Италианските банки - по-голям риск от Турция за Европа
Италианските банки - по-голям риск от Турция за Европа
Проблемите на Италия сякаш в никакъв случай не са изчезвали. С компактен цикъл на възходящ търговски протекционизъм и инфлация, забавяща икономическия напредък, брутен дълг, възлизащ на 130% от Брутният вътрешен продукт и популистко ляво държавно управление, планиращо нарастване на бюджетните разноски, се образува рецепта за финансово злополучие, изключително при факторинг в нежна банкова система. Банковата непоклатимост е един от петте стопански рискови фактора, включени в изследването на Euromoney за проучване държавните опасности и остава паника за Европа като цяло, макар по-силните стопански системи и по-строгите условия за капитализация и ликвидност след световната финансова рецесия:
Италия остава най-загрижената страна във всяко отношение от позиция на систематичния риск, с високи равнища на необслужвани заеми и рейтингови решения, които ще вземат своето през идващите няколко седмици. Влошаването на кредитното качество докара до увеличение на риска от неплатежоспособност, сочи скорошен отчет и демонстрира, че това е италианският рпоказател за банковата непоклатимост, който напълно малко се е подобрил през последните пет години. Проблемите й са по-сериозна опасност от бързо разгръщащата се турска рецесия, настояват доста от сътрудниците на ECR - измежду които и Константин Гурджиев, професор в Института за интернационалните проучвания в Мидълбъри. "Има две съществени аргументи за това заключение", споделя той. "Дялът на проблематични активи, останали непокрити и в двата случая, и степента на взаимовръзките на двете стопански системи с световната стопанска система." ЕЦБ поддържа италианските банки, поддържайки рекордно ниски лихвени проценти и разширявайки балансите им с държавни облигации така и така банките биха били принудени да подходят към въпросите по-директно.
Анализаторите предизвестяват, че Италия ще провокира доста по-голям потрес за Европа, в сравнение с каквото и да било, което Турция може да предложи, на фона на евентуалните рецесии.
"Италианската банкова система е сложена под напън през 2019 година, възлизащ на над 300 милиарда евро, поставящ турската рецесия надалеч на второ място, що се отнася до рисковете за международната икономика", споделя Гурджиев. Съществуват евентуални шокове за Италия от стягане на паричната политика и повишение на доходността на облигациите, вземайки поради, че стопанската система й е по-важна от тази на Турция като третата по величина в еврозоната, а активите й са по-широки, поддържани от банките и институционалните вложители. Банка Carige е голям тръст, споделя сътрудникът на ECR Том Кинмонт, старши пълководец в ABN Amro. "На 22 юли банка Carige беше помолена от ЕЦБ да показа проект за повишение на капитала или за обсъждане на сливане", споделя той. "През последните месеци ръководителят и няколко членове на борда напуснаха борещия се за оцеляване италиански заемодател и в този момент се води правосъден развой." Кинмонт счита, че ще бъде мъчно банката да отпусне нужния за ЕЦБ дълг и защото договарянията за обединение постоянно са безредни в Италия, то може да докара до неустойчивост на италианските пазари.
През май, в отговор на политическата рецесия и рухването на банкови акции италианският шеф на централната банка Игнасио Виско съобщи, че страната е единствено на няколко крачки от "много сериозния риск от загуба на незаместим заем на доверие". Тези думи евентуално ще оставят мощно ехтене на фона на паниките на вложителите за третия по величина заемодател в страната Banco BPM, споделя Кинмонт, като предизвестява, че неотдавнашното разпределяне на петгодишна облигация на банката на доста необятно равнище дава "първият знак, че вложителите се дистанцират от италианските банки, което не е добре за огромните средства, от които ще имат нужда". Това провокира и по-голяма угриженост за балансите на други банки, които упорстват за консолидиране на бранша и сигурно за по-малките институции, които държавното управление наподобява блокира, обратно на препоръките на европейските институции. Всяка опасност от потрес в Италия сигурно ще има огромно влияние върху Европа и в световен мащаб, в сравнение с рецесията в Турция, съчетано с обстоятелството, че Брекзит и комерсиалните войни основават голяма неустановеност.
Икономистите на Commerzbank означават, че държавният бюджетен проект за 2019 година ще покаже доколко ще се придържа към скъпите предизборни обещания и доколко бюджетният недостиг в последна сметка ще се усили. "Има заплаха от съществени спорове в редиците на държавното управление и на първо място с Европейски Съюз, което основава нескончаем ужас за пазарите", споделят те. Много от италианските специалисти на ECR са съгласни с това.
Що се отнася до Гурджиев, той счита, че катализаторът може да пристигна през септември или октомври, когато пазарите се върнат към естествена търговия, като се концентрират по-малко върху новосъздадените пазари, а ЕЦБ се върне към насоките си за бъдещето. /БГНЕС
---------------------------------------------------------
Джеръми Уелтмън за "Евромъни"
Проблемите на Италия сякаш в никакъв случай не са изчезвали. С компактен цикъл на възходящ търговски протекционизъм и инфлация, забавяща икономическия напредък, брутен дълг, възлизащ на 130% от Брутният вътрешен продукт и популистко ляво държавно управление, планиращо нарастване на бюджетните разноски, се образува рецепта за финансово злополучие, изключително при факторинг в нежна банкова система. Банковата непоклатимост е един от петте стопански рискови фактора, включени в изследването на Euromoney за проучване държавните опасности и остава паника за Европа като цяло, макар по-силните стопански системи и по-строгите условия за капитализация и ликвидност след световната финансова рецесия:
Италия остава най-загрижената страна във всяко отношение от позиция на систематичния риск, с високи равнища на необслужвани заеми и рейтингови решения, които ще вземат своето през идващите няколко седмици. Влошаването на кредитното качество докара до увеличение на риска от неплатежоспособност, сочи скорошен отчет и демонстрира, че това е италианският рпоказател за банковата непоклатимост, който напълно малко се е подобрил през последните пет години. Проблемите й са по-сериозна опасност от бързо разгръщащата се турска рецесия, настояват доста от сътрудниците на ECR - измежду които и Константин Гурджиев, професор в Института за интернационалните проучвания в Мидълбъри. "Има две съществени аргументи за това заключение", споделя той. "Дялът на проблематични активи, останали непокрити и в двата случая, и степента на взаимовръзките на двете стопански системи с световната стопанска система." ЕЦБ поддържа италианските банки, поддържайки рекордно ниски лихвени проценти и разширявайки балансите им с държавни облигации така и така банките биха били принудени да подходят към въпросите по-директно.
Анализаторите предизвестяват, че Италия ще провокира доста по-голям потрес за Европа, в сравнение с каквото и да било, което Турция може да предложи, на фона на евентуалните рецесии.
"Италианската банкова система е сложена под напън през 2019 година, възлизащ на над 300 милиарда евро, поставящ турската рецесия надалеч на второ място, що се отнася до рисковете за международната икономика", споделя Гурджиев. Съществуват евентуални шокове за Италия от стягане на паричната политика и повишение на доходността на облигациите, вземайки поради, че стопанската система й е по-важна от тази на Турция като третата по величина в еврозоната, а активите й са по-широки, поддържани от банките и институционалните вложители. Банка Carige е голям тръст, споделя сътрудникът на ECR Том Кинмонт, старши пълководец в ABN Amro. "На 22 юли банка Carige беше помолена от ЕЦБ да показа проект за повишение на капитала или за обсъждане на сливане", споделя той. "През последните месеци ръководителят и няколко членове на борда напуснаха борещия се за оцеляване италиански заемодател и в този момент се води правосъден развой." Кинмонт счита, че ще бъде мъчно банката да отпусне нужния за ЕЦБ дълг и защото договарянията за обединение постоянно са безредни в Италия, то може да докара до неустойчивост на италианските пазари.
През май, в отговор на политическата рецесия и рухването на банкови акции италианският шеф на централната банка Игнасио Виско съобщи, че страната е единствено на няколко крачки от "много сериозния риск от загуба на незаместим заем на доверие". Тези думи евентуално ще оставят мощно ехтене на фона на паниките на вложителите за третия по величина заемодател в страната Banco BPM, споделя Кинмонт, като предизвестява, че неотдавнашното разпределяне на петгодишна облигация на банката на доста необятно равнище дава "първият знак, че вложителите се дистанцират от италианските банки, което не е добре за огромните средства, от които ще имат нужда". Това провокира и по-голяма угриженост за балансите на други банки, които упорстват за консолидиране на бранша и сигурно за по-малките институции, които държавното управление наподобява блокира, обратно на препоръките на европейските институции. Всяка опасност от потрес в Италия сигурно ще има огромно влияние върху Европа и в световен мащаб, в сравнение с рецесията в Турция, съчетано с обстоятелството, че Брекзит и комерсиалните войни основават голяма неустановеност.
Икономистите на Commerzbank означават, че държавният бюджетен проект за 2019 година ще покаже доколко ще се придържа към скъпите предизборни обещания и доколко бюджетният недостиг в последна сметка ще се усили. "Има заплаха от съществени спорове в редиците на държавното управление и на първо място с Европейски Съюз, което основава нескончаем ужас за пазарите", споделят те. Много от италианските специалисти на ECR са съгласни с това.
Що се отнася до Гурджиев, той счита, че катализаторът може да пристигна през септември или октомври, когато пазарите се върнат към естествена търговия, като се концентрират по-малко върху новосъздадените пазари, а ЕЦБ се върне към насоките си за бъдещето. /БГНЕС
---------------------------------------------------------
Джеръми Уелтмън за "Евромъни"
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ