РС Македония се кичи с образа на Гоце, но душата ѝ е изцяло подвластна на Тито
Иван Николов
Неофициалното посещаване на президента на прилежащата страна, Гордана Силяновска-Давкова, в София напълно не беше инцидентно. Зад почтения мотив да удостои с наличието си представянето на операта „ Набуко “ на Македонската опера и балет, тя в действителност режисира непредвиден за България политически театър.
Срещата ѝ с българския държавен глава Румен Радев, трябваше да се трансформира в мотив за поредност от авансово готови сценки на шок, отчаяние и “благородно “ възмущение от държанието на нейните домакини. Дълбокото ѝ възмущение от тази среща тя изрази в Скопие с думите: “Не се гради културна дипломатиjа со некоj што нема културни манири… “
С това даде израз на своето културно и политическо „ предимство “ над българските си домакини.
Липсата на македонското знаме на фотографията ѝ с българския президент, пристигна като мана небесна за професионалните хулители на България. Зад тяхното дежурно словоблудство остана скрита добре замислената постановка. Тя пролича по-късно, след примитивните прояви на вицепремиера Александър Николоски към България.
И тук е развръзката на този презрян водевил
Ако върнем лентата на събитията малко обратно, ще забележим по какъв начин същият този вицепремиер на публично посещаване в Белград роболепничи пред сръбските си домакини, твърдейки ги в братските усеща на македонския народ. Сравнете изражението на лицето му по-късно, когато, налегнат от неистово възмущение, ругатни българите и България.
Точно в този миг е прикрит и дълбокият план.
Неслучайно и президентът Давкова, и вицепремиерът Николоски станаха основни реализатори в сценката „ разобличаваща “ българските им сътрудници, откакто към този момент публично бяха посетили Белград. Там сред многото спонтанни и авансово готови срещи, евентуално е била замислена и режисурата на тяхното непринудено възмущение против България.
Това е някогашен неведнъж пробван в продължение към този момент на 180 години прийом на Белград.
Когато слушаме „ въодушевените “ ругатни на Александър Николоски към българите и България, няма по какъв начин да не напомним на братята македонци, какви инструкции е давал Стоян Новакович през 1886 година на издателя на замисления от него вестник, списван на македонско произношение и който би трябвало да излиза в Цариград: “…На македонския народ да вдъхва сръбски дух. Да се потвърждава, че македонците не са българи, че българите са неприятели на македонския народ… “
Петдесет години Македонска страна в Титова Югославия и 35 години независимо битие, само че в пелените на югоносталгичния македонизъм. Ето резултатът: Македония през днешния ден е страна всецяло обърната на север, с нрав, полезности и навици, нямащи нищо общо с хората населяващи тази територия преди стотина години.
Посещението на президента Гордана Силяновска-Давкова в София и последвалата лакардия в Скопие и нахаканите изказвания на Мицкоски и Николоски, не са нищо друго с изключение на илюстрация на нещастието, по какъв начин един народ, заставен от садистичната грандомания на прилежаща държавна върхушка,
се трансформира в жалка диаметралност на самия себе си.
Място за полемики, за историческата истина, за духовността, за традициите за народностното съзнание на няколко потомство, от дълго време преселили се в небитието, няма. Валякът е бил безсърдечен, заличил е всичко.
А за какво въпреки всичко хора с някакъв интелектуален капацитет като президента Силяновска и премиера Мицкоски не от друго, а заради любознание най-малко не пожелаят да поразлистят страниците на личната си родова история, само че не от Титово време, а доста по-назад и в случай че имат съвест, чест, достолепие и морал, ще отрекат себе си от днешния ден, с цел да потърсят същинските си корени.
Това е пътят, по който към момента трудностите са неизброими.
***
В процеса на постепенния световен разпад на едвам открития 35-годишен порядък, след рухването на Берлинската стена и мъчителното преструктуриране на мощта и въздействието на старите и изгряващите геополитически играчи, в Западните Балкани се отвори празнина. И сръбският президент Александър Вучич, по рецептата на Тито, побърза да се прогласи за пълководец и заповедник в този район. Идеята му за минишенгенско пространство, посочено „ Отворени Балкани “, като преходна форма към лелеяната му фантазия, наречена „ Сръбски свят “, се приема благосклонно и в Брюксел, и във Вашингтон и изрично е подкрепена от Будапеща.
Той и министър председателят на Унгария, Виктор Орбан, имат проект, в който районен съд Македония би трябвало да играе избрана роля. Неслучайно Орбан отпусна заем на Скопие в размер на 500 милиона евро, чийто генезис води към много неосветени финансови пространства. Така или другояче районен съд Македония е артист с избрана роля в спектакъла, който под режисурата на Вучич и Орбан
би трябвало да се изплъзва от опеката на Брюксел и Вашингтон, намигвайки на Москва и Пекин
Ето от кое място произтичат антиевропейските „ доброжелателни “ изявления на днешните водачи в Скопие, на публицисти, коментатори и ясновидци.
Представлението, което ни устрои президентът Гордана Силяновска-Давкова, последвано от поддържащите функции на премиера Мицкоски и неговите заместници в ръководството, разкрива двуличието им по отношение на Брюксел и решимостта им да поддържат упоритостите на Вучич за плана „ Сръбски свят “.
В него Скопие ще заеме полагащото му се място, отредено още през 1944 година от Тито и непокътнато до през днешния ден и от ръководещите, и от опозицията в Белград.
А каква цена заплатиха тогавашните генерации на Вардарска Македония за реализирането на този престъпен политически план, в Скопие към момента е неразрешено да се приказва.
районен съд Македония през днешния ден е страна, която настойчиво се кичи с облика на Гоце, само че душата ѝ е напълно подвластна на Стоян Новакович и Тито …
Това е придвижване по противоположния път – към едно отречено минало./ БГНЕС
*Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е шеф на списание „ България-Македония ” и на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката.
Неофициалното посещаване на президента на прилежащата страна, Гордана Силяновска-Давкова, в София напълно не беше инцидентно. Зад почтения мотив да удостои с наличието си представянето на операта „ Набуко “ на Македонската опера и балет, тя в действителност режисира непредвиден за България политически театър.
Срещата ѝ с българския държавен глава Румен Радев, трябваше да се трансформира в мотив за поредност от авансово готови сценки на шок, отчаяние и “благородно “ възмущение от държанието на нейните домакини. Дълбокото ѝ възмущение от тази среща тя изрази в Скопие с думите: “Не се гради културна дипломатиjа со некоj што нема културни манири… “
С това даде израз на своето културно и политическо „ предимство “ над българските си домакини.
Липсата на македонското знаме на фотографията ѝ с българския президент, пристигна като мана небесна за професионалните хулители на България. Зад тяхното дежурно словоблудство остана скрита добре замислената постановка. Тя пролича по-късно, след примитивните прояви на вицепремиера Александър Николоски към България.
И тук е развръзката на този презрян водевил
Ако върнем лентата на събитията малко обратно, ще забележим по какъв начин същият този вицепремиер на публично посещаване в Белград роболепничи пред сръбските си домакини, твърдейки ги в братските усеща на македонския народ. Сравнете изражението на лицето му по-късно, когато, налегнат от неистово възмущение, ругатни българите и България.
Точно в този миг е прикрит и дълбокият план.
Неслучайно и президентът Давкова, и вицепремиерът Николоски станаха основни реализатори в сценката „ разобличаваща “ българските им сътрудници, откакто към този момент публично бяха посетили Белград. Там сред многото спонтанни и авансово готови срещи, евентуално е била замислена и режисурата на тяхното непринудено възмущение против България.
Това е някогашен неведнъж пробван в продължение към този момент на 180 години прийом на Белград.
Когато слушаме „ въодушевените “ ругатни на Александър Николоски към българите и България, няма по какъв начин да не напомним на братята македонци, какви инструкции е давал Стоян Новакович през 1886 година на издателя на замисления от него вестник, списван на македонско произношение и който би трябвало да излиза в Цариград: “…На македонския народ да вдъхва сръбски дух. Да се потвърждава, че македонците не са българи, че българите са неприятели на македонския народ… “
Петдесет години Македонска страна в Титова Югославия и 35 години независимо битие, само че в пелените на югоносталгичния македонизъм. Ето резултатът: Македония през днешния ден е страна всецяло обърната на север, с нрав, полезности и навици, нямащи нищо общо с хората населяващи тази територия преди стотина години.
Посещението на президента Гордана Силяновска-Давкова в София и последвалата лакардия в Скопие и нахаканите изказвания на Мицкоски и Николоски, не са нищо друго с изключение на илюстрация на нещастието, по какъв начин един народ, заставен от садистичната грандомания на прилежаща държавна върхушка,
се трансформира в жалка диаметралност на самия себе си.
Място за полемики, за историческата истина, за духовността, за традициите за народностното съзнание на няколко потомство, от дълго време преселили се в небитието, няма. Валякът е бил безсърдечен, заличил е всичко.
А за какво въпреки всичко хора с някакъв интелектуален капацитет като президента Силяновска и премиера Мицкоски не от друго, а заради любознание най-малко не пожелаят да поразлистят страниците на личната си родова история, само че не от Титово време, а доста по-назад и в случай че имат съвест, чест, достолепие и морал, ще отрекат себе си от днешния ден, с цел да потърсят същинските си корени.
Това е пътят, по който към момента трудностите са неизброими.
***
В процеса на постепенния световен разпад на едвам открития 35-годишен порядък, след рухването на Берлинската стена и мъчителното преструктуриране на мощта и въздействието на старите и изгряващите геополитически играчи, в Западните Балкани се отвори празнина. И сръбският президент Александър Вучич, по рецептата на Тито, побърза да се прогласи за пълководец и заповедник в този район. Идеята му за минишенгенско пространство, посочено „ Отворени Балкани “, като преходна форма към лелеяната му фантазия, наречена „ Сръбски свят “, се приема благосклонно и в Брюксел, и във Вашингтон и изрично е подкрепена от Будапеща.
Той и министър председателят на Унгария, Виктор Орбан, имат проект, в който районен съд Македония би трябвало да играе избрана роля. Неслучайно Орбан отпусна заем на Скопие в размер на 500 милиона евро, чийто генезис води към много неосветени финансови пространства. Така или другояче районен съд Македония е артист с избрана роля в спектакъла, който под режисурата на Вучич и Орбан
би трябвало да се изплъзва от опеката на Брюксел и Вашингтон, намигвайки на Москва и Пекин
Ето от кое място произтичат антиевропейските „ доброжелателни “ изявления на днешните водачи в Скопие, на публицисти, коментатори и ясновидци.
Представлението, което ни устрои президентът Гордана Силяновска-Давкова, последвано от поддържащите функции на премиера Мицкоски и неговите заместници в ръководството, разкрива двуличието им по отношение на Брюксел и решимостта им да поддържат упоритостите на Вучич за плана „ Сръбски свят “.
В него Скопие ще заеме полагащото му се място, отредено още през 1944 година от Тито и непокътнато до през днешния ден и от ръководещите, и от опозицията в Белград.
А каква цена заплатиха тогавашните генерации на Вардарска Македония за реализирането на този престъпен политически план, в Скопие към момента е неразрешено да се приказва.
районен съд Македония през днешния ден е страна, която настойчиво се кичи с облика на Гоце, само че душата ѝ е напълно подвластна на Стоян Новакович и Тито …
Това е придвижване по противоположния път – към едно отречено минало./ БГНЕС
*Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е шеф на списание „ България-Македония ” и на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ