Италианският план за постпандемично възстановяване на страната породи доста спорове

Италианският проект за постпандемично възобновяване на страната породи много разногласия в последните две държавни управления. Полемиките бяха и една от аргументите за рухването на втория кабинет на Джузепе Конте и на държавното управление на националното единение на Марио Драги.

Залогът в този проект по никакъв начин не е дребен. Италия получава близо 200 милиарда евро европейски средства, които би трябвало да вложи допустимо най-добре в стопанската система, инфраструктурата, туризма, районното развиване, околната среда, енергетиката и доста други области. Не всички политически сили обаче са на едно мнение кои области и планове би трябвало да бъдат предпочитани при усвояването на тези средства.

Националният проект за постпандемично възобновяване и стопански напредък включва перо, наречено Национален проект за селата. На него доста държи министърът на културата в оставка Дарио Франческини. Това перо е на обща стойност 1 милиарда евро. От тях 580 милиона ще отидат за минимум 229 села, подбрани посредством състезания в италианските общини и области. Вече е ясно, че останалите 420 милиона евро отиват за 21 села, излъчени от всяка една италианска област и самостоятелна провинция. Всяко едно от тези 21 села получава по 20 милиона евро, като задачата е средствата да бъдат усвоени рационално до 2026 година  

Финалистите са разнородни като местонахождение, природа и климат. Монтикио Бани в област Базиликата е посред планини, езера, минерални извори, в съседство на античен крепостен палат. Санца в Кампания е кацнало на нагорнище, а в покрайнините му има живописни  скали и водопади. Рока Калашо в Абруцо е село на ската на рид с остатъци от древен крепостен палат, извисяващи се над него, на върха на хълма. Джераче в Калабрия, известно като Омагьосаното село, е също на върха нагорнище на фона на морето в далечината. Камполо в Емилия Романя е мъничко село, с каменни къщи, струпани съвсем една върху друга. Борго Кастело във Фриули Венеция Джулия има цветни къщи и античен палат. Село със същото име - Борго Кастело - само че в Лигурия се откроява с цветни къщи, издържани в стила на типичните лигурски вили. Тревинано в Лацио припомня на акропол. Ливемо в Ломбардия е с типични за планинските села в Северна Италия къщи. Елва в Пиемонте е посред високи върхове и до него се доближава по мъчно проходими планински пътища. Монталто деле Марке в Марке е с каменни къщи, заобиколени от слънчогледови поля. Пиетрабонданте в Молизе е сгушено в подножието на скалисти монолити, с остатъци от древен амфитеатър наоколо. Уласай на остров Сардиния е пъстро село в подножието на големи скали, привличащи катерачите, а Кунцирия на остров Сицилия е осеяно с каменни вили, съвсем невидими посред обилни овощни градини. Борго ди Кастелнуово ин Аване в Тоскана е село, населявано от призраци - изцяло безлюдно, пустеещо на рид. Напълно изоставено след две трусове през 20-и век е и село Акадия в Пулия. Чези в Умбрия е в полите на обсипана със зеленина планина. Рекоаро Терме във Венето е поизоставен курорт с минерални извори посред борова гора. Палу дeл Ферсина в самостоятелната област Тренто е с тип на ски курорт в алпийски жанр, с планински пасища в близост, тъкмо както е и Стелвио в Болцано. Фонтенмор във Вале Д`Аоста е селце, притиснато сред зелени планински скатове и вада.

Всяко едно от тези села си има своя вековна история и характерни обичаи, като да вземем за пример произвеждане на вино, на сирена, развъждане на маслини, лозарство, овцевъдство, произвеждане на вълна и други  

Общото сред 21-те обитаеми места е това, че през миналия век те са почнали постепенно, само че несъмнено да се обезлюдяват заради това, че са труднодостъпни, а работа в тях няма. Днес две от селата, както към този момент стана ясно нагоре, са пусти, а други са на път да последват образеца им. Трети се оживяват единствено спорадично, през лятото, когато туристите идват в тях поради съчетанието от непокътната природа и антични обекти (най-често крепостни крепости и църкви). Това обаче не е задоволително, с цел да задържи туристите повече от няколко дни из тесните селски улици и призрачната тишина, след което те поемат към оживените регионални центрове, като Рим, Милано, Торино, Генуа, Палермо и Лече, или към обитаемоте места, трансформирали се в туристически магнити, като Венеция, Верона, Флоренция, Болоня, Таормина, Сиракуза, Алберобело, Матера и Сан Джиминяно. 

Сега съгласно проекта за асимилиране на 420 милиона евро за 21-те села се планува те бъдат главно изменени. Там ще се прокара широколентов интернет, ще се ремонтират къщите, ще се подобрят пътищата, водещи до тези обитаеми места. Селата ще бъдат превърнати в подобаващ дом за живеене за възрастните, само че и в привлекателно място за младите, които с помощта на интернет ще могат оттова да се изявяват като цифрови номади. Ще бъдат обезпечени и здравни грижи за възрастните и грижи за деца на младите, избрали да дойдат в селата. Предвижда се някои къщи да бъдат превърнати в споделени работни места, а други - в хотели. Средствата ще би трябвало да се употребяват и за възобновяване или разширение на характерните обичаи и прояви във всяко едно село. Така да вземем за пример Елва в Пиемонте е било известно дълги години със събирането на коси за производството на перуки в прилежаща Франция, а в Джераче в Калабрия и до през днешния ден се провежда интернационален фестивал на уличните изкуства, който обаче не е шумно рекламиран.

Част от средствата ще бъдат употребявани за поправяне на историческите обекти в селата, някои от които са потърпевши съществено от трусове, а други просто са били оставени на произвола на времето и настъпващата природа.

Министърът в оставка Дарио Франческини разчита доста на този план, с цел да се даде подтик на туризма в тези обезлюдени региони. По този метод ще бъде понижен и натискът върху градовете туристически магнити, в които поради ордите от туристи цените на жилищата и на главните артикули скочиха, публичният превоз е препълнен, а шумотевицата и боклуците са обезпечени.

" Истинското благосъстояние на Италия е в тези дребни села ", споделя Паоло Балди, кметът на едно от тях – Рока Калашо в Абруцо. Според него доста от тези 21 села може да се трансфорат благодарение на финансирането и в подемна мощ за стопанската система. Така да вземем за пример Рока Калашо залага на откриването на център за образование на овчари, за което ще бъдат употребявани част от европейските средства. Друга част от тях ще отиде за увеличение на производството на марчето – обичайно сирене, правено благодарение на живи ларви, които вършат текстурата му по-мека. 

Дали планът за възобновление на селата ще успее и след четири години те ще наподобяват оживени, осъвременени, само че запазили образа и чара си, ще зависи значително и от изхода от парламентарните избори на 25 септември в Италия и от политическата воля на идващите управници на страната.