнение, Рецо пусна ново видео, този път малко – малко над 3 минути, в което над 70 влогъри - известни немски инфлуенсъри от най-различни прослойки и с най-различна публика, насочиха апел към гласоподавателите да не гласоподават за мейнстрийм партиите, а вместо това да поддържат Зелените. Само за един ден Германия позеленя, откакто интернет поколението излезе против отглежданите от малкия екран. На тези избори гласуващите за първи път означиха безспорен връх. Нещо повече, по-голямата част от гласуващите младежи във възрастовата група сред 18 и 29 години гласоподаваха за Зелените.
Всички те не гледат телевизия, а се осведомят главно от обществените мрежи, и то най-вече Whatsapp, Youtube, Snapchat други Те бяха измежду първите, до които доближи дребната революционерка Грета Тунберг – 16-годишното момиче, което стартира като самотна стачкуваща против това, че измененията в климата не са главен приоритет на медиите и партиите. Само за няколко месеца обаче нейната самостоятелна учебна стачка се превърна в световно придвижване. Това, че милениумите не гледат телевизия, обяснява и за какво Рецо реализира подобен резултат. В първата седмица от публикуването видеото му беше гледано от 8 милиона души – разнолика и разнообразна публика, за която малките екрани, взети дружно, могат единствено да мечтаят. За ръководещите това беше голям потрес, на който те не съумяха да реагират уместно, доказвайки, че не схващат добре интернет и младото потомство. Направеното от Рецо е сигнал, че демокрацията в развитите страни се пробва да премине на идващото еволюционно равнище, като става по-гражданска. Рецо изигра ролята на астероида, унищожил динозаврите.
Оттук нататък политиката ще бъде все по-фрагментирана, т.е. по-представителна за другите ползи в едно глобализирано и мобилно общество.
Въпреки гражданската гражданска война, която се следи и другаде, успеха на Зелените се дължи и на все по-осъзнатата потребност от незабавни дейности за опълчване на климатичните промени. Зелените безусловно обръщаха маси във Франция, където приключиха трети, и в Италия, където вгорчиха привидната победа на фашистката партия на Матео Салвини. Те изненадаха ръководещите и в Ирландия.
На изток се вижда краят на антилибералната рецесия
В източната част на съюза също текат процеси на либерален протест, като най-ярък е в Румъния. От началото на огромното разширение от 2004-та и 2007-а до момента новите членки допринасяха с неповторимо ниска изборна интензивност и за радикализирането на десноцентристите. Тези избори обаче сложиха края на тази наклонност, което може би е същинският завършек на разделянето сред нови и остарели членки. Румънците, които имат най-голямата диаспора в Европейски Съюз, се редиха на километрични опашки, с цел да покажат междинен пръст на ръководещите. Румъния е една от фронтовите линии на преврата против демокрацията и е първата страна от източната част на съюза, която се разпалва посредством избори против него. Не единствено че социалдемократите приключиха разгромени след две години опити да хакнат битката против корупцията, само че и водачът им Ливиу Драгня отиде в пандиза.
Любопитни са резултатите и в превзетата народна власт на Унгария, където също има напредък на либералите. Демократичната коалиция и " Моментум " ще изпратят общо шестима евродепутати. Естония, която изненада с растеж на крайната десница, очевидно се усети, че е сбъркала, и поддържа демократичната партия, която завоюва изборите. Възход на проевропейски и демократични сили имаше и в Чехия, а в Словакия проевропейска коалиция завоюва безапелационна победа. Другаде обаче резултатите демонстрират, че Европейската пролет към момента не е пристигнала или е още в доста ранен етап. Такъв случай са Полша и България, макар че има обилни разлики сред двете страни. В Хърватия обстановката е изключително забавна и заслужава настрана внимание, само че като цяло се вижда, че политическата сцена се фрагментира доста по-бързо от предстоящото. Уникалното в хърватския случай е, че на тези избори за първи път малцинствена партия, и то на сърбите, сложи посредством предизборната си акция дълго замитания под килима въпрос за отношението към националните малцинства в някогашна Югославия.
Евроизборите бяха същински астероид за обичайните политически партии и дават доста храна за размисъл на европейските политически фамилии. Отбелязвайки края на спешната политика от последното десетилетие, тези избори сложиха началото на европейски демос, който споделя доста общи проблеми, измежду които най-важните са положението на демокрацията, климатичните промени и икономическото неравноправие. Истинското предизвикателство предстои, само че неповторимото на тези избори е, че съставът на Европарламента ще наподобява съвсем същият, само че ще работи по радикално друг метод.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ