Италианският вътрешен министър Матео Салвини смята, че през следващата една

...
Италианският вътрешен министър Матео Салвини смята, че през следващата една
Коментари Харесай

Петър Волгин: Мигрантите разцепват Евросъюза

Италианският вътрешен министър Матео Салвини счита, че през идната една година ще се реши дали е допустимо съществуването на единна Европа.

Справедлива забележка, като се има поради, че страните от Евросъюза все по-рядко стигат до единодушие по най-важните въпроси. Ако продължат дълбоките различия сред европейските страни към рецесията с мигрантите, ще стане ясно, че в действителност не е допустима никаква обща политика.

Милиони хора от Африка и Близкия Изток се насочиха през последните две-три години към нашия континент. И първата извънредно неверна стъпка по справяне с тази рецесия беше направена точно от дамата, която през днешния ден приканва за общо решение. През 2015 година

Ангела Меркел с апела си „ Елате всички, ние ще се оправим " на процедура отвори вратите освен на Германия, само че и на цяла Европа пред всички, които заради една или друга причина бяха решили да изоставен родните си места. Отдавна е ясно, че мигрантите, които напират към европейските земи, надалеч не са единствено бежанци от войни.

Огромна част от тях напущат родните си места, движени само от стопански съображения. Прекрасно схващат, че колкото и зле да живеят в Европа на фона на коренните европейци, отново ще се усещат несравнимо по-добре, в сравнение с в случай че останат в родината.

И по тази причина не стопират да идват насам. А със злополучния си апел от 2015 година Ангела Меркел не просто прояви политическа доверчивост.

По-сетнешните нейни дейности, както и дейностите на други европейски ръководители, които, сякаш, са доста загрижени за ориста на мигрантите, демонстрираха дълбокото двуличие на европейските елити.

От една страна, канят мигрантите в Европа, от друга обаче комфортно се крият зад Дъблинското съглашение, съгласно което същите тези мигранти би трябвало да останат на територията на първата страна, където са получили заслон.

Ето по този начин страни като Италия и Гърция бяха оставени да се оправят сами с мигрантския напор. И когато през днешния ден френският президент Еманюел Макрон си разрешава да поучава италианското държавно управление каква политика да води, от Рим с съображение му отвръщат с намерено неспокойствие. Лесно е да раздаваш препоръки от Елисейския замък, а е много по-трудно да се оправиш с 650 000 мигранти, които през последните четири години наводниха Италия.

Разбира се, доста е комфортно както политиците, по този начин и елементарните жители, които желаят да бъде спрян мигрантският напън, да бъдат оповестени за „ безчувствени същества, лишени от всякакво съчувствие ", за „ националисти " и „ криптофашисти ".

Един малко по-трезв взор към обстановката демонстрира тоталната нелепост на тези обвинявания. Много са аргументите, освен това извънредно рационални, които карат европейските жители да гледат с голям песимизъм на мигрантския напор.

Всякакви съпоставения с бежанските потоци по време на Втората международна война, да вземем за пример, са извънредно неуместни. Тогава става дума за хора от едни европейски страни, които търсят леговище в други европейски страни.

Тогава и бежанците, и приемащите ги са извънредно сходни във всяко отношение. Сега обстановката е радикално друга. Мигрантите са хора със напълно друга просвета, вяра, както и метод на разбиране на света. Има и още нещо, за което не се приказва доста, само че е от изключителна значимост.

Присъствието на толкоз доста мигранти в Европа на процедура подкопава обществените права на европейските жители. Ако германци, гърци или италианци стартират да упорстват за по-добро възнаграждение или по-добри условия на труд, просто ще бъдат уволнени и на тяхно място ще бъдат назначени мигранти.

Те сигурно няма да се бунтуват, няма да подвигат стачки, няма да имат никакви искания и ще са подготвени да работят за доста по-ниско възнаграждение.

Ето по този начин, с изключение на културната, националната и религиозната, се унищожава и обществената тъкан на Европа. Изчезват обществени права, за които европейците са се борели в продължение на десетилетия.

Това е и една от главните аргументи естествените европейски жители да се гневят против политическите си елити и против превъзходството на Брюксел. И този яд няма скоро да отшуми.

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР