Русия в главите на българите
Из виртуалното пространство се завъртя анонс за мистериозна конференция на Българска академия на науките за русофобството в България, която за малко раздели цифровия народ на русофили и русофоби. Както си му е редът. Не можах да стигна до формален източник, а някои от известията в това време просто изчезнаха - може би са се уплашили от подигравките, може и някаква дълга ръка да е натиснала уредниците, както стана с конференцията за равенството на половете. Но тъй като считам, че тематиката е доста забавна, задочно ще взема отношение.
Опит за семиотичен разбор
Каки смисли се влагат в България в понятието Русия? Първо, видяно чисто институционално, тази страна сега е нещо като наш съперник, доколкото сме член на НАТО. Не приказваме за ненавист, а за боязън - от Съюз на съветските социалистически републики, от нова Русия след 2011, когато Путин пое курс на борба.
„ Фобос “ на гръцки значи боязън, не ненавист. Тоест, русофоби са тези, които се опасяват от Русия. Защо ли? Ами поради окупацията на Чехословакия и Крим, поради лъжите за сваления корейски аероплан през 1983 и за малайзийския аероплан през 2014, поради поддръжката за главорезите в Камбоджа преди и в Сирия в този момент, поради пропагандата на международна гражданска война при соца и хибридната война през днешния ден. В никакъв случай не желая да кажа, че Западът е света вода ненапита и няма роля в този спор. Просто България е избрала публично едната страна на барикадата и е там към този момент много години. Това прави от русофобите поддръжници на статуквото, а от русофилите - един тип дисиденти. В самата Русия биха ги нарекли национални предатели, само че ние по-добре да се въздържаме от сходни избрания.
За доста българи Русия е знак на изгубения комунизъм от младостта им. Понятието за носталгия е точно това: чувстваш болежка по нещо, което окончателно си е отишло. Младостта, лагерните огньове, кахърните трели на българската сцена. На противоположния полюс смисъла е същото: Русия символизира комунизма с всевластния комсомолски секретар, с полицая, който стриже коси и реже дънки, с радиоточката, която бълва скудоумия. Успехът на тази символизация се дължи на това, че нито едните, нито другите демонстрират интерес към действителната страна отвъд Черно море. Тя през днешния ден е една от най-неравните, най-капиталистическите, а от комунизма са останали единствено няколко признака на имперска мощност - ракетите, химнът, мумията на Ленин.
За русофилите Москва символизира хубавичко ръка, която ще постави ред в света. Путин персонално култивира този си облик, като понякога бомбардира чеченски град, подгонва олигарх, позатваря и поубива инакомислещи. Русофоби в тази ситуация са тези, които се боят от сходен модел, тъй като държат на демократичната народна власт, която не е просто власт на болшинството, а и отбрана на последното малцинство, на последния субект. Битката се води в ера, в която в процеса на глобализацията политическата власт се оказва все по-обезличена от стопанската система. Политиците се репчат, измислят си лесни цели, като да вземем за пример еднополовите бракове, само че връща ли ги това на сцената? Да, Путин ненапълно се върна, само че не с мощна стопанска система, просвета или просвета, а с военни акции, които провокират интернационалния ред. Просто обръщам внимание, че в тази ситуация русофилите, волно или не, се оказват милитаристи. Да, измежду русофобите също има горещи американофили, фасцинирани от задокеанската военна мощност, само че те май са по-малко. Самата мисъл, че дребна България може да си мечтае за някаква мощна ръка, за могъща войска и незаобиколима роля в международните неща е леко комична, само че, както знаем, фантазията си има своя логичност.
Всеки избира кино лентата, който желае да гледа
Важен детайл в конфликта фили-фоби е деструктивният темперамент на съветската психика. Тамошните политтехнолози систематично пробват да деконструират Европейски Съюз - за разлика от Китай да вземем за пример, който вижда интереса си този пазар да е постоянен и кредитоспособен. Но не всеки русофил в България се разпознава с крайнодесните придвижвания, които поддържа Кремъл, има и доста хора с леви убеждения. Това, което им харесва, е, че някой поставя кол в колелата на Системата. В този си вид русофилията е тип анархизъм, търсене на съдружник в желанието за реванш над света - подобен, какъвто е. В поддръжка на това идва и близостта на националните ни характери: руснаците са като нас, само че още по-хаотични - напиват се, не им дреме, а индивидът от подземието на Достоевски демонстрира кукиш на прелестния Кристален замък, издигнат от Прогреса. У кое българско несъзнавано я няма тази злорада жила? Русофобите пък, в ролята на красивите и сполучливите, се мъчат да имитират западните мостри. Пренасят от там освен венециански гондоли и маниери за маса, само че и технологии, закони, полезности. Последният им мотив във всеки спор е: по този начин вършат в Европа. А това ги слага в едно малко унизително състояние по отношение на волните русофили, които правят всевъзможни пакости както им идва от вътрешната страна.
Понеже цялата работа е малко фантазмена, най-вече знаци ще извлечем в областта на културата. Няма по-различни страни от нашите две: едната империя, другата провинция, едната аристократична, другата еснафска, едната живее от феодално притежание на подземни благосъстояния, другата претърпява от подизпълнителски труд. Русофилите съпреживяват историята, като я драматизират съгласно наученото от учебниците по история от началния курс - освобождението, умилението от съветските жертви, благодарността, на която сме наказани до гроб. Русофобите се ровят из по-специализирани текстове и непрестанно изваждат епизоди, когато Русия ни окупира, афишира ни войни, работи срещу ползите ни. Всеки избира кино лентата, който желае да гледа.
За едните православието е естествена връзка сред двата народа, под естественото водачество на съветската патриаршия, нали е най-голяма (за пари и секрети служби няма да отваряме дума). За другите пък православието е изкористено от Кремъл и се е трансформирало в новия марксизъм-ленинизъм. И тъй като няма по какъв начин да не имаме вяра - давайте тогава да гледаме към Вселенската патриаршия. Едните абсолютно се възхищават от формалната съветска просвета, други се възторгват селективно от борците против самодържавието, комунизма и отново самодържавието. Най-любопитно е отношението към славянството, което трансформира двете групи в квази-етноси: едните желаят да са славяни, другите намират всевъзможни доказателства за това, че нямаме нищо общо. Дотам се заплете работата, че с неспокойствие очаквам Българска академия на науките да вземе отношение: славяни ли сме или не, какъв език приказваме, какви генетични маркери са открити. И в случай че сме славяни, това сближава ли ни и с поляците да вземем за пример, които не обичат Русия?
Между двата полюса
Ще кажете, че дума не откъсвам за икономическите ползи, а те въпреки всичко са най-важни. Едните желаят „ Белене ", другите - не; едните се радват, че второ етническо малцинство у нас към този момент са съветските виладжии (над 400 000?), другите напомнят опита за прелом в Черна гора, осъществен точно от такива виладжии; едните споделят, че съветският газ е най-евтин, другите настояват, че е най-скъп. Но би било много наивно да мислим, че „ Южен поток “ е бил спрян от някаква русофобия. Където играят пари, въображаемото нормално има подчинена роля - идва по-късно, с цел да легитимира към този момент направени избори. Вярно е, че в някои връзки е по-лесно да се разбираш с руснаците, тъй като и едната, и другата славянско-православна душа има податливост да позаобикаля някои правила. А това по-скоро сближава двата полюса, в сравнение с да ги разделя.
С една дума: семиотиката е пластична, подхожда за разнообразни обстановки, разнообразни политически идентичности. Поле за доста бъдещи конференции!
Опит за семиотичен разбор
Каки смисли се влагат в България в понятието Русия? Първо, видяно чисто институционално, тази страна сега е нещо като наш съперник, доколкото сме член на НАТО. Не приказваме за ненавист, а за боязън - от Съюз на съветските социалистически републики, от нова Русия след 2011, когато Путин пое курс на борба.
„ Фобос “ на гръцки значи боязън, не ненавист. Тоест, русофоби са тези, които се опасяват от Русия. Защо ли? Ами поради окупацията на Чехословакия и Крим, поради лъжите за сваления корейски аероплан през 1983 и за малайзийския аероплан през 2014, поради поддръжката за главорезите в Камбоджа преди и в Сирия в този момент, поради пропагандата на международна гражданска война при соца и хибридната война през днешния ден. В никакъв случай не желая да кажа, че Западът е света вода ненапита и няма роля в този спор. Просто България е избрала публично едната страна на барикадата и е там към този момент много години. Това прави от русофобите поддръжници на статуквото, а от русофилите - един тип дисиденти. В самата Русия биха ги нарекли национални предатели, само че ние по-добре да се въздържаме от сходни избрания.
За доста българи Русия е знак на изгубения комунизъм от младостта им. Понятието за носталгия е точно това: чувстваш болежка по нещо, което окончателно си е отишло. Младостта, лагерните огньове, кахърните трели на българската сцена. На противоположния полюс смисъла е същото: Русия символизира комунизма с всевластния комсомолски секретар, с полицая, който стриже коси и реже дънки, с радиоточката, която бълва скудоумия. Успехът на тази символизация се дължи на това, че нито едните, нито другите демонстрират интерес към действителната страна отвъд Черно море. Тя през днешния ден е една от най-неравните, най-капиталистическите, а от комунизма са останали единствено няколко признака на имперска мощност - ракетите, химнът, мумията на Ленин.
За русофилите Москва символизира хубавичко ръка, която ще постави ред в света. Путин персонално култивира този си облик, като понякога бомбардира чеченски град, подгонва олигарх, позатваря и поубива инакомислещи. Русофоби в тази ситуация са тези, които се боят от сходен модел, тъй като държат на демократичната народна власт, която не е просто власт на болшинството, а и отбрана на последното малцинство, на последния субект. Битката се води в ера, в която в процеса на глобализацията политическата власт се оказва все по-обезличена от стопанската система. Политиците се репчат, измислят си лесни цели, като да вземем за пример еднополовите бракове, само че връща ли ги това на сцената? Да, Путин ненапълно се върна, само че не с мощна стопанска система, просвета или просвета, а с военни акции, които провокират интернационалния ред. Просто обръщам внимание, че в тази ситуация русофилите, волно или не, се оказват милитаристи. Да, измежду русофобите също има горещи американофили, фасцинирани от задокеанската военна мощност, само че те май са по-малко. Самата мисъл, че дребна България може да си мечтае за някаква мощна ръка, за могъща войска и незаобиколима роля в международните неща е леко комична, само че, както знаем, фантазията си има своя логичност.
Всеки избира кино лентата, който желае да гледа
Важен детайл в конфликта фили-фоби е деструктивният темперамент на съветската психика. Тамошните политтехнолози систематично пробват да деконструират Европейски Съюз - за разлика от Китай да вземем за пример, който вижда интереса си този пазар да е постоянен и кредитоспособен. Но не всеки русофил в България се разпознава с крайнодесните придвижвания, които поддържа Кремъл, има и доста хора с леви убеждения. Това, което им харесва, е, че някой поставя кол в колелата на Системата. В този си вид русофилията е тип анархизъм, търсене на съдружник в желанието за реванш над света - подобен, какъвто е. В поддръжка на това идва и близостта на националните ни характери: руснаците са като нас, само че още по-хаотични - напиват се, не им дреме, а индивидът от подземието на Достоевски демонстрира кукиш на прелестния Кристален замък, издигнат от Прогреса. У кое българско несъзнавано я няма тази злорада жила? Русофобите пък, в ролята на красивите и сполучливите, се мъчат да имитират западните мостри. Пренасят от там освен венециански гондоли и маниери за маса, само че и технологии, закони, полезности. Последният им мотив във всеки спор е: по този начин вършат в Европа. А това ги слага в едно малко унизително състояние по отношение на волните русофили, които правят всевъзможни пакости както им идва от вътрешната страна.
Понеже цялата работа е малко фантазмена, най-вече знаци ще извлечем в областта на културата. Няма по-различни страни от нашите две: едната империя, другата провинция, едната аристократична, другата еснафска, едната живее от феодално притежание на подземни благосъстояния, другата претърпява от подизпълнителски труд. Русофилите съпреживяват историята, като я драматизират съгласно наученото от учебниците по история от началния курс - освобождението, умилението от съветските жертви, благодарността, на която сме наказани до гроб. Русофобите се ровят из по-специализирани текстове и непрестанно изваждат епизоди, когато Русия ни окупира, афишира ни войни, работи срещу ползите ни. Всеки избира кино лентата, който желае да гледа.
За едните православието е естествена връзка сред двата народа, под естественото водачество на съветската патриаршия, нали е най-голяма (за пари и секрети служби няма да отваряме дума). За другите пък православието е изкористено от Кремъл и се е трансформирало в новия марксизъм-ленинизъм. И тъй като няма по какъв начин да не имаме вяра - давайте тогава да гледаме към Вселенската патриаршия. Едните абсолютно се възхищават от формалната съветска просвета, други се възторгват селективно от борците против самодържавието, комунизма и отново самодържавието. Най-любопитно е отношението към славянството, което трансформира двете групи в квази-етноси: едните желаят да са славяни, другите намират всевъзможни доказателства за това, че нямаме нищо общо. Дотам се заплете работата, че с неспокойствие очаквам Българска академия на науките да вземе отношение: славяни ли сме или не, какъв език приказваме, какви генетични маркери са открити. И в случай че сме славяни, това сближава ли ни и с поляците да вземем за пример, които не обичат Русия?
Между двата полюса
Ще кажете, че дума не откъсвам за икономическите ползи, а те въпреки всичко са най-важни. Едните желаят „ Белене ", другите - не; едните се радват, че второ етническо малцинство у нас към този момент са съветските виладжии (над 400 000?), другите напомнят опита за прелом в Черна гора, осъществен точно от такива виладжии; едните споделят, че съветският газ е най-евтин, другите настояват, че е най-скъп. Но би било много наивно да мислим, че „ Южен поток “ е бил спрян от някаква русофобия. Където играят пари, въображаемото нормално има подчинена роля - идва по-късно, с цел да легитимира към този момент направени избори. Вярно е, че в някои връзки е по-лесно да се разбираш с руснаците, тъй като и едната, и другата славянско-православна душа има податливост да позаобикаля някои правила. А това по-скоро сближава двата полюса, в сравнение с да ги разделя.
С една дума: семиотиката е пластична, подхожда за разнообразни обстановки, разнообразни политически идентичности. Поле за доста бъдещи конференции!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ