Италианската кухня получи от ЮНЕСКО статут на световно културно наследство
Италианската кухня получи от ЮНЕСКО статут на международно културно завещание, съобщи АНСА.
Решението беше оповестено през днешния ден от Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО, обсъждащ в Делхи кандидатурите за регистриране в листата на Нематериалното културно завещание на организацията.
За първи път национална кухня на дадена страна е вписана в този лист. Досега в листата попадаха обособени кулинарни обичаи или предписания.
Комитетът в този момент стимулира решението си с това, че италианската кухня е културно и обществено комбиниране на кулинарните обичаи и метод за грижа за себе си и за другите.
Тя е израз на любовта и на преоткриването на културните корени.
Тя предлага на общностите опция да дадат израз на своята история и да я споделят с останалите. Кухнята, като съчетано разбиране, разказва света към хората, се споделя в мотивацията на Комитета.
Италианската кухня участваше в конкуренцията с още 60 разнородни претендента от 56 страни по света. Решението тя да бъде вписана през днешния ден в листата на ЮНЕСКО беше посрещнато с дълги овации в залата, в която заседаваше Комитетът.
Кухнята и кулинарията е обща активност, която акцентира близостта с храната, уважението към съставките, вложени в храната и уважението към споделените моменти към масата “, се споделя в изказване на ЮНЕСКО.
Италианската кухня се базира на предписания, в които няма разхищение на артикули.
Чрез италианската кулинария се предават от потомство на потомство усети и умения. Тя е средство за свързване със фамилията и общността, било то вкъщи, в учебно заведение или посредством фестивали, церемонии и обществени събирания.
В италианската кухня и кулинария са въвлечени хора от всички възрасти, които обменят предписания, оферти и истории, като постоянно бабите и дядовците учат на обичайни ястия на внуците си.
Знанията и уменията, свързани с този детайл, се предават неофициално в фамилиите и официално в учебните заведения и университетите.
Освен като готвене, практикуващите италианската кухня преглеждат този детайл като метод да се грижат за себе си и за другите, да показват обич и да преоткриват своите културни корени. Този детайл дава на общностите опция да споделят своята история и да опишат света към себе си. Той оказва помощ също по този начин за съхранението на характерни културни изрази, като език и жестове.
„ Така тази процедура предизвиква общественото включване, като в същото време спомага за благополучието и предлага канал за учене през целия живот и сред поколенията. Тя също по този начин укрепва връзките, предизвиква шерването и спомага за възприятието за принадлежност “, се споделя в мотивировката на Комитета на ЮНЕСКО.
Решението беше оповестено през днешния ден от Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО, обсъждащ в Делхи кандидатурите за регистриране в листата на Нематериалното културно завещание на организацията.
За първи път национална кухня на дадена страна е вписана в този лист. Досега в листата попадаха обособени кулинарни обичаи или предписания.
Комитетът в този момент стимулира решението си с това, че италианската кухня е културно и обществено комбиниране на кулинарните обичаи и метод за грижа за себе си и за другите.
Тя е израз на любовта и на преоткриването на културните корени.
Тя предлага на общностите опция да дадат израз на своята история и да я споделят с останалите. Кухнята, като съчетано разбиране, разказва света към хората, се споделя в мотивацията на Комитета.
Италианската кухня участваше в конкуренцията с още 60 разнородни претендента от 56 страни по света. Решението тя да бъде вписана през днешния ден в листата на ЮНЕСКО беше посрещнато с дълги овации в залата, в която заседаваше Комитетът.
Кухнята и кулинарията е обща активност, която акцентира близостта с храната, уважението към съставките, вложени в храната и уважението към споделените моменти към масата “, се споделя в изказване на ЮНЕСКО.
Италианската кухня се базира на предписания, в които няма разхищение на артикули.
Чрез италианската кулинария се предават от потомство на потомство усети и умения. Тя е средство за свързване със фамилията и общността, било то вкъщи, в учебно заведение или посредством фестивали, церемонии и обществени събирания.
В италианската кухня и кулинария са въвлечени хора от всички възрасти, които обменят предписания, оферти и истории, като постоянно бабите и дядовците учат на обичайни ястия на внуците си.
Знанията и уменията, свързани с този детайл, се предават неофициално в фамилиите и официално в учебните заведения и университетите.
Освен като готвене, практикуващите италианската кухня преглеждат този детайл като метод да се грижат за себе си и за другите, да показват обич и да преоткриват своите културни корени. Този детайл дава на общностите опция да споделят своята история и да опишат света към себе си. Той оказва помощ също по този начин за съхранението на характерни културни изрази, като език и жестове.
„ Така тази процедура предизвиква общественото включване, като в същото време спомага за благополучието и предлага канал за учене през целия живот и сред поколенията. Тя също по този начин укрепва връзките, предизвиква шерването и спомага за възприятието за принадлежност “, се споделя в мотивировката на Комитета на ЮНЕСКО.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ